Monday, September 24, 2012

Миналото на Чепеларе - Васил Дечев, кн. 1, 1928 г



DechMinChep


Миналото на Чепеларе
принос за историята на Родопа
от Васил Дечев ( Дечов )

Книга първа, 1928 г


СЪДЪРЖАНИЕ

1. Общ и частичен оглед на Родопа
Плътнина (масив) и повръхнина на Родопа
Речни корита (басейни)
Рупско – асенично речно корито

2. Народи и племена в Родопа
Траки
Траки в Родопа
Римляни
Славяни
Смолени и рупци
Родопски владетели и управници
Турци и техните завладявания
Завладяване на рупското и въченското речни корита
Юроци (коняри)

3. Недвижими имоти, приходи и данъци в Родопа
Владетели на земите
Посветяване (вакъвиране) земите в Родопа
Отстъпване на юрюците летните пасища (яйлаците) в Рупчос

4. Чепеларе
Местоположение и землище
Старини в чепеларското землище

5. Първи постоянни заселници в Чепеларе (1705-1728)
Землището в юрюшко време
Помохамеданване (турчене) и бягане
Волко-Белю и Марчю постоянни чепеларски жители
Краят на юрюшкото летуване
Изкупване планината Хаджийца

6. Родът на Мехмед Кьорходжа
Исеинбеюво семейство
Борби в Ахъчелебийско за големство
Хаджи Сюлейман и Х. Ибрахим
Войвода-управник Мехмед Кьорходжа
Войвода Сюлейман Кьорходжов
Войвода Салихага Сюлейманов
Войвода-хайта Аджи ага
Салихагово управление
Погубването (обесването) на Салих ага
Последни родопски войводи-управници

7. Раювци-Муржювци
Калин кехая Раюв и син му Раю чорбаджи
Християнски свещенодействия в Чепеларе
Помохамеданване християните в с. Богутево
Християнски тържества в Чепеларе
Изкупване планината Калфеница
Изкупване планината Муржювско
Смъртта на Раю чорбаджи и Калин кехая
Муржю чорбаджи и бей
Нови заселници в Чепеларе
Поминък и гурбетчилък

8. Хайтите (кърджалиите) и Кара Ибрахим (1793-1832)
Мехмед Синап
Турски държавни документи за хайтите (кърджалиите)
Хайти (кърджалии) в Чепеларе
Кара-Ибрахим бюлюкбашия
Умиротворение на рупското речно корито
Кара Ибрахим унищожава Синапювата дружина
Чепеларе през време на Кара Ибрахимовото управление
Изкупване планините Боклуджа, Кепенек, Окманица, Карабалкан и Новата-планина
Кара-Ибрахим участвува в потушаването на сръбското възстание
Кара-Ибрахимове и Сюрчовите робини – сърбкини, Милица и Гюргя. Потурчването им
Гръцкото възстание (1821-8) Чепеларски борци
Съдбата на изгубените рибари и зидари
Краят на Кара-Ибрахимовото властвуване и големство
Тъмраш – рупчоско нахийско седалище. Хасан ага – управник

9. Събития и общополезни работи в Чепеларе от 1832 до 1860 год
Селски първенци и обществени дейци
Съграждане черквата св. Атанас
Свещеници при черквата св. Атанас
Училища и учители при черквата свети Атанас
Чумата в Чепеларе през 1836-8 год
Убиването на Муржа Х. Златилов, Узун Харитя и Волка Метексовски
Резделянето и изкупването планината Кесариица

10. Събития и обществени работи от 1861 до 1878 година
Градене черквата св. Богородица
Училище и учители при черквата света Богородица
Борба между Кьор Гога и Куртя Харзовала
Рифат паша. Първият редовен военен набор в Чепеларе
Първият български митрополит Панарет в Чепеларе
Сбиване между християни и мохамедани на хорото
Селски сбировища. Дюкяна на Тотката
През време на Априлското възстание 1876 г.
Руско-турската война (1877-8)
Руска войска в Чепеларе



