четвъртък, 30 юли 2015 г.

Сборник " Песнопойче " - Никола Геров Белчев, 1860 г.

Сборник " Песнопойче " - Никола Геров Белчев, 1860 г.

През 1860 г. Никола Геров Белчев съставя своя неголям сборник, озаглавен Песнопойче. Между събраните народни песни са и няколко родопски, които той вероятно научава по време на учителстването си в родопското село Ситово.

# Пийте ми, яжте, дружина
# Ела са свърше свиваше
# Овенчо вакъл, каматан
# Момиче, момиче, не стой срещу мене, изгорех за тебе
# Момиченце, мъничко, теб са прави заборих та
# Юначе кара ворзано
# От мед ли ти са устана



родопски, народни, песни, ситово, песнопойче, родопите, яжте и пийте, овенчо вакъл каматан


Боян Добрев / Boyan Dobrev

сряда, 29 юли 2015 г.

Обредни практики и представи, свързани с родопския масив Дамбала - Ст. Тодорова, М. Николчовска, 1995

Обредни практики и представи, свързани с родопския масив Дамбала - Ст. Тодорова, М. Николчовска, 1995




сп. Български фолклор, 1995 г.




Източник: Kardjali.bgvesti.NET, 11/1/2017
Историческият музей даде на Кърджали много будители, един от тях е Мария Николчовска


Историческият музей даде на Кърджали много будители, един от тях е  дългогодишният уредник и завеждащ отдел „Етнография” Мария Николчовска. Името ѝ се нарежда сред тези, на които дължим богатството на фондовете на музея и великолепната му експозиция, която очарова всеки посетител. Николчовска поставя началото на музейното дело, наред с Андрей Андреев, Христо Гълъбов, Иван Балкански и неуморната Мара Михайлова. Всеотдайността на универсалната личност и широчина на интересите на Мара Михайлова има продължител в лицето на Мария Николчовска.

Николчовска е етнографът, на който Кърджали дължи перфектна експозиция, грабваща с пъстротата на шевиците и отразяваща целия спектър от общности в Източните Родопи. Можем да я оприличим на шарена черга, в която е втъкано многообразието на Кърджалийския край.

Учейки се от Мара Михайлова, която бе духовен съдник на плеяда уредници в музея, Николчовска бе изключителен професионалист на терен. Тя има невероятен усет към материалната и духовна култура на местните хора. Познават я в целите Източни Родопи. Посрещаха я и я гощаваха, докато ѝ разказваха предания и даряваха за музея носии и сечива.

Мария Николчовска обичаше до̀сега с хората на планината. Тя ходеше при тях. Изнасяше беседи, във фокуса на които бе техният бит и култура.

До нея се допитваха много изследователи. Идваха от институтите на БАН. Някои бяха коректни. Други крадяха от творчеството ѝ. Тя гледаше отвисоко на присвоените ѝ изследвания. Радваше се когато за хората от региона се знаеше повече и се чуваше повече.

Мария Николчовска се пенсионира през 1997 г. Побързаха да я освободят, защото бе професионалист, а професионалистите не са на мода в обществото ни.

Мария Петрова Николчовска е родена на 2 септември 1942 г. в с. Тенево, Ямболско. Първоначално учи в местното училище „Васил Левски”. Средното си образование получава в ЕСПУ ”Хр.Смирненски” в Ямбол. Дипломира се в историческия факултет на СУ ”Св.Климент Охридски”. Идва в Родопите. Преподава история в селата Оряхово и Фотиново.

През 1970 г. Мария Николчовска прекрачва прага на Историческия музей в Кърджали и става уредник в отдел „Етнография”. Извършва теренни проучвания в почти всички населени места на Източните Родопи. Има огромен принос за попълването на фонда на музея с етнографски материали. Пише за списания „Българска етнология”, ”Музеи и паметници на културата”, Известия на музеите в Южна България” и др. В съавторство със свои колеги от музея участва в издаването на селищни истории, като тези на Кърджали, Момчилград, Ивайловград и Ардино. Не пропуска да вземе участие с доклади в национални конференции.

След пенсионирането си живее в родното си село Тенево.

Тя се завърна в Кърджали през 2015 г., за да вземе участие в научната конференция за полувековният юбилей на Историческия музей - музей, който без нея нямаше да го бъде. 

Георги Кулов


източни родопи, кърджали, кърджалийско, адрелез, хадрелез, хадърлез, хадър, иляз, гергьовден, еньовден, култови практики, алиани, мюсюлмани, родопи, родопите

Сп. Български турист, 1933 - Родопи

Сп. Български турист, 1933 - Родопи



понеделник, 20 юли 2015 г.

