Родопски старини: 2023

вторник, 5 септември 2023 г.

Зазидано За Потомците - Ангел Янков

Зазидано За Потомците (едно послание от миналото, открито в зида на стара родопска къща) - Ангел Янков, 2006 сп. Българска етнология, бр. 1, 2006

събота, 2 септември 2023 г.

Изложба "Армъните в България"

Пътят На Една Изложба - Светла Ракшиева, Георги Куманов, 2007 дорково, армъни, аромъни, власи, куцовласи, цинцари, пещера, велинград, брацигово, батак, западни родопи, северозападни родопи

петък, 1 септември 2023 г.

Мария Николчовска - Етнографски Аспекти На Земеделската Традиция В Родопите, 2008

сп. Българска етнология, бр. 1, (2007)

Източник: Kardjali.bgvesti.NET

Големият изследовател на Източните Родопи Мария Николчовска навърши 80-години

31 август, 2022

Мария Петрова Николчовска е един от изследователите на обичайте, традициите и култура на населението от Източните Родопи. Родена на 2 септември 1942 г. в с.Тенево, Ямболско. Средното си образование е завършва в Ямбол през 1960 г. Същата година е приета за студентка със специалност история в Софийския университет ,,Климент Охридски“. Три години учи редовно, а след това продължава задочно. Завършва образованието си през 1967 г. През 1962 г. се омъжва за Иван Николчовски, а през следващата година се ражда синът им. Заедно със съпруга си работят като нередовни учители в селата Оряхово, Хасковско и Фотиново, Кърджалийско в периода от 1966 г. до 1970 г. През юли 1970 г. започва работа като уредник на отдел ,,Етнография“ в Историческия музей в Кърджали, където работи в продължение на 27 години до своето пенсиониране през октомври 1997 г.. Като уредник на музея е работила за проучване на народната традиционна култура на населението от Източните Родопи и за уреждането на етнографската експозиция на музея. Популяризира събрания етнографски материал в редица статии, публикувани в централни и местни издания, както и няколко студии, отпечатани като отделни издания. За постиженията в развитието на културата в Кърджали е наградена с орден ,,Кирил и Методий“ трета и първа степен, а от Общонароден юбилеен комитет „1300 години България“ с грамота за заслугите й към честването на 1300-годишнината от създаването на Българската държава. През 1987 г. е наградена с ,,почетна значка“ – сребърна, а през следващата година с почетна значка ,,Отличник на комитета на културата“. В Държавен архив – Кърджали се съхранява фонд с биографията и творчеството на Мария Петрова Николчовска. Нейната научна дейност е насочена към проучвания и изследвания на традиционната култура, архитектурата, поминъка, обичайте и облеклото на населението на Източните Родопи. Автор е на много научни публикации, като: „Чехларството в с. Тихомир, Крумовградско“, „Бубарството в Ивайловградско“, „Типове българско женско облекло от Кърджалийски окръг“, „Пасхалната традиция и ислямизирането на населението от Източните Родопи“ и много други. В ,,Известия на музеите от Южна България“ излизат редица нейни публикации, като ,,Асимилацията и характерът на традиционните поминъци от Крумовградско “, ,,Българските села в Мала Азия“, ,,Извори на женската традиционна носия от Долно Луково, Ивайловградско“ и ,,Производството на сачове в Кърджалийско“. Други нейни изследвания са публикувани в списание ,,Български фолклор“ издание на БАН, като ,,Малоазийските българи в Ивайловградско“, ,,Обредни практики и представи свързани с родопския масив Дамбала“. През 1975 г. излиза от печат и албума ,,Етнографското богатство на Източните Родопи“, брошурата ,,Народни носии на Източните Родопи “ - 1979 г., а също и ,,Пътеводител на Исторически музеи – Кърджали “ - 1989 г. Съвместно с Ив. Балкански, Ел.Герджикова и Ив.Стефанов издават брошурата ,,Ардино – минало и настояще“ през 1980 г. През 1996 г. излиза и книгата „Момчилград - природа, археологически паметници, традиционна народна култура“ в съавторство със Стела Тодорова и Алтънка Шукерова. В периода от 1988 до 1997 г., публикува много статии във вестниците ,,Нов Живот“ и ,,Кръгозор“ , като ,,Наследството на един живот“, ,,Светецът Балъм ,,Баба“ покровителства жителите на с. Чомаково“, ,,Жизнена съдба и достойнство“, ,,Магия – родитба, магия – веселие“, ,,Пчеларовци посрещали на два пъти Апостола “, ,,Коледа в Източните Родопи “. След като се пенсионира се установява да живее в родното си село Тенево, но продължава своята научна дейност с участия с доклади в редица конференции.

