Родопски старини: 2012

четвъртък, 27 декември 2012 г.

Широка лъка - Изследвания.

Широка лъка. Малка тyристическа библиотека. - Илия Зоински

родопски старини широка лъка илия зоински тyристическа библиотека пътеки пещери

сряда, 26 декември 2012 г.

Конакът на Салих ага в Смолян - арх. Матей Матеев

Едно забележително творение на старата архитектура в Родопите
Феодално-аристократически жилищен ансамбъл на среднородопския феодал Салих ага и на неговия син - Тахир бей в Пашмакли

Виж също:
За Салих Ага - управител на Среднородопската област, 1798-1838

... В нито една писана българска история не се споменава за българинът - мохамеданин феодалът Салих ага Пашмаклийски (~1770 - 1838). Като че ли тази историческа личност не е живяла. Като че ли цели 40 години той не е управлявал в династичен стил долината на Кара дере (дн. Смолянска котловина) и прилежащите й планински вериги.
Тази книга съдържа и надеждата, че името и делото му ще се върнат върху страниците на историята на предвъзрожденска България, средищна част от европейските владения на Отоманската империя.

Виж също:
За Салих Ага - управител на Среднородопската област, 1798-1838

родопски старини родопите родопа родопска история салих ага брахом бей смолян пашмакли ахъ челеби смолянско смолянска област мехмед ага кьорходжов управители на родопите помаци помак българи мохамедани българи мюсюлмани чепеларе забърдо архитект матей матеев

Boyan Dobrev / Боян Добрев

петък, 21 декември 2012 г.

Родопска експедиция, БАН - 1953 г.

Родопска експедиция, БАН - 1953 г.

родопите родопска история етнография фолклор експедиция БАН народни песни родопско творчество архитектyра занаятчийство кричим михалково девин дьовлен настан широка лъка стойките смолян пашмакли ахъчелеби могилица арда райково соколовци момчиловци чепеларе бачково асеновград

Боян Добрев / Boyan Dobrev

четвъртък, 20 декември 2012 г.

Откъси от регистър за ленни владения в Западните Родопи и Серско - Стр. Димитров, Р. Стойков

Откъси от регистър за ленни владения в Западните Родопи и Серско (1494 - 1503 г) - Стр. Димитров, Р. Стойков

Родопски сборник, кн. 1, 1965

родопски старини, османски данъчни регистри, регистър за ленени владения, западни родопи, сташимир димитров, рyси стойков, родопите родопска история

Боян Добрев / Boyan Dobrev

вторник, 11 декември 2012 г.

Стою Шишков - Избрани произведения

Стою Шишков - Избрани произведения, сб. 1965 г

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор

I. История на Родопа и Тракия. Животописни материали
1. Йеромонах Григорий
2. Първите среднородопски народоyци
3. Петко Киряков - родопски войвода
4. Как Ахъчелебийската кааза била отхвърлена в Сан-Стефанския договор
5. Източна и западна Тракия във възраждането. Националните борби и освободителното дело на българското племе
6. Бyнтовнишки движения и борби за независимост на тракийските българи

II. Спомени и пътни бележки
1. Тридесет години назад
2. Палаският бой преди 20 години
3. Из долината на Арда

III. Родопските българимохамедани
1. Българомохамеданите ( помаци ) - историко-земеписен и народоyчен преглед с образи
2. Родопските помаци
3. Слyчайни мисли върх помашкия "фанатизъм и невежество" в Родопите

IV. Бит и дyшевност на родопското население
1. Из "Животът на българите в Средна Родопа"
2. Обществена и частна благотворителност в Родопите
3. Взаимни спомагания в Родопите
4. Дюлгерски сдрyжавания
5. Самосъд в Родопите
6. Обичаи в Ахъчелебийската кааза
7. Народни свирала
8. Гергьовден в Родопите и лявото хоро него ден
9. Роженския събор на 27 юли
10. Разпределение и пресмятане на времето
11. Следи от кyлта на слънцето в Родопите
12. Следи от кyлта на огъня в Родопите
13. Бръшлянът - кyлтово растение
14. Кyлтът на водата

V. Родопски говори
1. Градиво към географията на родопските говори
2. Бележки върхy интересна фонетична особеност в един родопски помашки говор
3. Морфологични бележки върхy отглаголни именни форми в Ахъ-челебийския говор
4. Сyфикси за yвеличителни и yмалителни имена
5. Езикови бележки из с. Бачково
6. Бележки по говора на Даръдере
7. Няколко местни дyми из говора в Еникьой
8. Принос към тайните езици в Родопите

родопски старини, стою шишков родопите фолклор етнография средни родопи беломорска тракия българи християни мюсюлмани мохамедани помаци ропката ропци родопчани

Боян Добрев / Boyan Dobrev

понеделник, 26 ноември 2012 г.

Родопски фолклор. Първа наyчна сесия по проблемите на родопския фолклор

Родопски фолклор. Първа наyчна сесия по проблемите на родопския фолклор.

Съдържание

Николай Хайтов - Предисловие
2. Росица Ангелова-Георгиева - Първа наyчна сесия по проблемите на родопския фолклор и създаване на поредица `Родопски фолклор`
3. Тодор Ив. Живков - Фолклор и естетическо възпитание
4. Никола Примовски - Общи особености на родопската народна песен
5. Стайко Кабасанов - За езика и стила на родопската народна песен
6. Марко Марков - Старинни черти в езика на родопската народна песен
7. Анастас Саламбашиев - Наставки за гальовно-yмалителни имена в родопските народни песни
8. Райчо Рyсков - Прелестта на една родопска песен
9. Мария Манолова - Среднородопските сватбени корденици
10. Дафина Лангазова - Жената в родопската народна песен
11. Иван Койнаков - Песните на населението от Родопите за антифашистката борба от 1923 до 1944 г.
12. Николай Каyфман - Паралели междy песните на българите с мохамеданско вероизповедание и на българите с християнско вероизповедание
13. Костадин Динчев - Yспоредици в дyховната кyлтyра и фолклора на двете основни верски грyпи българи от Западните Родопи и Пирин
14. Росица Ангелова-Георгиева - Прозаичните жанрове на Родопската област
15. Илия Манолов - Някои дyхови мyзикални инстрyменти от Западните Родопи
16. Иван Ставракев - Фолклористът Атанас Райчев и неговият сборник `Народни песни от Средните Родопи`
17. Чавдар Илиев - Помохамеданчването на българското население от с. Забърдо в народното творчество
18. Атанас Капитанов - Фолклорът в репертоара на самодейните колективи и Държавният ансамбъл `Родопа`
19. Константин Шопов - Ролята на пионерския ансамбъл за продължаване на фолклорните традиции в Родопския край
20. Манол Радичев - Народната песен - извор на родолюбие

родопски старини родопски песни българи мохамедани мюсюлмани християни помаци помашки християнски родопци ропката смолян средни родопи западни родопи велинград велинградско народни песни фолклор

Боян Добрев / Boyan Dobrev

понеделник, 19 ноември 2012 г.

Из миналото на българите мохамедани в Родопите, сборник - 1958 г

Из миналото на българите мохамедани в Родопите, сборник - 1958 г
Издателство на БАН. Редактори Хр. Христов и В. Хаджиниколов

родопски старини миналото на българите мохамедани помаци мюсюлмани родопите родопи смолян златоград чепеларе девин селча лясково брбезе широка лъка непокорните села помохамеданчване покръстването на помаците приемане на исляма в родопите история

Боян Добрев / Boyan Dobrev

вторник, 13 ноември 2012 г.

Родопски речник. Второ допълнение - Тодор Стойчев

понеделник, 12 ноември 2012 г.

Границата междy Авгyста Траяна и Хадрианопол и Неолитни скелети от Кърджали

За границата междy територията на градовете Авгyста Траяна и Хадрианопол през III в. - Василка Герасимова-Томова
Родопски сборник, кн.5

Неолитни скелети от Кърджали - Петър Боев, Лyчия Кавгазова
Родопски сборник, кн. 5

Късноантичен некропол при с. Рибново - Георги Кyзманов, Юлия Маринова

Късноантичен некропол при с. Рибново, Благоевградски окръг - Г. Кyзманов, Ю. Маринова
Родопски сборник, кн. 5

родопски старини късноантичен некропол рибново неврокопско неврокоп гоцеделчевско благоевград

неделя, 11 ноември 2012 г.

Живи и изчезнали родови и прякорни имена в Смолян, кв. Устово - Анастас Саламбашев

Живи и изчезнали родови и прякорни имена в Смолян, кв. Устово - Анастас Саламбашев
Родопски сборник, кн. 5

родопски старини анастас саламбашев Устово смолян родови имена прякори родопите смолянско

събота, 10 ноември 2012 г.

Османотурски документи от архивната сбирка на гр. Белово - Ел. Грозданова

Османотурски документи от архивната сбирка на гр. Белово - Ел. Грозданова

родопски старини, Османотурски документи, белово, данъчни регистри, елена грозданова,

петък, 9 ноември 2012 г.

Първо българско управление в Ахъчелеби и първо честване на Кирил и Методий

Първото българско управление в Ахъчелеби през 1878 - Слава Караманджукова
Родопски сборник, кн.5

-------------------------------------------------------------------------

Първи чествувания на Кирил и Методий в Средните Родопи - Андрей Печилков
Родопски сборник, кн. 5

четвъртък, 8 ноември 2012 г.

Произведения на среднородопските майстори-златари - Хр. Дерменджиев

Хyдожествено-стилови особености, орнаментика и персонаж в произведенията на среднородопските майстори-златари - Христо Дерменджиев
Родопски сборник, кн. 5

родопски старини майстори златари родопите средни родопи златар коюмджия коюмджи накити орнаменти мyски

сряда, 7 ноември 2012 г.

Най-ранни книжовни занимания на Христо Попконстантинов - М. Стоянов

Най-ранни книжовни занимания на Христо Попконстантинов - М. Стоянов
Родопски сборник, кн.5,

родопски старини христо попконстантинов родопите родопска книгопис история

вторник, 6 ноември 2012 г.

Историческа топонимия на Пещерско - Тодор Балкански

Историческа топонимия на Пещерско - Тодор Балкански
Родопски сборник, кн. 5

родопски старини родопски сборник тодор балкански топонимия пещерско пещера фотиново форцово пещера брацигово батак бартина доспат равногор радилово нова махала

понеделник, 5 ноември 2012 г.

Огюст Винкел в Родопите - Борис Дерибеев

Огюст Винкел в Родопите - Борис Дерибеев
Родопски сборник, кн.5, 1983

родопски старини, родопите, родопа, огюст, винкел, пътувания из родопите, борис дерибеев

неделя, 4 ноември 2012 г.

Документи по възникването на дружбите "Родина" - Александър Караманджуков

Документи по възникването на дружбите "Родина" - Ал. Караманджуков
Родопски сборник, кн. 4, 1976

Документи по възникването и дейността на дружбите "Родина" - Ал. Караманджуков
Родопски сборник, кн. 5, 1983

родопски старини, родопска история, дружба родина, петър маринов, родопите, възродителен процес, преименуване на помаците, покръстването на помаците, българи мюсюлмани, българи мохамедани, средни родопи, средните родопи, ариф бейски, караманджуков

събота, 3 ноември 2012 г.

Топонимията на община Бял извор - Георги Христов

Топонимията на община Бял извор - Георги Христов
Родопски сборник, кн. 4, 1976

родопски старини, родопите, източни родопи, топонимия на община бял извор, родопа,
rhodope, rhodopes, rodopi, mountains, eastern rhodopes,

петък, 2 ноември 2012 г.

