Антон Страшимиров, "Рамадан-бегови сараи", 1902

родопски старини, антон страшимиров, рамадан бегови сараи

Народоучен отдел, 1937 г

Родопски старини, Родопите, Родопа, народно творчество, архитектура, българи мохамедани, българи мюсюлмани, помаци, помашки, Rhodopes, Rodopi, Rodopa, Muslim Bulgarians, Pomaks, rodopski starini, родопско наречие, родопски диалект, родопски говори, рупски говори

Народни песни, 1937

1. Задало са е, подало, смилянско вакло момиче
2. Торнала ми е Захринка /Йеница/
3. Бела съм, бела, юначе
4. Загорке, любе Загорке
5. Пила ми сам вода студена
6. Излези, майчо, да видиш
7. Ни ходи, момне ле, за вода
8. Хасан приз борце преваля
9. Слезни ми, момне, отвори
10. Не сохни, сорце юнацко
11. Радила майка майшко моймече
12. Сичкине гори, джанъм, горят и гаснат
13. Сайфие е сено сушила
14. Сардитко ми е любено
15. Хайда, девойко, да идем















Родопски старини, родопски народни песни, българо-мохамедански песни, помашки песни, родопите, rhodopes, rodopi, pomaks, folklore, folk songs

Книгопис за българите мохамедани 1870 - 1937

Къркларъ - Четиридесетте (Мохамеданска легенда)







родопски старини, родопите, родопска, история, българи мохамедани, българи мюсюлмани, помаци, rodopski starini, rhodopes, mohammedans, muslim, pomaks, родопски народни песни,

За Салих Мюдеризов, 1938 г.