Изготвил: Антоанета Спасова - младши експерт в Държавен архив - Кърджали

вторник, 1 август 2023 г.

Рачко Попов - Характеристика на българските вярвания за змея.

петък, 28 юли 2023 г.

Ангел Гоев - Леене на куршум за страх, 1981

Ангел Гоев - Леене на куршум за страх. сп. Българска етнография, кн. 3-4, 1981

Ангел Гоев - Баене за страх в българската народна медицина, 1984

Ангел Гоев - Баене за страх в българската народна медицина. сп. Българска етнография, кн. 1, 1984

Евгения Троева - Знаци на религиозната принадлежност и тяхната употреба, 2012

Евгения Троева - Знаци на религиозната принадлежност и тяхната употреба. сп. Българска етнология, бр. 1-2, 2012

Облеклото между светското и религиозното: политики и идентичност - Ива Кюркчиева, Мая Косева, 2012

Облеклото между светското и религиозното: политики и идентичност - Ива Кюркчиева, Мая Косева. сп. Българска етнология, бр. 1-2, 2012

Галин Георгиев - Гайдарството в Родопите, 2010

Гайдарството в Родопите - музикално-фолклорно наследство и национална идентичнос. Галин Георгиев, сп. Българска Етнология, бр. 1-2, 2010

четвъртък, 27 юли 2023 г.

Елена Петкова - Социалистическата модернизация и българките мюсюлманки в Смолянски окръг 1959-1989

Елена Петкова - Социалистическата модернизация и българките мюсюлманки в Смолянски окръг 1959-1989 сп. Българска етнология, бр. 4, 2010

Вихра Барова - Социокултурно значение на родството в съвременността, 2013

Вихра Барова - Социокултурно значение на родството в съвременността. (стратегическо използване на родството в Средните Родопи, гр. Смолян) сп. Българска етнология, бр.3, 2013

вторник, 25 юли 2023 г.

Вихра Барова - Родовите срещи в смолянско от Възродителния процес до наши дни, 2008

Вихра Барова - Родовите срещи в смолянско от възродителния процес до наши дни, 2008 сп. Българска етнология, бр. 1 (2008)/ 19

четвъртък, 13 юли 2023 г.

Народни песни от Родопския край - Николай Кауфман, Тодор Тодоров, 1970 г.

Българо-мохамедански песни от Родопския край - Никола Кенов, 1957

Българо-мохамедански песни от Родопския край. Хармонизирани на 2 и 3 гласа за женски и смесен и народен хор от Никола Кенов 1957 г.

неделя, 4 юни 2023 г.

Свещ. Василий Авраамов - Материали по възраждането на българщината в Ахъ-Челебийско, 1894

Свещ. Василий Авраамов - Материали по възраждането на българщината в Ахъ-Челебийско, 1894. Откъси от сп. Славиеви Гори, кн 1-7, 1894 г - издател Стою Шишков Виж също: Портрет на гръцкото фенерско духовенство и коварните му дела против българите в Родопите. С. М. Родопски - 1887

петък, 26 май 2023 г.

Страшимир Димитров - Етнически и религиозни процеси сред българската народност през XV - XVII в, 1980

Страшимир Димитров - Етнически и Религиозни Процеси сред българската народност през XV - XVII в, сп. Бълг. етногр., кн.1, 1980

сряда, 24 май 2023 г.

Михаил Арнаудов - Обичаи и песни от Източна Тракия, 1918

неделя, 21 май 2023 г.

Михаил Арнаудов - Кукери, Русалии, Вградена Невеста. Студии върху българските обреди и легенди

Михаил Арнаудов - Нестинари, Летни Обичаи и Магии. Студии върху българските обреди и легенди, Т. 1

Михаил Арнаудов - Нестинари, Летни обичаи и магии. Студии върху българските обреди и легенди, Т. 1

понеделник, 8 май 2023 г.