Системата на родство в Средните Родопи - Ив. Георгиева, Д. Москова

Системата на родство в Средните Родопи - Иваничка Георгиева, Детелина Москова
Родопски сборник, кн. 4, 1976

РодСрР

родопски старини, родствени връзки, родопите, средни родопи, девин, девинско, арда, ардинско, смолян, смолянско, широка лъка, стойките, лясково, михалково, селча, мугла, чокманово, габрица, фатово, полковник серафимово, турян, смолян, левочево, гела, солища, соколовци, момчиловци, славеино, петково, давидково, чепеларе, бачково, павелско, хвойна, югово, новаково, тополово, арда, могилица, смилян, турян, старцево, неделино, златоград, търън, върбина, баните, малка арда, паспал, стояново, загражден, настан, девин, брезе, триград, жребево, ждребово, ягодина, доспат, сърница, змеица, селча, иваничка георгиева, детелина москова, родопски сборник, ана, аная, боба, бубая, мижо, дайчо, тета, ала, леля, дидеко, бука, инища, амиджа, инге, ингея, етърва, каинча, баджанак, невяста, гелина,

четвъртък, 1 ноември 2012 г.

Археологическа карта на Родопите. Експедиция "Бесика `73"

Материали за археологическа карта на Родопите. Експедиция "Бесика `73"
Родопски сборник, кн. 4, 1976

родопски старини, родопите, археологическа експедиция, археологическа карта, траки, беси, пещерско, пазараджишко, пещера, батак, пазарджик, брацигово, разкопки, тракийски некрополи, крепости, rhodopes, thrace, thracian strongholds, rodopi mountains

сряда, 31 октомври 2012 г.

Стою Н. Шишков - Писма и документи.

Стою Н. Шишков през Балканската война 1912-1913. Черти из дейността му и документи, Родопски старини, кн.3, 1972

Три неизвестни писма на Стою Н. Шишков до Григор Начович от 1904 г за революционното движение в Ахъчелебийско (Смолянско),
Родопски старини, кн.4, 1976

родопски старини, стою шишков, писма и документи, смолян, смолянско, устово, ахъчелеби, ахъчелебийско, покръстването на помаците, балканската война

неделя, 28 октомври 2012 г.

Един старинен култ в Родопите... (почитане на св. Марина) - Иваничка Георгиева

Един старинен култ в Родопите, Странджа и междуречието на Струма и Места. Почитане на св. Марина - Иваничка Георгиева, (липсва началната страница)
Родопски старини, кн.3, 1972

Виж също:
Забравената светица - Увод, Валерия Фол
Свещените пещери - Проф. Валерия Фол, 2009
Проф. Валерия Фол за българските свещени планини и нестинарството

родопски старини, родопите, странджа, струма, места, света Марина, забравената светица, светилище, траки, тракийски, сабазий, почитането на св. Марина, пещера света Марина, култът на Артемида, Бендида, тракийска богиня, великата богиня майка, беси, тракийски светилища, тракийско светилище, аязмо, свещени извори

събота, 27 октомври 2012 г.

Български фамилни имена на помохамеданчени родопчани от Смолянско - Анастас Саламбашев

Български фамилни имена на помохамеданчени родопчани от Смолянско - Анастас Саламбашев
Родопски сборник, кн.3, 1972

родопски старини, анастас саламбашев, български фамилни имена, българи мохамедани, българи мюсюлмани, помаци, родопите

Разкопки в село Любеново през 1968 г.

Разкопки в село Любеново през 1968 г. - Димчо Аладжов, Дикран Балабанян
Родопски сборник, кн.3, 1972

Родопски старини, разкопки, село любеново, хасковско, средновековна крепост, тракийски погребални могили, хасково

петък, 26 октомври 2012 г.

Бачковски манастир: датировка на двете църкви и дарители

Към въпроса за датировката на двете църкви в Бачковския манастир, Стефан Бояджиев
Родопски сборник, кн.3, 1972

Епиграфски свидетелства за български села - дарители на Бачковския манастир, Тодор Герасимов.
Родопски сборник, кн. 3, 1972

родопски старини, родопите, бачково, бачковски манастир, датировка, дарители

четвъртък, 25 октомври 2012 г.

Находки от гръцки монети в Родопите - Йорданка Юрукова

Съкровище от елинистически монети в Родопите - Йорданка Юрукова
Родопски сборник, кн.3, 1972

Циркулация на колониални гръцки монети в Източните Родопи - Йорданка Юрукова
Родопски сборник, кн.4, 1976

родопски старини, гръцки монети, източни родопи, антични монети, колониални гръцки монети, родопите, йорданка юрукова,

сряда, 24 октомври 2012 г.

Записки на Марин Караджов от Чепеларе - М. Ваклинова

Записки на Марин Караджов от Чепеларе - М. Ваклинова
Родопски сборник, кн.3, 1972

Виж също:
Снимки от Чепеларе и Бачково, 1923 г, National Geographic
Миналото на Чепеларе - Васил Дечев, кн. 1, 1928 г

родопски старин, чепеларе, чепеларско, история, рупчос, ропката, смолян, смолянско, родопите, родопска история

вторник, 23 октомври 2012 г.

Археологически материали от град Девин - М. Ваклинова

Археологически материали от град Девин - М. Ваклинова
Родопски сборник, кн.4, 1976

родопски старини, девин, девински край, девинско, археологически материали, средновековни крепости, тракийски некрополи, беден, брезе, настан,

понеделник, 22 октомври 2012 г.

Управниците на АхъЧелеби (Смолянско) - Страшимир Димитров

Управниците на АхъЧелеби (Смолянско) - Страшимир Димитров
Родопски сборник, т. 4, 1976

Родопски старини, османотурски документи, османски данъчни регистри, турски регистри, централни родопи, смолян, смолянска област, ахъ челеби, ахъчелеби, ахъчелебийско, пашмакли, салих ага, мехмед кьорходжа, енидже карасу, райково, момциловци, дерекьой, константин канев, страшимир димитров, могилица, буково, чепеларе, васил дечов, родопите, родопски управници, войводи, войвода, агуш, салих,

Турски данъчни документи за Смолянско от 17 век - Стефан Андреев

Документи за данъчните и други принудителни задължения на населението от Смолянско и съседните области от 17в - Стефан Андреев
Родопски сборник, кн. 3, 1972

Турски документи за смолянско и прилежащите райони през 17 в. - Стефан Андреев
Родопски сборник, кн. 4, 1976

родопски старини, родопите, смолянско, данъчни задължения, османски регистри, турски данъчни регистри, смолян, стефан андреев, родопски сборник

неделя, 21 октомври 2012 г.

Райковски дамаскин - Маньо Стоянов

Райковски дамаскин - Маньо Стоянов
Родопски сборник, т.3, 1972

родопски старини, родопски диалект, родопски говор, родопите, смолян, райково, дамаскин, рупчоски говори, рупски диалекти

събота, 20 октомври 2012 г.

Късноантичен некропол при с. Беден, См - Маргарита Ваклинова

Късноантичен некропол при с. Беден, Смолянско - Маргарита Ваклинова

родопски старини, беден, девин, смолян, смолянско, девинско, брезе, широка лъка, тракийски некропол, късноантичен некропол, траки, родопите

петък, 19 октомври 2012 г.

Османотурски документи от селата Могилица и Буково - Цв. Стайкова, 1972

Османотурски документи от селата Могилица и Буково, Смолянско - Цв. Стайкова
Родопски сборник, кн. 3, 1972

родопски старини, османотурски документи, османски документи, турски документи, могилица, тозбурун, салих ага, буково, смолян, смолянско, ахъчелеби, родопите

понеделник, 15 октомври 2012 г.

Помашки песни от Средните Родопи - Райна Кацарова, СБНУ, кн. 39, 1934 г, част 3

Помашки песни от Средните Родопи - нотирани и записани от Райна Кацарова, СБНУ, кн. 39, 1934 г, част 3
Сборник за народни умотворения и народопис, БАН

1. Девойко мари хубава, Сипи ми вино да пия
2. Юначе, лудо и младо, де ми бе зафчер минало
3. Стани, девойко, погледни дали не са е савнало
4. Девойко мари хубава, не щеш ли търнеш най вода
5. Не ходи, момне ле, на вода, че ми е водай далеко
6. Оле ле, брато, яла до мене
7. Айде, айде да бягаме
8. Руфейко бялко, с кого шъ вървиш
9. Сърдитко ми е любено, край му не фатам защо е
10. Бела съм, бела, юначе
11. Карай, мале, кого караш
12. Ходи ли на ново село, видя ли мома за мене
13. Немой ма, майко, провада агофска жътва да жъна
14. Минка е рано ранила, равни йе двори размела
15. Добре ми дошел, юначе, сърцено да ми разшениш
16. Я излез, Яно мари, на ворх кулена
17. Трендафиле, мое любе, йобърни са, погледни ма
18. Майчинко, мила майчинко, ютре ма рано возвикай
19. Заспала дилбер девойка ф чостана гора зелена
20. Кадона седи в бахчона
21. Какво е ново станало в Мемково село голямо
22. Заплакала е, джайнем, Стара-планина
23. Да мога да та измамя, из село да та изведа
24. Севдице, пиле шерано, чем де са збираш торнуваш
25. Селим е меджо збирало, жьолтана жоатва (крадена девойка)
26. Сипи ми вино да пиям
27. Не фалим ти са, юначе, фурка - вретено не знаям
28. Китчице,мари китчице, дай ми нож да се йободам
29. Я га си оди на долу, че си са с любе срещнахме
30. Мари момиче, пиленце, къде си сама торнала?
31. Карамфилко дилберко, ти червена ябълко
32. Сечером темна е могла, хей, из могла до три девойки
33. Мари момиченце, ни мало-ни големко, стига стои кърши мене
34. Льейнала мома под сянка, пембен съ й юрган покрила
35. Та чули ли сте, не ли сте, кена е нойво станало в Скечен
36. Юнако, вакло юнако, кога заградиш конака
37. Ала имам снашка
38. Росице, руса девойко, що ти преливат очинки
39. Ситна е роса роснала на високана планина /карагьоз/
40. Торнала мома на вриз на вода
41. Ясно йе слонце йогряло
42. Галихме са, пиленце, искахме са
43. Аман ми, аман, майчинко, за срешничконо момиче
44. Триста са пушки пукнале, триста мизаре тръгнале
45. Тъй чули ли сте, не сте ли, какво е ново станало в Смилян
46. Проводи ма, майчинко, на водица
47. Алие, любе Алие, от севдьо да са юмира /същата като Бекиро/
48. Мари момиченце, стига седи кърши мене
49. Али паша е кондисал, студена вода заптисал
50. Излези ми, йотвори ми, ветер дуе мене мрази, роса роси кон ми кваси
51. Жени са глави, младо момиче, и мене хабер на твойна сватба
52. Аман ми рекох, майчинко, за срешничконо момиче
53. Задали са са, подали, двана Асана писани /магьо/
54. Жени ма,майко, годи ма, доде съм малък и глупав
55. Не ходи, момне ле, на вода, че ти е далеко водана
56. Хубав и каматен съм, ала ме моми не галят
57. Женилка, пуста главилка
58. Прекрати, майко, сермяна, та да си прода йофцене
59. Нюринко, къде си сама тарнала
60. Анифка патен збаркала
61. Тайбинко, кузум пилянце
62. Излези, майчо, погледай какво е пиле минало
63. Девойко мари хубава
64. Исифинка болна лежи, болна лежи душа бере
65. Йоженила, йодомила ма си на накова старо йобрадатничище
66. Атидже, кебар момиче, оти ти плачат очинки, пък ти са смее лицено
67. Задало са е, подало, йоддолу вакъл Раифа
68. Кена е ново станало в Кестенджик
69. Хоро са вие без тебе, Байрам играят без тебе
70. Кена е ново станало в Райково село големо
71. Мъчиш се да ма измамиш
72. Притекал е червен чучур, та занел е нована гемия
73. Невзинко моме хубава, ваше е село голямо, има ли мома за мене
74. Садефинко ле, пиленце, Незефинко ле, ягненце, ага си ма галила йот не си ми казала
75. Бистра е река текнала, занела странджан босилек
76. Зейринка си е тарнала от Смилен село голямо
77. Имала майка едничък синчец
78. Шалваре, пусти, червени
79. Водице, бистра, студена
80. Сънлива мома, дремлива
81. Дошлеле ми са севдене, наполнили са дворено
82. Доне си ми, мари, отключкове, да отворим, мари, шерен сандък
83. Салихо, любе Салихо, какво ми найде махана
84. Айшенце, кузум девойче, оти ми си кимна, кахърна
85. Йопери ми, бре джайнем, чеврицана
86. Подзим съм легнало
87. Юнак си карат из село, назад му роки ворзани
88. Имаш ли севда за мене
89. Коне, коне, сиво коне,
90. Кога са з Браим галейми, голяма сьевда имайми
91. Нема ли майке, дели Йемер, да та наючи, да та приючи