Салих Мюдеризов

Презъ месецъ юлий, изтеклата 1938 година, се помина Салихъ Мюдеризовъ, българинъ мохамеданинъ отъ с. Смилянъ, Смоленско, единиятъ отъ двамата на приложената снимка; различни по вяра, но сродни по духъ, българи отъ Родопския край.
Другиять е свещеноикономъ Димитъръ Мавровъ отъ с. Райково, известенъ народенъ деецъ и страдалецъ за свободата на тоя край. Между тяхъ сжществуваха силни приятелски връзки и чувства, изразени и въ едно побратимство, които на други биха се видели като чудноватость, но за тяхъ беше жива действителность. Защото, ако се вникнеше макаръ и повърхностно въ живота и патилата на тия двама труженици, щеше да се открие необятна широта, която могатъ да носятъ само едни славянски души, което иде да потвърди факта, че верското различие нема никакво значение за добрите обноски, братски чувства и кръвно единство между тия две половини на българското племе въ Родопския край.
Салихъ Мюдеризовъ бе тихъ, честенъ, състрадателенъ, спокоенъ и въобще съ добродетеленъ нравъ, българинъ мохамеданинъ, съ значителни заслуги къмъ българщината въ тоя край. Много интересенъ и характеренъ е случаятъ, по който сж се сближили свещеникъ Димитъръ Мавровъ и Салихъ Мюдеризовъ. Приятелството имъ започва отъ летото на 1901 година, единъ много критиченъ моментъ за българщината въ Смоленската околия.
Знае се, че по аферата хаджи Нурия презъ 1901 година въ Пашмакли били задържани, като заподозрени и участници, почти всички български християнски първенци и чорбаджии отъ околните села. Следъ разследване, една летна нощь, те, около 40 души, били подкарани на дълги върволици отъ Пашмаклъ къмъ Ксанти и Одринъ. Начело вървели трима свещеници, а следъ техъ първенците: Стояноолу и Кирякъ Данчевъ отъ Устово, Иванъ Караманджуковъ отъ Чокманово, Хар. Костовъ отъ Райково и др. Като минавали презъ с. Смилянъ, ранениятъ х. Нурия ги посрещналъ и изпратилъ. Нему се видела охраната слаба, затова събралъ отъ селото допълнителна милиция, която да ги придружи до Ксанти. Между тяхъ билъ и Салихъ Мюдеризовъ. Той, както казахме, бидейки съ добъръ нравъ и честни обноски, измолилъ началниците да води и коня си, подъ предлогъ, да товари кирия на връщане отъ Ксанти. Съображенията му всъщность били да помага на затворниците, както и станало. Слънцето прегаряло, и поспеднитe скоро почнали да страдатъ отъ жажда. Часовиите, повечето турци, не имъ позволявали да пиятъ вода и мнозина почнали да припадатъ. Въ това имъ злощастие на помощь се притекълъ Салихъ Мюдеризовъ, който носелъ единъ коженъ мехъ. Напълнилъ го съ вода и изреждалъ всички затворници, като имъ подавалъ съ дървена паничка студена вода. На Чамджасъ пили за последенъ пъть отъ студения изворъ, па отъ тамъ се отправили кьмъ Олу-еле. Постъпката на Салихъ Мюдеризовъ не се нравила на охраняващите ги войници, които го блъскали, ругали и бутали съ прикладитe, но той, ръководейки се отъ чувства на братство и човечность къмъ тия сродни нему люде и съ рискъ да бжде още повече малтретиранъ, продължилъ тая самарянска работа презъ целия день. На втория день пътуването било още по-мъчително. Ръцетe, краката и шиитe на затворницитe се прокървавили и на мнозина прилошало. На Димитъръ Мавровъ се също подули краката и съвсемъ отслабналъ. Като видялъ това, Салихъ Мюдеризовъ, възпрелъ върволицата и го качилъ на коня си. Освежаването съ вода ставало по същия начинъ, както и предния день. Благодарение на това, всички арестувани се съвземали и въ тия трудни моменти нищо не могли да направятъ, освенъ да отправятъ благодарствени погледи къмъ Салихъ Мюдеризовъ. Следъ като Димитъръ Мавровъ се отморилъ, на коня се качилъ другъ. Въ местностьта Дере-башъ надъ Ксанти на единъ припаднало. Часовиите грубо го заритали и искали да го носятъ на гръбъ съседитe по верига. Салихъ Мюдеризовъ, обаче, припналъ, завчасъ донесълъ вода отъ реката, напръскалъ му главата, и припадналиятъ се съживилъ. Следъ това го качилъ на коня си и тъй го закаралъ до Ксанти. Щомъ наближили града между часовиите турци възникналъ споръ, презъ къде да минатъ: дали презъ чаршията, за да имъ кажатъ „аферюмъ" чорбаджиите и получатъ бакшишъ, или пъкъ презъ края на града, дето ще под- сукватъ мустакъ и покажатъ кабадайлъкъ предъ кадъни по врати и прозорци. Надделяло второто мнение, и всички минали презъ крайнинитe на града. Щомъ дошли на гарата, всички арестанти били вкарани въ единъ вагонъ и затворени, та щели да се издушатъ отъ горещина и жажда. Пакъ Салихъ Мюдеризовъ се притекълъ на помощь. Намерилъ две кофи, напълнилъ ги съ вода и ги подалъ вжтре. Следъ това донесълъ втори и трети пжть, дорде потеглилъ влакътъ.
Такъвъ светълъ споменъ запазили за Салихъ Мюдеризовъ всички затворници. Той е проявилъ единъ жестъ, на който са способни само хора съ силно човешко чувство и братско състрадание, къмъ свои сънародници, макаръ и отъ друго вероизповедание. Това могатъ да вършатъ само люде съ широка душа и милостиви сърдца, чисти отъ всякаква користь.
