Сборник " Песнопойче " - Никола Геров Белчев, 1860 г.
През 1860 г. Никола Геров Белчев съставя своя неголям сборник, озаглавен Песнопойче. Между събраните народни песни са и няколко родопски, които той вероятно научава по време на учителстването си в родопското село Ситово.
# Пийте ми, яжте, дружина
# Ела са свърше свиваше
# Овенчо вакъл, каматан
# Момиче, момиче, не стой срещу мене, изгорех за тебе
# Момиченце, мъничко, теб са прави заборих та
# Юначе кара ворзано
# От мед ли ти са устана
родопски, народни, песни, ситово, песнопойче, родопите, яжте и пийте, овенчо вакъл каматан
Боян Добрев / Boyan Dobrev
четвъртък, 30 юли 2015 г.
сряда, 29 юли 2015 г.
Обредни практики и представи, свързани с родопския масив Дамбала - Ст. Тодорова, М. Николчовска, 1995
Обредни практики и представи, свързани с родопския масив Дамбала - Ст. Тодорова, М. Николчовска, 1995
сп. Български фолклор, 1995 г.
Източник: Kardjali.bgvesti.NET, 11/1/2017
Историческият музей даде на Кърджали много будители, един от тях е Мария Николчовска
източни родопи, кърджали, кърджалийско, адрелез, хадрелез, хадърлез, хадър, иляз, гергьовден, еньовден, култови практики, алиани, мюсюлмани, родопи, родопите
сп. Български фолклор, 1995 г.
Източник: Kardjali.bgvesti.NET, 11/1/2017
Историческият музей даде на Кърджали много будители, един от тях е Мария Николчовска
Историческият музей даде на Кърджали много будители, един от тях е дългогодишният уредник и завеждащ отдел „Етнография” Мария Николчовска. Името ѝ се нарежда сред тези, на които дължим богатството на фондовете на музея и великолепната му експозиция, която очарова всеки посетител. Николчовска поставя началото на музейното дело, наред с Андрей Андреев, Христо Гълъбов, Иван Балкански и неуморната Мара Михайлова. Всеотдайността на универсалната личност и широчина на интересите на Мара Михайлова има продължител в лицето на Мария Николчовска.
Николчовска е етнографът, на който Кърджали дължи перфектна експозиция, грабваща с пъстротата на шевиците и отразяваща целия спектър от общности в Източните Родопи. Можем да я оприличим на шарена черга, в която е втъкано многообразието на Кърджалийския край.
Учейки се от Мара Михайлова, която бе духовен съдник на плеяда уредници в музея, Николчовска бе изключителен професионалист на терен. Тя има невероятен усет към материалната и духовна култура на местните хора. Познават я в целите Източни Родопи. Посрещаха я и я гощаваха, докато ѝ разказваха предания и даряваха за музея носии и сечива.
Мария Николчовска обичаше до̀сега с хората на планината. Тя ходеше при тях. Изнасяше беседи, във фокуса на които бе техният бит и култура.
До нея се допитваха много изследователи. Идваха от институтите на БАН. Някои бяха коректни. Други крадяха от творчеството ѝ. Тя гледаше отвисоко на присвоените ѝ изследвания. Радваше се когато за хората от региона се знаеше повече и се чуваше повече.
Мария Николчовска се пенсионира през 1997 г. Побързаха да я освободят, защото бе професионалист, а професионалистите не са на мода в обществото ни.
Мария Петрова Николчовска е родена на 2 септември 1942 г. в с. Тенево, Ямболско. Първоначално учи в местното училище „Васил Левски”. Средното си образование получава в ЕСПУ ”Хр.Смирненски” в Ямбол. Дипломира се в историческия факултет на СУ ”Св.Климент Охридски”. Идва в Родопите. Преподава история в селата Оряхово и Фотиново.
През 1970 г. Мария Николчовска прекрачва прага на Историческия музей в Кърджали и става уредник в отдел „Етнография”. Извършва теренни проучвания в почти всички населени места на Източните Родопи. Има огромен принос за попълването на фонда на музея с етнографски материали. Пише за списания „Българска етнология”, ”Музеи и паметници на културата”, Известия на музеите в Южна България” и др. В съавторство със свои колеги от музея участва в издаването на селищни истории, като тези на Кърджали, Момчилград, Ивайловград и Ардино. Не пропуска да вземе участие с доклади в национални конференции.
След пенсионирането си живее в родното си село Тенево.