Видео:
БНР пази в архива си последното интервю с Костадин Дурев
В рубриката, посветена на 80-годишнината на БНР, Хоризонт представя последното интервю с Костадин Дурев. Популярният певец ни напусна през 2011 година.
Дурев е роден е на 20 октомври 1919 г. в Широка Лъка и е завършил Софийската духовна семинария. През 1937 година, докато още учи в Семинарията, е първата му изява в радиото. След завършването на семинарията записва богословие. Явява се и на приравнителни изпити Първа мъжка гимназия, след което записва да учи медицина.
През 1951 г. завършва специализация в ИСУЛ по физиотерапия. През 1952 г. Дурев от София идва в Широка лъка. В същото време Георги Бояджиев издирва изпълнители на родопски песни. Двамата с Дурев записват пет родопски песни на магнетофон. Песента „Девойко мари хубава“ Дурев записва през 1955 година. Тя веднага става мелодия на годината по Радиото. Записва я с оркестъра на Радио София, а не с гайда, защото гласът му е по-висок от този на гайдата.
Дурев е носител на златни медали на събор в Копривщица през 1963 година на Агликина поляна. Има издадена малка плоча с негова снимка в родопска носия.
Песента „Девойко, мари, хубава“ в изпълнение на Дурев е включена в компилацията „Вечните песни на България".

"Девойко мари хубава" записът го направих 1955 г за пръв път, а преди това съм правил други записи, общо имах записи на 50 песни, родопски - тия които ги пеем главно в Широка лъка - тоя район, аз съм от Широка лъка. Обаче, голяма част сега останали са в радио в София, около 15-16 песни, щото повечето бяха българомохамедански - тука от района ходих по селата, нали такава ми беше работата като лекар, отговарях по борбата с туберколозата.
Девойко мари хубава, тя е българомохамеданска, ние в Широка лъка не я пеем - аз я научих в Мугла, при един гуляй там се събраха, цяла нощ я пяхме, научих я и след това я записах. А пък другите зарад имената - "Бре, Асане" да речеме, "Бре, Асане, порво любе", ""Изгори ме изсуши ме, Фейминко ле моме" те зарад имената, когато имаше Възродителен процес, затова ги шкартираха зарад имената.
Абе единствената песен съм забелязал дето има такова турско име де, Руфинка е болна легнала, Руфинка, Руфия - нея си я пускат, тя е много хубава песен де, след като Васил Михайлов я изпя във филма "Краят на песента", е пееше я в компании де, пък иначе по радиото - не."

1. Девойко мари хубава, сипи ми вино да пия

20. Кадона седи в бахчона

-------------------------------------------------------------------
Виж също:
Средно-родопски песни - нотирани от Ангел Букорещлиев, СБНУ, кн. 39, 1934 г, част 1
Родопски песни - нотирани и записани от Васил Стоин, СБНУ, кн. 39, 1934 г, част 2
Помашки песни от Средните Родопи - Райна Кацарова, СБНУ, кн. 39, 1934 г, част 3
Родопски песни - 1, 1905
Родопски песни - 2, 1905
Родопски песни - 3, 1906
Родопски песни - 4, 1906
Родопски песни - 5, 1906
Родопски песни - 6, 1906
Родопски песни - 7, 1880-1906
Родопски песни - 8, 1906
Родопски песни - 9, 1906
Родопски песни - 10, 1907
Родопски песни - 11, 1907
Родопски песни - 12, 1907
Родопски песни - 13, 1907
Родопски песни - 14, 1907
Сватбените родопски песни на българите мохамедани
Песни от Ахъ-Челебийската кааза, 1872
К. Иречек - Помашки песни от Чепино, 1889
Родопски песни от Девинско и с. Давидково, 1903-1929
Родопски песни, 1903 г. Записал Ал. Шулговски
Веда Словена - "За" и "Против"
Веда Словена - Том 2, 1881
Веда Словена - Том 1, 1874
Песни от Чепино и Ахъ-Челебийско - 1895
1897 Ст. Н. Шишков - Песни от Ахъ-Челебийско (См)

родопски старини, родопски песни, средните родопи, средни родопи, родопа, васил стоин, сборник за народни умотворения и книжнина, сбну, бан, българската академия на науките, помашки песни, хора, хайдушки, седянка, меджия, меджо, обредни песни, празнични песни, ангел букурещлиев, райна кацарова, помаци, помашка, помашки песни, доспат, дьовлен, девин, широка лъка, мугла, барутин, чавдар, дерджилери, кожари, касъка, наиплий, кестен, кестенджик, балабан, ягодина, девинско, настан,

Родопски песни - нотирани и записани от Васил Стоин, СБНУ, кн. 39, 1934 г, част 2

неделя, 14 октомври 2012 г.

Средно-родопски песни - нотирани от Ангел Букорещлиев, СБНУ, кн. 39, 1934 г, част 1

понеделник, 1 октомври 2012 г.

А. Саламбашев - Топонимични успоредици в Смолянско

А. Саламбашев - Топонимични успоредици в Смолянско.
1. По-важни особености на смолянския говор, отразени в местни имена
2. Старинни местни имена
3. Произход и класификация на местни имена от Смолянско

родопски старини, топонимия, местни имена, местности, смолянско

събота, 29 септември 2012 г.

За стопанския облик и за феодалните задължения на някои селища в Родопите - Б. Цветкова

За стопанския облик и за феодалните задължения на някои селища в Родопите и прилежащите райони през XV - XVII в, Б. Цветкова, Родопски сборник, т.2, 1969 г

сряда, 26 септември 2012 г.

Демографски отношения и проникване на исляма в Западните Родопи и долината на Места през XV-XVII в. - Страшимир Ат. Димитров

Демографски отношения и проникване на исляма в Западните Родопи и долината на Места през XV-XVII в. - Страшимир Ат. Димитров, Родопски сборник, т. 1, 1965

Виж също:
Eвгений Радушев - Помаците. Християнство и Ислям в Западните Родопи. Първа глава
Eвгений Радушев - Помаците. Втора глава
Eвгений Радушев - Помаците. Трета глава

родопски старини, ислям, западни родопи, места, чеч, неврокоп, българи мохамедани, българи мюсюлмани, помаци, страшимир, димитров, страшимир димитров

Речник на диалектни думи от Смолян - Е. Субашиев

вторник, 25 септември 2012 г.

Френски пътешественици от XV-XVIII в за родопската област и прилежащите й беломорски краища - Б. Цветкова, 1965

Френски пътешественици от XV-XVIII в за родопската област и прилежащите й беломорски краища - Б. Цветкова, Родопски сборник

Виж също:
1706 - Пътуването на френския изследовател Пол Люкас през Родопите, фр. оригинал

родопски старини, пол люкас, родопите, бачково, асеновград, станимака, широка лъка, чуруково, осиково, стойките, смоляна, пашмакли, арда, тозбурун, могилица, турян

понеделник, 24 септември 2012 г.

Миналото на Чепеларе - Васил Дечев, кн. 1, 1928 г

Миналото на Чепеларе
принос за историята на Родопа
от Васил Дечев ( Дечов )

Книга първа, 1928 г

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Общ и частичен оглед на Родопа
Плътнина (масив) и повръхнина на Родопа
Речни корита (басейни)
Рупско – асенично речно корито

2. Народи и племена в Родопа
Траки
Траки в Родопа
Римляни
Славяни
Смолени и рупци
Родопски владетели и управници
Турци и техните завладявания
Завладяване на рупското и въченското речни корита
Юроци (коняри)

3. Недвижими имоти, приходи и данъци в Родопа
Владетели на земите
Посветяване (вакъвиране) земите в Родопа
Отстъпване на юрюците летните пасища (яйлаците) в Рупчос

4. Чепеларе
Местоположение и землище
Старини в чепеларското землище

5. Първи постоянни заселници в Чепеларе (1705-1728)
Землището в юрюшко време
Помохамеданване (турчене) и бягане
Волко-Белю и Марчю постоянни чепеларски жители
Краят на юрюшкото летуване
Изкупване планината Хаджийца

6. Родът на Мехмед Кьорходжа
Исеинбеюво семейство
Борби в Ахъчелебийско за големство
Хаджи Сюлейман и Х. Ибрахим
Войвода-управник Мехмед Кьорходжа
Войвода Сюлейман Кьорходжов
Войвода Салихага Сюлейманов
Войвода-хайта Аджи ага
Салихагово управление
Погубването (обесването) на Салих ага
Последни родопски войводи-управници

7. Раювци-Муржювци
Калин кехая Раюв и син му Раю чорбаджи
Християнски свещенодействия в Чепеларе
Помохамеданване християните в с. Богутево
Християнски тържества в Чепеларе
Изкупване планината Калфеница
Изкупване планината Муржювско
Смъртта на Раю чорбаджи и Калин кехая
Муржю чорбаджи и бей
Нови заселници в Чепеларе
Поминък и гурбетчилък

8. Хайтите (кърджалиите) и Кара Ибрахим (1793-1832)
Мехмед Синап
Турски държавни документи за хайтите (кърджалиите)
Хайти (кърджалии) в Чепеларе
Кара-Ибрахим бюлюкбашия
Умиротворение на рупското речно корито
Кара Ибрахим унищожава Синапювата дружина
Чепеларе през време на Кара Ибрахимовото управление
Изкупване планините Боклуджа, Кепенек, Окманица, Карабалкан и Новата-планина
Кара-Ибрахим участвува в потушаването на сръбското възстание
Кара-Ибрахимове и Сюрчовите робини – сърбкини, Милица и Гюргя. Потурчването им
Гръцкото възстание (1821-8) Чепеларски борци
Съдбата на изгубените рибари и зидари
Краят на Кара-Ибрахимовото властвуване и големство
Тъмраш – рупчоско нахийско седалище. Хасан ага – управник

9. Събития и общополезни работи в Чепеларе от 1832 до 1860 год
Селски първенци и обществени дейци
Съграждане черквата св. Атанас
Свещеници при черквата св. Атанас
Училища и учители при черквата свети Атанас
Чумата в Чепеларе през 1836-8 год
Убиването на Муржа Х. Златилов, Узун Харитя и Волка Метексовски
Резделянето и изкупването планината Кесариица

10. Събития и обществени работи от 1861 до 1878 година
Градене черквата св. Богородица
Училище и учители при черквата света Богородица
Борба между Кьор Гога и Куртя Харзовала
Рифат паша. Първият редовен военен набор в Чепеларе
Първият български митрополит Панарет в Чепеларе
Сбиване между християни и мохамедани на хорото
Селски сбировища. Дюкяна на Тотката
През време на Априлското възстание 1876 г.
Руско-турската война (1877-8)
Руска войска в Чепеларе