Салихъ Мюдеризовъ беше наистина човекъ изключителенъ, извънредно честенъ, справедливъ, милостивъ, набоженъ, уменъ и порядъченъ въ всяко отношение. Въ днешно време едва ли би билъ възможенъ такъвъ благороденъ жесть!
Но да видимъ, какво е станало по-нататъкъ. Салихъ Мюдеризовъ се върналъ въ Смилянъ, а затворниците едни по единъ, други по другъ начинъ се освободили отъ Одринъ, и некои се върнали въ селата си, а други емигрирали въ България. Димитъръ Мавровъ заминалъ също въ България и отишелъ въ Хасковско, дето се ръкоположилъ и станалъ свещеникъ.
Минали отъ тогава много години. Настъпили войните. Въ Балканската (1912 год,) война, когато турцитe бexa откъртени отъ билото Роженъ-Караманджа, мнозина отъ тяхъ въздействували върху местното българско мохамеданско население, да ги последва въ бягството. Тая вълна повлякла и Салихъ Мюдеризовъ, който ведно съ дъщерите си отишелъ въ Ксанти. Когато следъ седмица- две се уталожило настроението, той се върналъ въ Смилянъ, и предъ очите му се открила печална картина. Цялото село било изгорено, и неговата къща ведно съ плевнята представлявали пепелище. Пъшкалъ, охкалъ Салихъ Мюдеризовъ една нощь, па се помирилъ.
— Богъ далъ, Богъ взелъ! Тъй е требвало да стане! Отъ късмета си никой повече не може да стори!—казалъ той, па отишълъ въ съседното село Чокманово да проси отъ близки и познати черги и завивки, да прибере и завие семейството си. Наскоро следъ това българските военни власти почнали да издирватъ злосторниците, и Салихъ Мюдеризовъ научилъ, кой му е подпалилъ къшата. Предъ коменданта, обаче, при когото виновникътъ билъ ординарецъ, той казалъ:
Имало е да минова, командиръ ефенди. Сой ми е било писано! Морабьо е сова! Не съмъ виделъ кой ми е запалилъ кощана? и си излязълъ. Вънъ го застигналъ ординарецътъ и покъртенъ отъ великодушието му благодарилъ и просълзено му поискалъ извинение.
Просто да ти е, мижуфъ! Другушъ нимой прави тъй! му казалъ Салихъ Мюдеризовъ и се захваналъ наново да събира домъ и си строи кжща. Минали войните. Съ земеделие и общи работи той наново се възмогналъ, оженилъ дъщерите си и отъ никого незабелязанъ и необезпокояванъ отъ нищо си заживелъ въ с. Смилянъ.
Презъ 1920 година се върналъ въ с. Райково и Димитъръ Мавровъ вече свещеникъ. Една отъ първите му грижи е била да навести и види, живъ ли е още тоя до- брочестивъ и високо благороденъ българинъ мохамеданинъ. Добилъ сведения, че е живъ и здравъ и спокойно поминува годините си въ с. Смилянъ. Поръчалъ му да дойде, и той дошелъ. Сега, следъ двадесеть години, въ с. Райково свещ. Мавровъ му се отблагодарилъ. Срещата между двамата била трогателна. Прегърнали се и се целунали като същински братя. Изказали си взаимно патилата, и Салихъ Мюдеризовъ гостувалъ на Маврова неколко деня. Следъ това и Мавровъ му ходилъ на гости въ Смилянъ, и тъй между техъ се затвърдило едно силно и сърдечно приятелство, съ взаимни зачитания и посещения, че и до края на живота на единия, те си останали като най-близки и сродни единъ на другъ. Свещ. Дим. Мавровъ е оше живъ и винаги съ затрогващи чувства и искреность си спомня и разправя за своя приятель и побратимъ Салихъ Мюдеризовъ. При последното гостуване на Мюдеризовъ у Маврова въ с. Райково, на 24 октомврий 1937 година, е направена приложената къмъ настоящето снимка.
Имали сме случай и интересували сме се за миналото и живота на среднородопските българи мохамедани и християни и сме се натъквали на най-разнообразни и чудновати характери. Споменъ, обаче, за най-светълъ характеръ отъ всички мохамедани, това е Салихъ Мюдеризовъ. Неговиятъ животъ, примеръ и дейность подчертаватъ най-искрено и изразително братските чувства и единность между родопското население отъ двете изповедания. Салихъ Мюдеризовъ бе правоверенъ мохамеданинъ и си изпълняваше всички мохамедански верски обреди и наредби, но не презираше и християнската вера. Случаятъ, да поддържа най-сърдечно приятелство и гостолюбие съ единъ християнски свещенослужитель, говори много нещо за него. Той бе надживелъ всякакви предразсъдъци и внушения, не бе никакъ фанатикъ, дълбоко прозираше нещата и живееше съ мисъльта, че е истински българинъ мохамеданинъ, а не турчинъ. Приятенъ събе- седникъ, както за мохамедани, така и за християни, въ кжщния си животъ бе примеренъ, гостолюбивъ, вежливъ, приказливъ и достжпенъ за всекиго. Съ своята честность и правда той имаше обичьта на всички смилянски жители. Смиренъ, кротъкъ и състрадателенъ, той представляваше целъ незнаенъ миръ. Той бе, тъй да се каже, родопскиятъ Платонъ Каратаевъ; преди всичко човешки обноски къмъ себеподобните, безъ никакъвъ огледъ на техната верска принадлежность, а всичко останало ще дойде отъ само себе си. Това е характерно само за една чиста и всеобемаща славянска душа. Честь и хвала му! Дано Богъ го приеме въ своите селения на праведните и безобидни души, каквито нашиятъ народъ и отечество не са секнали да даватъ за примеръ и назидание на бъдните поколения.
Богъ да го прости! Аллахъ рехметъ елейсънъ!. . .