Западнородопските власи (арумъни, армъни) - Тодор Балкански, 1996

Западнородопските власи (арумъни) - Тодор Балкански, 1996
Етнос, етнонимия, ономастика, екстралингвистика.

Доктор Тодор Балкански е старши научен сътрудник в Института за български език при БАН. Роден е през 1944 г. в с. Сарая, Пазарджишко. Завършил е Великотърновския университет и аспирантура в Българската академия на науките. Негово дело са над 300 труда по лексикология, ономастика и езикова култура. В ономастиката създава нова дисциплина, наречена ономастична просопография. По-значителни негови дела са книгите Арумъните от българските Родопи и техният говор; Езикови свидетелства за потурчванията в българските земи; Големите власи сред българите; Никола Вапцаров, България и българите; Тодор Живков. Един езиковед за просопографията на диктатора; Западнородопските власи и др.


Въведение

Проучването на западнородопските арумъни не можеше да се осъществи като теренна работа и още по-малко като монографично издание по време на комунистическия режим, който след 1966 г. преследваше всяко съобщение за открити езикови следи от други народности в българската лексика. Добра илюстрация за това твърдение е докладът ми "Власите и езиковите следи за тях в Пещерската топонимия" на Втория българо-румънски симпозиум: "Българо-румънски езикови и литературни връзки" (11-15. IX. 1980, София; Програма 1980, 6). В изданието "Сборник резюмета" (С., 1980), което бе разпространено на самия симпозиум, обаче темата липсваше. Откриването на влашки и юрушко-турски следи в западнородопската топонимия и тяхното публикуване костваше на автора сериозни неприятности. Тогавашният комунистически цензор на Института за български език Иван Кочев го обяви за "турски и румънски шпионин", в резултат на което цели 10 години беше тормозен от Държавна сигурност.
Впрочем по времето на този режим изчезна и всяка статистическа информация за западнородопските и изобщо за останалите власи в България. Те просто престанаха да съществуват, укрити под насилствено поставения им етноним "българи". В краеведската литература за Западните Родопи местните власи почти не бяха забелязвани. В трудовете на П. Юруков "Пещерският край", С., 1965 г., Ал. Арнаудов, Промени в населението и селищата на Пазарджишки окръг., в: Изв. на музеите от Ю. България IV, 1978, П. Делирадев, Приноси към историческата география на Тракия, I, II, С., 1953, П. Делирадев и Ив. Велков, Из България, С., 1946, М. Чолев и Ив Панайотов, Баташка планина. Пътеводител, С., 1982; Св. Кираджиев, През Западните Родопи, С., 1967; П. Полежански, Чепинско, благословена българска земя, Велиинград 1991; Страници из миналото на град Пещера, С., 1973; Т. Рашайков, Брацигово, С., 1973; Музейна сбирка, гр. Пещера, Пещера 1988; П. Герин, Гората прамайката, Пазарджик, 1983; Ракитовоо, С., 1983; Ил. Зоински, Брацигово, С., 1976; Равногор, С., 1982; Девинска планина, С., 1974; Каркария, С., 1979; Пазарджишки окръг, Пътеводител, С., 1983; Р. Гинев, Батак, С., 1979; Пазарджишки окръг, Пътеводител, С., 1983; Р. Гинев, Батак, С., 1976; Живко Радучев, Сестримо и Чаира, С., 1971; Г. Секерджиев, Батак и околности, С., 1971; Родопите през вековете, С., 1966 и др. В тях се срещат само оскъдни данни било за уседнали цинцари, било за куцовласите пастири. Западнородопските арумъни са всъщност непознати и на класическата арумънистика. Единствено в речника на Tache Papahagi, Dictionarul dialectului aroman, Buc., 1974, е приложен като илюстрация фотодокумент с надпис "Пещерски арумъни" за палатков бивак в Пещерската планина. Обзор на съвременното положение в арумънологията и румънистиката изобщо по отношение на западнородопските арумъни сме направили в нашата книга: R. Popescu, T. Balkanski, Aromani din Rodopi Bulgariei, Craiova, 1995, а просопографиите на големи личности на българския народ, които пряко произхождат от западнородопските куцовласи, сме представили в друга наша книга: Т. Балкански и Д. Андрей, Големите власи сред българите, В. Търново, 1996. Част от влашките ономастични следи описах в студията "Историческата топонимия на Пещерско" (Родопски сборник, т. 5, 1983, 105-107) и в книгите: Местните имена в Пещерско (под печат), Местните имена в Чепинско (под печат), Местните имена от Доспатското краище (под печат). На 12.Х.1984 г. в Пловдивския университет под ръководството на проф. Б. Симеонов е защитена и единствената дипломна работа по темата - "Фонетични и морфологични особености на арумънския език от с. Дорково, окр. Пазарджишки, в българска езикова среда" на Величка Георгиева Гушева-Кърпарова. Така де факто, макар и при трудни политически условия, темата за западнородопските куцовласи, начената в трудовете на К. Иречек (Пътувания по България, С., 1974; История на Българите, С., 1978) и на Г. Вайганд (G. Weigand. Aromunen in Bulgarien...1908), беше продължена. С излизането на вестник "Тимпул / Време" след 1991 г. се начена и темата за арумъните изобщо в публикациите предимно на Тома Кюркчиев. Същият автор заедно с Николай Кюркчиев издаде през 1994 г. и малък Арумънско-български речник (Dictsonar Arman-Bulgar, Sofia 1994), представен с рецензия от Т. Балкански в сп. Български еезик. В момента по темата в етнографски план работи и Светла Ракшиева от Етнографския институт на БАН.
Западнородопските арумъни са обречени на пълно изчезване сред българското население. С това монографично изследване правя опит да спася малкото от останалото в езика и екстралингвистиката на българите от този почтен народ, живял с нас цяло хилядолетие в мир и невероятно разбирателство. По нази причина напускам тесните рамки на лингвистичното изследване, за да мога в книгата да въведа цялата събрана от мене научна информация за вече явния арумънски субстрат на българския народ. Така в това ономастично по същество произведение се осъществява основната дефиниция на термина ономастика, означаващ езикова фактология плюс ексталингвистично обкръжение.

