СЪДЪРЖАНИЕ:
Вместо Увод
Глава І. Политически и идеологически доктрини, организации, институции, свързани с възродителните движения и процеси
Османизмът в османската държава и българското възродително движение
Панислямизмът и възродителните процеси в България
Пантюркистката организация “Туран” и Възродителните процеси в България
Докрината “Девет лъча”
Мустафа Кемал Ататюрк и Взъродителните процеси в България
Светият Синод на Българската православна църква
Главното мюфтийство на България и Възродителните процеси
Асоциация за култура и взаимопомощ на родопските турци
Гръцката “Мегали идея”, възродителните движения и процеси
“Сдружение против бугарските бандити”
“Родина” и помашкото възродително движение
Политическият ислямизъм на Балканите и Възродителните движения на българите
Политбюро на ЦК на БКП
Българската академия на науките
Център за източни езици и култури при СУ
Управление за психологическа война на Турската разузнавателна служба
Национална комплексна научно-изследователска програма “Родопи”
Турското народноосвободително движение в България
“Ръката на Фатма” и възродителните процеси и движения в България
Клуб за подкрепа на гласността и преустройството
Клуб “273” Инициативната група от 13.ХІ.1989 и политиката на Кръглата маса
Албанските партии, албанската държава и албанските възродителни процеси и движения в областта Македония
Родопският съюз “Родолюбие” и Възродителното движение на помаците
Асоциация за културно-научни прояви на македонските мюсюлмани и възродителното движение на македонските помаци
Демократическият съюз на турците в Македония
Партията за демократическа акция и пседвовъзродителните процеси сред българите
Движението за християнство и прогрес “Свети Иван Предтеча”
Съвет за “външните турци” към Министерския съвет на Турция Научни срещи и симпозиуми за помаците Вахабити
Глава ІІ. Възродителните движения, възродителните процеси и техните ономни и онимни измерения Възродителни движения Възродителните процеси: насилствени асимилации, съпроводени с насилствена онимизация и лингвонимизация Галичнишкото възродително движение на помаците Гръцкото възродително движение на българите І. Гъркоманство ІІ. Кариотство Циганските възродителни процеси от 1876-1878 г. Първият “Възродителен процес на циганите” Циганският възродителен процес в Ломско Циганският възродителен процес в Орхание и Орханийско Българските “възродителни” движения на циганите Покръстването на ракитовските цигани Циганите в ролята на “български народ” Турското “възродително” движение на помаците Процесът на индивидуалните етнонимни и антропонимни побългарявания Помашкото “възродително” движение І. В лингвонимната и етнонимна политика на Р. Турция ІІ. В лингвонимната и етнонимна политика на Р. Гърция ІІІ. Етнонимизация на помаци и лингвонимизация на помашки език в практиката на Движението за права и свободи и Помашката партия. Съществува ли възродително движение сред помаците в Турция Опити за управление на помашкото “възродително” движение І. Турската етнографонимизация на името помаци и обявяването на българския език като “вторичен” ІІ. Гръцката етнографонимизиция на името ахряни и обявяването на българофонията при помаците за “вторична” Българското възродително движение на помаците Помашкия възродителен процес 1912-1913 Характеристиките на Помашкия възродителен процес 1913 по отношение на езиковите маркери: етноним, конфесионим, име Гръцкият възродителен процес Влашкият възродителен процес Сръбският възродителен процес на македонските помаци Родинското възродително движение на помаците Райковското духовно училище Мюсюлманското “възродително” движение на помаците торбеши и на южнородопските ахряни Албанският възродителен процес на българите Помашкатата линия в Македонския възродителен процес Турският “възродителен” процес на циганите и татарите Татарският възродителен процес Турското “възродително” движение на българите Турско-циганският възродителен процес Цигански възродителен процес 1962 Влашко-циганският възродителен процес Неврокопският възродителен процес на помаците 1964 Помашкия възродителен процес 1970 – 1974 Научните предпоставки за Възродителния процес 1984 “Бащите” на Турския възродителен процес Официалното начало на Турския възродителен процес Съд и затвор на противопоставилите се на преименуването Турското възродително движение 1984-2003 Албанското “възродително” движение на българите Протестантската линия Египетското псевдовъзродително движение Арабската линия Линията на Петър Гарена Възродителното движение на Движението за християнство и прогрес “Свети Иван Предтеча”. ІІІ.