Откъси

...Помохамеданчване на християните въ с. Богутево
В съседото село Богутюво станало едно събитие, което очудило дори и най-фанатичните турски ходжи и управници. Богутювските християни се помохамеданили, и то повече отъ малодушие, а по-малко от насилие. Ето по какъв поводъ и начинъ е станало това помохамеданване.
До 1745 година въ Богутюво си живели мирно 20-30 християнски семейства и толкова мохамедански. Повечето отъ християните били смолени, преселници от с. Давудюво и други ахъчелебийски села. Християните имали черква съ свещеникъ, а мохамеданите дървена джамия съ полукнижовенъ ходжа — смоленинъ. Единъ день, ненадейно пристигнали въ Богутюво турски забите — бирници да събиратъ държавните данъци. Въ това време повечето отъ богутювските мъже били на планината Даутско, дето стъкмявали мандра и отбивали агнетата отъ майките имъ. Забитите, като не нашли въ селото мъже, събрали всичките християнски жени и ги затворили въ една запустена кжща. Мъжетъ-бърже се научили какво станало съ жените имъ, та оставили овце и мандра и припнали къмъ селото, но докато стигнали тамъ, жените били вече на свобода. Помакинята Чукаловица (прабаба на Хасанаговци и Чукаловци) тръгнала къмъ затвора да види, що правятъ затворените жени. Последните плачели и проклинали съдбата си; плачели и децата имъ около затворътъ. Тогава Чукаловица, безъ позволение отъ забитите, счупила вратата на затвора и извикала на затворените жени:
— Излезите нахъ вонъ, мари; приберите си децана и си ворвите въ кощи; пакъ аку нищете да ва затварятъ келеви читаци, промените си верата и станите касу насъ!
Когато мъжете дошли въ селото, забитите им казали да си платятъ веднага йошурътъ, мукатдата, харачшъ и другите данъци. Мохамеданите бърже събрали пари и си платили йошурътъ и мукатдата, а християните не могли да платятъ заедно съ другите данъци и харачшъ (воененъ данъкъ), съ какъвто само те били обложени. Забитете почнали да биятъ първенците християни и да ги заплашватъ, че вързани ще ги закаратъ Пловдивъ.
Промените си верата касу насъ, за да ва ни мочат забитесе - рекли некои мохамедани (помаци), на християнските първенци. И последните без повече мислене се съгласили да си променятъ вярата.
Следниятъ день неколко десятки мъже и момчета, начело съ свещеника си, се упътили за Пловдив да си променятъ вярата. Вечерета те стигнали Станимака и тамъ пренощували. Станимашките първенци и свещеници, между които билъ и дядото на Лолчьа молили богутювцехъ да се не потурчватъ, като обещали да имъ помогнатъ съ пари за изплащане на харача, но те не послушали и отишли въ Пловдивъ. Тамъ богутювци били обрезани (помохамеданени) въ прочутата пловдивска Имаретъ джамия. Следъ обрядътъ бившите Вълчовци, Мурювци, и Илчовци се върнали въ селото си съ бели чалми на главите и съ придружникъ турски ходжа, които билъ изпратенъ да потурчи жените и децата. Останали непотурчени само няколко семейства и едно 15 годишно момиче, сираче. Домакинътъ на едно семейство, като разбралъ, че всички негови съселяни християни ще се турчатъ, измъкналъ се скришно отъ селото съ жената и децата си, отбилъ се на мандрата, отлжчилъ си овцете и отъ тамъ презъ гори и планини се домъкналъ до с. Чаушово, дето се и заселилъ. Момичето останало непотурчено, защото било сираче сакато, та не могло да се омъжи. Тая последна богутювска християнка се прехранвала отъ милостиня и когато умряла, на 80 годишна възрасть, потурчените роднини поканили двама чепеларски зидари, християни да я погребатъ въ старите християнски гробища до черквата.
Нещели да се помохамеданятъ и неколко младежи между които и двама братя отъ родътъ на Дуювци. Единиятъ братъ съ незнайно име отишелъ въ с.Бойково, дето се и оженилъ, а другиятъ, който се наричал Стоянъ, следъ неколкогодишно скитане и слугуване в разни села, дошелъ въ Чепеларе, оженилъ се и завинаги се настанил в Сивковската махала...

Родопски старини, миналото на чепеларе, васил дечев, васил дечов, чепеларско, чепеларски, чепеларска, история, рупчос, рупчоска, област, ахъчелеби, салих ага, тъмраш, помаци, ахряни, българомохамедани, смолени, българи мюсюлмани, българи християни, мехмед кьорходжа, мехмед синап, черковна история на чепеларе, юруци, юрушки поселения, овчари, овчарство,

неделя, 23 септември 2012 г.

Родопски носии

Виж също:
Албум "Народни носии от Източните Родопи"

родопски старини, родопски носии, носии от родопите, носия, родопско, българи християни, българи мюсюлмани, мохамедани, помаци, доспат, върбина, смолян, смолянско

Песни на българите мохамедани от Родопите - Николай Кауфман, 1969

Песни на българите мохамедани от Родопите - Николай Кауфман, 1969 г. Родопски сборник, т. 2, 1969 г.

родопски старини, песни, родопите, родопски песни, народно творчество, народни песни, фолклор, българи мохамедани, българи мюсюлмани, помаци, помаците, помакиня, помакини, помашки песни, songs pomak, pomaks, bulgaria, rhodope mountains, rhodopes

петък, 21 септември 2012 г.

Вера Мутафчиева - Към въпроса за статута на българското население в чепинско под османска власт, 1965

Вера Мутафчиева - Към въпроса за статута на българското население в чепинско под османска власт. Родопски сборник, том 1, 1965

родопски старини, статута, българското население, чепино, чепинско, цепина, корова, велинград, българи мохамедани, мюсюлмани, помаци, дорково, костандово, ракитово, баня, лъджене, каменица, корова, драгиново, захариев, попконстантинов, вакъф, вакъфско, юруци, юрук,

неделя, 16 септември 2012 г.

Причини за изселването на помаците от Смолянско, 1934 - публ. Вл. Арденски

Причини за изселването на помаците от Смолянско, 1934 Владимир Арденски

Донесение на полицейския инспектор П. Генов
до министъра на вътрешните работи и народното здраве по въпроса за българите мохамедани в Смолянски окръг
София, 20 януари 1934 г.
Лично и поверително

