Сториньнята и правиньнята (магията) във фолклора и бита на странджанци - Панайот Маджаров

Сториньнята и правиньнята (магията) във фолклора и бита на странджанци - Панайот Маджаров

За една историческа антропология на планината на Балканите. Някои разсъждения - Улф Брунбауер, 1999

За една историческа антропология на планината на Балканите. Някои разсъждения - Улф Брунбауер, 1999

Регионални особености на надгробната скулптура в района на Южните Родопи - Ива Любенова

Регионални особености на надгробната скулптура в района на Южните Родопи - Ива Любенова сп. Български фолклор, кн. 1, 1983

За Едно Дърворезбено Ателие в Родопите - Мила Сантова, 1983

За Едно Дърворезбено Ателие в Родопите - Мила Сантова, 1983 сп. Български фолклор, кн. 2, 1983

Сюжетът "Мома войник" в песенния фолклор на Източните Родопи, Георги Каменов

Сюжетът "Мома войник" в песенния фолклор на Източните Родопи, Георги Каменов

The Turks of Bulgaria: The History, Culture and Political Fate of a Minority, 1990

The Turks of Bulgaria: The History, Culture and Political Fate of a Minority, 1990

Кил М. Изкуство И Общество В България През Турския Период, 2002

Кил М. Изкуство И Общество В България През Турския Период, 2002

Евлия Челеби. Пътепис, 1972

Евлия Челеби. Пътепис, 1972

Бернар Лори - Съдбата На Османското Наследство. Българската Градска Култура, 2002

Бернар Лори - Съдбата На Османското Наследство. Българската Градска Култура, 2002

Ибрахим Ялъмов - История На Турската Общност В България, 2002

Ибрахим Ялъмов - История На Турската Общност В България, 2002

История На Мюсюлманската Култура По Българските Земи. Изследвания, 2001

История На Мюсюлманската Култура По Българските Земи, 2001

История На Мюсюлманската Култура По Българските Земи. Изследвания, 1998

История На Мюсюлманската Култура По Българските Земи. Изследвания, 1998

Турски Извори За Българската История, 2001

Турски Извори За Българската История, 2001

акад. Вера Мутафчиева - Османска Социално-Икономическа История, 1993

Вера Мутафчиева - Османска Социално-Икономическа История, 1993

Възродителният Процес - Памет и Заличаване. Сборник на сп. "Либерален Преглед", 2019

Възродителният Процес - Памет и Заличаване. Сборник на сп. "Либерален Преглед", 2019

Пасхалната Традиция на Ислямизираното Българско Население в Източните Родопи - Мария Николчовска

Пасхалната Традиция на Ислямизираното Българско Население в Източните Родопи - Мария Николчовска Български фолклор, 1986, кн.4, с. 39-44 Източник: https://www.haskovo.net/news/548623/golemiyat-izsledovatel-na-iztochnite-rodopi-mariya-nikolchovska-navarshi-80-godini Мария Петрова Николчовска е един от изследователите на обичайте, традициите и култура на населението от Източните Родопи. Родена на 2 септември 1942 г. в с.Тенево, Ямболско. Средното си образование е завършва в Ямбол през 1960 г. Същата година е приета за студентка със специалност история в Софийския университет ,,Климент Охридски“. Три години учи редовно, а след това продължава задочно. Завършва образованието си през 1967 г. През 1962 г. се омъжва за Иван Николчовски, а през следващата година се ражда синът им. Заедно със съпруга си работят като нередовни учители в селата Оряхово, Хасковско и Фотиново, Кърджалийско в периода от 1966 г. до 1970 г. През юли 1970 г. започва работа като уредник на отдел ,,Етнография“ в Историческия музей в Кърджали, където работи в продължение на 27 години до своето пенсиониране през октомври 1997 г.. Като уредник на музея е работила за проучване на народната традиционна култура на населението от Източните Родопи и за уреждането на етнографската експозиция на музея. Популяризира събрания етнографски материал в редица статии, публикувани в централни и местни издания, както и няколко студии, отпечатани като отделни издания. За постиженията в развитието на културата в Кърджали е наградена с орден ,,Кирил и Методий“ трета и първа степен, а от Общонароден юбилеен комитет „1300 години България“ с грамота за заслугите й към честването на 1300-годишнината от създаването на Българската държава. През 1987 г. е наградена с ,,почетна значка“ – сребърна, а през следващата година с почетна значка ,,Отличник на комитета на културата“. В Държавен архив – Кърджали се съхранява фонд с биографията и творчеството на Мария Петрова Николчовска. Нейната научна дейност е насочена към проучвания и изследвания на традиционната култура, архитектурата, поминъка, обичайте и облеклото на населението на Източните Родопи. Автор е на много научни публикации, като: „Чехларството в с. Тихомир, Крумовградско“, „Бубарството в Ивайловградско“, „Типове българско женско облекло от Кърджалийски окръг“, „Пасхалната традиция и ислямизирането на населението от Източните Родопи“ и много други. В ,,Известия на музеите от Южна България“ излизат редица нейни публикации, като ,,Асимилацията и характерът на традиционните поминъци от Крумовградско “, ,,Българските села в Мала Азия“, ,,Извори на женската традиционна носия от Долно Луково, Ивайловградско“ и ,,Производството на сачове в Кърджалийско“. Други нейни изследвания са публикувани в списание ,,Български фолклор“ издание на БАН, като ,,Малоазийските българи в Ивайловградско“, ,,Обредни практики и представи свързани с родопския масив Дамбала“. През 1975 г. излиза от печат и албума ,,Етнографското богатство на Източните Родопи“, брошурата ,,Народни носии на Източните Родопи “ - 1979 г., а също и ,,Пътеводител на Исторически музеи – Кърджали “ - 1989 г. Съвместно с Ив. Балкански, Ел.Герджикова и Ив.Стефанов издават брошурата ,,Ардино – минало и настояще“ през 1980 г. През 1996 г. излиза и книгата „Момчилград - природа, археологически паметници, традиционна народна култура“ в съавторство със Стела Тодорова и Алтънка Шукерова. В периода от 1988 до 1997 г., публикува много статии във вестниците ,,Нов Живот“ и ,,Кръгозор“ , като ,,Наследството на един живот“, ,,Светецът Балъм ,,Баба“ покровителства жителите на с. Чомаково“, ,,Жизнена съдба и достойнство“, ,,Магия – родитба, магия – веселие“, ,,Пчеларовци посрещали на два пъти Апостола “, ,,Коледа в Източните Родопи “. След като се пенсионира се установява да живее в родното си село Тенево, но продължава своята научна дейност с участия с доклади в редица конференции. Изготвил: Антоанета Спасова младши експерт в Държавен архив - Кърджали