Глава ІІІ. Регистрация на езиковите явления и процеси А. Речеви прецеденти Феноменът “40 години” Морфологични и синтактични българизми в езика на потурнаците Упорито запазване на българската реч Речев етикет Б. Лингвонимни процеси и явления Майчиният език Граматиката на “помашкия език” В. Ономни процеси В.1. Лексикални процеси Осветляване на етнонимните процеси Групонимът български турци Макроетнографонимът помаци Етнонимизацията “помаци”!: “помашки етнос”: “помашка нация” и линг- вонимизацията: “помашки език” Лингвогрупонимизацията на името помаци Етнографонимизацията на имената помаци, торбеши, ахряни като подред- ни на етнонимите турци, сърби, гърци Отказ от употребата на макроетнографонима помаци Етнонимните мистификации във възродителните процеси Отказ от употребата на името българи като самоназвание Етнонимът български турци Какаваните – племенният етноним на казълбашите Конфесионимът йезиди за богомили потурнаци Конфесионланите квалификатори Читаците – другият етнонимен проблем на Турския възродителен процес Лексикалните оператори на Турския възродителен процес 1984 Роднинската терминология Пуризмът на възродителната идея В.2. Лексикографски процеси Помашко-българските речници и Гръцко-помашкият речник В.3. Терминологична лексика, използувана при ВП В.4. Фразеологични процеси Г. Онимни процеси и явления Актуализация на забравени топоними, еклезионими Албанизация на имената Аналогизмите в помашките, потурнашките и турските именници Антропонимофагията Арабизацията на имената като съвременен процес Булгарското име Българското рожденно име Българското фамилно име Второто име при възродените българи Второто лично име на циганите Второто лично име на помаците Възродителното име като пейоративно прозвище Възстановяване на изоставено помашко фамилно име Възстановяване на българските имена на помаците Двойните лични имена Двойните имена при индивидуалните преименувания Доброволността в преименуването Деформация на фамилните имена Евфемизацията на новите български имена Етнонимофагията Езиковоархеологически маркери при Турския ВП 1984 Етноразличителните имена на българите във ВД и ВП Заличаване на имената по епиграфските паметници Замяна на агионимията и теонимията Замяна на еортонимните знаци Запазване на възродителното име Запазване на помашкото фамилно име от проепонимен тип Запазване на помашкото бащино име Запазване на предвъзродитленото фамилно име Запазване на сричкословието Идеоматичното име Изборът на име Избор на име без връзка с рожденно име Имена при съседи: алоантропонимия, алоетнонимия, алоетнографонимия Имена-символи Именуване с възприемник Калкирането на имената по корана Конверсията на мъжколични имена Криптонимията Макароническите прозвища Многоимието и многоименниците Модното име Монашеското име Муртадството на галичниченските помаци Насилието при преименуването Натискът за връщане на арабско-турското име Отказ от мюсюлманските имена Политическата двуименност Практиката на първата буква: на първия звук Преднамереното, декларативното име Предтурското българско име (лично и родово) на помаците Преименуване на покойник Преименуване с кръстник Проепонимът “Абдулах” Проепонимизацията на фамилните имена Промяната на предвъзродителното име или насилствената турцизация при възстановяването на предвъзродителния именник Първият протест срещу насилствената смяна на имената Родовофамилното прозвище “Дьонми” Руското име и русифизацията на именника Служебното именуване Сричкосложението като именна мода Стремеж към мемориалното име от историята на българския народ Стремеж към народното име Стремеж към регалното българско име Стремеж рядкото, често необичайно българско име Стремеж към християнското име “Съветското” име Табуизацията на възродителното име Турцизация на именника Удвояване на имената Хрононимно именно творчество Хрононимни процеси Символонимия Четвърто фамилно име Югословенизацията на българите
Глава ІV. Просопографии Значими личности във ВД и ВП Възродителите Терминаторите на ВП
Глава V. Изводи Библиография и имена Съкращения
родопски старини, родопска история, възродителен процес, възраждане, помаци, българи мюсюлмани, цигани, турци, rodopski starini, rhodope history, pomaks, bulgaria's politics towards the bulgarian muslims
четвъртък, 31 май 2012 г.