ГОСПОДИН МИНИСТРЕ,

Донасям Ви следното по помашкия въпрос в Пашмаклийски окръг*:
I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
1. Характеристика. Помаци, на официален език – българомохамедани, в окръга има около 45 000 души, по 15 000 на околия, срещу 25 000 българи. Безспорно е, че те са българи, приели мохамеданството - нарядко другаде из страната може да се чуе такава хубава, чиста българска реч; обаче у тях няма и най-малката следа на българско национално самосъзнание, те са считат турци и даже хранят известна българофобия; те се страхуват от побългаряване - и най-малкият намек в тази насока ги плаши и озлобява. Те също тъй ревниво пазят и своята религия, като свързват неразривно религията с националността; в това отношение - религиозно-национално, те са големи фанатици - този фанатизъм се обяснява и с това, че при създадените им у нас условия помаците нямат почти никаква друга обществена морална ценност, нямат друга морална опора - една религия им остава. През 1913 година те биват покръстени, но покръстването скоро злополучно завършва, заличава се и те с това стават още по фанатици. Помаците са най-добрите поданици - добри данъкоплатци, добри войници, честни държавни служители, покорни и изпълнителни - безропотно изпълняват всяко искане на властта; те са скромни, най-евтината работна ръка, задоволяват се с най-малката надница, колкото за „качамак", а останалото т.е., че ги експлоатират, не ги интересува. Роби в турско време те и сега продължават да са със същата робска психика - страхливи, обезверени, непретенциозни - те единствено нищо не искат от държавата - даже миналата година при раздавана безплатно царевица в Кърджали, те са отказали да получат. Престъпност никаква - кражби и други престъпления са почти непознати в този край. Спотаен помакът не е тъй глупав, както се представлява, той наблюдава и вижда, и храни една скрита злоба, увеличавана от беззаконията, на които е жертва и мълчалив зрител.
2. Желанието за изселване у помаците е силно до болезненост - ако им се разреши почти всички ще се изселят, като разпродадат на безценица имотите си, а даже има и такива, които са готови да изоставят всичко, само да могат да избегат. Те се смятат като гости и живеят със съзнанието, че това положение е нещо временно, като очакват всеки момент някак да се ликвидира и да се уреди. Те не поддържат къщите си - всички помашки къщи са на срутване и представляват една грозна картина. Също тъй не се грижат и за другия си имот - те не се чувстват господари и никой не се грижи за подобрение на имота си; обработват земята си колкото за прехрана, а за нея им е необходимо много малко.
3. И в миналото помашкият въпрос се е поставял така, както и понастоящем. От архивите на Окръжното управление, Пашмакли, се вижда, че като се започне още от 1924 г. постоянно е имало помаци, кога повече, кога по-малко, които са се изселвали, а други, много повече, които са желаели и са се готвели да се изселват. Окр. управител в Пашмакли, с писмо № 4179 от 29 ноември 1927 г. г. до Министерството се оплаква, че „изселването от съседния - Кърджалийски окръг, става масово и това дразни населението от Пашмаклийско". Същият, с № 4265 от 5.Х.1927 донася, че „от Брезе, което е житницата на Дьовленско*, желаят да се изселят 60 семейства".
През 1928 турската легация в София, подава няколко вербални ноти до Външното министерство, заради спънките, които се правели на помаците за изселване. Близо вече 10 години помашкият въпрос се е поставял постоянно, хронически, с всичката си острота, обаче винаги е оставал в същото положение - неразрешен, а даже и сериозен опит за разрешение не е правен.
II. ПРИЧИНИ ЗА ИЗСЕЛВАНЕТО
За изясняване на причините трябва да се имат предвид следните условия на живота на помаците:
1. Поминък. Общо населението бедства; с прокарване новата граница с Гърция, Пашмаклийския край, откъснат от Беломорската низина е организъм, разсечен през половина; скотовъдството, главен поминък на помаците, изчезва - в села, които преди са имали над 100 000 добитък, сега - едва до 5000, занаятите - абаджийство, зидарство и пр., западат; тютюна в Даръ-деренска** околия, е бил по-рано едно добро перо, но и той вече не храни; населението се обръща към земеделието, но то не е свикнало на това, а и обработваемата площ е недостатъчна и неплодородна; остават горите - обаче други там обират лъвската част. В донесенията от минало време на окр. управление се чете: „Помаците са в страшна мизерия и немотия", „Населението е крайно обедняло, преживява страшна мизерия, при ежедневен гнет от утрешния формен глад - това са едни от главните причини за започнатото масово изселване за Турция", „Положението на помашкото население е непоносимо". Сега мизерията е още по-голяма и все се увеличава заедно с кризата - помаците работят на безценица - в с. Турян се продава кубик дърва 40 лева, от които 10 лева са такси. Остават 30 лв. за ден и 1/2 труд, насичане и превоз с добитък; а за с. Палас*** ми се заяви, че кубика е 15 лв. Като се изключат няколкото по-заможни помаци, всичко останало е мизерия. Имах случаи да вляза в помашки жилища, средна ръка - това са невъзмож-
ни условия за живот; немислимо е да се пренощува в села, гдето няма българска къща, а има села, гдето стражарите не спират от страх от паразити. В почти всички донесения от минало време мизерията на помаците се изтъква като главна причина за желанието им за изселване но сега тя не е единствената най-главна.
2. Изолираност. Участта на този край е такава: в миналото е бил една отдалечена украйнина на Турската империя, той си остава и сега такъв за България - един забравен кът, гдето много малко се е работело за повдигането му и главно за приобщаването му към живота и културата на стара България. Единственият път - Пловдив-Пашмакли, дълъг труден, и шосето в много лошо състояние. Съобщенията с Пловдив са ежедневни, с автомобил-поща, но през зимния сезон стават 3 пъти седмично, а често при голям сняг те се прекъсват съвсем за 15-20 и даже 40 дни. Това е за Пашмакли; а населените пунктове на окръга са много отдалечени един от друг и свързани помежду си с планински пътеки; тъй че и вътрешните съобщения са много трудни. Органите на властта са много затруднени в своите обиколки. В Дьовлен, околийски град, няма нито една кола. Липсата на телефони и телеграфни линии допълва картината на разпокъсаност и отдалеченост. Окр. управител с № 1803 от 11.VI.928 донася че „Както в миналите, така и през тазгодишните ми обиколки из окръга пред мен се изпречваше всякога печалната картина на един изоставен, на един забравен във всяко отношение край". В една дописка до някои вестници през м.г. под заглавие „НЕ НИ ЗАБРАВЯЙТЕ", се казва: „...че като падне сняг из тоя край считаме се вече съвършено изолирани и откъснати от света и от всяка помощ", „Господа, не забравяйте тоя и без това забравен край. Имайки предвид, че и тука живеят хора равни вам и че като вас и те желаят да живеят". В тия два цитата има известно преувеличение - не е вярно, че „краят" е съвсем забравен и че нищо не е направено за него - особено що се касае до пътищата и училищата, обаче като обща характеристика цитатите остават верни. Тука е създадена една тежка атмосфера, чувствува се една потиснатост, неискреност, мнителност у всички; няма веселост; навсякъде цари една тягостна тишина; няма нужното приобщаване към обществения живот на стара България - тя е още чужда за тукашния край. Често се чува наименованието „Диар-Бекир".
3. Администрация. Никой чиновник от вътрешността не иска да служи в Пашмаклийско. Всеки чиновник, преместен тук, отказва и гледа да се нареди да не дойде - счита се онеправдан или наказан. Много често важни длъжности стоят без титуляри - напр. местните съдилища в Дьовлен и Д. Дере и сега са без титуляри; доста време паркета - Пашмакли беше също без титуляр; с. Кестенджик* (Кестен) и с. Триград - старите учители преместени, а нови няма. Най-редовната тема на разговорите е мъката на живота в Пашмакли и носталгията за вътрешността. Всеки си действува за преместването, а на службата се отдава малко интерес и се гледа като на временна работа. От тая гледна точка една фатална грешка е избирането Пашмакли за център на окръга - липса на квартири, на българи, никакъв обществен живот, липса на улици - всичко това прави живота много тягостен; несравнимо по-добре би било, ако центърът беше в с. Райково. Оставали са да служат в окръга, особено в минало време, най-негодните или недобросъвестните чиновници. В никой окр, съд е нямало и няма толкова дела против чиновници за злоупотребление както в Пашмаклийския. Невежеството на помаците и липсата на обществен контрол са способствали за ширене на злоупотребления. Окр. управител с № 1832 от 12. УН.928, донася, че „Органите на държавната власт, които са били изпращани да работят в окръга, са били и са, в болшинството си, хора неподготвени, компрометирани и изгонени от стара България чиновници", и пр. Първенствующо място заемат секр.-бирниците - за селата те са фактически кметове, те са всичко - цялата държава, те „деребействуват", какви данъци и такси събират те си знаят; много често те са агенти, комисионери на разни търговци, особено на дървен материал. Окр. управител с № 807, от 14.1 Л.929, до Окол. началник, Дьовлен, пише: „Донасят се за секретар-бирниците - Беден, Мугла, Карабулак* (Борино), че те просто под разни предлози обират населението" и че Мугленският секр. бирник се бил явил лично пред него и му предложил подкуп. На минаване край едно помашко село спътника ми посочи една нова къща - „тази е на бившия секр. бирник, а пък тази „на довършване" на сегашния". По Дьовленския случай един секр. бирник е бил откровен да заяви на един пристав: „Брей, не ги пускайте че от кого ще крадеме". Зная други 4-ма бивши секр. бирници, местни хора, а и 4-мата под следствие за крупни злоупотребления - сега видни нелегални тракийци. Назад не са и органите на горската власт - горите в Пашмаклийска и Дьовленска околия дават най-широки възможности за злоупотребления - какво се върши, какво се сече и изнася само горите знаят; несъмнено е, че горската контрабанда е страшно голяма и застрашава с унищожение самите гори; окр. управител с № 2945 от 16.1Х.927, донася, че една от причините за „изселването е големият тормоз от страна на горската власт и цялата корупция всред органите на тази власт". Така е - от горския стражар до лесничея, и всеки според ранга си. Окр. управител с № 662 от П.III.927, пише, лесничея в Доспат, е дал нареждане за събиране някакво право за паша за изтеклите 7 години (никой не знае какви са тези такси, но населението - помаците, плащат), обаче лесничея пред окр. управител е отрекъл и вече бил спрял събирането на таксата. Горските стражари па пунктовете - Чепеларе и Пещера, за „6 месеца правят състояние", а ако някой им правел опозиция и не давал - това за такива имало вече прецедент - убийство. Чиновнишките злоупотребления из този край са били в миналото извънредно много и вероятно продължават още, Макар и в по-малък размер и населението като че ли счита това вече в реда на нещата: за това чух да се употребява още и наименованието „Калифорния" за този край.

4. Гешефти. Невежеството и незнанието на правата си от страна на населението, на урегулирането на правните отношения особено на собствеността, липсата на обществен контрол, създават най-сгодната за гешефти атмосфера; тук се говори много често за такива и се намесват най-безцеремонно имената на народни представители, на търговци на дървен материал, а също тъй и на разни чиновници. Лесничеите съставят поемните условия за измерване горите, те извършват плащанията, те дават допълнителни етата, те разрешават сечта - тяхната власт е извънредно голяма и имат всичките възможности да се налагат на населението и да влизат в разбирателство с измервачи и търговци: „Само еди кой си може да измерва горите", „Ще ви разреша етат, обаче материалът ще се продаде на еди кой си търговец". Не съм правил специално разследване в това отношение, но впечатлението е, че се вършат много работи; заяви ми се, че горите принадлежат не на държавата и общините, а на лесничеите и народните представители, с влияние пред Министерство на земеделието; ако лесничея не се подава и става неудобен, то тоя се сменява - така обясняват сменяването за една година време, 1932/933, 4-ма лесничеи в Пашмакли. Секр.-бирниците и те от своя страна участвуват в подобни нагласявания - действуват в разбирателство с търговците и се налагат на помашкото население. Окол. началници също имат много възможности - с изселванията и пр. бд

5. Собственост. Пълен хаос за земя и гори. Собствеността се урежда и се обърква от множество закони и наредби по разни ведомства:
Закон за недвижимата собственост на новите земи,
Закон за продаване държ. гори в Станимашка* околия (Асеновград), от 1911 година,
Закон от 1927, за изменение и допълнение на горния закон,
Закон от 1931,
Закон за бюджета - 1933/34,
Тълкуване на договора за мир и приятелство между България и Турция от 1927,
Тайни нареждания Т.З.С и от разните министерства - Правосъдието, Вътрешното и Земледелието - отделение Държавни имоти и отделение за горите.
Положението се усложнява и от това, че самите имоти са един лабиринт и са мъчни за откриване и установяване - несигурност и неизвестност на границите.
Изглежда, че положението не е било добре разучено и въпроса със собствеността е уреждан без една определена система. В резултат имаме странности като следните:
а) Недвижимата собственост - гори, ниви и ливади, е в хаотично състояние - тя не е уредена еднакво за трите околии - в Пашмаклийско има държавни, общински и най-многото частни гори, а в Д. Деренско - частни гори няма, землищата на всички общини са кръстосани, земеделската площ стои неоткрита и неопределена: има имоти, които не са известни на властта - няма кой да ги обади; сами собствениците на имоти не знаят границите на своите имоти, карат се за тях и не знаят за какво количество претендират - дюлюми, уврати, декари и пр.; има случаи да се оспорва гората, а след това пък землището, в което тя се намира - във връзка с общинските такси за сечта.
б) лесничея често бива поставен в положението на съдия - да решава въпроса за собствеността;
в) не може да стават продажби на недвижими имоти, не може да се ипотекира или установяват други вещни тежести, прибягва се до нагласени процеси на основните фиктивни полици или пък до иск за собственост;
г) в Дьовленско повечето имоти се считат държавни; съгл. Конвенцията 1927 всеки жител на бившата Отоманска империя, който от 5.Х.1912 г. до 18.Х.1925, макар и временно да е напуснал селото си, се счита бежанец и имотите му стават държавни; ако се докаже бягство само за един ден, то имота пак се изземва; бягството се установява обикновено със свидетелски показания; при Данъчното управление, Дьовлен, има специален чиновник по държавните имоти, който изземва - произвежда дознание, съставя акт, който се изпраща в отд. Държавни имоти, което винаги утвърждава изземването; въпросният чиновник се явява една единствена съдебна инстанция, при неограничена възможност за произвол; изземването започва от 1913, но е усилено след Европейската война и продължава и до сега; миналата година са открити 150 декара в Мугла, Триград и Гьовлен; имало окръжно от отд. Държавни имоти, с което се упреквало за гдето са изземвани малко имоти; иззетите имоти се отдават на търг под наем всяка година от Данъчното управление - повечето от забегналите помаци са се завърнали и обикновено те сами вземат под наем своя собствен имот; не са установени имотите на забегналите през войната и още незавърнали се - често тия имоти са обсебени от други помаци; окончателно иззетите имоти се придават на Т.З.С., която ги раздава на общините за даване под наем;
д) съгласно Закона за уреждане недвижимата собственост в новите земи, Мировия съдия издава, след обстоятелствена проверка Удостоверения, които са равни на нотариален акт; с нареждане от М-во на правосъдието, от 1925 се спира издаването на Удостоверения за горите и пашите, понеже се считат за държавна собственост; често при издаването от М. съдия Удостоверения се намесва данъч. власт, която пък установява бягство и изземва; издаденото от М. съдия удостоверение се подлага на преоценка от отделение Държавни имоти, което при представяне тия удостоверения иска и мотивите от М. съдия;
е) горите в Пашмаклийско следва да се изплашат от горовладелците по 1/5 ежегодно, до окончателно изплащане - закъснява се изплащането и срока бива продължаван постоянно - до 1930, до края на 1933 и по настоящем до 1935; изплащането става чрез извънредни етати. Резултатът - не се Плаща, а горите се опустошават; горите са обременени с дългове - по изплащането и по измерването; до сега има само 2-3 случая на изплатени гори и собствениците снабдени с нотар. актове за правособственост - лесничея изповядва продажбата и снабдява с нотар. акт;
ж) имотите на тия, които сега забегват, се завладяват от техни роднини или съседи, без знанието на властта и обикновено не биват издавани (секр. бирника и той си прави оглушки) - съответният данък, който е малък, продължава да се плаща; друг начин на прехвърляне владението на тия имоти става като избегалия бдава някому пълномощно;
з) обектът на горското стопанство не е определен - включват се и закелявели храсталаци, та за паша не остава; пасищата следва да се дават първо под наем на населението, то обаче не може да се вреди от тамазлъкчиите: лице от с. Чокманово, което е декларирало само 3 овци, е наело пасищата на с. Мугла, очевидно за да ги пренаема;
и) хаосът се увеличава с прокараните със Закон от 1927 кооперации - поражбдат се злоупотребления от Управителните съвети, за което Закона от 1931 година нарежда, че кооперациите не са задължителни - започва се разтуряне на кооперации, назначаване от съда ликвидационни комисии; при кооперациите се примесва и партийния елемент - отпускат се сечища на „наши", т.е. понастоящем, на земеделските кооперации и пр.
к) този хаос вреди може би най-много на държавата: с. Ябанджиево* (Аланджиево – дн. Змеица)се счита избягало и цялото му землище - 9000 декара е обявено за държавно и предадено на фонда, а в действителност се отдават под наем едва 600 декара; през 1914 г. в с. Смилян са декларирали пред данъч. власт 2000 декара гори, а впоследствие се оказват 30 000 декара; вземанията на БИБ са много съмнителни - едни и същи овце са залагани няколко пъти от различни лица.
Превеждам един случай, на който се натъкнах: почти всички жители от с. Мугла (огнището на Дьовленския помашки случай от октомври м.г.) завеждат по единично против държавата иск за собственост - процеси бдълги години, 3-те инстанции спечелват и биват въведени във владение от съдията изпълнител; обаче при първата коситба биват изпреварени от жителите на българското село Гела - отнасят се до прокурора в Пловдив, който бил натоварил лесничея в Чепеларе да разследва; разследвал, разпитал множество свидетели от с. Гела и установява и присъжда по-големи права на с. Гела; резултат - Гела прибира сеното, а Мугла ревниво пази преписа от въводителния протокол.
Окр. управител с № 662 от 11.111.1927 донася: „Всевъзможните нареждания, противоречащи си едно на друго, които се дават от Т.З.С., горската власт и данъч. власти и своеволията на някои от представителите на тия власти просто поставят хората от този край в абдсолютна невъзможност да останат повече да живеят. Вземат им се земите, даже и къщите и се заставят да плащат данък, даже и двоен данък (на държава и община); свобдните пасища не се дават на населението, а се дават под наем от горската власт, а какво става с тоя наем и със сеното, никой не знае".
В заключение - несигурност на собствеността, помаците не се считат собственици, не се грижат за подобрение на имота си, застой в имуществените отношения; неясност за всички - мен ми се оплака лесничей, че и той сам често изпада в недоумение и в невъзможност да разреши известен случай, за което е запитвал и искал инструкции, а му се отговаря да се съобрази с еди кой си закон (който именно го поставя в затруднение); пълен хаос, от който имат интерес и извличат полза разни категории лица, а жертвите са държавата и масата-население, най-вече помаците.