Българо-мохамедански просветители и приятели. Книгопис 1901-1920

Българо-мохамедански просветители и приятели


Книгопис за българите-мохамедани, 1901-1920


родопски старини, родина, родопите, родопа, rodopski starini, rhodopes, rodopite, rodopska istoria, rodopi, стою шишков, васил дечов, васил дечев, шишковъ, българи мюсюлмани, бълагаро-мохамедани, pomaks, помаци

1938 г, Описания на селища: Търън и Корово

Описания на селища 1. Имам Мехмед Дервишев: Нашето село Търън - из сп. "Родопа" 2. Корово, Чепинско



родопски старини, родина, родопите, търън, корова, корово, чепино, чепинско, rodopski starini, rhodopes, rodopite, rodopska istoria, rodopi

Народно творчество: с. Забърдо, с. Беден, гр. Девин, 1938

Народно творчество от с. Забърдо, Асеновградско. Записал Атем Атемов
1. Ни боркай са на царцките работи, 2. Пословици, 3. Гатанки, 4. Народни поверия, 5. Гергювдень, 6. Януфъ-день (Еньовден), 7. Димитровдень (Касум)

Народни обичаи в с. Беден, Девинско. Записал Осман Фер. Хамидов
1. Посрещане на Баба Марта, 2. На Св. Четиридесет Мъченици (Кърк чибук), 3. Кукувица, 4. Баяния - за детска болест, за уплаха, за урадисване, с пепел, с пръчки от бъзаник, за появили се разни пъпки, с мехлем, 5. Врачуване, 6. Магии, 7. Магии за добитък, 8. Наричания, 9. Клетви към мъже, 10. Клетви (от Девин), Названия на местности (гр. Девин, с. Беден, с. Забърдо, с. Брезе)

Народни песни:
Защим не минеш, севдинку
Девойко, мари хубава
Снисни са, горо зелена



родопски старини, rodopski starini, rhodopes, rodopi, devin, родопи, родопите, родопа, девин, забърдо, беден, брезе, народни песни, баяния, магиир bulgarian muslims, pomaks

"Млого думиш - млого плачеш" - филм за помаците в северна Гърция

“Mlógo dúmish, mlógo pláchesh” (Πολύ μιλάς Πολύ κλαις)
Το καλύτερο ντοκιμαντέρ για τους Πομάκους της Θράκης

родопски старини, rodopski starini, pomaks, pomatsi, помаци, гърция, Πομάκοι, Ροδόπη, rhodopes, rodopi, bulgarian muslims, muslims in the balkans, българи мюсюлмани

Албум "Народни носии от Източните Родопи" - Мария Николчовска

Народни носии от Източните Родопи
Мария Николчовска






родопски старини, носии от източните родопи, източни родопи, родопа, родопски, носии, rodopski starini, rhodopes, rodopi, eastern rhodope, rhodopi

1740 г. Описание на диоцези Тракия и Македония

Oriens Christianus in Quatuor Patriarchatus Digestus;
Michaelis Le Quien, 1740

Единственото бегло споменаване на Смоленон /Смолеморум/ е в подчинените на Филипи епископии, провинция Македония, диоцез Илирия. Това отново поставя под съмнение дали средновековният Смоленон от 9-12 век съвпада с родопското село Смилян (тур. Исмилян) или Смоленон трябва да се търси около Филипи в Егейска Македония. В други източници Смоленон се посочва близо до Мъглен или като старото име на Мъглен в западна Егейска Македония.
Източните родопски епископии са описани в диоцез Тракия, провинция Филипополис. Повечето са локализирани и съвпадат с византийските крепостни градове Лютица, Йоаница(Перперикон), Агатоники, Левкия, Великия.
Западните Родопи се покриват от епископии Никополис (ад Нестум - Неврокоп).
Отново няма конкретно доказателства за съществуването на епископия със седалище в село Смилян.

Oriens Christianus 1740 - M... by Rodopski_Starini

Oriens Christianus 1740 - T... by Rodopski_Starini

Виж също:
За Висарион Смоленски или как Родопите се сдобиха с измислен светец
Средновековни византийски епископии в Родопите




родопски старини, rodopski starini, тракия, македония, филипопол, philippopolis, родопи, траянополис, одрин, едрине, адрианопол, епископия смоленон, смоленорум, смолен

Средновековни епископии в Родопите

Средновековни византийски епископии, покриващи територията на Родопите.

Описание на историческите епископии от 9-12 век.
Георгиус Кондиус, 1729

-Епископия "Родопи Траянополис" - покрива градовете по крайбрежието на Егейско море на юг от планината: Траянополис, Дидимотихи, Макрис, Мисинополис, Анастасиополис, Порон, Ксанти, Перитеории, Теодорити
-Епископия "Филипи Македония": Теории, Полистили, Великия, Христополис, Смоленон (Смоленорум), Кесарополис, Алектриополис
-Епископия "Филипополис Тракия": Агатоники (крепост в Изт. Родопи), Лютица (крепост в Изт. Родопи), Скутарии (на сев-изт от Пловдив), Левкия, Блепти/Влепти, Драмица, Йоаница (до Перперикон), Констанция, Великия/Беликия, Вуковон/Букоборум

В случая не се знае дали Смолен (Смоленон, Смолена, Смоленорyм) се припокрива със сегашното родопско село Смилян (тур. Исмилян) в Родопите, тъй като в десетки описания е посочено, че Смолен е подвластен на областния град Мъглен (Могленон, Могленорyм), който е в централна Егейска Македония и е доста далеч от Родопите. На други места се посочва, че Смолен е в горната част на Моглен, а в трети източници Смолен е представен като предишното име на Моглен. ("Partitio Regni Graeci, 17)



******************************************************************************

Критическа история на религиите и обичаите на източните нации,
1685 година

*****************************************************************************

"В началото на 1212 Инокентий III основава митрополията във Филипи в Македония, отбелязана в "Писмата на апостолите", и поставя няколко епископии под юрисдикцията на своя архиепископ, чиито имена остават неизвестни и енигматични; те са наречени Елефтерополис, Касиополис, Полистрии, Великии и Морени, които според мнението на ЛаКиен са най-вероятно следните места: Алектриополис или Алекторосо, Кесарополис, Полистилиус, Беликиа и Смоленорум. Епископията Валака, която е точно до Филипи, най-вероятно е мястото наречено Кавала." - Наръчник по географията и статистиката на църквата, 1868 г.