сряда, 30 май 2012 г.
1898, Старинната Чепинска крепост при с. Дорково - П. Сирку
1898, Старинната Чепинска крепост при с. Дорково и два византийски релефа от Чепино - П. Сирку
сп. Византийски временник, том 5
родопски старини, чепино, чепинска крепост, цепина, rodopski starini, chepino, dorkovo, сырку, сирку, родопите, велинград
петък, 25 май 2012 г.
За имената и преименуванията на българите мюсюлмани (1912-2000), Евгения Кръстева-Благоева
За имената и преименуванията на българите мюсюлмани (1912-2000), Евгения Кръстева-Благоева
Виж също:
Покръстването на българите мюсюлмани. 1912. Пламена Стоянова
1912 г: Събитията в с. Жижево
Възродителни движения и възродителни процеси, Тодор Балкански, 2008
В търсене на себе си. Идентичността на българите мюсюлмани (помаците) - Милена Беновска-Събкова
Articles on the Pomaks (the Bulgarian Muslims) in English
Приемането на Исляма на Балканите - Антон Минков (на английски)
Eвгений Радушев - Помаците. Християнство и Ислям в Западните Родопи. Първа глава
Помашки сълзи /Изселването на помаците/, сп. Български преглед, 1896
Причини за изселването на помаците от Смолянско, 1934
Мари Врина-Николов - Кризи и митове на националната идентичност
Ст. Н. Шишков - 1878: Как помаците спасиха българите християни в Смолянско
родопски старини, евгения кръстева благоева, имената, преименуванията, възродителен процес, българи мюсюлмани, помаци, rodopski starini, pomaks, bulgaria
Виж също:
Покръстването на българите мюсюлмани. 1912. Пламена Стоянова
1912 г: Събитията в с. Жижево
Възродителни движения и възродителни процеси, Тодор Балкански, 2008
В търсене на себе си. Идентичността на българите мюсюлмани (помаците) - Милена Беновска-Събкова
Articles on the Pomaks (the Bulgarian Muslims) in English
Приемането на Исляма на Балканите - Антон Минков (на английски)
Eвгений Радушев - Помаците. Християнство и Ислям в Западните Родопи. Първа глава
Помашки сълзи /Изселването на помаците/, сп. Български преглед, 1896
Причини за изселването на помаците от Смолянско, 1934
Мари Врина-Николов - Кризи и митове на националната идентичност
Ст. Н. Шишков - 1878: Как помаците спасиха българите християни в Смолянско
родопски старини, евгения кръстева благоева, имената, преименуванията, възродителен процес, българи мюсюлмани, помаци, rodopski starini, pomaks, bulgaria
вторник, 22 май 2012 г.
Каталози на българските средновековни монети - Никола Мушмов, Р. Попов
Античните монети на Балканския полуостров и монетите на българските царе
Никола А. Мушмов, 1912
Ръководство за разкопки, сѫбиране и запазване на старини и монети
Р. Попов, Никола А. Мушмов, 1922
Монетите и печатите на българските царе - Никола Мушмов, 1924
Мушмов - Монетите И Монетарниците На Сердика, 1926
родопски старини, родопите, каталог, български, средновековни, монети, радушев, жеков, мушмов, нумизматика, средновековие, монетосечене, nikola mushmov, medieval coins, balkan peninsula coins, ancient coins, serdica, thrace, bulgarian medieval coins
четвъртък, 10 май 2012 г.