Тя се завърна в Кърджали през 2015 г., за да вземе участие в научната конференция за полувековният юбилей на Историческия музей - музей, който без нея нямаше да го бъде.
Георги Кулов
източни родопи, кърджали, кърджалийско, адрелез, хадрелез, хадърлез, хадър, иляз, гергьовден, еньовден, култови практики, алиани, мюсюлмани, родопи, родопите
понеделник, 20 юли 2015 г.
Западнородопските власи (арумъни, армъни) - Тодор Балкански, 1996
Западнородопските власи (арумъни) - Тодор Балкански, 1996
Етнос, етнонимия, ономастика, екстралингвистика.
Доктор Тодор Балкански е старши научен сътрудник в Института за български език при БАН. Роден е през 1944 г. в с. Сарая, Пазарджишко. Завършил е Великотърновския университет и аспирантура в Българската академия на науките. Негово дело са над 300 труда по лексикология, ономастика и езикова култура. В ономастиката създава нова дисциплина, наречена ономастична просопография. По-значителни негови дела са книгите Арумъните от българските Родопи и техният говор; Езикови свидетелства за потурчванията в българските земи; Големите власи сред българите; Никола Вапцаров, България и българите; Тодор Живков. Един езиковед за просопографията на диктатора; Западнородопските власи и др.
Въведение
Проучването на западнородопските арумъни не можеше да се осъществи като теренна работа и още по-малко като монографично издание по време на комунистическия режим, който след 1966 г. преследваше всяко съобщение за открити езикови следи от други народности в българската лексика. Добра илюстрация за това твърдение е докладът ми "Власите и езиковите следи за тях в Пещерската топонимия" на Втория българо-румънски симпозиум: "Българо-румънски езикови и литературни връзки" (11-15. IX. 1980, София; Програма 1980, 6). В изданието "Сборник резюмета" (С., 1980), което бе разпространено на самия симпозиум, обаче темата липсваше. Откриването на влашки и юрушко-турски следи в западнородопската топонимия и тяхното публикуване костваше на автора сериозни неприятности. Тогавашният комунистически цензор на Института за български език Иван Кочев го обяви за "турски и румънски шпионин", в резултат на което цели 10 години беше тормозен от Държавна сигурност.
Впрочем по времето на този режим изчезна и всяка статистическа информация за западнородопските и изобщо за останалите власи в България. Те просто престанаха да съществуват, укрити под насилствено поставения им етноним "българи". В краеведската литература за Западните Родопи местните власи почти не бяха забелязвани. В трудовете на П. Юруков "Пещерският край", С., 1965 г., Ал. Арнаудов, Промени в населението и селищата на Пазарджишки окръг., в: Изв. на музеите от Ю. България IV, 1978, П. Делирадев, Приноси към историческата география на Тракия, I, II, С., 1953, П. Делирадев и Ив. Велков, Из България, С., 1946, М. Чолев и Ив Панайотов, Баташка планина. Пътеводител, С., 1982; Св. Кираджиев, През Западните Родопи, С., 1967; П. Полежански, Чепинско, благословена българска земя, Велиинград 1991; Страници из миналото на град Пещера, С., 1973; Т. Рашайков, Брацигово, С., 1973; Музейна сбирка, гр. Пещера, Пещера 1988; П. Герин, Гората прамайката, Пазарджик, 1983; Ракитовоо, С., 1983; Ил. Зоински, Брацигово, С., 1976; Равногор, С., 1982; Девинска планина, С., 1974; Каркария, С., 1979; Пазарджишки окръг, Пътеводител, С., 1983; Р. Гинев, Батак, С., 1979; Пазарджишки окръг, Пътеводител, С., 1983; Р. Гинев, Батак, С., 1976; Живко Радучев, Сестримо и Чаира, С., 1971; Г. Секерджиев, Батак и околности, С., 1971; Родопите през вековете, С., 1966 и др. В тях се срещат само оскъдни данни било за уседнали цинцари, било за куцовласите пастири. Западнородопските арумъни са всъщност непознати и на класическата арумънистика. Единствено в речника на Tache Papahagi, Dictionarul dialectului aroman, Buc., 1974, е приложен като илюстрация фотодокумент с надпис "Пещерски арумъни" за палатков бивак в Пещерската планина. Обзор на съвременното положение в арумънологията и румънистиката изобщо по отношение на западнородопските арумъни сме направили в нашата книга: R. Popescu, T. Balkanski, Aromani din Rodopi Bulgariei, Craiova, 1995, а просопографиите на големи личности на българския народ, които пряко произхождат от западнородопските куцовласи, сме представили в друга наша книга: Т. Балкански и Д. Андрей, Големите власи сред българите, В. Търново, 1996. Част от влашките ономастични следи описах в студията "Историческата топонимия на Пещерско" (Родопски сборник, т. 5, 1983, 105-107) и в книгите: Местните имена в Пещерско (под печат), Местните имена в Чепинско (под печат), Местните имена от Доспатското краище (под печат). На 12.