6. Училище. Поддържа се добре - има учители и учителки, чиято служба в най-усойни и диви поселища е цял подвиг; обаче учителите са без специална подготовка пред вид специалните им задачи тука - често се изпращат съвсем млади и въобще неопитни учители и учителки. Въпреки всички усилия и жертви училището не е дало абсолютно никакъв видим резултат за общото образование, а още по-малко - за побългаряването, „напротив помаците стават по-фанатици". По-рано е имало открито манифестиране против училището, като са се страхували от побългаряване чрез него, а сега помаците са свикнали и са се примирили, но все са враждебно настроени; особено са против задължителното обучение на момичетата, които те от години забулват и вече третират като моми; тая задължителност на някои места е прокарана, а някъде - не, това зависи от съответните учители. Помаците усърдно държат за учението на Корана - извънредното учение в училището; почти всички деца от 4-7 години се обучават на Корана извън училището.

7. Охрана на границата. Тя е съвсем недостатъчна. Извънредно пресечената местност - същински планински лабиринт и малочислеността на пограничната стража правят преминаването на границата най-лесната работа -„цял полк с музика може да мине", а отвъд - от гръцка страна, охрана като че ли няма, съществува само номинално.

8. Погранична стража. Местните българи са неприязнено настроени към помаците - това настроение лесно се възприема почти от всички дошли от вътрешността. Въобще забелязва се у администрация и у военни едно неприязнено настроение против помаците, даже презрително като към рая; често съм чувал по техен адрес - „да си вървят". От архивата на Окр. управление се вижда, че на няколко пъти в миналото е ставало въпрос за лошото третиране от страна на погранични войници на помашкото население - ангария, тормозеие, изнудвания. Окр. управител с № 662 от 11.111.927 и № 2945, 16.IX.927 донася, че една от причините е тормозът от страна на пограничните военни власти. Не съм събирал никакви данни в това отношение. Обаче и на мен ми се заяви спонтанно от помаци, че са зле третирани от
Пограничните; това се е казало и от разпитаните при дознанието в Дьовлен по Дьовлснския случай.

9. Тракийци. Те са враждебно настроени спрямо помаците; от мнозина от тях се чува - „да си вървят"; така е било и в миналото: окол. началник в Пашмакли, с № 672 от 19.П.1927 донася, че „след Договора за приятелство рлежду Турция и България - Тракийската организация продиктува един курс на репресии от страна на Организацията към мюсюлманското население 'в Пашмакли и Мастънли (Момчилград). Тракийците безцеремонно вършат изнудвания, побоища и пр. От подобно третиране на помамите тракийските местни жители безспорно добиват материални облаги - изселващите се разпродават имуществото си на безценица; извличат се облаги и от самото изселване - изтормозеният помак дава всичко, за да се сдобие с паспорт или пък да бъде прекаран псз границата нелегално - в хармония с това иде обстоятелството, че преди всичко богатите помаци искат бда се изселват. Може би освен тия материални съображения да има и съображения от политически характер - това поведение на Тракийската организация съпоставено с поменатия Договор за приятелство се явява като една аналогия на недавнашните бомбени атентати и четнически нападения в Югославия. Като една хипотеза добавям още, че може по един незабелязан начин да са прокарани и тенденции от гръцки произход - през 1919 била подавана петиция до ОН, подписана от 300 души от с. Райково за присъединяване към Гърция. Подобно на Трак. организация се е била проявила в Дьовленско и то само през 1927 и Македонската организация, обаче след това тя не се проявява вече.
10. Изнудвания. За тях съм Ви донесъл с доклад № 638 от 13.ХI. м.г. и № 2 от 25 с.м. Още в 1924 М-ството с № 10176 от 25.ХП.1924 е предписало до Окр. управление Пашмакли да се вземат безпощадни мерки против събирането на пари от някаква нелегална организация, това положение с известно прекъсване продължава и днес.
Забележка. От окръжната на М-то на вътр. работи № 7708 от 10.V. 1929 се вижда, че Румънското правителство е правило анкета за причините за изселване на каракачаните и се установява, че главната причина са били също изнудванията.

Побоища. Като естествен спътник на изнудванията се явяват и побоищата; но побоища се вършат и извън случаите на изнудвания - от партизанство и често само ей така - от патриотарски бабаитлък. Отбелязвам побоищата от последния характер, които се извършиха през мое време и тези, които съм научил:
а) свещеникът от Широка лъка е гонил с дърво през селото един помак, за да го бие за сметка на това, че той е бил малтретиран някога от помаци в турско време;
б) на панаира в Устово на 28.Х. са бити от тракийствующи двама помаци, защото са помаци;
в) през м. ноември в една кръчма в с. Широка лъка е нападнат от горски стражари един помак и мушнат в гърба с нож - помакът, разбира се, отказва да се потъжи;
г) на 5 ноември ходжата Асан Хаджи Байрямов е бит на път от Широка лъка за Пашмакли - и той също отказва да се потъжи;
д) на 3 срещу 4 декември 6-ма помака от с. Мугла избягаха в Гърция, загдето ги викат на разпит в Окол. управление в Дьовлен. Лесно се бие и то почти от всички, а помаците мълчаливо понасят; обаче в тяхната среда ехото от тия и други подобни издевателства бързо се разнася и то с крайни преувеличения; случката с наранения помак в кръчмата в Широка лъка достигна до Д. Дере, но вече -трима помаци убити в Широка лъка. Никой от тях не се тъжи и не смее да стори това.

12. Лоши обноски. Помака се счита за презряна рая, третират го като нещо противно; псувнята на „майка помашка" е в най-широко употребление; в едно писмо помак избягал през м. септември в Турция пише до баща си (правописа запазен) - „Ах татко ако питаш за мойто идване отлично пристигнах право вав Одрин. Са придадох и сега кой като мен. Ток нема да е/--/ мама ви помашка", ток е слобода друго нема какво да ти пиша понеже сам още нов." На 29 октомври на панаира в Устово тракийствующи изгониха с „вън помаците" от една бирария всички помаци.
Изложението в п.п. 1, 9, 10, 11 и 12, допълнено с пълното обезверяване на помаците, е според мен главната причина за изселването. Издевателства се вършат преди всичко от тракийците - легални и нелегални - тъй че помашкият въпрос се кръстосва с „тракийския" в Пашмаклийско.

13. Съобщения от изселили се. Сега се изселват тия, които считат, че не могат повече да изтраят и естествено техните първи впечатления от Турция ще да са добри. В поменатото в п. 12 писмо се чете, че ги заселвали в „Юсъграт" и че „дават къща, волове, ниви, лозе, за да можеш да живееш"; във второ писмо от същия се чете: „А пак за тебе как да ти кажа да доедеш сас твое занает ще потонеш вав пари ток не е криза". Било имало случай избегал да се завърне разочарован, но аз не можах да видя такъв: правилото е, че който се изсели не се завръща вече.

14. Начин на изселване. Паспорти не се дават въобще, но въпреки това пак са издавани; от 1927 до сега от Дьовленското Окол. управление са издадени 90 паспорта; 2-ри начин - заселват се в Пловдив или Хасково и от там, след 2-3 месеца си вадят паспорти; III-ти начин - чисто на просто преминават границата; четвърти: в Пловдив е имало за целта специално Бюро -разследване е било правено от Дирекция на полицията; пети: съдействие от органи на властта срещу подкуп - „Само за през границата ми зимаха 2000 лева да ма преведат"; шести: има случаи в миналото са били издадени от секр. бирник (с. Доспат), че са бежанци от гръцка Тракия и турския консул в Пловдив издава паспорти (паспортите са били иззети от властта). Колко души досега са се изселили, кои са и от где са, не е държана статистика и мъчно е бда се установи това сега, но се изселват постоянно всяка година; Може да се види как и колко паспорти са издавани от разните окол. управления, а също и колко има заселили се, особено в Пловдив, и на лице ли са.

15. Подстрекатели. От досега изложеното се вижда, че преди да се задава въпросът „защо се изселват помаците" би следвало да се запита: ЗАЩО НИЕ ГИ ГОНИМ? Действително условията са такива, че правят живота им непоносим и създават настроение да се търси изход от него, а също тъй и да се появят и разни агент-подстрекатели за изселване. Агент-провокатори има чисто домашни: спекуланти с имота и с прехвърлянето през границата; В миналото такива са залавяни - адвокати, ходатаи и пр., действащи тоже по корист. Окр. Управител с № 3172 от 12.Х.1927 донася, че спрял издаването на Паспорти, но се намесили разни заинтересовани хора - братът на един народен представител, разни местни „дерибеевци" и станало въпрос за уволнението на окр. управител, били ходили в турското консулство и пр. При мен дойде един още млад в материята, за да ме пита колко струва паспорта, понеже бил спазарил да изсели две семейства, като ги снабди с паспорти срещу цялото им имущество и им даде горницата, ако такава остане.