Традиционното народно жилище в Средните Родопи - Красимир Стоилов, 1980

Традиционното народно жилище в Средните Родопи - Красимир Стоилов, сп. Българска етнография, кн. 2, 1980

петък, 5 май 2023 г.

Стара Технология за Производство на Кашкавал в Странджанския Район - Николай Илиев, 1978

Стара Технология за Производство на Кашкавал в Странджанския Район - Николай Илиев, 1978 Българска етнография, кн. 3-4, 1978

четвъртък, 4 май 2023 г.

Дюлгерите от Средните Родопи, 19-ти - 20-ти век - Таня Бонева, 1978

Производствен бит на дюлгерите от Средните Родопи през втората половина на 19-ти и началото на 20-ти в. Таня Бонева, Българска етнография, 1978

сряда, 3 май 2023 г.

Статия в Ню Йорк Таймс от 21 Януари, 1912 г. за ползата от консумацията на кисело мляко.

Статия в Ню Йорк Таймс от 21 Януари, 1912 г. за ползата от консумацията на кисело мляко. Илюстрация - снимка от родопския фотограф Крум Савов. В статията Баба Василка е посочена като 126 годишна със 101 годишният й син Тудор.

Източник: Фейсбук страницата на Държавен Архив Смолян.
СТОЛЕТНИЦИ от с. Павелско. Баба Василка на 115 г. заедно с нейния син. Стъклена плака на Крум Савов, с която той участва на Световното фотографско изложение в белгийския град Лиеж през 1905 г., където изпраща 12 свои снимки. С тях той печели не само удивлението на всички, но и признанието на специалистите – награден е със специален диплом и сребърен медал. Получава много писма след изложбата, в които го питат има ли още такива столетници и на какво се дължи дълголетието им. Крум Савов отговаря, че във всяко родопско село има по десетина, което се дължи на чистия въздух, на бистрата вода, на вкусния качамак и на киселото мляко. Според писателя от Павелско Георги Пашев това е баба Василка Бангиева, родена през 1790 г., починала през 1909 г на 119 годишна възраст. На снимката е на 115 години.

Четиридесет Години Етнографски Музей в Смолян - Никола Дамянов, 1976

Кираджийството В Пиринския Край - Детелина Москова, 1976

Зурнаджийската Традиция в Югозападна България - Лозанка Пейчева, 1993

четвъртък, 27 април 2023 г.

Сториньнята и правиньнята (магията) във фолклора и бита на странджанци - Панайот Маджаров

неделя, 23 април 2023 г.

За една историческа антропология на планината на Балканите. Някои разсъждения - Улф Брунбауер, 1999

Регионални особености на надгробната скулптура в района на Южните Родопи - Ива Любенова

Регионални особености на надгробната скулптура в района на Южните Родопи - Ива Любенова сп. Български фолклор, кн. 1, 1983

За Едно Дърворезбено Ателие в Родопите - Мила Сантова, 1983

За Едно Дърворезбено Ателие в Родопите - Мила Сантова, 1983 сп. Български фолклор, кн. 2, 1983

четвъртък, 20 април 2023 г.

Сюжетът "Мома войник" в песенния фолклор на Източните Родопи, Георги Каменов

сряда, 19 април 2023 г.

The Turks of Bulgaria: The History, Culture and Political Fate of a Minority, 1990

Кил М. Изкуство И Общество В България През Турския Период, 2002

Евлия Челеби. Пътепис, 1972

Бернар Лори - Съдбата На Османското Наследство. Българската Градска Култура, 2002

Ибрахим Ялъмов - История На Турската Общност В България, 2002

История На Мюсюлманската Култура По Българските Земи. Изследвания, 2001

История На Мюсюлманската Култура По Българските Земи, 2001

История На Мюсюлманската Култура По Българските Земи. Изследвания, 1998

Турски Извори За Българската История, 2001

акад. Вера Мутафчиева - Османска Социално-Икономическа История, 1993

Вера Мутафчиева - Османска Социално-Икономическа История, 1993

Възродителният Процес - Памет и Заличаване. Сборник на сп. "Либерален Преглед", 2019

неделя, 9 април 2023 г.