Сборник на българските юридически обичаи - част 2, С. Бобчев, 1901
Сборник на българските юридически обичаи - част 2, С. Бобчев, 1901
Въ тая часть влазятъ отговори получени или събрани отъ следующите места: Ахъ-Челебийско, Добричь, Евджилери, Еленско, Казанлъшко, Копривщица, Лесковец, Македония, Руссчукско, Старо-Загорско, Т. Пазарджикско, Хасковско, Хисарско, Рупчоско.
1) Ахъ-Челебийско. - Под Ахъ-Челебийско се разбират местата и селата в коритото на река Арда в южната част на Родопите. Обичаите са записвани от Хр. П. Константинов, кореспондент на в. Марица от София, уроженец Ахъ-Челебийски и стенограф на Народното Събрание в София. Обичаите се касаят главно до непотурчените българи в коритото на р. Арда. У Ахряните (потурчените българи) има някакви различия в правните обичаи, променения станали макар и под слабото влияние на исляма. Така например старите обичаи по домакинството останали са непокътнати, когато обичаите при годеж и женитба са съвършено изоставени по простата тази причина, че ислямът запрещава явните (публични) церемониали и излагането на невестата пред обществото. Тук сме длъжни да кажем, че според свитеделството на наший почитаем корреспондент - събирател в Ахъ-Челебийско и другаде, има таквиз "Ахрянски села", гдето потурчаванието в нищо не е изменило старонародните обичаи, гдето хорото се играе, многоженството се счита за грях и има се за грехота, ако не се колят курбани на старите чарковища и "грамади" (могили, кургани). Така правят помаците в Чепинско, Неврокопско, Юте-юс [селата върху наклонността на Родопите към Бяло море по пътя за Скеча (Ксанти)] и Дари-дерско.
родопски старини, ахъ-челеби, ахъ-челебийско, арда, смолянско, rhodopes, ahi-chelebi, smolyan, arda, стефан савов бобчев, български юридически сборник, народно право
Въ тая часть влазятъ отговори получени или събрани отъ следующите места: Ахъ-Челебийско, Добричь, Евджилери, Еленско, Казанлъшко, Копривщица, Лесковец, Македония, Руссчукско, Старо-Загорско, Т. Пазарджикско, Хасковско, Хисарско, Рупчоско.
1) Ахъ-Челебийско. - Под Ахъ-Челебийско се разбират местата и селата в коритото на река Арда в южната част на Родопите. Обичаите са записвани от Хр. П. Константинов, кореспондент на в. Марица от София, уроженец Ахъ-Челебийски и стенограф на Народното Събрание в София. Обичаите се касаят главно до непотурчените българи в коритото на р. Арда. У Ахряните (потурчените българи) има някакви различия в правните обичаи, променения станали макар и под слабото влияние на исляма. Така например старите обичаи по домакинството останали са непокътнати, когато обичаите при годеж и женитба са съвършено изоставени по простата тази причина, че ислямът запрещава явните (публични) церемониали и излагането на невестата пред обществото. Тук сме длъжни да кажем, че според свитеделството на наший почитаем корреспондент - събирател в Ахъ-Челебийско и другаде, има таквиз "Ахрянски села", гдето потурчаванието в нищо не е изменило старонародните обичаи, гдето хорото се играе, многоженството се счита за грях и има се за грехота, ако не се колят курбани на старите чарковища и "грамади" (могили, кургани). Така правят помаците в Чепинско, Неврокопско, Юте-юс [селата върху наклонността на Родопите към Бяло море по пътя за Скеча (Ксанти)] и Дари-дерско.