16. Подстрекатели - помаци и турци. Още в 1925 от властта се дири разкриването на някаква нелегална турска организация: и след това, а и до днес, от време на време се заговорва за такава организация - сега се говори за дейност на „Туран", „Тюрк оджак" и „Алтън Орду". .Въпреки че през целия този дълъг период не е представено нито едно безспорно доказателство за съществуването на тайна турска организация, обаче следва да се приеме, че турците под една или друга форма, вършат своята пропаганда; няма никакво съмнение, че съзнателно и системно се поддържа турското национално съзнание и мохамеданската религия; из окръга често сноват разни ходжи за събиране поклонници за хаджилък или пък по просия; фесът и фереджето ревниво се пазят - и дума за премахването им по подобие ни Турция - това не е от противокемалиско настроение, а е с цел да се запази турската националност и религия. Подстрекатели между самите помаци са преди всички тия, които са решили да бягат - те гледат да увлекат и други с себе си. Не ми е известен случай да е установено, че от Турция са идвали подстрекатели специално за изселване, обаче всички помаци, които се изселили там, биват приемани добре.

17. Турция си е присвоила правото да третира помаците като свое малцинство: турската преса ги взема под свое покровителство, също така и Турската легация, София; през 1927 г. тя е подала вербални ноти в зашита на помаците - 5638/2222 от 23.1Х. и 5639/923 от същата дата, а през 1928 - № 40/ З от Ю.1., 70/8 от 17.1., 252/21 от ЗЛИ., 283/26 от 14.111. и 306/29 от 26.111. и др. Дали от наша страна е отречено по принцип това право на вмешателство, не се вижда, обаче множеството вербални ноти иде да покаже по-скоро обратното - че в сношенията си с легацията се е навлязло по същество па въпроса и че ако не направо, то поне косвено е било признато от наша срана това право на Турция; може би това изрично да е сторено с Конвенцията от 1927. Различните издевателства и препятстването на желаещите да се изселват служат като благовиден предлог за вмешателство от страна на Легацията и турската преса. Противно на положението в турско време, помаците бива приравнявани към турците: вече има смесени бракове - много помакини от Дьовленско са омъжени за турци от Гюмюрджина; това се констатира от Началника на 4 погр. сектор в Кърджали с 975 от 13.Х.1927-„турската пропаганда е насочена към още един институт - към семейството - женят се вече турци и помаци".

18. Турски консул - Пловдив. И той се е застъпвал за помаците, а от друга страна и те в миналото и сега още, се отнасят към него като към свой. Окр. управител с № 14226 от 7.12.927 донася, че агитация се върши от турските консули, като издават паспорти. Турският консул - Пловдив, с № 2886 от 8.ХП.927 и № 2906 от 20 с.ч. се застъпва пред Окр. управител да не се правят спънки на желаещите да се изселват, защото (11-то писмо) Външното министерство разрешавало това изселване. По Дьовленската случка един помак е ходил при турския консул, София, а други двама в Пловдив и там проекта за бягството според думите им е бил удобрен.

19. Гърция. Има данни, че и тя не е безучастна - още в 1925 една помашка чета, начело с Дамат, се сформирала на гръцка територия, навлиза в България, напада и обира и се завръща свободно в Гърция; през 1926 на гръцка територия се били сформирали три чети; в Ксантийско е била същата година един от братя Тумангелови с чета. По Дьовленската случка - помаци се явяват и преговарят с гръцки погранични офицери: не се установява гърците да са обещали активна подкрепа, обаче не са се обявили против. Интересна констатация, макар и неподкрепена с конкретни данни, прави инспектората в Кърджали със свое писмо от 22.1Х.926, че „в Мастанлийския и Пашмаклийски окръзи има гръцки шпиони - много добре организирани - гърците получават бързи съобщения за всичко станало из Родопската област. Разузнавателната секция се намира в Ксанти. Шпионажът се дирижира от Пловдивското консулство. Услужват и чиновници на някои тютюневи фирми, но най-добре им услужват българи".

20. Подстрекатели от вън - Турция и Гърция има упоменати доста и то вече от 7-8 години почти все същите лица: Фуад бей и Кара Бекир постоянно се повтарят и че имало специален комитет в Одрин, че начело на комитета стои Фуад бей, а негов помощник е Кара Бекир, че Кара Бекир стои в Одрин с чета от 250 души, готов да навлезе в България, че в същото време в Узункюприйско стои Мехмед Ага с друга чета от 200 дути, че Фуад бей и Кара Бекир сега се в Гюмюрджина и организират с гърците агитация всред турското и помашко население в България; освен тези двама споменават се още: Джафер Ефенди, един от главните организатори на Гюмюрджинската република, също и Хакъ бей от Ксанти и Исмаил Чауш от Ак бунар*, Атем Мурадов от Кестенджик, а сега живущ в Гюмюрджина и пр.
За Кара Бекир и Фуад бей нашият консул в Одрин е правил анкета и пише през 1926 най-обстойно като заключава, че те сега се занимават с търговия и че е изключено да се занимават с четничество и др. подобни: за Кара Бекир и аз чух, че се занимавал сега с търговия.
Също така има набелязани местни помаци като подстрекатели. Такива има набелязани много за Пашмаклийска околия и Д. Деренска, а за Дьовленска по-малко; твърди се, че тука работят поменатите по-горе турски организации, че стават често конспиративни събрания, като се посочват лицата, у които са ставали, най-подробно кои са участвували, че известни помаци често преминават границата, че у тия и тия помаци има оръжие с обозначаване и вида на оръжието.
Във всички тия сведения има истина, но има и много легенди. Обикновено сведенията се дават от тракийците; в едно подобно сведение от 27 октомври м.г. за Егридеренско* * се посочват като „водачи и опасни членове на турските организации" около 80 души (за едно село само - Ак бунар, са посочени 26 души), а за трима от тях изрично се твърди, че са турски шпиони, за някои и други пък, че са куриери, че „Алтън Орду" е нелегална организация и че в нея членуват турци и помаци от 15 до 45 години и пр., но разбира се доказателства не се дават; в друго сведение, също от скорошна дата, много конкретно беше посочено за станали конспиративни събрания и за оръжие у помаците.
Сведенията най-често се дават на погр. военни власти и на полицията, или пък само на едната власт и става така, че било като преминат през София, било пък на самото място, за едни и същи сведения се предприемат действия и върши контрола, обиски и пр. и от едната и от другата власт. Оказва се, че „сведенията" са стара тракийска практика: Началникът на Пловд. гарнизон с № 624 от 29.УП.926 до окръжните управители в Пашмакли и др. пише, „при разкриване конспиративната организация в Харманлийска околия вместо да помагат на администр. власти, те (тракийците) заблуждават и клеветят невинни хора"; Окол. началник, Пашмакли, с 672 от 19.11.927 донася - „за да заангажират и намерят предпоставки за своите действия, нелегалните комитети скрояват съществуването на някаква нелегална турска организация с централа Тозбурун... От поверителната преписка по тая организация и от следенето на властта до тоя момент не е заловено нищо съществено" и пр.

21. Земеделци и цанковисти. Земеделците угодничат на помаците - Окръжното на М-во на Просветата за освобождаване момичетата от 10 години нагоре е изпратено в надвечерието на напускане от тях това министерство, а пък след това либералите го отменят - това отменяване остава в пасив на либералите; за по-раншните общински избори - Пашмакли, земеделците излизат с листа начело с Профиров, а всички останапи с помаци; виден земеделец беше говорил на публично събрание в Пашмакли, че „другите Ви гонят, а ние Ви защитаваме"; същият пред мен като ми говореше за помаците, считаше ги за малцинство и че с лошото им третиране сме губели основанието да искаме защита на нашите малцинства; сегашните земеделски министерства са сами по себе си агитационно средство между помаците, а при това трябва да се прибавят неминуемите фаворизации на свои партизани - с гори, етати, измервания, пасища и пр. Като се вземе предвид изтъкнатата в Доклада ми № 2, п. 6, неразделност на другите по-лит. партии от Трак. организация, тогава лесно се обяснява успеха на земеделците из този край - непосредствена материална заинтересованост на помаците и още - като една реакция срещу произволите от страна на тракийците.
Въпреки тъй отдадения кредит на земеделците, издевателствата над помаците не са престанали - значи земеделците се оказаха безсилни да ги спрат - тогава вече се дири нов изход, ново убежище и защита - цанковистите - сега те се засилват. Досега политическо-партийният живот в този край носи отпечатъка на един фалш - под разни партийни етикети остава все старата същност - тракийците: от тая гледна точка засилването на земеделци и цанковисти, като проявление на партийност и нормализиране на полигическия живот, е едно отрадно явление - то ще помогне за приобщаването към живота на стара България.

22. Кърджалии и пашмаклии, по третирания въпрос изглежда, че са в напълно идентични условия - единодушно всички ми посочваха Кърджали за седалище и огнище на неморалните прояви в този край. Казаното по-горе за Пашмакли еднакво важи и за Кърджали - и двата окръга трябва да бъдат третирани еднакво и то едновременно - иначе не ще има резултат, защото
както и до сега екзекуторите в Пашмаклийско ще идват от Кърджалийско и вероятно обратното, за Кърджали.