Х.1984 г. в Пловдивския университет под ръководството на проф. Б. Симеонов е защитена и единствената дипломна работа по темата - "Фонетични и морфологични особености на арумънския език от с. Дорково, окр. Пазарджишки, в българска езикова среда" на Величка Георгиева Гушева-Кърпарова. Така де факто, макар и при трудни политически условия, темата за западнородопските куцовласи, начената в трудовете на К. Иречек (Пътувания по България, С., 1974; История на Българите, С., 1978) и на Г. Вайганд (G. Weigand. Aromunen in Bulgarien...1908), беше продължена. С излизането на вестник "Тимпул / Време" след 1991 г. се начена и темата за арумъните изобщо в публикациите предимно на Тома Кюркчиев. Същият автор заедно с Николай Кюркчиев издаде през 1994 г. и малък Арумънско-български речник (Dictsonar Arman-Bulgar, Sofia 1994), представен с рецензия от Т. Балкански в сп. Български еезик. В момента по темата в етнографски план работи и Светла Ракшиева от Етнографския институт на БАН.
Западнородопските арумъни са обречени на пълно изчезване сред българското население. С това монографично изследване правя опит да спася малкото от останалото в езика и екстралингвистиката на българите от този почтен народ, живял с нас цяло хилядолетие в мир и невероятно разбирателство. По нази причина напускам тесните рамки на лингвистичното изследване, за да мога в книгата да въведа цялата събрана от мене научна информация за вече явния арумънски субстрат на българския народ. Така в това ономастично по същество произведение се осъществява основната дефиниция на термина ономастика, означаващ езикова фактология плюс ексталингвистично обкръжение.
Западнородопските власи (арумъни) - Тодор Балкански, 1996
Тодор Балкански, Родопи, Западни Родопи, западнородопски, родопски, власи, куцовласи, армъни, арумъни, цинцари, каракачани, юруци, пещера, брацигово, ракитово, история
Густав Вайганд - Аромъни (1899)
Константин Иречек - Княжество България (1899). Румъните (Власите)
Предаване на БНР: Армъните – познати и непознати, 29.02.2016 "Наричат армъните и с други имена – аромъни, цинцари, власи, куцовласи… Наричат ги и спойващото вещество на Балканите, защото техни представители живеят във всички държави на полуострова. А те наричат себе си наследници на древните траки – автохтонното население на Балканите. Езикът, който говорят е от романската група и често го бъркат с румънския, дори някои изследователи го наричат диалект на румънския език. Но според самите армъни не е точно така. Какви усилия полагат те днес, за да се съхранят като етнос в условията на глобализацията на съвременния свят и да опазят езика и културата си не само у нас, но и по света – за всичко това разговаряме с армъните Тома Кюркчиев, почетен председател на Дружеството за аромънски език и култура; Николай Кюркчиев, изпълнителен директор на Центъра за аромънски език и култура, поет; Коста Биков, кинодокументалист, режисьор и поет, и композитора Георги Холянов."
Боян Добрев / Boyan Dobrev
Етнос, етнонимия, ономастика, екстралингвистика.
Доктор Тодор Балкански е старши научен сътрудник в Института за български език при БАН. Роден е през 1944 г. в с. Сарая, Пазарджишко. Завършил е Великотърновския университет и аспирантура в Българската академия на науките. Негово дело са над 300 труда по лексикология, ономастика и езикова култура. В ономастиката създава нова дисциплина, наречена ономастична просопография. По-значителни негови дела са книгите Арумъните от българските Родопи и техният говор; Езикови свидетелства за потурчванията в българските земи; Големите власи сред българите; Никола Вапцаров, България и българите; Тодор Живков. Един езиковед за просопографията на диктатора; Западнородопските власи и др.