*************************************************************************

Церемонии и религиозни обреди на различни нации от познатия свят. 1736 г.



*********************************************************************
1729, Георгиус Кодинус - Описание на църквата в Константинопол



*******************************************************************

Диоцез Тракия 1740 г.



Виж също:
За Висарион Смоленски или как Родопите се сдобиха с измислен светец
родопски старини, средновековни епископии, родопите, rodopski starini

Родопите и Рилската планина и нихната растителност, 1890 г. Ст. Георгиев

родопски старини, rodopski starini, родопите, родопа, рила, rodopi, rhodopes, rhodope mountains, rila mountain

Абрахам Ортелиус, 1585 г. Описание на Тракия, Дакия и Мизия.

Уикипедия - Абрахам Ортелий

Абрахам Ортелий (Abraham Ortelius) е първият картограф, който окомплектува и издава сборен атлас с карти през 1570 година - Theatrum Orbis Terrarum. В него са включени исторически карти съставени на базата на трудовете на древногръцките географи (Тукидид и Страбо): карта на Римската империя, на завоеванията на Александър Македонски, на древна Тракия с населяващите я племена и пр. В последващите му атласи, Ортелиус включва и осъвременени карти на Тракия, която по негово време вече е позната като османската провинция Романия. Описанията по-долу са от изданието от 1585 г.






Родопски старини, rodopski starini, Rhodopes, Abraham Ortelius, Theatrum Orbis Terrarum, Thracia, Tracia, Thrace, Moesia, Misia, Dacia, Bulgaria, карта, карти, древна, Тракия, Дакия, Мизия, България, Родопи, Родопите, стари карти, тракийски племена, беси, одриси, кикони, добери, агриани, пеопли,

1884, К. Иречек - Пътни бележки за Средна гора и за Родопските планини

Родопските планини






родопски старини, rodopski starini, константин иречек, средна гора, родопите, асеновград, асеновата крепост, бачково, бачковския манастир, устина, св. юстина, перущица, кричим, пещера, въча, велинград, чепино, цепина, баткун, кантакузин, помаци, pomaks, rhodope, rodopi mountains, Jireček, ахъръ челеби, ахъ челеби, ахрида, ахраяни, слав, славиеви гори, меропа, смолян, смоляни, ахридос, Ροδόπη, беси, бесапара, бессапара, наипли, доспат, неврокоп, татар пазарджик, арда, султан ери, Thrace, Thracia, Thraciae, Гюмюрджина, Перперикон, Перперакион, Великия, Станимака, Аетос, Беаднос, Кричма, Стенимахос, Козник, смоляни, меропи, ахридос, мора, меропи, момчил, момчиловата крепост, арда, Меропа, Ропа, Ропката, Рупчос, Мнеакос, Моняк, помашки, села, момчил юнак, деспот слав,

1706 - Пътуването на френския изследовател Пол Люкас през Родопите

Глава XXVI: Тръгване от Пловдив (Philippopolis). Асеновград (Станимака - Stenemak), Бачково (Bascou), Бачковския манастир. Асеновия надпис

Глава XXVII: Изкачване по планината Parcelly (Перелик?). Селата Chiroucouvise (Чуруково?), Breamisen delly (Брезе?). Планината Estaque и селото Estaque (Стойките?). Село Пашмакли (Смолян - Pachamacly) и неговите обитатели. Планината Turienne (Турян), селата Tosbur (Могилица - Тозбурун) и Арда (Hardes). Долината на Кара су(р. Места). Драма. Бюст на Херкулес. Надписи.

Пол Люкас за първи път преписва българския надпис от Асеновата крепост, който за съжаление е унищожен от асеновградските гърци през 1883. За щастие съществуват 2 преписа на надписа (Lucas 1706 и Славейков 1865) отпреди разрушението му, на базата на които е възстановен.

Описание на Смолян:
Преминахме през едно село наречено Пашмакли, чиито жители са турци (мюсюлмани), но те не говорят турски. Техният говор е основно славянски, смесица от гръцки и български.

Надписът на Асеновата крепост - 1706 г.

PL - Voyage, 1712 by Rodopski_Starini on Scribd

Homann Heirs: Карта на Унгария и Балканския полуостров от 1752 година.

Хеърс използва описанията на Лукас за населените места. На картата са отбелязани Арда (Hardes), Могилица (Tosbur - Тозбурун), Турян (Turienne M.), Стойките? или Чепеларе? (Estaque, Estaqve M.), Перелик? (Parally M.), Чурал? (Chura M.), M. Jongou. Пропуснати са Бачково и Пашмакли(Смолян).