Западнородопските власи (арумъни) - Тодор Балкански, 1996

Тодор Балкански, Родопи, Западни Родопи, западнородопски, родопски, власи, куцовласи, армъни, арумъни, цинцари, каракачани, юруци, пещера, брацигово, ракитово, история


Густав Вайганд - Аромъни (1899)



Константин Иречек - Княжество България (1899). Румъните (Власите)



Предаване на БНР: Армъните – познати и непознати, 29.02.2016 "Наричат армъните и с други имена – аромъни, цинцари, власи, куцовласи… Наричат ги и спойващото вещество на Балканите, защото техни представители живеят във всички държави на полуострова. А те наричат себе си наследници на древните траки – автохтонното население на Балканите. Езикът, който говорят е от романската група и често го бъркат с румънския, дори някои изследователи го наричат диалект на румънския език. Но според самите армъни не е точно така. Какви усилия полагат те днес, за да се съхранят като етнос в условията на глобализацията на съвременния свят и да опазят езика и културата си не само у нас, но и по света – за всичко това разговаряме с армъните Тома Кюркчиев, почетен председател на Дружеството за аромънски език и култура; Николай Кюркчиев, изпълнителен директор на Центъра за аромънски език и култура, поет; Коста Биков, кинодокументалист, режисьор и поет, и композитора Георги Холянов."





Боян Добрев / Boyan Dobrev

събота, 18 юли 2015 г.

Списание "Славиеви гори" (Родопи) - Стою Н. Шишков, 1894-1895 г.

Списание Славиеви гори (Родопи) - Стою Н. Шишков, 1894-1895 г.
Списание за народни умотворения, науки и обществени знания.




SlavGor by Rodopski_Starini








Съдържание, бр. 1:

I. От Редакцията
II. Една помашка среща (разказ из съвременний помашки живот). От Д. Чернев
III. Средните Родопи. Горо и водоописателен преглед на Средните Родопи. Общ вид и характер. Стою Н. Шишков
IV. Бележки из съвременния политико-икономически строй на Средно-Родопското население. Земледелие. Неделев
V. Новости из Родопите
VI. Народни умотворения из Родопите
- Народни обичаи. Годежни обичаи в с. Орехово, Рупчоско. Записал Ст. Н. Шишков
- Наздравици, слави и благопожелания при разни народни обряди и обичаи из Ахъ-челебийско.
- Песни периодически, религиозни и суеверни.
а/ Из Ахъ-челебийско




------------
Стою Шишков, Списание Славиеви Гори, Родопи, Родопите, Родопа, родопска история, родопско минало,

Боян Добрев / Boyan Dobrev