Въведение
Проучването на западнородопските арумъни не можеше да се осъществи като теренна работа и още по-малко като монографично издание по време на комунистическия режим, който след 1966 г. преследваше всяко съобщение за открити езикови следи от други народности в българската лексика. Добра илюстрация за това твърдение е докладът ми "Власите и езиковите следи за тях в Пещерската топонимия" на Втория българо-румънски симпозиум: "Българо-румънски езикови и литературни връзки" (11-15. IX. 1980, София; Програма 1980, 6). В изданието "Сборник резюмета" (С., 1980), което бе разпространено на самия симпозиум, обаче темата липсваше. Откриването на влашки и юрушко-турски следи в западнородопската топонимия и тяхното публикуване костваше на автора сериозни неприятности. Тогавашният комунистически цензор на Института за български език Иван Кочев го обяви за "турски и румънски шпионин", в резултат на което цели 10 години беше тормозен от Държавна сигурност.
Впрочем по времето на този режим изчезна и всяка статистическа информация за западнородопските и изобщо за останалите власи в България. Те просто престанаха да съществуват, укрити под насилствено поставения им етноним "българи". В краеведската литература за Западните Родопи местните власи почти не бяха забелязвани. В трудовете на П. Юруков "Пещерският край", С., 1965 г., Ал. Арнаудов, Промени в населението и селищата на Пазарджишки окръг., в: Изв. на музеите от Ю. България IV, 1978, П. Делирадев, Приноси към историческата география на Тракия, I, II, С., 1953, П. Делирадев и Ив. Велков, Из България, С., 1946, М. Чолев и Ив Панайотов, Баташка планина. Пътеводител, С., 1982; Св. Кираджиев, През Западните Родопи, С., 1967; П. Полежански, Чепинско, благословена българска земя, Велиинград 1991; Страници из миналото на град Пещера, С., 1973; Т. Рашайков, Брацигово, С., 1973; Музейна сбирка, гр. Пещера, Пещера 1988; П. Герин, Гората прамайката, Пазарджик, 1983; Ракитовоо, С., 1983; Ил. Зоински, Брацигово, С., 1976; Равногор, С., 1982; Девинска планина, С., 1974; Каркария, С., 1979; Пазарджишки окръг, Пътеводител, С., 1983; Р. Гинев, Батак, С., 1979; Пазарджишки окръг, Пътеводител, С., 1983; Р. Гинев, Батак, С., 1976; Живко Радучев, Сестримо и Чаира, С., 1971; Г. Секерджиев, Батак и околности, С., 1971; Родопите през вековете, С., 1966 и др. В тях се срещат само оскъдни данни било за уседнали цинцари, било за куцовласите пастири. Западнородопските арумъни са всъщност непознати и на класическата арумънистика. Единствено в речника на Tache Papahagi, Dictionarul dialectului aroman, Buc., 1974, е приложен като илюстрация фотодокумент с надпис "Пещерски арумъни" за палатков бивак в Пещерската планина. Обзор на съвременното положение в арумънологията и румънистиката изобщо по отношение на западнородопските арумъни сме направили в нашата книга: R. Popescu, T. Balkanski, Aromani din Rodopi Bulgariei, Craiova, 1995, а просопографиите на големи личности на българския народ, които пряко произхождат от западнородопските куцовласи, сме представили в друга наша книга: Т. Балкански и Д. Андрей, Големите власи сред българите, В. Търново, 1996. Част от влашките ономастични следи описах в студията "Историческата топонимия на Пещерско" (Родопски сборник, т. 5, 1983, 105-107) и в книгите: Местните имена в Пещерско (под печат), Местните имена в Чепинско (под печат), Местните имена от Доспатското краище (под печат). На 12.Х.1984 г. в Пловдивския университет под ръководството на проф. Б. Симеонов е защитена и единствената дипломна работа по темата - "Фонетични и морфологични особености на арумънския език от с. Дорково, окр. Пазарджишки, в българска езикова среда" на Величка Георгиева Гушева-Кърпарова. Така де факто, макар и при трудни политически условия, темата за западнородопските куцовласи, начената в трудовете на К. Иречек (Пътувания по България, С., 1974; История на Българите, С., 1978) и на Г. Вайганд (G. Weigand. Aromunen in Bulgarien...1908), беше продължена. С излизането на вестник "Тимпул / Време" след 1991 г. се начена и темата за арумъните изобщо в публикациите предимно на Тома Кюркчиев. Същият автор заедно с Николай Кюркчиев издаде през 1994 г. и малък Арумънско-български речник (Dictsonar Arman-Bulgar, Sofia 1994), представен с рецензия от Т. Балкански в сп. Български еезик. В момента по темата в етнографски план работи и Светла Ракшиева от Етнографския институт на БАН.