Откъси

...Помохамеданчване на християните въ с. Богутево
В съседото село Богутюво станало едно събитие, което очудило дори и най-фанатичните турски ходжи и управници. Богутювските християни се помохамеданили, и то повече отъ малодушие, а по-малко от насилие. Ето по какъв поводъ и начинъ е станало това помохамеданване.
До 1745 година въ Богутюво си живели мирно 20-30 християнски семейства и толкова мохамедански. Повечето отъ християните били смолени, преселници от с. Давудюво и други ахъчелебийски села. Християните имали черква съ свещеникъ, а мохамеданите дървена джамия съ полукнижовенъ ходжа — смоленинъ. Единъ день, ненадейно пристигнали въ Богутюво турски забите — бирници да събиратъ държавните данъци. Въ това време повечето отъ богутювските мъже били на планината Даутско, дето стъкмявали мандра и отбивали агнетата отъ майките имъ. Забитите, като не нашли въ селото мъже, събрали всичките християнски жени и ги затворили въ една запустена кжща. Мъжетъ-бърже се научили какво станало съ жените имъ, та оставили овце и мандра и припнали къмъ селото, но докато стигнали тамъ, жените били вече на свобода. Помакинята Чукаловица (прабаба на Хасанаговци и Чукаловци) тръгнала къмъ затвора да види, що правятъ затворените жени. Последните плачели и проклинали съдбата си; плачели и децата имъ около затворътъ. Тогава Чукаловица, безъ позволение отъ забитите, счупила вратата на затвора и извикала на затворените жени:
— Излезите нахъ вонъ, мари; приберите си децана и си ворвите въ кощи; пакъ аку нищете да ва затварятъ келеви читаци, промените си верата и станите касу насъ!
Когато мъжете дошли въ селото, забитите им казали да си платятъ веднага йошурътъ, мукатдата, харачшъ и другите данъци. Мохамеданите бърже събрали пари и си платили йошурътъ и мукатдата, а християните не могли да платятъ заедно съ другите данъци и харачшъ (воененъ данъкъ), съ какъвто само те били обложени. Забитете почнали да биятъ първенците християни и да ги заплашватъ, че вързани ще ги закаратъ Пловдивъ.
Промените си верата касу насъ, за да ва ни мочат забитесе - рекли некои мохамедани (помаци), на християнските първенци. И последните без повече мислене се съгласили да си променятъ вярата.
Следниятъ день неколко десятки мъже и момчета, начело съ свещеника си, се упътили за Пловдив да си променятъ вярата. Вечерета те стигнали Станимака и тамъ пренощували. Станимашките първенци и свещеници, между които билъ и дядото на Лолчьа молили богутювцехъ да се не потурчватъ, като обещали да имъ помогнатъ съ пари за изплащане на харача, но те не послушали и отишли въ Пловдивъ. Тамъ богутювци били обрезани (помохамеданени) въ прочутата пловдивска Имаретъ джамия. Следъ обрядътъ бившите Вълчовци, Мурювци, и Илчовци се върнали въ селото си съ бели чалми на главите и съ придружникъ турски ходжа, които билъ изпратенъ да потурчи жените и децата. Останали непотурчени само няколко семейства и едно 15 годишно момиче, сираче. Домакинътъ на едно семейство, като разбралъ, че всички негови съселяни християни ще се турчатъ, измъкналъ се скришно отъ селото съ жената и децата си, отбилъ се на мандрата, отлжчилъ си овцете и отъ тамъ презъ гори и планини се домъкналъ до с. Чаушово, дето се и заселилъ. Момичето останало непотурчено, защото било сираче сакато, та не могло да се омъжи. Тая последна богутювска християнка се прехранвала отъ милостиня и когато умряла, на 80 годишна възрасть, потурчените роднини поканили двама чепеларски зидари, християни да я погребатъ въ старите християнски гробища до черквата.
Нещели да се помохамеданятъ и неколко младежи между които и двама братя отъ родътъ на Дуювци. Единиятъ братъ съ незнайно име отишелъ въ с.Бойково, дето се и оженилъ, а другиятъ, който се наричал Стоянъ, следъ неколкогодишно скитане и слугуване в разни села, дошелъ въ Чепеларе, оженилъ се и завинаги се настанил в Сивковската махала...








Родопски старини, миналото на чепеларе, васил дечев, васил дечов, чепеларско, чепеларски, чепеларска, история, рупчос, рупчоска, област, ахъчелеби, салих ага, тъмраш, помаци, ахряни, българомохамедани, смолени, българи мюсюлмани, българи християни, мехмед кьорходжа, мехмед синап, черковна история на чепеларе, юруци, юрушки поселения, овчари, овчарство,