Paul Lucas - Voyage dans la Grece, l'Asie Mineure, la Macedoine et l'Afrique, 1712

P-L-Voyage_dans_la_Grece - ... by Rodopski_Starini on Scribd

Paul Lucas - Voyage_dans_la... by Rodopski_Starini on Scribd

родопски старини, rodopski starini, paul lucas, пол люкас, асеновград, бачково, бачковски манастир, чуруково, стойките, пашмакли, смолян, тозбурун, могилица, арда, карасу, драма, брезе, асенов надпис, асеновата крепост, асеновия надпис

1904, Л. Милетич - Кесийки от пергаментови ръкописи

>

Родопски старини, rodopski starini, любомир милетич, български ръкописи, пергамент, родопите, брестовица, родопа, rhodopes, manuscripts, miletic, miletich, родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, стою шишков, васил дечев, васил дечов, петър маринов, николай хайтов, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι

Articles in English on the Pomaks (the Bulgarian Muslims)

Комунистическата модернизация: Преживяванията на българите мюсюлмани 1970-1990 Communist Modernisation and Gender: The Experience of Bulgarian Muslims 1970-1990
Lenka Nahodilova




View A History of Oppression. The plight of the Bulgarian Pomaks. Shane Jacobs


Kaan Durukan - Pomaks



Evgeni Radushev - "Peasant" Janissaries?



Greek Helsinki Committee - Pomaks


Maria Todorova - Conversion to Islam as a trope in Bulgarian histography


The Human Rights of Muslims in Bulgaria in Law and Politics since 1878


IN SEARCH OF ONE’S OWN SELF. IDENTITY OF THE BULGARIAN MUSLIMS(POMAKS). A CASE STUDY FROM THE WESTERN RHODOPES



H. T. Norris - Islam in the Balkans


See also:
Conversion to Islam in the Balkans - Anton Minkov
THE BAPTIZING OF BULGARIAN MUSLIMS in 1912. Plamena Stoyanova
A documentary on the Pomaks in Northern Greece
Prof. Kemal Gozler - Les villages Pomaks de Lofca

родопски старини, lenka nahodilova, bulgarian muslims, rebirth process, pomaks, vazroditelen proces, ленка находилова, българи мюсюлмани, възродителен процес, помаци, родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, стою шишков, васил дечев, васил дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι

Поредният възрожденски "мистификат" - хрониката на поп Методи Драгинов

Българското Възраждане е период, през който се появяват редица фалшиви "документи", претендиращи за автентичност, чиято единствена цел е да насади омраза към Османската империя и да подбуди българите към борба за освобождение. За съжаление същите тези "мистификати" вече повече от век се пробутват на българската общественост като оригинални автентични документи. За щастие има и изследователи като акад. Вера Мутафчиева, Антонина Желязкова и проф. Илия Тодоров, които дръзват да се опълчат срещу подобни груби потъпквания на историческата истина още по време на комунизма.
Анализирайки езика на разказа и сравнявайки събитията с османските архиви, българикът проф. Тодоров доказва, че хрониката на поп Методи Драгинов не може да бъде съотнесена към 17 век, и че тя е просто един съвременен разказ от 19 в. Също така в труда по-долу се разглеждат и останалите "мистификации" съчинени от Ст. Захариев, претендиращи за историчност.

Попметодиевата хроника е базирана на Беловският летопис, който съществува в две версии. Първата е публикувана през 1898 г. и е датирана от нейния издател Начов между средата на ХVІІІ и началото на ХІХ век (Начов 1898:149). Тъй като тази хроника е единствената, чийто оригинал е запазен в БАН, тя е окончателно анализирана и датирана към началото на ХІХ век от Христо Кодов в неговия авторитетен "Опис на славянските ръкописи" от 1969 г. (Кодов 1969:256-258) Втората версия е публикувана от Петър Мутафчиев, който обяснява, че това е копие на унищожена или изгубена книга на свещеника Георги от Белово

Тодоров, И. Летописният разказ на поп Методи Драгинов, Старобългарска литература, 16 (1984), 56-79.



* * *

Антон Минков - Приемането на Исляма на Балканите.

"Възгледите и разбиранията на местните изследователи относно определено събитие често са в конфликт с възгледите на външните изследователи. Истина е, че местните изследователи са потопени в собствената си среда и се чувстват задължение да задоволят изискванията на местната публика, като по този начин не могат да постигнат обективността и свободата на външния изследовател."

Османското владичество в България винаги е представяно от местните учени като "най-черния момент в историята", а ислямизацията като "трагедия", "асимилация", "насилие" и продукт на "религиозна дискриминация". Когато няма доказателства за насилствеността на ислямизирането, българските учени го представят в негативната светлина на икономическата принуда - "били са толкова отчаяни, че са приели исляма за да се спасят от тежките данъци".
Местните учени, стремейки се да угодят на националистическите настроения на средата в която са потопени, не успяват да се абстрахират и да погледнат обективно на събитията. Този мироглед е продукт на породилите се националистически настроения през 19 век, които довеждат до формирането на националните държави на Балканите. Тези националистически настроения се базират на етническа нетолерантност и омраза към всичко различно.

