Мария Николчовска - Етнографски Аспекти На Земеделската Традиция В Родопите,
2008
сп. Българска етнология, бр. 1, (2007)
31 август, 2022
Мария Петрова Николчовска е един от изследователите на обичайте, традициите и
култура на населението от Източните Родопи. Родена на 2 септември 1942 г. в
с.Тенево, Ямболско. Средното си образование е завършва в Ямбол през 1960 г.
Същата година е приета за студентка със специалност история в Софийския
университет ,,Климент Охридски“. Три години учи редовно, а след това продължава
задочно. Завършва образованието си през 1967 г. През 1962 г. се омъжва за Иван
Николчовски, а през следващата година се ражда синът им. Заедно със съпруга си
работят като нередовни учители в селата Оряхово, Хасковско и Фотиново,
Кърджалийско в периода от 1966 г. до 1970 г. През юли 1970 г. започва работа
като уредник на отдел ,,Етнография“ в Историческия музей в Кърджали, където
работи в продължение на 27 години до своето пенсиониране през октомври 1997 г..
Като уредник на музея е работила за проучване на народната традиционна култура
на населението от Източните Родопи и за уреждането на етнографската експозиция
на музея. Популяризира събрания етнографски материал в редица статии,
публикувани в централни и местни издания, както и няколко студии, отпечатани
като отделни издания. За постиженията в развитието на културата в Кърджали е
наградена с орден ,,Кирил и Методий“ трета и първа степен, а от Общонароден
юбилеен комитет „1300 години България“ с грамота за заслугите й към честването
на 1300-годишнината от създаването на Българската държава. През 1987 г. е
наградена с ,,почетна значка“ – сребърна, а през следващата година с почетна
значка ,,Отличник на комитета на културата“. В Държавен архив – Кърджали се
съхранява фонд с биографията и творчеството на Мария Петрова Николчовска.
Нейната научна дейност е насочена към проучвания и изследвания на традиционната
култура, архитектурата, поминъка, обичайте и облеклото на населението на
Източните Родопи. Автор е на много научни публикации, като: „Чехларството в с.
Тихомир, Крумовградско“, „Бубарството в Ивайловградско“, „Типове българско
женско облекло от Кърджалийски окръг“, „Пасхалната традиция и ислямизирането на
населението от Източните Родопи“ и много други. В ,,Известия на музеите от Южна
България“ излизат редица нейни публикации, като ,,Асимилацията и характерът на
традиционните поминъци от Крумовградско “, ,,Българските села в Мала Азия“,
,,Извори на женската традиционна носия от Долно Луково, Ивайловградско“ и
,,Производството на сачове в Кърджалийско“. Други нейни изследвания са
публикувани в списание ,,Български фолклор“ издание на БАН, като ,,Малоазийските
българи в Ивайловградско“, ,,Обредни практики и представи свързани с родопския
масив Дамбала“. През 1975 г. излиза от печат и албума ,,Етнографското богатство
на Източните Родопи“, брошурата ,,Народни носии на Източните Родопи “ - 1979 г.,
а също и ,,Пътеводител на Исторически музеи – Кърджали “ - 1989 г. Съвместно с
Ив. Балкански, Ел.Герджикова и Ив.Стефанов издават брошурата ,,Ардино – минало и
настояще“ през 1980 г. През 1996 г. излиза и книгата „Момчилград - природа,
археологически паметници, традиционна народна култура“ в съавторство със Стела
Тодорова и Алтънка Шукерова. В периода от 1988 до 1997 г., публикува много
статии във вестниците ,,Нов Живот“ и ,,Кръгозор“ , като ,,Наследството на един
живот“, ,,Светецът Балъм ,,Баба“ покровителства жителите на с. Чомаково“,
,,Жизнена съдба и достойнство“, ,,Магия – родитба, магия – веселие“,
,,Пчеларовци посрещали на два пъти Апостола “, ,,Коледа в Източните Родопи “.
След като се пенсионира се установява да живее в родното си село Тенево, но
продължава своята научна дейност с участия с доклади в редица конференции.
Изготвил: Антоанета Спасова - младши експерт в Държавен архив - Кърджали