Пасхалната Традиция на Ислямизираното Българско Население в Източните Родопи - Мария Николчовска

Пасхалната Традиция на Ислямизираното Българско Население в Източните Родопи - Мария Николчовска Български фолклор, 1986, кн.4, с. 39-44 Източник: https://www.haskovo.net/news/548623/golemiyat-izsledovatel-na-iztochnite-rodopi-mariya-nikolchovska-navarshi-80-godini Мария Петрова Николчовска е един от изследователите на обичайте, традициите и култура на населението от Източните Родопи. Родена на 2 септември 1942 г. в с.Тенево, Ямболско. Средното си образование е завършва в Ямбол през 1960 г. Същата година е приета за студентка със специалност история в Софийския университет ,,Климент Охридски“. Три години учи редовно, а след това продължава задочно. Завършва образованието си през 1967 г. През 1962 г. се омъжва за Иван Николчовски, а през следващата година се ражда синът им. Заедно със съпруга си работят като нередовни учители в селата Оряхово, Хасковско и Фотиново, Кърджалийско в периода от 1966 г. до 1970 г. През юли 1970 г. започва работа като уредник на отдел ,,Етнография“ в Историческия музей в Кърджали, където работи в продължение на 27 години до своето пенсиониране през октомври 1997 г.. Като уредник на музея е работила за проучване на народната традиционна култура на населението от Източните Родопи и за уреждането на етнографската експозиция на музея. Популяризира събрания етнографски материал в редица статии, публикувани в централни и местни издания, както и няколко студии, отпечатани като отделни издания. За постиженията в развитието на културата в Кърджали е наградена с орден ,,Кирил и Методий“ трета и първа степен, а от Общонароден юбилеен комитет „1300 години България“ с грамота за заслугите й към честването на 1300-годишнината от създаването на Българската държава. През 1987 г. е наградена с ,,почетна значка“ – сребърна, а през следващата година с почетна значка ,,Отличник на комитета на културата“. В Държавен архив – Кърджали се съхранява фонд с биографията и творчеството на Мария Петрова Николчовска. Нейната научна дейност е насочена към проучвания и изследвания на традиционната култура, архитектурата, поминъка, обичайте и облеклото на населението на Източните Родопи. Автор е на много научни публикации, като: „Чехларството в с. Тихомир, Крумовградско“, „Бубарството в Ивайловградско“, „Типове българско женско облекло от Кърджалийски окръг“, „Пасхалната традиция и ислямизирането на населението от Източните Родопи“ и много други. В ,,Известия на музеите от Южна България“ излизат редица нейни публикации, като ,,Асимилацията и характерът на традиционните поминъци от Крумовградско “, ,,Българските села в Мала Азия“, ,,Извори на женската традиционна носия от Долно Луково, Ивайловградско“ и ,,Производството на сачове в Кърджалийско“. Други нейни изследвания са публикувани в списание ,,Български фолклор“ издание на БАН, като ,,Малоазийските българи в Ивайловградско“, ,,Обредни практики и представи свързани с родопския масив Дамбала“. През 1975 г. излиза от печат и албума ,,Етнографското богатство на Източните Родопи“, брошурата ,,Народни носии на Източните Родопи “ - 1979 г., а също и ,,Пътеводител на Исторически музеи – Кърджали “ - 1989 г. Съвместно с Ив. Балкански, Ел.Герджикова и Ив.Стефанов издават брошурата ,,Ардино – минало и настояще“ през 1980 г. През 1996 г. излиза и книгата „Момчилград - природа, археологически паметници, традиционна народна култура“ в съавторство със Стела Тодорова и Алтънка Шукерова. В периода от 1988 до 1997 г., публикува много статии във вестниците ,,Нов Живот“ и ,,Кръгозор“ , като ,,Наследството на един живот“, ,,Светецът Балъм ,,Баба“ покровителства жителите на с. Чомаково“, ,,Жизнена съдба и достойнство“, ,,Магия – родитба, магия – веселие“, ,,Пчеларовци посрещали на два пъти Апостола “, ,,Коледа в Източните Родопи “. След като се пенсионира се установява да живее в родното си село Тенево, но продължава своята научна дейност с участия с доклади в редица конференции. Изготвил: Антоанета Спасова младши експерт в Държавен архив - Кърджали

петък, 7 април 2023 г.

Бернар Лори - Ахмед Ага Тъмръшлията. Последният дерибей на Родопите, 1990 (на англ.)