... В България се поддържа тезата, че голямото мюсюлманско население в обширни региони от Македония и Родопите (познати като помаци в Родопите), са приели исляма като резултат на директна принуда. Няколко български източника описват военни действия, които довеждат до големи преобръщания в исляма в тези региони. Сред тези са: хрониката на поп Методи Драгинов от родопското село Корово и двете й вариации (т.нар. Пазарджишка бележка и Беловската хроника); хрониката публикувана от руския учен Ламански и разни допълнения в преписи на историята на монаха Паисий Хилендарски.
Според тези източници немюсюлманското население било подложено на две масови вълни на репресии - в първата част на 16 в при Селим I (1512-1520) и във втората част на 17 в при Мехмед IV (1648-1687).
И двата източника, преписът на паисиевата история и хрониката на Ламански, описват опустошаването на Тракия и земите на север от Стара планина в 1522 от армии под командването на Кримския хан Мехмед и на Селим I. Те също говорят за масово принудително приемане на исляма от християните в регионите на Неврокоп и Чеч, Драма, Доспат и Македония.

Хрониката на поп Методий, която е развитие на Пазарджишката бележка и Беловската хроника, описва в големи детайли историята на принудително приемане на исляма от християните в района на Чепино в Западните Родопи. Според тях, през месец Май 1666 османски войски под командването на румелийския бейлербей Пехливан Мехмед Паша преминават през Родопите на път за Мореа, от където щели да се присъединят към останалите войски в Османско-Венецианската битка за о. Крит. Научавайки по път, че селото Костандово отказало да плати данъците на пловдивския православен митрополит Гавраил, Мехмед задържал големците на селото и решил да ги убие. Един от неговите имами, Хасан ходжа, предложил вместо това да бъдат помилвани при условие, че приемат исляма. Големците приели предложението. Мехмед тогава обявил, че при завръщането му от похода щял да избие всички християни в района на Чепино, ако дотогава те не са приели исляма. Хасан ходжа, подпомогнат от еничарски войски, останал в региона за да накара населението на седем чепински села и на останалите планински села да приемат исляма. Преобръщането било подпомогнато от глада, който морил населението заради сушата. На всички, които приели мюсюлманската вяра, било дадено жито от държавните складове в Пазарджик. На новите мюсюлмани било също разрешено да ограбят имотите на православната църква в района и така до август месец над 200 църкви и 33 манастира били разрушени. На тези, които не приели исляма били разрушени къщите и те се пръснали по планината, където основали нови поселения.

Почти в продължение на цял век балкански и западни учени посочват тези източници като представящи истинно балканската история през османския период. Балканските учени с готовност възприемат тези източници посочващи терор, тъй като пасват на техния историческия мит за петвековна непрекъсната репресия върху християните. Западните учени също възприемат възгледа на балканските учени, първо заради многобройните публикации и второ заради това, че тези възгледи пасват на представите за Османската империя в западния свят по това време. Те описват как завоеванието на Близкия изток трансформира Османската империя от основно европейска в мюсюлманска империя, в резултат на което се засилва акцента върху ислямските ценности. След това неуспешните войни от средата на 17в допринасят за увеличаване на враждебността на администрацията към немюсюлманските поданици на империята.