Бернар Лори - Ахмед Ага Тъмръшлията. Последният дерибей на Родопите, 1990 (на англ.)

Бернар Лори - Ахмед Ага Тъмръшлията. Последният дерибей на Родопите, 1990 (на англ.) Сборник Турците от България, 1990

Из фолклора на българите мохамедани: Разкази и легенди за Хъзър Неби - Стоянка Бояджиева. с. Лясково, с. Змеица, с. Беден, с. Сърница

Хъзър Неби - Стоянка Бояджиева Из фолклора на българите мохамедани: разкази и легенди за Хазър с. Лясково, с. Змеица, с. Беден, с. Сърница, с. Жълтуша

Общности и идентичности в България - съст. Анна Кръстева

Общности и идентичности в България - съст. Анна Кръстева

Турското население в България между полюсите на етническата политика - Валери Стоянов

Турското население в България между полюсите на етническата политика - Валери Стоянов

Извънредни данъци и държавни повинности в българските земи под турска власт - Бистра Цветкова, 1958

Извънредни данъци и държавни повинности в българските земи под турска власт. Бистра Цветкова, 1958

Юруците - Алексей Кальонски

Юруците - Алексей Кальонски, 2007 Юруците е опит да се надникне в миналото на вече изчезнали номадски и подвижни пастирски групи на Балканите. Изследването им дава възможност да се докоснем до цял спектър от отношения между относително затворените и недостъпни малки традиционни светове, и по-големите. Векове наред юруците са били значима общност, макар и по-малобройна от околните уседнали народи в османските Балкани. Тя се формира на основата на номадски и племенни групи от Мала Азия, установили се в Югоизточна Европа по време на и след османското завоевание. Сред тя са и част от предците на днешните български турци. Юруците са неизменен участник във и индикатор за понякога остро дискутирани в националните историографии процеси, очертаващи граници между отделните епохи. Напълно оправдавайки името си („вървящи“, „скитащи“), те изминават дългия път от опора на ранния османски режим до маргинализирана и относително изолирана общност; от влиятелен фактор в живота на българите и други балкански народи до днешната малка група, доживяваща своето време в двадесетина села на Република Македония. „Юруците“ е книга за студенти, учители и специалисти по история и културна антропология, но е интересна и за широка аудитория от читатели, за които миналото на Балканите и населяващите го етноси представлява своеобразен ключ за разбиране и на съвременните балкански проблеми. Д-р Алексей Кальонски е главен асистент в катедра „Нова и съвременна история“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Преподава история на Русия и различни аспекти на османския период в Югоизточна Европа. Работи върху проблеми, свързани с миграции, номадски и други общности, техните взаимоотношения с империите и националните държави.

Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим - М. Груев, А. Кальонски

Възродителният Процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. Михаил Груев, Алексей Кальонски