Бернар Лори - Ахмед Ага Тъмръшлията. Последният дерибей на Родопите, 1990 (на англ.) Сборник Турците от България, 1990

понеделник, 3 април 2023 г.

Из фолклора на българите мохамедани: Разкази и легенди за Хъзър Неби - Стоянка Бояджиева. с. Лясково, с. Змеица, с. Беден, с. Сърница

Хъзър Неби - Стоянка Бояджиева Из фолклора на българите мохамедани: разкази и легенди за Хазър с. Лясково, с. Змеица, с. Беден, с. Сърница, с. Жълтуша

неделя, 2 април 2023 г.

Общности и идентичности в България - съст. Анна Кръстева

Турското население в България между полюсите на етническата политика - Валери Стоянов

Извънредни данъци и държавни повинности в българските земи под турска власт - Бистра Цветкова, 1958

Извънредни данъци и държавни повинности в българските земи под турска власт. Бистра Цветкова, 1958

събота, 1 април 2023 г.

Юруците - Алексей Кальонски

Юруците - Алексей Кальонски, 2007 Юруците е опит да се надникне в миналото на вече изчезнали номадски и подвижни пастирски групи на Балканите. Изследването им дава възможност да се докоснем до цял спектър от отношения между относително затворените и недостъпни малки традиционни светове, и по-големите. Векове наред юруците са били значима общност, макар и по-малобройна от околните уседнали народи в османските Балкани. Тя се формира на основата на номадски и племенни групи от Мала Азия, установили се в Югоизточна Европа по време на и след османското завоевание. Сред тя са и част от предците на днешните български турци. Юруците са неизменен участник във и индикатор за понякога остро дискутирани в националните историографии процеси, очертаващи граници между отделните епохи. Напълно оправдавайки името си („вървящи“, „скитащи“), те изминават дългия път от опора на ранния османски режим до маргинализирана и относително изолирана общност; от влиятелен фактор в живота на българите и други балкански народи до днешната малка група, доживяваща своето време в двадесетина села на Република Македония. „Юруците“ е книга за студенти, учители и специалисти по история и културна антропология, но е интересна и за широка аудитория от читатели, за които миналото на Балканите и населяващите го етноси представлява своеобразен ключ за разбиране и на съвременните балкански проблеми. Д-р Алексей Кальонски е главен асистент в катедра „Нова и съвременна история“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Преподава история на Русия и различни аспекти на османския период в Югоизточна Европа. Работи върху проблеми, свързани с миграции, номадски и други общности, техните взаимоотношения с империите и националните държави.

Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим - М. Груев, А. Кальонски

Възродителният Процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. Михаил Груев, Алексей Кальонски

петък, 31 март 2023 г.

Речник на турцизмите в българския език - Турхан Расиев

понеделник, 27 февруари 2023 г.

L'hellenisme Dans La Peninsule Balkanique - St.N. Chichkov, 1919 / Гърцизмът на Балканския полуостров - Ст. Н. Шишков

L'hellenisme Dans La Peninsule Balkanique - St.N. Chichkov, 1919 Гърцизмът на Балканския полуостров, 1919

вторник, 5 септември 2023 г.

събота, 2 септември 2023 г.

петък, 1 септември 2023 г.

вторник, 1 август 2023 г.

петък, 28 юли 2023 г.

четвъртък, 27 юли 2023 г.

вторник, 25 юли 2023 г.

четвъртък, 13 юли 2023 г.

неделя, 4 юни 2023 г.

петък, 26 май 2023 г.

сряда, 24 май 2023 г.

неделя, 21 май 2023 г.

понеделник, 8 май 2023 г.

петък, 5 май 2023 г.

четвъртък, 4 май 2023 г.

сряда, 3 май 2023 г.

четвъртък, 27 април 2023 г.

неделя, 23 април 2023 г.

четвъртък, 20 април 2023 г.

сряда, 19 април 2023 г.

неделя, 9 април 2023 г.

петък, 7 април 2023 г.

понеделник, 3 април 2023 г.

неделя, 2 април 2023 г.

събота, 1 април 2023 г.

петък, 31 март 2023 г.

понеделник, 27 февруари 2023 г.

неделя, 26 февруари 2023 г.

събота, 25 февруари 2023 г.