родопски старини, ахъ-челеби, ахъ-челебийско, арда, смолянско, rhodopes, ahi-chelebi, smolyan, arda, стефан савов бобчев, български юридически сборник, народно право
сряда, 9 май 2012 г.
Сборник на българските юридически обичаи - част 1, С. Бобчев, 1896
Сборник на българските юридически обичаи - част 1, Стефан Савов Бобчев, 1896
Въ тая часть влазятъ отговори получени или събрани отъ следующите места: Ахъ-Челебийско, Добричь, Евджилери, Еленско, Казанлъшко, Копривщица, Лесковец, Македония, Руссчукско, Старо-Загорско, Т. Пазарджикско, Хасковско и Хисарско.
1) Ахъ-Челебийско. - Под Ахъ-Челебийско се разбират местата и селата в коритото на река Арда в южната част на Родопите. Обичаите са записвани от Хр. П. Константинов, кореспондент на в. Марица от София, уроженец Ахъ-Челебийски и стенограф на Народното Събрание в София. Обичаите се касаят главно до непотурчените българи в коритото на р. Арда. У Ахряните (потурчените българи) има някакви различия в правните обичаи, променения станали макар и под слабото влияние на исляма. Така например старите обичаи по домакинството останали са непокътнати, когато обичаите при годеж и женитба са съвършено изоставени по простата тази причина, че ислямът запрещава явните (публични) церемониали и излагането на невестата пред обществото. Тук сме длъжни да кажем, че според свитеделството на наший почитаем корреспондент - събирател в Ахъ-Челебийско и другаде, има таквиз "Ахрянски села", гдето потурчаванието в нищо не е изменило старонародните обичаи, гдето хорото се играе, многоженството се счита за грях и има се за грехота, ако не се колят курбани на старите чарковища и "грамади" (могили, кургани). Така правят помаците в Чепинско, Неврокопско, Юте-юс [селата върху наклонността на Родопите към Бяло море по пътя за Скеча (Ксанти)] и Дари-дерско.
родопски старини, ахъ-челеби, ахъ-челебийско, арда, смолянско, rhodopes, ahi-chelebi, smolyan, arda, стефан савов бобчев, български юридически сборник, народно право
Въ тая часть влазятъ отговори получени или събрани отъ следующите места: Ахъ-Челебийско, Добричь, Евджилери, Еленско, Казанлъшко, Копривщица, Лесковец, Македония, Руссчукско, Старо-Загорско, Т. Пазарджикско, Хасковско и Хисарско.
1) Ахъ-Челебийско. - Под Ахъ-Челебийско се разбират местата и селата в коритото на река Арда в южната част на Родопите. Обичаите са записвани от Хр. П. Константинов, кореспондент на в. Марица от София, уроженец Ахъ-Челебийски и стенограф на Народното Събрание в София. Обичаите се касаят главно до непотурчените българи в коритото на р. Арда. У Ахряните (потурчените българи) има някакви различия в правните обичаи, променения станали макар и под слабото влияние на исляма. Така например старите обичаи по домакинството останали са непокътнати, когато обичаите при годеж и женитба са съвършено изоставени по простата тази причина, че ислямът запрещава явните (публични) церемониали и излагането на невестата пред обществото. Тук сме длъжни да кажем, че според свитеделството на наший почитаем корреспондент - събирател в Ахъ-Челебийско и другаде, има таквиз "Ахрянски села", гдето потурчаванието в нищо не е изменило старонародните обичаи, гдето хорото се играе, многоженството се счита за грях и има се за грехота, ако не се колят курбани на старите чарковища и "грамади" (могили, кургани). Така правят помаците в Чепинско, Неврокопско, Юте-юс [селата върху наклонността на Родопите към Бяло море по пътя за Скеча (Ксанти)] и Дари-дерско.
родопски старини, ахъ-челеби, ахъ-челебийско, арда, смолянско, rhodopes, ahi-chelebi, smolyan, arda, стефан савов бобчев, български юридически сборник, народно право
Абонамент за:
Публикации (Atom)