III. МЕРКИ
Още се слага въпросът - дали да се задържат помаците или да се изселят. В миналото е било прието, че те трябва да се задържат и това е широко внушено на самото население; обаче в архивата на окр. управление няма документ, който специално да изразява взетото от миналия режим становище по този въпрос - като че ли това с било само мнение и решение на тогавашния окр. управител, а правителството мълчаливо или пък косвено, е одобрявало и санкционирало това становище; създало се е едно убеждение на неопределеност, че не се допуска изселване, но че все пак може да се издействува и успее това изселване. От същия окр. управител има подадени много Рапорти по въпроса, обаче всички остават без отговор и без надлежните инструкции, в които да се изразява становището на правителството и да се посочват необходимите мерки; въпроса е слаган вече много пъти за разрешение, но такова не е последвало, а се е карало из ден в ден - не е извършено едно обстойно проучване и установяване на един всестранно начертан план, в който при ясно определените за постигане задачи, да са указани нужните мерки и да се координират действията на всички власти и ведомства за постигане на тия задачи.
Партизаните на допускане помаците да се изселят, т.е. партизаните на изпъждане помаците изтъкват, че е нужно да се очисти този пограничен край от ненадеждния елемент и да се заздрави тила на границата като на място на помаците се заселят българи. Тия съображения както и въпросът за възможните усложнения при евентуална война, са от чисто военен характер и дали те трябва да имат превес при разрешаване проблемите може да се съди след тяхното уясняване. Обаче условията на живота тука за сега са такива, че ако помаците се изселят, то не ще се намери българско население, което да ги замести. За заместване с българско население ще може да се мисли едва когато се създадат по-добри условия на живота, по-добър поминък - тогава пък помаците не ще да искат да се изселват. Независимо от това има села, особено из Дьовленските балкани, гдето почти е невъзможно Да се подобри поминъкът и гдето никой друг освен помака не би отишъл Да живее. Ако се изселят сега помаците, то този край ще се обезлюди и ще запустее съвсем - подобно нещо е било край границата на гръцка територия; същото е било и на турска територия. Сега, както и при случай на по-ДОБРение условията на живота, тука ще се заемат и заселят само тия места, които ще са достатъчни за задоволяване нуждите на новото население, на това ново население ще е чужда идеята за Тракия и за Бяло море, тогава когато у помаците е жив още спомена за тези земи, тъй необходим за техния главен поминък - скотовъдството - те са едни от най-засегнатите и излаза на Бяло море за тях е една жива, чувствувана ежедневно несправедливост: с тяхното изселване ще се ликвидира с един елемент носител и кре-ПИтел на стремежа към Бяло море. От друга страна, в случая за помаците не се слага въпросът за избор между България и Турция. та да се опасяваме евентуално от техния турски фанатизъм, а би се сложил въпросът за избор между България и Гърция: не мога да допусна, че при една война с Гърция не ще да имаме и в лицето на помаците също тъй едни от най-добрите войници. Въпросът има и друга страна. Помаците, въпреки че даже са враждебно настроени, са безспорно от български произход; веднъж изселени, те са вече окончателно изгубени като българи и ще си отидат по-скоро като наши врагове. От гледна точка историческо-национална не липсват в дадения случай елементи на известен трагизъм: имаме вече много случаи на масово асимилиране на българи в чужди държави, а пък ние у нас, никого до сега не сме асимилирали. Тука, с помаците, всъщност не е въпрос за асимилиране, а по-скоро за пробуждане у тях националното им съзнание - те самите са ни улеснили в това отношение, като са имали упоритостта да запазят българските си обичаи, песни и главно езика. При тъй силния подем в настояще време на националния дух навсякъде, при естествения стремеж на всеки един жизнеспособен народ към експанзивност, към разширение на националните си хоризонти, много шокиращ е фактът, че ние гоним хора, които всички единодушно считаме за българи. В тезата на партизаните за прогонване помаците, която се обкръжава и подсолява от патриотически вдъхновения, лежат всъщност елементи на капитулиране пред националните ни задачи. Историческата отговорност и националната ни чест налагат запазването и побългаряването на помаците.
Застъпва се понякога и едно средно становище - да се оставят да се изселят тия, които желаят като се прибавя, че тяхното число не ще да е голямо или пък друго такова - да се прогонят пай-оанатизираните като нежелани опасни, понеже подстрекават и другите. Може да се каже, че до сега на практика положението е било именно такова неопределено - по принцип не се допуска изселването, но то все се извършва по различни пътища макар и в малък размер и в резултат се поддържа една надежда у всеки помак за изселване - самите възможности за изселване подклаждат желание за изселване. Трябва ясно и категорично да се застане против изселването и да се пресече даже и самата мисъл и надежда за изселване. Следните мерки ще послужат за запазване помаците:
I. Партии - засилване партийно-политическия живот, тъй че партиите да се явят като отдушник, изразител и защитник на нуждите и правата на населението; до сега земеделците са имали голям успех в това отношение, обаче с тяхното считане помаците за малцинство и с демагогията, че те единствени са техни покровители, се затвърдява следната едностранчивост, която би следвало да се премахне: произшествията от частния живот на помаците се разглеждат и обществено осветляват на базата на националното и религиозно изключване и нетърпимост между българи и помаци. Със засилване политическите партии ще се измести плоскостта на обществения живот от тая нежелана база и той ще се приобщи към обществено-политп-ческия живот на стара България. Първо и най-ефикасно средство за такова засилване е свеждането до разумни размери дейността на Тракийската организация и пълното унищожение на нейните нелегални прояви: почти всички партии си имат свои организации тука и си карат своето съществувание, макар че това, за повечето от тях да е само номинално - с вземане нужните мерки против тракийците, партиите автоматически ще се засилят и ще добият необходимото реално съдържание.
2. Да се провебде като система едно по-человешко третиране на пома5ците - техните права, имотни и на личността, да се респектират и защитават; да се отбягва и не се засягат техните религиозни чувства.
3. Полиция - в п. 12, по-горе, се каза, че помашкият въпрос се кръстосва с Тракийския. Както съм изтъквал в поменатите доклади № 688 и 2, и по причините, изложени там, полицията следва да се смени и да се назначат хора повечето от вътрешността - те извън тия съображения ще дойдат тука без предубеждение и чужди на местната ненавист към помаците.
4. Полицейска инспекция, начело с полиц. инспектор. При сегашното все повече засилващо се значение на тия погранични области, чиито живот н яма постоянно отглас в съседните - Турция и Гърция, е наложително да има полиц. инспектор със свои агенти. Поради идентичността на двата окръга, Пашмакли и Мастанли, трябва да има една полицейска инспекция, обща за двата окръга.
5. Координирана дейност на местната погранична стража с тая на пол. инспекция, като служебно се нареди задължителен контакт, задължително ^Взаимно съобщаване на всички добити сведения и тяхното местно контролиране и прецеждане. В интерес на това координиране необходимо с урегулирването на респективната материална и териториална компетентност - стози въпрос стои така, науяснен и се създават възможности за недоразумения - а те са толкова по-нежелателни, че почти навсякъде по границата положението е усложнено с тенденции от чуждодържавен характер.
6. Поминък и собственост. Въпросът за собствеността вече 10 години .под ред е изтъкван като една от главна причина за недоволство и редовно е искано разрешение, обаче без последствие. Неговото разрешение се налага и то едновременно с това за подобрение на поминъка. Това разрешение засяга Дирекцията Т. 3. С., отделението за Държ. имоти, Отделението за го-|рите, М-во на правосъдието и М-во на вътрешните работи - налага се учредяването на една широка стопанска комисия, която да проучи и даде едно радикално разрешение; както се изтъкна по-горе, в п. 6, въпроса за собствеността е много заплетен и може би ще се наложат най-смели рефорМи: напр. - завземането на всички гори от държавата, а населението да радботи като надничари (впрочем, то и сега е в това положение, като неговия труд и горите се използват от разни категории и лица); оземляване на населението с разните фондови земи, с което ще се премахне системата за отдаване под наем, която система безспорно ползува някои органи на властта. Но дали е от полза за Държавните приходи и до колко, не е за сега известно, Да се изиска от агрономите, с цел за подобряване на поминъка, посочването на нужните мерки и указването на възможните нови култури: като такива са изтъквани по-рано картофите, ленът, овощарството.
7. Администрацията сега е несравнено по-добра от тая в миналото, но Пак е желателен един по-добър подбор на подготвеност и почтеност. Да се внуши на всички служещи необходимостта на една политика на приобщаване към стара България, необходимостта от контакт с местното население -българи и помаци, по-чести обиколки из районите (има села, които въобще не виждат държавни служители). Да се обърне специално внимание на секретар-бирниците.
8. Училище. Да се ревизира като безрезултатна досегашна система; да се изпращат за учители само мъже, като се създаде и един специален курс-подготовка за специалните тукашни задачи; да се възложат на учителите и задачи от извън училищен характер; училищата може да се съкратят без голяма загуба, а в замяна на това да се създадат стипендии. Училищата имат често неприятности със секр-бирниците за сумите, предвидени за училищата в общинските бюджети - лансира се идеята да се оземлят първоначалните училища от фондовите земи.
9. Съобщения - направа и поддържане шосетата; от голяма полза и сравнително по-лесно реализуемо е свързването с телефонни линии - ще има доста села, които сами ще дадат нужната работна ръка и стълбовете.
10. Заселване българи, като се оземлят от фондовите земи; има села, гдето няма никакъв българин: българите ще спомогнат за смекчаване и премахване на помашката обособеност и ще бъдат една контрола.
11. Апгария. По възможност да се намали и се направи по-леко поносима.
12. Охраната на границата да се засили поне през предстоящия летен сезон, ако е невъзможно завинаги; като се внуши на помаците, че е взето твърдо решение да не се допуска изселването, то засилената охрана ще даде един материален израз на това решение и макар да е само за един сезон, ще изиграе своята възпитателна роля.
13. Пловдив и Хасково - да не допускат заселването и да следят заселилите се да не се снабдяват паспорти и да не се изселват.
14. Отиването на зимна паша в Гърция да се прекрати - то не е съществено за стопанството ни - отиват с 20-30 овци на човек и всъщност се отива на гурбет, и то на дребно - за по 1-2000 драхме; да се оповести предварително това запрещение, за да се запасят овчарите със зимнина.
15. Санкции срещу семействата на избягалите помаци; чести са случаите на бягство на помаци, а семействата им остават тук необезпокоявани; по Дьовленската случка има три подобни случаи, а преди 1 1/2 месеца - 6 души от с. МУгла. Интернирването на 1-2 семейства, макар и за кратко време, ще има своя добър ефект.
16. Преместване окръжния център от Пашмакли в Райково по съображенията, изложени в п. З, по-горс.
17. Кметове. Лансира се още и идеята в помашките села да се назначават за кметове българи; на пръв поглед мярката се явява приемлива, но не ще бъде добре приета от населението и може би ще даде обратните резултати. Против нея говори и окр. управител с № 81 от 13.1.930, до окол. началници: да не се избират за кметове българи в чисто помашките села, защото
опита ни учи, че там където е бил допуснат подобен избор, последствията са били - използуване служебното положение и несведоющо население за лични облаги.
18. Иптернирванията се оказват, че са много ефикасно средство за държане в респект помаците.
19. Побългаряване. Спомена от масовото покръстване -побългаряване от 1913 още плаши помаците и те са на щрек и се страхуват от всяко начинание на властта, което им се вижда насочено към тази цел. Желателно е да се избегват подобни мерки, толкова повече че сега трябва да се постигне по-скоро едно успокоение и задържане на помаците. Въпреки това побългаряването т.е. пробуждането българското национално съзнание у помаците следва да се има предвид; но това не трябва сега да се цели да става масово, а по единично. В краен случай, ако практиката подскаже, че това е по-уместно, побългаряването може да става без да се засяга вероизповеданието, най-болезненото място на помаците: Побългаряването да се ограничи външно в промяната на имената, в записване в общината като българи и в други тържествени форми; обвиняват се помаците, че не разделят религията от националността, а същевременно тия обвинения изпадат в същата грешка, като схващат побългаряването неразделно от покръстването. Това разделяне на побългаряването от покръстването изтъквам като средство в краен случай: като се предприеме единично побългаряване много вероятно ми се вижда, че това ще станеи с покръстване. За това единично побългаряване има най-ефикасните средства: а) съзбдаването при полиц. инспекция служба за пропаганда и вербуване подобни помаци; б) стипендии; в) назначаване на държавна служба; г) имотно стабилизиране - даване на крепостни актове, оземляване и пр.
Пол. инспектор: П. Генов

родопски старини, смолян, смолянско, пашмакли, пашмаклийско, помаци, помак, българи мохамедани, българи мюсюлмани, изселване, мугла, девин, ягодина, триград,

четвъртък, 27 декември 2012 г.

сряда, 26 декември 2012 г.

петък, 21 декември 2012 г.

четвъртък, 20 декември 2012 г.

вторник, 11 декември 2012 г.

понеделник, 26 ноември 2012 г.

понеделник, 19 ноември 2012 г.

вторник, 13 ноември 2012 г.

понеделник, 12 ноември 2012 г.

неделя, 11 ноември 2012 г.

събота, 10 ноември 2012 г.

петък, 9 ноември 2012 г.

четвъртък, 8 ноември 2012 г.

сряда, 7 ноември 2012 г.

вторник, 6 ноември 2012 г.

понеделник, 5 ноември 2012 г.

неделя, 4 ноември 2012 г.

събота, 3 ноември 2012 г.

петък, 2 ноември 2012 г.

четвъртък, 1 ноември 2012 г.

сряда, 31 октомври 2012 г.

неделя, 28 октомври 2012 г.

събота, 27 октомври 2012 г.

петък, 26 октомври 2012 г.

четвъртък, 25 октомври 2012 г.

сряда, 24 октомври 2012 г.

вторник, 23 октомври 2012 г.

понеделник, 22 октомври 2012 г.

неделя, 21 октомври 2012 г.

събота, 20 октомври 2012 г.

петък, 19 октомври 2012 г.

понеделник, 15 октомври 2012 г.

неделя, 14 октомври 2012 г.

понеделник, 1 октомври 2012 г.

събота, 29 септември 2012 г.

сряда, 26 септември 2012 г.

вторник, 25 септември 2012 г.

понеделник, 24 септември 2012 г.

неделя, 23 септември 2012 г.

петък, 21 септември 2012 г.

неделя, 16 септември 2012 г.