Западнородопските арумъни са обречени на пълно изчезване сред българското население. С това монографично изследване правя опит да спася малкото от останалото в езика и екстралингвистиката на българите от този почтен народ, живял с нас цяло хилядолетие в мир и невероятно разбирателство. По нази причина напускам тесните рамки на лингвистичното изследване, за да мога в книгата да въведа цялата събрана от мене научна информация за вече явния арумънски субстрат на българския народ. Така в това ономастично по същество произведение се осъществява основната дефиниция на термина ономастика, означаващ езикова фактология плюс ексталингвистично обкръжение.
Западнородопските власи (арумъни) - Тодор Балкански, 1996
Тодор Балкански, Родопи, Западни Родопи, западнородопски, родопски, власи, куцовласи, армъни, арумъни, цинцари, каракачани, юруци, пещера, брацигово, ракитово, история
Густав Вайганд - Аромъни (1899)
Константин Иречек - Княжество България (1899). Румъните (Власите)
Предаване на БНР: Армъните – познати и непознати, 29.02.2016 "Наричат армъните и с други имена – аромъни, цинцари, власи, куцовласи… Наричат ги и спойващото вещество на Балканите, защото техни представители живеят във всички държави на полуострова. А те наричат себе си наследници на древните траки – автохтонното население на Балканите. Езикът, който говорят е от романската група и често го бъркат с румънския, дори някои изследователи го наричат диалект на румънския език. Но според самите армъни не е точно така. Какви усилия полагат те днес, за да се съхранят като етнос в условията на глобализацията на съвременния свят и да опазят езика и културата си не само у нас, но и по света – за всичко това разговаряме с армъните Тома Кюркчиев, почетен председател на Дружеството за аромънски език и култура; Николай Кюркчиев, изпълнителен директор на Центъра за аромънски език и култура, поет; Коста Биков, кинодокументалист, режисьор и поет, и композитора Георги Холянов."
Боян Добрев / Boyan Dobrev
събота, 18 юли 2015 г.
Списание "Славиеви гори" (Родопи) - Стою Н. Шишков, 1894-1895 г.
Списание Славиеви гори (Родопи) - Стою Н. Шишков, 1894-1895 г.
Списание за народни умотворения, науки и обществени знания.
Съдържание, бр. 1:
I. От Редакцията
II. Една помашка среща (разказ из съвременний помашки живот). От Д. Чернев
III. Средните Родопи. Горо и водоописателен преглед на Средните Родопи. Общ вид и характер. Стою Н. Шишков
IV. Бележки из съвременния политико-икономически строй на Средно-Родопското население. Земледелие. Неделев
V. Новости из Родопите
VI. Народни умотворения из Родопите
- Народни обичаи. Годежни обичаи в с. Орехово, Рупчоско. Записал Ст. Н. Шишков
- Наздравици, слави и благопожелания при разни народни обряди и обичаи из Ахъ-челебийско.
- Песни периодически, религиозни и суеверни.
а/ Из Ахъ-челебийско
------------
Стою Шишков, Списание Славиеви Гори, Родопи, Родопите, Родопа, родопска история, родопско минало,
Боян Добрев / Boyan Dobrev
Списание за народни умотворения, науки и обществени знания.
Съдържание, бр. 1:
I. От Редакцията
II. Една помашка среща (разказ из съвременний помашки живот). От Д. Чернев
III. Средните Родопи. Горо и водоописателен преглед на Средните Родопи. Общ вид и характер. Стою Н. Шишков
IV. Бележки из съвременния политико-икономически строй на Средно-Родопското население. Земледелие. Неделев
V. Новости из Родопите
VI. Народни умотворения из Родопите
- Народни обичаи. Годежни обичаи в с. Орехово, Рупчоско. Записал Ст. Н. Шишков
- Наздравици, слави и благопожелания при разни народни обряди и обичаи из Ахъ-челебийско.
- Песни периодически, религиозни и суеверни.
а/ Из Ахъ-челебийско
------------
Стою Шишков, Списание Славиеви Гори, Родопи, Родопите, Родопа, родопска история, родопско минало,
Боян Добрев / Boyan Dobrev
Абонамент за:
Публикации (Atom)