Важно е да се посочи, обаче, че всички горепосочени източници са съставени от немюсюлмани и че потвърждение не може да се намери в мюсюлманските източници за масово насилствено налагане на исляма. Османските хроники само споменават, че Селим I и Мурад IV наистина обмисляли да извършат принудително обръщане на християнските им поданици в исляма, но и двамата султани били лесно разубедени от висшия духовен съвет "улема" и от чиновниците им да изоставят подобни планове. Освен това, важно е съвпадението, че и двете хроники - на Методий Драгинов и тази на Ламански, се появяват по време на засилване на анти-гръцките и анти-турски настроения в България в средата на 19в. Също много важно е да се отбележи, че никой, освен публикувалите тези хроники, не е виждал оригиналите им. Освен това, Илия Тодоров базирайки се на езиковия анализ на хрониката на Методи Драгинов, заключава че тя е от първата среда на 19в. Също важен е фактът, че оригиналите на останалите две запазени хроники - Беловската и копието на паисиевата хроника, също са датирани от първата половина на 19в. С други думи, изглежда че първите две хроники са били написани с цел да повдигнат националния дух, практика напълно в традициите на романтичното движение доминиращо интелектуалния живот в Европа от това време, докато останалите две са писани достатъчно късно за да са продукт на възродителното движение в България.
Множеството несъответствия между имената на владетелите и периодите описани в хрониките също поставят под съмнение автентичността на тези източници - например в 1522 г Селим I вече не е бил жив, а Селим II все още не се е бил родил; освен това Кримския хан Мехмед Гирай няма как да е участвал във военни походи на Балканите, тъй като по това време и неговият трон в Крим е бил застрашен.
Подобни несъответствия не могат да се открият в другите хроника от периода, чиято автентичност е доказана без съмнение. И докато автентичните хроники също наистина посочват засилване на насилието над християнското население, в тях не се посочват опити за насилствено налагане на исляма.
"Малките" несъответствия и съмнения за автентичност, обаче, явно не притесняват учените придържащи се към "насилствената теория", които навсякъде продължават да твърдят, че хрониките описвали реални исторически събития.
И тъй като до скоро не беше възможно да се потвърди или отрече историчността на тези събития чрез други източници, беше оставено на преценката на отделните учени да решават сами за себе си коя алтернатива да изберат. Често техните решения бяха предварително оформени от преобладаващата идеологическа линия.
В последните няколко години, османските изследователи извадиха на бял свят доказателства от имперските архиви, които показват, че тези наши домашни източници не могат да бъдат смятани за абсолютно достоверни.
Евгений Радушев, на базата на новооткрити данъчни регистри, показва, че ислямизацията в регионите които уж бяха "насилствено" обърнати от Селим I, всъщност е протичала постепенно в продължение на два века и половина, което доказва че "масови преобръщания" в рамките на една година просто не се потвърждават.
В района на Неврокоп например, приемането на исляма започва в средата на 15в. До 1530 г. 13 процента от населението е приело исляма, докато в 1560 г. то достига 29 процента.
В 17 век все още има значително християнско население в региона според джизие регистрите, докато в началото на 18 век, когато ислямизационния процес вече е завършил, има 10 села с немюсюлмански обитатели, 24 със смесено население и 74 изцяло мюсюлмански села. В района на Крупник към 1572 г., където преди се е смятало, че цялото население вече е мюсюлманско, данъчните регистри всъщност показват, че има само 23 мюсюлмански семейства в сравнение с 87 християнски. М. Киел също посочва, че съвременните гръцки хроники описват Селим I като владетел, който демонстрира голямо уважение към православната църква, което е в разрез с описанието му в съмнителната попметодиева хроника.
Отново М. Киел показва на базата на регистрите, че приемането на исляма в Чепино, което уж трябвало да стане за 3 месеца в 1666 година, в действителност следва същия модел както и в Неврокопско - мюсюлманското население нараства от 4 процента в 1516, до 5% в 1528, 26% в 1570 и достига до 31% в 1595. В 17 век регистрите описват постепенно намаляващото християнско население - от 599 домакинства в 1633, до 479 домак. в 1641, и което достига до 207 домак. в 1696. В 1712 година има само 96 християнски домакинства, което е 11 процента от населението, срещу 798 мюсюлмански (89 процента).
Освен това, въпреки практиката по посочване на всички православни свещеници в джизие регистрите, Киел не открива свещеник с името Методи Драгинов в региона, нито пък регистрите на православната църква посочват гръцки владика с името Гавраил в Пловдив, както твърди методиевата хроника.
И в заключение, въпреки факта, че все още се правят опити да се оправдае историчността на тези събития, според мен няма съмнение, че историите за масово насилствено обръщане в исляма в Македония и Родопите трябва да се разглеждат по-скоро като образец на научна пристрастност и продукт на историческа митология.


Виж също:

Поредният възрожденски фалшификат - хрониката на поп Методи Драгинов
Даниела Горчева - Кого разделя "Време разделно"
Даниела Горчева - Антон Дончев в Европа
За поръчаното "Време разделно" и безсилието на българската историография
"Време разделно" или роман, написан върху два исторически фалшификата
П. Маринов за фалшификацията, наречена "исторически бележник"
Николай Хайтов за фалшификацията, наречена "исторически бележник"
Николай Хайтов - Родопската история в някои статии на проф. Петър Петров
Николай Хайтов - Пирамида на заблудите
Мари Врина-Николов - Кризи и митове на националната идентичност
За Висарион Смоленски или как Родопите се сдобиха с измислен светец
Достоверността на един летопис и на един роман - Даниела Кирилова

родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, стою шишков, васил дечев, васил дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, смолян, райковски бележник, исторически бележник, методи драгинов, методий драгинов, драгиново, корова, белова хроника, пазараджишка хроника

Из Родопите, пътни бележки - Н. Начов, сп. Мисъл 1893 г

Из Родопите, пътни бележки - Н. Начов, сп. Мисъл 1893 г



родопски старини, начов, из родопите, списание мисъл, бачково, бяла черква, марково, ситово, лилково, добралък, бачковски манастир, родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, стою шишков, васил дечев, васил дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι