сряда, 27 февруари 2013 г.

Среднородопски конаци - арх. Матей Матеев

акад. Николай Тодоров:
"Ние знаем много добре, че в никоя дрyга наука не е така трудно да се разчистят заблудите и фалшификациите, както в историческата наука, тъй като зад всяка заблуда или фалшификация най-често стоят цели обществени групи, слоеве, класи, понякога и държави. За да се разсеят упорито поддържаните и насаждани с десетилетия заблуждения, са необходими многолетни усилия."





Откъси от "Среднородопски конаци" - арх. Матей Матеев
Страници от българската архитектyрна история

Автор: Матей Матеев
Обем: 645 стр.
Формат в мм.: 245х175
Издател: Национална академия на архитектурата, Пловдив
Твърда подвързия
Година на издаване: 2007

ПРЕДГОВОР И ПОСЛЕСЛОВ



ОДИСЕЯТА НА ТАЗИ КНИГА

Като се вдъхновявах от стиховете на Вазов, избрани за мото на моята книга, подвластен на непреодолимото желание да направя известни на писаната българска архитектурна история КОНАЦИТЕ НА СРЕДНОРОДОПСКИТЕ ФЕОДАЛИ, след двегодишен труд върху чертежите и графичните материали и неколкократна редакция и подредба на текста в 1960 година тя бе завършена заедно с един първоначален макет и предоставена за оценка на различни институции и лица.
Горещо вярвах, че като капитално документално проучване на тези изключителни като явления и като архитектура - ансамбли и сгради, като научно изложение на техните монографии, на техните специфични особености като творение от предвъзрожденското време, сама по себе си книгата като съществен принос към историята на българската архитектура ще си проправи път в издателската бюрокрация тогава, за да излезе на бял свят.
Пред мен бе примерът на големия български изследовател от Пловдив арх. Христо Пеев, чиято книга „Пловдивската къща през епохата на Възраждането" излезе след смъртта му в същата година, в която аз завърших моята „Среднородопски конаци" -1960.

Тогава съвсем не предполагах, че с моята книга може да се случи нещо още по-лошо - почти да умре надеждата да я издам, докато съм жив.

Моите научни интереси към среднородопските конаци датират от студентските ми години в София. През двете лета на 1953 и 1954 година бях избран като родопчанин и като отличен студент (бях познат като добър „майстор" на ръчни'скици), и включен като участник в двете „родопски експедиции" на БАН - Институт по градоустройство и архитектура, под ръководството на чл.-кор. проф. арх. Любен Тонев.
Тогава за пръв път се срещнах с примери и факти, които насочиха вниманието ми в различна от „господстващата" тогава насока на родопските изследвания. Като преодолях „екскурзионното възхищение" на двете родопски експедиции, които „напъхаха" в епохата на Българското възраждане цялото архитектурно наследство от Родопския край, което по-късно доказах колко е несъстоятелно и исторически неточно, имах амбицията с един капитален труд върху предвъзрож-денските конаци от Средните Родопи да покажа и потвърдя колко сложно, богато и многообразно е развитието на българската архитектура като материален и духовен феномен на архитектурното творчество на българите в историческите и териториални граници на Отоманската империя, особено на Балканския полуостров.
Одисеята за евентуалното издаване на книгата се оказа злополучна, неумолима и безпощадна към мен не само като млад автор - бях само на 28 години, - но и като изследовател, запленен в архитектурните съкровища на родния си край. В тази одисея ми се предлагаше да заменя тезата си за произхода и типа на среднородопските конаци с „официалната" теза на БАН, както и да приема сътрудничество на авторитети от нея без каквото и да е тяхно участие в съставянето и илюстрирането на книгата.
(А в мнението на рецензента-историк проф. Христо Христов се съдържаше “смъртната присъда” за издаването на моята книга.)
Моят отказ - колкото на мен да ми се струваше естествен и логичен - се оказа... фатален.
Под различни предлози книгата ми неколкократно, методично и безапелационно бе сваляна от издателските „планове", за да се стигне до състоянието, в което аз трябваше „да забравя", че съм я написал, и много години тя да лежи неиздадена в моя личен професионален архив.
В края на книгата сега читателят ще намери копие от бдокументите, които подробно илюстрират тази необичайна и мъчителна одисея По-късно към тези уводни думи към читателя добавих следното: Надявам се, в първата година на новото хилядолетие - 2001, моя капитален труд „Среднородопски конаци" да успея сам да издам. Свободен от „диктаторските" рецензии на учени от БАН и при съпричастието на днешни институции, мои колеги и лица за нейното финансиране, това става възможно в 2004 година.

Всеки автор би могъл да напише историята на своята книга, нейното създаване и издаване. Но аз желая да сторя непременно това, не самоцелно, за да бъде ясно защо поднасям своя труд в неговия оригинален вид и защо правя това сега.
Когато пиша тези уводни редове към одисеята на моята „голяма първа любов" като архитектурен историк, вече са изминали цели 45 години от нейното изживяване. Споменът за 1960 година - началото на одисеята, още е жив в паметта ми. Бях само на 28 години, когато не само сложих точка след последната дума на текста, но собственоръчно напечатах на пишеща машина „макета й" от 425 страници с поместени между текста 467 илюстрации. Дадох ги на подвързия в „Капана" на Пловдив при майстор Кольо. Бях щастлив, когато прегърнах подвързания оригинал в тъмнокафява подвързия от изкуствена кожа. Едно голямо архитектурно-историческо изследване бе в прегръдката ми - завършено. Тук трябва да добавя, че то започна с увлеченията на студента по архитектура втора година (1950), за да завърши в „подвързаната тухла" (1960). Не си спомням колко дни и нощи от младия ми живот отне собственоръчното изпълнение на всички чертежи и съставянето на макета. Сглупих, че години по-късно се съгласих НИПК - София, да ми откупи оригиналните чертежи, но нямах възможности къде да ги съхранявам, а вероятно парите, които съм получил, твърде скромни, не са ми били излишни тогава - току-що задомен, без собствено жилище в Пловдив.
Когато представих в БАН на новия директор на ИГА проф. Станчо Белковски, който бе сменил на този пост чл.-кор. проф. арх. Любен Тонев - главния противник и „спъвател" на моя труд той се усмихна с неговата строга усмивка. Посочи бележката на последната страница на макета, където бях напечатал думите на Леон Батиста Алберти:
„Аз не чакам никакво друго признание, освен това, че в границите на моето усърдие, труд и талант съм се стремил да бъда полезен на моя народ." И каза: „Махнете това! Малко е претенциозно." бд
Той не предполагаше, че времето ще докаже, че моята бележка беше много точна.
След цялата одисея на книгата в годините от 1960 до 1983, изпълнена с програмни издателски каламбури, с „магиите" на факторите от БАН, рецензиите им, въпреки добрите думи на по-достойни от тях учени извън БАН, след политически препоръки и отрицания (без място в архитектурната история на българските векове) и безочливи „предложения" за съавторство, съколективизъм и други подобни „комбинации", срещнали моя адекватен отказ, днес още имам в съзнанието си някаква утай-
Мъчно ми е днес да си представя, че времето за правилното разбиране на културните явления, влияния и взаимодействия на Балканите през вековете е настъпило. От наслоенията на минали времена на много злоба и презрение, недоверие и омраза, плод на „национални" подстрекателства, може би нужни за минали времена, но абсолютно безсмислени, ненужни, безразсъдни и неинтелигентни в съвременен смисъл, много български изследователи нямат точно отношение към българите мохамедани, тяхното място и тяхната роля в българската история и особено в историята на Родопския край. Българите мюсюлмани са изхвърлени, презрени от историците ни, защото техните прадеди са приели исляма или корените им са закотвени в натурализацията на пришълци мюсюлмани в Родопския край. Без да знаят, че именно един от тях, неспоменат никъде в българските истории, е бил Салих ага Пашмаклийски - последен феодал в балканските владения на Отоманската империя - българин мохамеданин, една личност, която, когато Наполеон е наблюдавал запалената от армията му Москва, е слагал своя печат върху документите на управлението му на Смолянския край, на който четем надписа: „Олла исмим гиби амелим - Салих!" (което значи на староарабски: „Да бъде всяко мое дело, както името ми -Чист").
Тази книга разказва за строителните дела на неговия голям род, които историята бележи с почти стогодишно управление на Смолянския край в Родопите. Ако краят на тези културни парадокси е близък, или вече дошъл и почувствам това, вероятно трябва да се смятам след цялата одисея на книгата ми за щастлив автор.

Родът на Мехмед Кьор Ходжа и неговият принос в старата архитектурна история на Родопите го няма в нито една отпечатана до днес българска история, нито в обемистата „История на Османската империя" под редакцията на Робер Мантран (издадена на български език в 1999 година). А още по-малко великолепните архитектурни ансамбли в Смолянския край в периода на управлението на средно-Родопските феобдали (от средата на XVIII до средата на XIX век) са намерили своето точно място в българската архитектурна история и в историята на архитектурата на Балканския полуостров.
Доколкото някои от тях са станали известни на науката, благодарение на други автори, тяхната историческа идентификация е далеч от истинската.
Заедно с това, за съжаление, творческите приноси на майсторите им дюлгери са покрити с незаслужена анонимност и се "радват" на липса на изследвания и публикации за цялостното творчество на тези забележителни майстори творци на среднородопските конаци.
От тази книга България, Европа и светът (макар да се публикува сега само на български език) ще научат за забележителните архитектурни творения, свързани с живота на две големи средно-родопски феодални фамилии, два родови "династични" клана.

ТЕЗИ ТВОРЕНИЯ СА ОБОЗНАЧЕНИТЕ ТУК "СРЕДНОРОДОПСКИ КОНАЦИ" ОТ СМОЛЯНСКИЯ КРАЙ НА РОДОПИТЕ

---------------------------------------------------------------------------------------

Предговор към първото издание


"Скиталец в недрата на твоето величие, син на твоята утроба, аз се връщам в пазвата на твоята красота да вдишам упойката на великото и вечното, родени от твоя сън на вековете. Надничат островърхи чуки, като челата на палави деца, на твоята снага, майко Родопа, и плахо оглеждат света и тъмните пазви на девствени гори. Смутената душа на човека, който слуша несмълкаемия шепот на борови листа от твоите гори, става пленник на славата ти, красотата и живота, пленник, който те обича и мечтае.
И шепнеш легендата на миналото, страстна като палещо слънце на зноен юг, пленително сладка като очите на горските дриади. Сред спящи долини и гори, окъпани в блясъка на луната, възземат се от гробищата на вековете сенките на онези, които са били твое величие, а ти, свидетел ням и утроба велика, нашепваш техния живот. Буйните води на Харпезус шумят в полите ти, а ти бдиш в своя път - минало, но оставило следи за тези, които ще пребъдат."
Тома Садукей - (Из „Родопски легенди")

Как добре подхождат думите на Тома Садукей (родопчанина Тома Папратилов) от неговите "Родопски легенди" за начало на този предговор.
Днес, 45 години след написването на оригиналния текст на книгата, когато съм изправен пред практическата реална стъпка на публикуването му заедно с всички илюстрации към него, безспорно възниква проблемът: Дали оригиналният текст да бъде прередактиран на места от сегашни мои научни позиции, или да бъде оставен такъв, какъвто бе завършен преди почти половин век.
Внимателното вникване в същността на документалния материал, в неговото монографично подреждане и описание, архитектурно-историческо и архитектонично тълкуване ми подсказа (и поради липсата на публикации в този регионален и научен диапазон, които да налагат това), че по-правилно би било ОРИГИНАЛНИЯТ ТЕКСТ ДА БЪДЕ СЪХРАНЕН, а само на няколко - особено важни за разбирането на явленията и съдържанието на архитектурното наследство от Предвъз-раждането - фрагмента от текста да бъдат поднесени нови на места подробни и съществени сегашни мои пояснения и бележки. Добавих към оригиналния труд и една серия от допълнителни илюстрации.

Любезни читателю,
Пред теб е един изследователски труд, създаден от един много млад тогава архитектурен историк. След толкова много години се връщам към това мое дело от моята 28-годишна възраст. Сега, на повече от 70 години, ти поднасям увлекателната легенда и история за две големи феодални фамилии и техните архитектурни инициативи в границите на едно столетие - от средата на XVIII до средата на XIX век в Среднородопието - един своеобразен архитектурен остров в планинското море на Родопите. Инициативите на тези феодални владетели са дали творческия шанс на плеяда стари родопски майстори дюлгери да сътворят архитектурни шедьоври във времето на Предвъзраждането, отдалечено на две столетия от нашето съвремие. И лишен от фалшива скромност, имам пълното основание да перефразирам думите от печата на Сал их ага: „Олла исмим гиби амелим - Матей" (на български: „Да бъдат делата ми, както и името ми - „Благородни").
Бих искал с тази моя книга действително да бъда Матей Благородни.

Като автор на тази научна студия за "конаците" бях обвинен в "липса на патриотизъм", защото не съм твърдял, че българинът през вековете е бил "сложен в консерва", т.е. той се е развивал абсолютно независимо и самобитно, вместо да се гордеем с това, че е бил "отворен" за световната култура и нейните примери в кое и да е историческо време.

Като проучих изследванията на немски, турски, гръцки, сръбски и български бд изследователи, установих, че ТИПЪТ НА СРЕДНОРОДОПСКИТЕ КОНАЦИ е краен резултат на културни взаимодействия с Юга на Империята на отоманите във времето преди Българското възраждане. Голямата заслуга на творците им - родопските майстори, е, че са интерпретирали със своя духовен планински усет тип на жилище, който е тръгнал от Мала Азия, за да стигне Сараево и още по на Запад, додето се е простирала Империята. Така те внасят своя принос като таланти на архитекти, за които географските понятия и народностната определеност имат условен смисъл в една империя, в която регионалната архитектурна специфика има своите определени прояви.
Античните каменоделци на колоните на Партенона в Атина са работили върху канелюрите на всяка колона по цели две години.
След две години работа само по оформянето на тази книга мога да кажа: ЕТО ЕДНА КОЛОНА ОТ „ПАРТЕНОНА НА БЪЛГАРСКАТА АРХИТЕКТУРА" СЪМ ИЗДЯЛАЛ. Имах търпението и умението за това върху „мрамора", който преди почти 50 години бях "откъртил" от БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРНА ИСТОРИЯ НА СРЕДНОРОДОПИЕТО.

---------------------------------------------------------------------------------------


ТЪЖЕН ПОСЛЕСЛОВ
25.06.2004. Смолян

КОШМАР!
Когато след 45 години надзърнах в местата, където са били Ахъ-челебийските конаци, за повечето от тях нямаше камък върху камък.
Те бяха станали жертва на тотално разрушение, озлочестени от културното невежество на съвременниците ми, за които историческата памет няма никакво значение. Тяхното самолюбие ги превръща в дървета без корени.
Едно столетие от културната история на Среднородопието със завидна лекота и варварско (крадливо) усърдие бе изтрито. Няма ги неговите материални и духовни архитектурни следи.
Тази книга по своята съдба се превръща във Възкресение на една голяма и столетна архитектурна българска история.
Тя ще позволи в приглушените от патината на времето части от фрагменти на Райково, Пашмакли, Смолен, Тозбурун и Черешево в старите фотографии от началото на XX век бъдещите изследователи да откриват онези пунктове, които съответстват на някогашното съществувание и съдбоносно значение на конаците на Мехмед Кьор Ходжа и Аджи Осман (баща на Агуш ага в Райково), конаците на Салих ага Пашмаклийски, на баща му Сюлейман, на сина му Тахир бей, на Пир ага - брат на Сюлейман, и на Брахом бей - брат на Салих ага - всичките в Пашмакли; петте конака на синовете на Аджи ага в Смолен, стария конак на Агуш ага в Тозбурун, чифлишките Агушеви ансамбли в Черешево.
Когато бъдещият изследовател ще се взира в тези стари фотографии, той с неизразимо удивление ще открива колко много - десетки, дори стотици къщи от Пред-възраждането и българското възраждане в среднородопските селища на някогашната Ахъчелебийска кааза са изличени от лицето на родния ми край във времето от годината преди моето раждане до сегашните ми над 70 лета.
Може без каквото и да е съмнение да се твърди днес, че не съществува нито един в оригиналния си вид среднородопски конак въпреки реставрацията на конака на Дели бей и Али бей в Райково и конаците на синовете на Агуш ага в Тозрубун (Могилица). Не е утешително и ако добавим към това полуразрушените два конака на Емин бей (с напълно разрушена половина към двора) и на Хасан бей (целият в руини) в Смолен (днес с. Смилян). Като автор на поднасяната в тази книга „колекция" на среднородопските конаци чувствам една голяма духовна празнота и угризение на българин от тяхната безразсъдно и безвъзвратно изтрита история и архитектурна култура.
Варварите, които са разрушили Рим и Филиппополис (балканския Рим), все пак не са успели да премахнат следите на голямата римска архитектура, архитектура на една световна империя.

Ние, българите, сме успели да изкъртим до основи и основите на най-големите архитектурни творения на XVIII и XIX век в Среднородопието, за да докажем силата на своето варварство.

И това сме го сторили за краткото време до датата, в която пиша тези тъжни слова. От гибелта на конака на Салих ага Пашмаклийски (1931 г.) до 25.06.2004 година, на която един багер усърдно издънваше мястото на последните останки на конака на Брахом бей в кв. "Смолян" на днешния град Смолян.

Словата на Вазов "Гордей се, Родопа!" придобиват звученето на един пасквил, като подигравка на родопското културно безумие спрямо най-крупните творения на старата българска родопска архитектура и нейните създатели и архитектурни творци.
Невежество и безпаметност се сродяват в това безпримерно културно варварство.
Потресаващо!

Съмнявам се, ако светът знае това, дали ще ни нарече културна нация. И горещо се надявам обединена Европа в следващите десетилетия да помогне най-великото от спомена за конаците на среднородопските феодали да бъде възобновено "ин сито" за паметта и културната история на целия Балкански полуостров и Европа.

---------------------------------------------------------------------------------------

МЯСТОТО НА МОНУМЕНТИ НА РОДОПСКАТА АРХИТЕКТУРА В АРХИТЕКТУРНАТА СЪКРОВИЩНИЦА НА СВЕТА
Матей Матеев
Национална академия на архитектурата - Пловдив
(Доклад на конференция в Смолян - 2000 г.)

Когато днес се изправяме пред прага на Третото хилядолетие след Христа, с основание може да бъде зададен въпросът: Имаме ли нещо в родопската архитектура толкова значимо, че да е достойно да се нареди в СВЕТОВНАТА ГАЛЕРИЯ НА АРХИТЕКТУРАТА за всички времена и на всички народи?
Отговорът на този въпрос е ПОЛОЖИТЕЛЕН!
И неговото утвърдително звучене не иде от някаква предвзета самовлюбеност по нашето минало, нито пък извира от странен извор на идеализация и преувеличения за прехвалени собствени възможности и способности като народ и нация, родили личности и таланти от световна величина.
Така ли е, стари родопски майстори - АРХИТИТЕКТОНИ, УСТА НЕИЗВЕСТНИ? Така е. Макар ние днес все още да сме безсилни и не можем със сигурност да напишем ВАШИТЕ ИМЕНА И ТВОРЧЕСКИ ЖИТИЯ, а имената на вашите „възложители" тънат в забрава толкова отчайваща, колкото смъртта. дб.
Един от тях, роден и живял като връстник на Наполеон Бонапарти е гордият родопчанин, син на християнка, сам мюсюлманин, САЛИХ АГА ПАШМАКЛИЙСКИ, удушен чрез измама в Гюмюрджина (дн. Комо-тини в Северна Гърция) по заповед на султан Махмуд II. Той е една изключителна и противоречива, като всички духовни колоси на света, личност. Той прилича твърде много на онези подобни нему по ранг и обществена съдба личности от началото на Италианското възраждане, на Италианския ренесанс, той - „балканският двойник" на Сиджизмон-до Малатеста.
Само си представете, а ако не можете, погледнете снимките от 1911 година на конака на Салих (Чистият - в превод от староарабски на неговото име) - една огромна сграда с фронт от 58 метра в подножието на Червената стена край Смолян. Кацнал като бял, не мраморен, а от камък, мазилка и дърво - благороден къс от история и легенди.
Днес него го няма. Няма и следа от него! А той е бил УНИКАЛЕН МОНУМЕНТ НА БЪЛГАРСКАТА РОДОПСКА АРХИТЕКТУРА ОТ ПРЕДВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПЕРИОД НА НЕЙНАТА ИСТОРИЯ. Защото намерете, моля, подобен в кой да е кът на Балканите. Няма такъв! Съперничеството на конаците на Агуш ага и синовете му в Тозбурун (дн. Могилица) е твърде слабо, каквото е било житейското съперничество на сродника на Салих - Агуш ага. Потърсете в Мала Азия, в Анадола. Няма такъв! Чак в Кайро може да се намери съперник на неговата големина, но не и на неговата творческа прелест, на удивителната му хармония с канарите на Червената скала зад него, с горите около него, която показва изключителна съразмерност на обеми и членения. И всичко това, свързано с името и делата на последния феодал с неотомански произход в Отоманската империя. Затова е уникален този великолепен ансамбъл от жилищна и династично управленческа резиденция на един изключителен "управител" на долината на Кара дере (река Черна) и околните й планински вериги - БЪЛГАРИН МОХАМЕДАНИН!
Гордея се, че съм го документирал в значителна пълнота и научна достоверност и съм го направил известен на смолянци, на родопчани, на тракийци и пловдивчани, на българите, на балканските народи, на Европа, на света! Това стана възможно чрез издадената в 1998 г. моя неголяма книжка „Едно забележително творение на старата архитектура в Родопите"
по случай 200 години от построяването му. Дълбоко вярвам, че няма да е далеч времето, когато, ако не ние, българите, то някои европейци, ще пожелаят отново да го има на света и ЗА СВЕТА! Тогава може би войните ще са вече завинаги отминал кошмар от времето на XX век и по-ранни векове. Може би вече няма да има тогава армии, настръхнали за човекоизтребление и празната казарма на мястото на конака на Салих ага Пашмаклийски под Червената стена ще бъде вече излишна и никому ненужна. Държавата ще реши с международна финансова помощ да я взриви за секунди, както това направи на 22 април 2000 година с „чучелото" на многоетажната сграда офис-фабрика в „Медет" край Пирдоп, за да открие терена за изчезнало древно селище. И тогава ЮНЕСКО обезателно ще включи възобновения изцяло архитектурен ансамбъл на конака на Салих ага Пашмаклийски и сина му Тахир бей в СВЕТОВНИЯ РЕГИСТЪР НА УНИКАЛНИТЕ МОНУМЕНТИ НА ЧОВЕШКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. бд
Нека тръгнем в 2005 година, да речем, заедно с турист, любознателен да види къде е БЕЛИЯТ ДВОРЕЦ НА САЛИХ, запътил се нагоре към Червената стена и нейното подножие - обикновен турист или изследовател, дошъл чак от „Гетти институт" на Лос Анджелис, от парижката Сорбона или от Шведската академия на науките, европеец, африканец или американец, китаец от Великата китайска стена, или индус от квартала на „Тач махал", австралиец или новозеландец, канадец или сибирски тонгуз, благородник от Обединеното кралство или арабски изследовател на европейския Югоизток - всички те ще минат и ще замрат от удивление пред гордата осанка на ПАНГАЛОВАТА КЪЩА В РАЙКОВО. Днес тя принадлежи на Голям Смолян, но за историята и историята на българската архитектура ще си остане Райковска. Един жилищен дворец от шестото десетилетие на деветнадесети век: домът на Волчо Пангала. Кой е той? Търговец като Георги хаджи Белев от Пашмакли, наричан "Пампора". На негово име, по-точно на неговия псевдоним, съвременният най-известен зимен курорт, земите на когото са били негова собственост, е кръстен "Пампорово".

Колко българи знаят това?
Когато на световното Колумбово изложение в Чикаго в 1893 година се появява един експонат на РОДОПЧАНИН ОТ УСТОВО (ЧЕТАК) до името му в специалната грамота за участие е написано - не Бьлгария, а ОТОМАН ЕМПАЙЕР (ОТОМАНСКА ИМПЕРИЯ). Един родопчанин представя Империята на отоманите в Съединените щати на Америка.
Такива като него са поръчали, а майстори-виртуози и архитекти строители са създали РОДОПСКИТЕ ШЕДЬОВРИ НА БЪЛГАРСКАТА БАРОКОВА АРХИТЕКТУРА ОТ ВРЕМЕТО НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ. Братя Чешитеви в Долно Райково въздигат своята дворцова къща, последвани от рода на Гьорджевите и още няколко търговско-занаятчийски фамилии. дб. Житейският и творчески извор на Шереметевата къща в Устово - къща на Тако Згуров и синовете му, е същият. Това са бисери от съкровищницата на БЪЛГАРСКИЯ БАРОК! За гордост на Родопите, за гордост на българите и България!
Защо за гордост?
Защото онова, което ги прави различни от всички останали родопски къщи, е пламнало като олимпийски огън във Виена в сърцето на Европа в нейния великолепен дворец „Белведере" на арх. Лукас фон Хилдебранд, за да бъде пренесен след два века като живителна топлина на новата възрожденска българска душа в съзнанието и творческото пристрастие на търговци български и домоградители пловдивски и копривщенски, в цяла България чак до Средните Родопи (отделили се от Отоманската империя едва във второто десетилетие на 20в.)

И още една моя лична гордост.
Скоро ще можете да държите в ръцете си моята книга „Пловдив - столица на българския барок", в която късновъзрожденските къщи на Среднородопието заемат такова място, което прави да блести най-ярко диадемата на възрожденския Пловдив с блясъка на неговите барокови архитектурни диаманти.
Като многозвучието на старите родопски песни, пригласяни от диханието на родопската гайда, с техните вдъхновени от земята и небето на Родопите широта и самочувствие, с гордост днес можем да кажем: Господи, от кого го крием голямото богатство на старата българска родопска архитектура, за да не го показваме с цялата му величина на уникалност и прелест. То е това, което са създали талантливите личности - майстори, и „ваятелството" на прегърнати с неизмерима любов ПРИРОДА И АРХИТЕКТУРА, подвластни само на желанията на мъдри и интелигентни за своето време собственици.
Тогава с пълна сила и творческа страст ще зазвучи песента

БЯЛА СЪМ, БЯЛА, ЮНАЧЕ, ЦЯЛА СЪМ СВЕТА ОГРЯЛА

---------------------------------------------------------------------------------------

ЗА МОЕ НАЙ-ГОЛЯМО ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО НЕЩАСТИЕ СЪВСЕМ НАСКОРО ОТКРИХ, ЧЕ ГОЛЯМОТО МНОГОВЕКОВНО АРХИТЕКТУРНО НАСЛЕДСТВО НА РОДОПИТЕ НЕ САМО СМЕ ГО СКРИВАЛИ ПРЕВРАТНО ОЦЕНЯВАЛИ. НО И ПОДЛОЖИЛИ НА ЧУДОВИЩНО РАЗРУШЕНИЕ.

---------------------------------------------------------------------------------------

Конаците на Салих ага и сина мy Тахир бей, разрyшени през 1931 г.



---------------------------------------------------------------------------------------
Агушевите конаци в Черешово рухнаха до основи. Източник: 24 часа


Някога бляскави и кипящи с живот, конаците на легендарния Агуш ага в смолянското с. Черешово вече рухнаха съвсем. Останали са само основите. Около 2 млн. евро са нужни за възстановяването на този национален паметник на културата и на замъка в Могилица, твърди депутатът от ДПС Ариф Агуш.

Агушевите конаци в Черешово са строени повече от 30-40 г. За разлика от запазения им събрат в Могилица те са били самостоятелни комплекси от къщи и стопански сгради - с по-големи разстояния между тях и без общ ограждащ зид.

В постройки наоколо се отглеждали от 12 000 до 14 000 овце и кози и от 2000 до 3000 едър рогат добитък. През лятото - по високопланинските пасища, където са били и мандрите, през зимата - на пасищата край Бяло море.

Първият от замъците в Черешово е строен през 1780-1790 г. от Агуш ага, който го използвал лятно време. Около 1810 г. построява втория и се настанява в него заедно със сина си Юсеин.

В предишния конак остава вече семейният му син Салимехмед. В началото на 1812 г. се задомява и другият му син. Невястата обаче не харесала комплекса. Затова в следващите една-две години изграждат и третия. Това разказа наследникът на фамилията Ариф Агуш, депутат от ДПС в сегашния парламент.

“Държавата е виновна да рухнат и не е потърсила отговорност от виновните", твърди Агуш. Той е един от 9-имата наследници и притежава 2/10 от имотите.

Мястото, където са били замъците, говори и сега защо легендарният владетел е избрал Черешово. От руините на някогашните сараи се вижда море от баири - гледка като за художник. Съседният скат пази района от ветровете, а склоновете са така полегати, че все едно са се подредили да ги пече по-добре слънцето.

И сега тук има много ниви с картофи. Местните се хвалят, че почвата е благодатна, стига да има кой да я работи. Тъй като не е високо, кътчето е райско за стада.

Агушевите конаци били добре поддържани до 1950 г., докато фамилията ги обитава. Но тогава дошла заповедта за изселване. Бил даден ултиматум само за час семейството да се изнесе в Северна България. С протокол от същата 1950 г. Агушевите конаци били присъединени към общонародната собственост на трудещите се.

По-късно с указ №169 на Президиума на НС от 4 март 1965 г. държавата ги обявява за национални паметници на културата от първа категория. Вместо конаците да се реставрират обаче и вътре да влязат историци, те стават склад за торове на ТКЗС. Някогашните сгради са проядени от изпаренията и една по една рухнали. От покрива на единствения оцелял обор в комплекса крадци отмъкнали всички каменни плочи от покрива.

През 2006 г. ВКС ги връща на собствениците им, без държавата да е вложила и един лев в съхраняването и реставрацията им.

"Властта е позволила на мародери да разграбват сградите, на колекционери да събират сувенири, на иманяри да ровят стени и дворове, на ръководителите на ТКЗС да складират пестициди - така се стигна до разрушаването им", казват наследниците.

Най-младите от тях знаят за летните конаци само по разкази на възрастните и от 2 снимки, правени през 1947 г. Учените оприличават зданията на Агушевци в Могилица и Черешево на закъснели реплики на родови замъци от късносредновековен тип. По-помпозен е бил замъкът в Могилица. Той е с 221 прозореца, 86 врати и 24 комина. Върху два декара е изграден комплекс от 3 здания, оградени с общ зид и кула. Те са с отделен двор, кладенец и всичко необходимо за живот независимо една от друга. Една от външните кули е дело на родопския майстор Харалампи Поповски и не се среща другаде.

Строителите от средата на XIX век са направили помещение за къпане и тоалетни. В най-светлата стая с най-много прозорци била библиотеката. Там се съхранявали книги от VI-VII век на персийски, арабски, старотурскил След като семейството е изселено, замъкът става казарма. Войниците унищожили част от книгите, а други били изнесени.

Основателят на рода Агуш ага се появил в Родопите към 1750 година. Бил е близък до властта и е изпълнявал длъжност, подобна на областен управител. Имал двама синове - Хаджиисен и Тахир.

Един от наследниците на фамилията - Хюсеин, до смъртта си през 1886 г. участвал в управлението на околията. По време на Априлското въстание не позволил разправа с местните християни.

Имал трима сина - Салих-Сами, Рашид и Тахир.

Най-начетен от тях бил Салих-Сами, който завършил местното медресе, училището в Кавала, а след това и богословие в Цариград. От 1879 до 1913 г. бил ахъчелебийски мюфтия. Помнят го като много толерантен, по негово време християните в областта са получили право да строят църкви. Имал най-голямата частна библиотека на Балканите. Починал през 1921 г.

Другият син на Хюсеин - Рашид, бил земеделец, а най-малкият Тахир - скотовъдец. Начетен бил и синът на Салих - Ариф, който за отлично познаване на Корана получил титлата "хафъз".

Дядото на сегашния депутат Ариф Агуш бил народен представител от БЗНС по времето на Стамболийски. След преврата на 9 юни 1923 г. е осъден на смърт. Събитията го сварват в Турция и се задържа там. Братовчед му Афуз Емин пък е депутат по времето на Андрей Ляпчев. Тогавашният министър-прдеседател Ляпчев ходил лично в имението в Могилица. През 60-те години Емин Афузов, чиито корени са от Агушевци, също е депутат. Така фамилията излъчва двама народни представители преди Втората световна война, един през комунизма и един в наши дни.

"Винаги сме живели с идеята за възстановяване на конаците в Черешово, но не можем да открием чертежите.

През 2008 г. дори със съмишленици с достатъчно пари бяхме пред споразумение за възстановяването им, но кризата попречи", казва депутатът Ариф Агуш. Идеята била да кандидатстват за финансиране от международни организации.

Според него запазеният замък в Могилица може и да не последва съдбата на замъците от Черешово, ако наследниците получат съдействие от държавата.

"Ние като собственици не можем да поемем цялата отговорност за националните паметници на културата - да съхраним автентичността и възможността да се посещават от туристи, ако нямаме държавна подкрепа", признава депутатът. По изчисления на наследниците за реставрацията на конаците в Могилица и възстановяване на тези в Черешово са нужни към 2 млн. евро.

Фамилията води дългогодишна съдебна сага и за горите си. През 2009 г. наследниците на Агуш ага окончателно загубиха възможността да си върнат над 50 000 дка гори. "Няма да се откажем. Потърсили сме правата си в Страсбург. Всеки възрастен човек в Смолянско знае, че тези гори са наши", казва Ариф Агуш.

ВАЛЕНТИН ХАДЖИЕВ

ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ ЗА КОРЕНИТЕ НА РОДА
Преди Агуш ага Ахъчелебийска околия (Смолянско - б.а.) се управлявала 40 години от Салих ага. Агуш ага го изместил, нищо, че двамата били в родствени връзки след женитбата на сина на Агуш ага - Хюсеин, и дъщерята на Салих ага - Фатме. Това посочва изледователят на родовата история Светослав Духовников в “Агушевият архив”.

Според данните, събрани от Дичо Узунов в книгата му “При изворите на Арда” (1993 г.), Агуш ага идва в Могилица от сегашния смолянски квартал Райково след 1800 г. През 1821 г. като билюкбашия в конака на Салих ага участва в потушаването на гръцкото въстание на Халкидическия полуостров. Оттам довежда като робини 3 гъркини, за едната от които се оженил. След смъртта на Салих ага през 1838 г. Агуш ага оглавява околията.

Според Атанас Примовски в “Бит и култура на родопските българи” “Агушевци са голям и стар род, дошъл от другаде”, “от рода Бостанджи баши Юсенаа, сановници на султана”, които се заселили в Райково след опит за преврат.

Николай Хайтов оспорва това. На базата на документ за прехвърляне на конак и земи в Райково между членове на фамилията той прави извод, че Агушевци са “коренни българи мохамедани от Райково”. (24часа)






--------------------------------------------------------------------------------------

родопски старини родопите родопска архитектyра салих ага българи мохамедани българи мюсюлмани помаци помак pomaks pomak rhodope mountains architecture арх матей матеев смолян пашмакли райково четак yстово Агушеви конаци салих ага кьорходжов мехмед сюлейман тахир бей Агуш ага могилица тозборyн черешово Боян Добрев, Boyan Dobrev

понеделник, 25 февруари 2013 г.

Старите родопски песни - 3. Архив на БАН, 1957. Старцево

Автентични родопски песни записани от акад. Николай Каyфман в 1957 година.
Източник: Институт за Изкуствознание към БАН



с. Старцево , Маданско , Смолян
Южна България Родопи

Изпълнения на деца (грyпа девойки 11-14 г.)
Кадрие Ахмедова Дрянкова 1946
Фатма Ахмед Байрямова 1943
Хасие Ахмедова Камбурова 1944


Айша Хасанова Кичукова 1923
Ахмед Исеинов Крушков 1917
Хасан Мехмедов Контилов 1926


-----------------------------

Кадрие


Де съ йъ чуло, видело (мъри+),
чернънъ земйъ без вода,
на едно место имаше
и нея мома чуваше

Тб: чуваше = пазеше, фильжаньчек = чашка, забалял = затъжил, тембик = заръка
------------------------------


Лятоно ньема наситъ
и лефтероно ходенье!
Ходите, моми, лефтери,
ходите, лефтеровайте, /2/
седете, не женейте са
------------------------------

Севдице погалена

- Съвдице погальована,
от евель не видьована,
във пътьън не срещована,
пък ти ма мене забури

съвдице = мила / погальована = обичана / евель = отдавна / забури = забрави /лу=само
------------------------------


Севдим се сбираш тръгнуваш
- Севдим са сбираш, търнуваш,
йъм меньъ /ъ/ кому йоставеш?
- Йоставем си та, невясто,
въз майка и въз бубайко
------------------------------


Фидано тънък и висок

- Фиданьо тенък и висок,
арнисай ходи лефтера,
лефтер ти вакъть помина

арнисай = престани, лефтера = неомъжена, вакъть = време, главила = сгодила
------------------------------


Руска въз река низ река

Руска въз ряка низ ряка
шалъм шалварйъ сурнеше,
послед я юнак следеше

сурнеше = влачеше / послед = след нея /пахъна = цена /секис = осемнадесет
андезе = мярка за дължина = 0,80 м
------------------------------


Вчера си срещнах севдата

Вчеръ си срещнах сувдънъ
нъ в тясно длего сокачье
------------------------------


Мехмеде китко виена

- Мъймьете, китко вийъна
и разцветена къдийко,
а га въз село идеше
как ти за мене рекаха?

Тб: /Пеят/ 2 чифта / къдийка = градинско цвете / севда = любе / (e)нва = онова
хаймана = скитница / верена = неуредна / кладе = срожи, постави / юмън = умът
оттука = оттогава / двель = дали / криюм = скришом / ейсе = сега / направи = оздрави
писанана = шарената / одая = стая
и Айша Хасанова Кичукова 1923
------------------------------

Джамиле Юсеинова

Джамиле Исеинова,
тя я раничко станала,
равни е двори размела
със босилькова метлица

Тб: В песента е описана действителна случка от с. Старцево, станала към 1880 г. Героят на песента - Ахмед Исеинов бил убит от Иво Кантарджиев, подкупен от агата, като по този начин агата отмъстил за честта на дъщеря си.
Бд: Да сравня бавната песен, изпята от няколко и след това от един певец /като са много не е ли по-равномерна пулсацията/.
гирясал = хванал / сафрана = софрата / пазе = взема / прада = уби / рукна = викна
Азун дере = Неделино, Маданско / галюмо = голямо / вакъть = време / силях = оръжие
припела = заплакала
------------------------------

Ахмете севдо голяма
Ъхметьо съвдо голяма,голяма
------------------------------


Мене си седи драгоно

Менье си седи драгоно,
йот ся я лято пролято,
тазе ще китки да садя,

1. тазе=пресни,нови 2.руба= дрехи 3. севда=любе 4.фатам=хващам 5. загалена=залюбена
------------------------------


Мойно бално нийде няма - ни фъф село, ни фъф гора
------------------------------

Моята севда обична

Мояна съвда съвгелим
люто щъ дъ я покълна,
дано я лу врит ни стигне,
то ку я стигне лу йъдно,
то си е лу то сосива

съвда=любов / съвгелим=обичана, обична / лу=само / врит=всичко / сосива=достатъчно
------------------------------


Галиш ме севдо не галиш

- Галиш ма, севдим, не галиш
барйъм мъ йъднъж пуглйъдни,
с твоине черни очинки

галиш=любиш / севдим=любе / барйъм=поне / очинки=очички /скирдосам=запомня /кина=каква
Алехче = с. Старцево
------------------------------


Ран си бех сяла босилек
ран и сугарен, майчице
------------------------------

Карънлък ми е в очине
ни могъ дъ тъ о...
------------------------------

Свате мъри, пустъ свате,
каква ми си снаха дала
------------------------------

Байрям се мина помина

Бъйрям съ минъ, поминъ,
мен съ гиздилу не сваля,
кънъ ми съ я фатилъ,
черен е въил станала
------------------------------

Гори ми гори юначе
- Горяй ми, горяй, юначе,
дано за мома изгориш
------------------------------

Загалил юнак, замамил
до двене руси девойки,
------------------------------

Дай си ма майчо, дай си ма
------------------------------

Мале ле, моя майчице,
домятай ми дворьено,
домятай ми дворьено,
допрашай ми киткине

Тб: Бд: Някои отделни колиби, 2-3 къщи, близки до Старцево. Децата пеят двугласно - явно жители из Неделино. /Хипотетично/: Многото хороводни песни в 2/4 явно говорят за приемственост от времето на хорото. Някои от тях са се деформирали ритмично - 2 + 3 и пр. допрашай = доокопай, бюльбил = славей, мучко = малко, прикье = чеиз
------------------------------

Дъщерю моя хубава,
фъф пътьън върви копуле.
Излези, позна ли го щеш
-Познах го, майчо, познах го

Тб: Както разширяването на последния такт с "фермата" при пиринските /примерно/ песни на застъпване е наложено от факта "застъпване", така и при родопските.
------------------------------

Мома седи на бял Дунав,
според бяли Дунава,
бяло си лице миеше,
черни си очи стреляше

Тб: Мома седи на бял камен - с. Неделино
бубайко = баща, бубулки = буболечки, арис = ориз
------------------------------

Китки, китки, лятни китки
йотзад горъ занесени,
йотзад горъ занесени,
приз бяль Дунав пренесени,
на бял камен пасъдени

Тб: Бд: Вероятно била танцовална в 9/8, но спряна от игра се деформирала.
пасъдени = посадени, мучко = малко, въспръшени = прекопани
------------------------------

Тодорке ле мънинке,
все зъминъм, поминъм
------------------------------

Нашине съвди съвгели
врит китки и врит босильок,
врит китки и врит босильок,
врет невен и врит керофен

Тб: съвди = либета, съвгели = обични, врит = всички , Бд: 3 + 2 + 3
------------------------------

Пияна ли си та дремеш
- Пияна ли си, та дремеш?
- Ни съм пияна, ни дремя,
снощи съм меже имала,
та съм да бяло садяла

Тб: меже = седянка, бяло = съмнало, онбеш = петнадесет, киши = дyши
Бд: Зачатък на общо в родопската песен - тука недоразв.
------------------------------

От поглеждане що бива
Ът поглявъне що бива,
що бивъ /ъ/ и що станува
---------------------------------------------------------------------------------------

Идрис Мехмедев Хаджимустафов, р. 1933, Старцево
Хамди Топов - Старцево
Девойко мъри хубава
син ли си пламен стъкнълъ,
стъкнълъ и нъвъйлилъ
------------------------------

Идрис
Ам не помниш ли майчице
куга през Мерич вървехме,
през Мерич,през кюприена,

Тб: 1.Мерич= гр.Одрин 2.кюприена= моста 3.ялуцкине= турски 4. пенжуре= прозорци 5. кърдия=зелка 6. махни са=отбий са, 7. бейютуранева= вид цвете
------------------------------

Група девойки - Старцево

Руска майка й плетеше
и хитричку я ючеше:
- Я га ми подеш, дъщеро,
на царевине дворове,
------------------------------

Фатмиша навън, навътре,
майци хи измет вършеше:
- Излези видяй, майчице,
кина ми са е задало

Тб: измет = работа, кина = какво, ся = сега, мучка = малка, ортусай = приготви
момарчица = сватовница
------------------------------

Голям съм байрам играла
Голюм съм бъйрем играла
та си го не съм познала,
пък ся ще мальки да игра
------------------------------

Очите ми са върху всички
Ъчине ми са вър сякъф,
сърцено ми е вър ъдин,
сърцено ми е вър ъдин,
вър ъдин дели кънлия
------------------------------

На дворън има, /2/
лютъ ябълка, лютъ ябълка.
То не е било, /2/ люта ябълка, /2/
ами е било, /2/ мояна съвда, /2/.

Тб: съвда = любе, кина = какво, ище = иска, търси
Бд: 3 по 3, но тука понеже не се играе, се е развалило.
------------------------------

Кадрие - Старцево
Пуста Ясия Маданска, /2/
триж я в Яниже ходила,
триж я в Яниже ходила, /2/
чет'ри е шишя изпила
------------------------------

Три съм нишана върнълъ, /2/
и друг ми иде да дойде, /2/
и нега викам да върна, /2/

Тб: ъйной = онзи, каматън = хубав, млоку = много, шъкъ = шега
------------------------------

Ходи ли, севдо, ходи ли,
ходи ли, находи ли са,
гали ли, нагали ли са?

Тб: Типично женска севдо = любе, гали = люби, кинану = каквото
------------------------------

Гледай, гледай, бре юначе,
бре юначе, бре гидийо,
бре юначе, бре гидийо,
бельки тъ щъ фъйда дъби
------------------------------

Хасане, севдим Хасане,
ческа ми има межица,
ческа ми има межица,
ко ти е чалъм, та ела

Тб: ческа = довечера, межица = седянка, чалъм = сгода, удобно, немой = недей
абидиш = посетиш, кътра = коя, гидия = лудетина, копеле = момче, трям = на три
насоса = стигна, достатъчно, хътте = искаш
------------------------------

Ахмед Исеинов Крушков 1917 - Старцево

Фатминка плете чорапи
Фатьминка плети джу-/ъ/-рапе
и ръби теньки ръкаве
да чака мюджеджиене,
га са аскерен развърне

Тб: мюджеджиене = вестители на добри новини, които получават подарък за новината - чорапи, пари и пр. , аскерен = войниците, михтюп = писмо, нагорян = изгорен
------------------------------

Ахмед Крушков и
Хасан Мехмедов Контилов 1926 - Старцево

Хъфка кадира зовала
Хъфка кадиря зъвала,
зъвала и наръчала:
- Ти яла тора, къдире,
и ърмаган ми донеси
------------------------------

Ахмед и Хасан - Старцево
Тръгна момиче за вода

Торна момече за вода
низ невястине дворове:
- Хайде, невясто, на вода!
- Я не ща, лельче, я не ща

Тб: харкуми = менци, лельче = съседке, йся = сега, бинишън = връхна дреха
ганосанкону = калайдисан, гевгерче = съд за вода, лу = само, какно = както
писанана = шарената, капие = врата, порта, катри = кои, сва = това, галиш = любиш
------------------------------

Хамди – Старцево
Кафеджи вакло копеле

- Каведжи, вакло копйъле, /2/
сос ми, каведжи, миновай,
сос ми, каведжи, миновай,
през нашти равни дворове, /2/

Тб: Имало е добри гайдаджии и кавалджии., копйъле = момче, сос = стига, търнало = тръгнало, махнало = отбило, паслала = постлала, халище = одеало от вълна
------------------------------

Хамди – Старцево
Фатме майчина дъщерьо

- Фатмо, майчина дъщеро,
оти ми идеш кахърна,
оти ми идеш кахърна
от двана вриса студени?

Тб: Пентатоника, кахърна = тъжна, вриса = кладенци, стана ми = превърна се, Дахън, Даръ дере = Златоград, балнуно=мъката, ъбарей = събличай, инжие=гердани, севдово = любовно
------------------------------

Айше Раифова Букова 1942 – Старцево
Я слушай синко майка си

- Я слушай, синко, майка ти,
макар да ти е мащеха, /2/
Не ходяй, синко, по село,
по Милькинине седянки, /2/

Тб: Долненска /песен/, хубава! Доленски песни, учила ги от момичета от с. Долен.
------------------------------

Айше Бyкова
Хайрие Бегова 1945 и
Хасие Мехмедова Билюкбашева 1946
Отсреща върви мамо мъри

- През упор върви (мамо мъри+), /2/
мучка мънинка, /2/
в ръчинка носи, /2/
чевре телено, /2/

Тб: Двуглас, хубав случай., през упор = отсреща, чевре = женско украшение, коланче
------------------------------

Айше Хайрие Хасие
Та подай си ми майчице

Та подай си ми,майчице /2/
моена тиха байламо,
ат батявана адая,
нихо ще да я поцънкам,

Тб: 1.байламо= тамбура 2.адая= стая 3.кутро= кое 4.галя= любя 5. кисим= хубава
------------------------------

Айше Хайрие Хасие
Път Буково ще да мина

Път Буково ща да мина,
път Мехметйъвън бял конак,
ъ га ма видиш ,любе ле,
та навън немой излиза,

Тб: 1.под 2.Буково село в Маданско 3.конак= къща 4.немой=недей
5.пенджурине= прозорци 6. кина= какво
------------------------------

Врит са сърцана шънливи
Врит са сърцана шънливи,
пък е лъ мойну кахърно,
да гори,майчо,да гори,
да гори и да чернее,

Тб: 1.врит= всички 2.шънливи= весели 3.лъ= само 4.мойну= моето 5. кахърно= тъжно 6. галила= любила 7.ъчине= очите 8.замаря=погубя,затрия 9.мейдан= мегдан 10.лефтери= неомъжени 11.вритям=на всички 12.елан= шега 13.пъходи= клетва да не се ожени
14. съва= това
------------------------------

Гюльсюме ми е липцала

Гюльсюме ми е липцала,
од ашам на два сахате,
нийде я нема никаква,
че се Гюльсюме причули,

Тб: 1.липцала= избягала 2.ашам= мръкване 3.сахате =часа 4.туф=тука
5.привърви= нанижи 6.скеченскине= ксантийски-от гр.Ксанти
7.гюмюжюнски= гюмюрджински= от гр.Гюмюрджина 8. камене=маниста
------------------------------

Жаним,Тункеле,главяничке ле

(Жаним+) Тунке ле,главяничке ле,/2/
збирам ти нишан правадам /2/

сфреди= развали
------------------------------

Пак си е болна Ясия

Пак си е болна Ясия /2/
пак си я боли главана,
ни има да и помине,

Тб: 1.ни има=ни има няма 2.нава = това 3.илюмска= мъртвешка 4. селе= ходжи
------------------------------

Айше

Яно Янке ще ти дойда

- Яно, Янке, ще ти дойдам,
ще ти дойдам тая вечер,
ще ти дойдам тая вечер,
ще ти дойдам на седянка

Тб: Пренесена от с. Долен /чужда/
------------------------------

Айше
На медже са ме викали
- На меже мъ съ зовали,
/и/ на меже и на попрелька,
имам ли изим да ида?
- Имаш ми немаш, дъщеро,
на межона щеш да идеш.

Тб: Доленска /песен/.
------------------------------

Караш ме майко и мъмреш
- Каръш ма, майчо, и мъмраш,
йъм мъ ни карай, ни мъмрай,
скоро ще да ти залипцам
за дено видиш бърчина
------------------------------

Кадрие с група девойки
Нали си любе заминал

- Не ли си, любе, заминал
през ситна горъ зеленъ,
неме ли китки момини
лъ една да ми донесеш

Тб: неме = нямаше ли, лъ = само, поне, заглавим = сгодим, нишан = подарък, който годеникът поднася на годеницата, имащ значение на гаранция, хъръта = хубост, пъднъсйъ = гордост, ко й немя = ако нямаше
------------------------------

Кадрие с група девойки
Отвън е дошло майчице

- Ъдвън йъ дошло, майчице,
дену съ погалювахме
и още посльедувахме,
пък ти мъ нему не давъш

Тб: Скъсяват по-голямата трайност /тенденция/. , погалювахме = любихме, развали = разстрои, кимну = тъжна, селям = поздрав, севда = любе,
Тем: Ще вземе посочения от майка й, но ще й се сърди, че не й е позволила да вземе който й е на сърце.
------------------------------

Кадрие с грyпа девойки
Учи ме майко научи

- Учи мъ, майчо, научи
как да си мома измамя!
- Стани са, сино, огизди
с булькиново ти гиздило

Тем: Майчин съвет да се предреши по женски, за да прилъже мома
------------------------------

Кадрие с грyпа девойки
А бре юначе гидийо

- А бре юначе, гидийо,
яце е лоша майка ти,
лоша е, къскънджийка е,
не дава да съ земъме
------------------------------

Кадрие с дрyга девойка
Казвай севдо казвай

- Казувай, севдо, казувай,
кина щеш да ми лъ кажеш
ът галяньено нататък,
нито съм яла, ни пила

севдо = любе, кина = какво, галяньено = любенето, инкяр = ядосване
------------------------------

Кадрие
Мъри пъстро е пиле съпило мъри

(Мъри+) пъстро е пиле стъпило (мъри+),
пъстро е пиле стъпило
на червен кълем ябълка, /2/

Тб: Бд: I-я път пее с проходящи тонове, но след това избистря пентатониката.
Пентатоника. Ауфтакт.
------------------------------

Кадрие с група девойки
Вий чули ли сте не ли сте

Ве чули ли сте, не ли сте
къкво йе ново станало,
къкво йе ново станало
във Долен, във ...
------------------------------

Мехметь Исеин Байрямов 1917
Ахмете севдо голяма

- Ахмете, севдо голяма,
майка ти снаха атбира -
отвън да хи е камътнъ,
вътре дъ хи е работна
------------------------------

Грyпа девойки Старцево
Запейте, моми, запейте

- Пяйнете, моми, пяйнете,
кясим ни мойте продава!
- Ни кясим не продаваме,
ам още прикуповаме
------------------------------

Пустото лудо пияно
Пустоно лудо пияно,
гиздаво съ галехме,
гиздаво съ галехме
ся три-четри години
------------------------------

Група девойки
Обикнал бях ягадим

Загалил бя (ягадим+), загалил бя (ягадице+),
загалил беа комшицко девойче,
/ъ/ загалил бее комшицко девойче.
Ся са галим, /2/
ся са галим цели три години, /2/

Тб: Бд: Малко, но сигурен 2-глас. Важно: сравни вариянт на родопска песен, пята в ... Дай бавна 2-гл. песен от Пиринския край - свободна ритмика - затова пее винаги една I-ви глас.
------------------------------

Не намирам ти махана
- Не находъм ти мъхънъ,
ти си лефтеро копйъле,
та ходиш вечер пъ село

т б: находъм = намирам, мъхъна = недостатък, лефтеро = неомъжено, копйъле = момче
приправяш = разправяш, доносничиш
------------------------------

Забравих да те попитам
- Зъбаръм дъ тъ попитъм
дъм ходил ли си нах ханън,
пил ли си къве шикерли

Тб: зъбаръм = забравям, дъм = че, фильжан = чаша, мъсрафън, мъсърифйън = разноски
------------------------------

Ти мене севдо остави
- Ти менйъ, севдо, остави,
ти мьене кахър не бери,
я съм ъдничка у майка
------------------------------

По-рано като се любехме
По-напреж га съ галехме,
бяль бешечервен трендрафель,
пък ся кина си станъла,
лице си жълту пожълтя
------------------------------

Галени га се не вземат
Галйъни га са не вземат,
тяхнуно бално колко е
------------------------------

Карлъко синя барчина
Карлъко синя барчинъ,
карлико темен облако,
чим очченцей съ ъд няйде,
------------------------------

Севдице мое севгели
Севдице мое севгели,
се бешенлива смейлива,
пък ся си кимна кахърна,

------------------------------

Момяче върши бъсмица
Момьяче върши бъсмица,
-Кому я вършиш,момьяче?
-Тебе я върша,Хасане,

б: 1.върши= шие 2.немой= недей 3.денене= дните 4.концене=свършва
------------------------------

Мехметювана майчица
Мехмутювана майчица,
лу плаче ич не млъкнува.
Мехметь ът земя пръдумъ:

Тб: 1.лу= само 2.денис =море 3.потоне= яхър,предверие 4.адая=стая 5.Четак= гр.Устово /сега квартал на гр.Смолян/ 6.бужекъж=легло,място до камината 7.дечкове= деца
------------------------------

Риза Мехмедов Контилов, р.1922 - Старцево

Стани ми Али приготви
- Стани ми, Али, ортъсъй
сивоно конче ранено,
дъ щъ нъдолу дъ слязъ,
нъдолу, них Гюмюрджине

------------------------------


стари родопски песни автентични записи родопите мадан старцево равнища смолян смолянско родопска народна песен родопа старите родопски песни песен песна фолклор фолклорни изпълнения народно Николай Кауфман помашки християнски мюсюлмански български народни
Боян Добрев / Boyan Dobrev

петък, 22 февруари 2013 г.

Старите родопски песни - 2. Архив на БАН, 1957 г.

Автентични родопски песни записани от акад. Николай Каyфман в 1957 година.
Източник: Институт за Изкуствознание към БАН



Хатие Чилингирова р. 1940, Фериде Филизова р. 1940 - Златоград

Ожени ли ме майчице


- Ужени ли ма, майчице,
найде ли рахать йудь меня,
найде ли рахать йудь меня,
наседе ли са приз мене?

Тб: рахать = спокойствие, приз = без, разшени = развесели, прогима = закуска, бара, лу = поне, сава = тази, ней-йъце = най-много

------------------------

Хатие и Фериде

Загалил юнак заследил

Загалил юнак, заследил
до трине руси девойки,
ъднъна беше близничка,
другана беше делечна

Тб: чергир = бакърен съд, въсьят = завещание, посторя = направя
------------------------

Фериде
Хранила майка гледала


Хранила майка, кутила
до три, до чет,ри дъщери.
Трине са в земе легнали,
една и Норка остана

Тб: кутила = отгледала, яце = много, гледай да ми са направиш = да оздравее, свроща = възвръща, насосова = продължава, чеирка = поляна, ливада
------------------------

Фериде Филизова


Какво е ново станало,
във мелка река широка,
на младешконо сабранье,
Ръска е от там паднало,

Тб:Ръскината песен - мелодията на Райфинка. Станало в 1953 г. в Златоград- нова песен
------------------------

Фериде Филизова


Стани ми бело момйече,
стани ми съвдо отвори,
носам ти ситен армаган,
ама да си го извадаш,
от шелянина пояси...
---------------------------------------------------------------------------------------

Кица Атанасова Петронова, р. 1888 - Златоград
Ангелина Димитър Василева, р. 1913 /дъщеря на Кица/


Вчера ми, майчо, заминах
край Одринските казарми,
моето любе немеше,

Тб: Градско влияние - не /вероятно за сборника/
------------------------

Кица


Момне ле мъри хубава,
стани са фати на хоро,
стани хорону заведи,
хоро е грозно без тебе

гиздило = премяна, катаденшноно = всекидневно, киречово = изцапано от вар /киреч = вар/
Тем: Харесва я и без да е пременена, Зпс: Записала текста Б. Пачилова
------------------------

Кица
Записвай аго записвай


- Писувай, аго, писувай,
писувай, не кандисувай,
писувай, не кандисувай
млада имам нивеста
------------------------

Коню, коню, сиви хрелен
------------------------

Кица и Ангелина Димитър Василева 1913 /дъщеря на Кица/

До две моми в махалана
и двене ги погалювам,
и двене ги погалювам,
погалювам, последювам
------------------------

Адна Марийка, адна у майка,
и та са лаха на деветина,
и та са лаха на деветина,
на деветина същи братчета
------------------------

Нимой ма глави, майчице,
на сива Фатме Менкувска,
сива е, майчо, грозна е
------------------------

Николю, младу копйъле,
ти ле Мехмете упиваш,
ти ли ми белнъ нъгадаш
ката ден и ката вечер,
ката ден и ката вечер
Фатма чернока да бъхте?

копйъле = момче, бъхте = бие, лу = само, нарусничева = възруса
------------------------

Триста са пушки пукнали,
триста юнака паднали,
най-напред падна млад Стоян.
Стоянована майчица
най плаче и най нарида

мъхръ = мухал
------------------------

Белили как съ белили
как са е кратил мисиран
летна са люлька сторили
на Инована колиба
------------------------

Хдила ли си, моминке,
надоло, нах градинкана,
видяла ли си, моминке,
юнацкен зелен босилек?

ендерки = вид цвете, айгъща = вид цвете, врить = всички
------------------------

Питайте руса девойка, прижелевали Стояна

------------------------

Дай ми боже ,гълъбово крилце,
да си фръкнам въф Русийска земе,
да си найда либе скуратлия,
да не пие вино и ракия,
------------------------

Пукат ли ти са устана,
заключени са вратана,
ако меж влези навътре,
ако мож земи и мене
------------------------

Ангелина

Пусто лудо пияно,
гиздаво са галехме,
се три четири години,
търнало да са упива

галехме= любехме 2.пъхъна= цена 3.ефтръна = клевета
------------------------

Драгано бела църнока,
де да та даде майка ти,
де да та даде майка ти,
в селоно на баш терзияна,
------------------------

Сине ле,майчин Стуяне,
оти лу съхниш и вехниш,
оти майци ти не кажеш,
белким ти го ще направи,

1.лу=само 2 сва= това 3.бално= тъжно 4. тора= довечера 5.булки, нону= какино
------------------------

Защо ми плачеш (гарванчо+), защо грачиш,
дали ми си (гарванчо+), огладняло
или ми си (гарваянчо+), ожъдняло?
------------------------

Кажи ми право, юначе,
тора през де щеш да минеш,
тора през де щеш да минеш,
да станам да са огиздя

тора = довечера, кърши = насреща, гинарчено = кладенчето, кладеме = поставим
зе ли ма щиш = ще ме вземеш ли
------------------------

Майчо, бъйремън не познах
от пусти клети сърхоше,
от пусти клети сърхоше.
Голем са байрем помине
и малък иде да дойде

сърхоше = пияница, жи = живее
------------------------

Еленко, Еленко, гиди рибо мренко,
не стой срещу мене, изгорях за тебе
------------------------

Майка си Рада плетеше
на високине одрове,
на виянине килюме

имана = богатство, сюрияна = стадо, кисим = хубаво
Тем: Майка й я придумва за богат ерген, но тя не го иска
------------------------

Разпуснал Кирю, разпуснал
негово стадо големо,
негово стадо големо
------------------------

На дворън има люта ебълка,
де да са молим деньом и нощом,
де да са молим деньом и нощом,
дано изсъхне люта ебълка

Тем: Зли свекър и свекърва
------------------------

Видях мома хубава
според белйък Дунава,
бело си лице миеше,
черни очи стреляше

бубайко = баща, доката = медна бакърена пара, бабульки = бубулечки
------------------------

Триста бяхме (милна мале+), триста харамия,
на вървяхме (милна мале+), как вървяхме,
извървяхме (милна мале+), ...
------------------------

Зъглавей си мъ, майчице,
заглавей и оженуй мъ,
дорде съм малък и глупав

лефтер = ергенско, вакъть = време, сосва = достатъчно, артисува = остава
------------------------

Айнва черноко моменце, да умреш да ма разправиш
------------------------

Заглавей ме, майно ле, оженяй ме
------------------------

Я не съм кривъ, майчице, га ми съ руски очине
------------------------

Нивясто млада, батькова,
майка и батко думаха,
майка и батко думаха,
------------------------

Горице, темна осойко,
що си бyдало цъфнала,

Тб: виж тази мелодия в с. Пирин
------------------------

Харам ти било, Айшинко
------------------------

Я си мене (Минко+), право кажи
сос да не таптем (Минко+), каловене,
------------------------

Меня от тебя омина,
пък тебя не оминова,
- Нема и да ти омили,
че са сме много галиле

галили = любили, драговали = обичали, въднъж = заедно, мехтеп = училище, уйгун = стройна
------------------------

Нови са медресе градили
да сбират нови телебе,
най са по-първ писали
Раиф хаджи Еминчено

Тб: помашка /песен/, медресе = училище към джамията, телебе = ученици, елиф = първата буква от арабската азбука
------------------------

Бяла съм за кадъна съм

- Бяла съм - за кадъна съм,
вакла съм - за алтъне съм,
ако ма не фатат, юначе
твоине жъльти алтъне,
изим ти давам, юначе,
връх мене друга да земеш

Тб: сравни - Смукетли ? та са Стано, не фатат = не ми приличат, изим = позволение
Тем: Знае цената си на хубавица
------------------------

Я да взема щоно галям,
та хич госка да ни ходя.
Взела го е малка мома,
побило е малко-много,
седнала е да му плаче

II. запис: /помашката/, Тб: Сравни с помашката
щоно = което, галям = любя, побило = минало време, яце = много, заболела = затъжила
ага = когато
Тем: Не иска да я заведе на гости у майка й
------------------------

Гюльсюмьо хаджи Моллова,
ти чула ли си , ни ли си
------------------------

Сюлейман маргаджияна
------------------------

Кадир си дойде от Скеча, та на вратана почyка
------------------------

Чека ти кажам, Гюлсюме, как върви Халил ..
------------------------

Мъри моме, малка моме, (аман+)
дигни очи, погледней ма,

Тб: Бд: турски макам
------------------------

Мари Тудоро, Тудоро,
мари дженлатска дъщерьо,
бива ли тора да дойдам?
- Бива ли, бива, хайдутче,
------------------------

Туно майчина дъщерьо,
кахно ми лежиш ко yмреш,
кахно ми лежиш ко yмреш,
как ще та прави майка ти
------------------------

Търнала майка, търнала със сина на манастиря

------------------------

Разсърди се малка мома
на майка си, на татка си
------------------------

Чим как мъ, майчо, породи
сакав вакъл каматън
------------------------

Метни ми, Кичко, киткана
да съ не метам в рекана,
да съ не метам в рекана,
че съм със скъпо гиздило

Тб: Песента е съчинил съпругът на певицата и я пеел, когато бил в добро настроение.
Бд: лична, съчинена от мъжа й, гиздило = премяна, бубайко = баща
------------------------

Мойно е Айше душлолу
от кюприена в в рекъна,
от кюприена в в рекъна,
рекъна да ма занесе

кюприена = мост, опреж = пред
------------------------

Заради тебе моминке
------------------------

Стани ми, бело момече,
стани ми, севдо, отвори!
Сън ли ни съ си наспало,

сън ли ни съ си наспало
в лефтерене вакъфе

Тб: лефтера = неженена
дребнинем = малките
аглъци = кърпи
едринем = големите

Тем: Като лефтера страдала от майка-мащеха
------------------------

Бил ма си галил джанъм, бил ма си мамил, от мала-майшка джанъм, та до голема
------------------------


Русе, малка моме, що си уникнала
------------------------

Гинко ле пиле писано
------------------------

Хайде щим, адаш, да идем
под Димовина пенджура,
... да прислушаме
------------------------

Моминке ле, черноокичко,
черноокичко, мръноокичко,
я та галям, ти не знаеш

Тб: мръноокичко = палава, хубава, галям = любя, кавуль = облог, чеир = ливада
гюннюкчие = надничари
------------------------

Я ми бех заспал моминке, на високана планина
------------------------

Уйчо ле хаджи Никола,
добрия цар са скриямо,
скриямо и замерямо,
------------------------

Пущино стара мерецка,
стара си остаряла си,
пък искаш млада невяста,
------------------------

Росни ми ситна росице,
оквасяй чаир тревица

квася - мокря
------------------------

Море заспали са юнак и девойче,
море заспали са на път на кръстопът,
Море който мине де девойче буди
------------------------

Турчине софеленине що ти е конче кахарно
------------------------

Що седиш Гюлюм що чекаш,
на големие капие,
------------------------

Еленке ле,любе ле,
пътян беше край село,
я го сторих Елено
------------------------

Сосва ма майчо провада,
се надвечер на вода,
------------------------

Икиндия са помина,
майчо, съвдана ни дойде,
дели са болен разболе,
или в дюкенъън остана?

Тб: 1. заглавил= згодил 2. ъйся= сега
------------------------

Караш ма, майчо, мъмраш ма,
скоро ще да ти забегнам,
много щеш варди патя ми,
много щеш варди патя ми,
де срешниш патник и друмник,
и пак ли нещеш да питаш,
------------------------

Мухамед збира тарнува,
с деда му и с бобайка му,
------------------------

Москофън са е наситил,
Шипка и Плавне седене,
Шипка и Плевен седене,
очине са му в Адирне,

Тб: 1.Адирне= Одрин 2.кундисал= установил 3.ики= дванадесет
4. бина= хиляди 5. хаскере= войници 6. мънахи= всичките
7.. този стих българите християни са пеели лреинъчен:
"да падат турски фесове"
------------------------

Майчице алехченчице, даль ти бех ... станала
------------------------

Москофън върви и пита:
де има вода студена,
де има вода студена,
де има сенка дебела,

Тб: 1.Дахън= гр.Златоград 2. Деридере= гр.Златоград
------------------------

Турчин допадна, малкя моме
на равни дворье
сас конче слиза (малка моме)
и си е пита
------------------------

Фатме е мома родила,
родила искутила,
родила искутила,
------------------------

Позачул ли си сине мой
------------------------

Терзийче ситно кибарче, хайда та вика ага...
------------------------

Майчице, не кратиха ли са
------------------------

Върви, Алийо, и гледай,
и десна ръка протегай,
..... майчеца,
... вода студена
------------------------

Байрече зелин и чървен, чим цяла съ вееш година
------------------------

Орешо зелен и цървен,
дано си държиш листено,
дано си държиш листено
досреди лето, пролетье
------------------------

Я съм подзиме легнала
------------------------

Жельничко любе, мильничко,
майка ли те е карала,
майка ли те е карала
или та е разбрала
------------------------

Имела майка беличка Стана,
възвикува йе ката утрина
------------------------

Ингице, моя итърво,
я ти съм Айше причула
в ситнънъ гора, зелена,
ситнънъ гора, зелена
със един млад ....

инге - лельо
------------------------

Хайде, Гюлсюм, хайде, джанъм,
чи тъ вика Ахмед ага,
ша та пита що си крала,
ще те пита що си крала
------------------------

Ангелина
Хайде, Гюлсюм, хайде, кузум,
да си сторим верен кавуль

кавуль - обещание
------------------------

Вечерай, майчо и легай
------------------------

Момече бело, чърноко
------------------------

Кисимлийче, кисимдарче
------------------------

Недельо, момне ле Недельо,
се ще да си та (леле+) попитам,
се ще да си та попитам:
Даль си от Бога паднала
------------------------

Елено, моме Елено,
син ми си пламе стъкнала,
син ми си пламе стъкнала
------------------------

Руса си майка плитеше
на високине одрове,
на високине одрове,
на виянине килюме
------------------------

Загалиха са мома и юнак,
ни стърпехъ съ, приследиха съ,
ни стърпехъ съ, приследиха съ
през ситна гора, гора зелена

Тб: посимясала, погирясала = разубедила
------------------------

Стано льо, ти първо любе
------------------------

Майка Януда плетеше
и хитро си я yчеше
Тб: историческа и за цар Костадин
------------------------

Хранила майка, кутила
до три, до чет'ри дъщери,
трине са в земя легнали,
една и Норка остана
------------------------

Коста е сватба възмиксал,
цало е село скалесал,

Тб. От с. Долен
------------------------

Сафа Сюльмана зовала – ти яла тора Сюлмане
------------------------

Я подай си, майчице,
мояна тиха байлама, /2/
с байлъма ще ти поцънкъм
и желно ще ти попея, /2/
------------------------

Илимона са заглави
на големоно Гаговча (?)
------------------------

Счува ми са майчо льо,
кавал ли свири или не
------------------------

Ангелина

Гьоргьо льо,китка кичена,
майчина недокичена
сос ходи, Гьорги Костувци,
костовци кажа неверни

Тб: 1.сос= стига 2.маге= магия
------------------------

Госпут Ангелй питъше:
-Ангеле и архангеле,
де бе Ангеле до ъйсе?

айсе (ъйсе) - сега

---------------------------------------------------------------------------------------

Надежда Станиславова Пачилова, р. 1903 - Златоград

Я подай си, майчице,
мояна тиха байлама,
с байлама да ти поцънкам
и желно да ти попея

---------------------------------------------------------------------------------------

Блага Пачилова 1934

Стани ма, майчо, разчеши
и ма на ситно наплети,
чи ще нивеста да ида
в Топуклу, село големо

Тб: Топуклу = Средногорци, Маданско, илюм = смърт, момарене = годежниците
румане = думаше, подеха = отиваха, галени = любени
Тем: Зла мащеха погубва дъщеря си
и Любовна - двама млади остават заедно чрез смъртта

---------------------------------------------------------------------------------------

Василка - Златоград

Царят съ е подфудулил
подфудулил подголямил

---------------------------------------------------------------------------------------



стари родопски песни автентични записи родопите мадан старцево равнища смолян смолянско родопска народна песен родопа старите родопски песни песен песна фолклор фолклорни изпълнения народно Николай Кауфман помашки християнски мюсюлмански български народни
Боян Добрев / Boyan Dobrev

сряда, 20 февруари 2013 г.

Старите родопски песни - 1. Архив на БАН, 1957-58 г. Записал акад. Николай Кауфман.

Автентични родопски песни, записани от акад. Николай Кауфман в 1957 година.
Източник: Институт за Изкуствознание към БАН


Нова страница:Институт за изследване на изкуствата



I. Изпълнения на Смаил Сабри Ходжов, р. 1937, гр. Златоград



Мале, каде йе Фатьминька?
Два хи са двора шуштяви,
два хи са двора шуштяви,
къпие и са ключнати.

------------------------



Помниш ли, майчо, знаеш ли,
га ма на дюкен пруводи,
га ма на дюкен пруводи,
да купям вино червено

------------------------


Смърайно, бела гъркиньо,
следи ли ми щиш верана,
следи ли ми щиш верана,
носи ли ми щиш рубана?
– Исеин, съвдо голема,
я ти ще нося рубана,
я ти ще нося рубана,
и ти ще следя верана.

---------------------------


Кустадинице нивесто
ти чула ли си, не ли си,
ти чула ли си, не ли си?
Кустадина съ удрили
на върхън, на Иваново
ду дванъ вриса студени

----------------------------


Я съм подзима лежела / Подзим съм мале

Я съм подзима лежела,
подзима, по Узунжово,
цела съм зима лежела

-------------------------------------------------------------------------------------

II. Изпълнения на Сали Мехмед Летифов Уйчев, р. 1917, с. Равнища

Девойко мари хубава



Девойко мари хубавай,
твоена руба червена,
твоена руба червена,
кога йе, севдим, надеваш.
Надевам си я, юначе
в четвъртък рану утирнъ.

---------------------------



Я тъ познавъм, любе ле,
дъ нема да ма йоставиш,
дур йе със тебе не торнам
въз високъна планина

купуци = тарикати
търафън = родата
ъглък = кърпа
манахи = първите
серме гу немой зъбиръ = да не го трупа

мах. Равнища Маданско См Южна България Родопи
Сали Мехмед Летифов Уйчев, р. 1917
---------------------------

Сакова лето пролето ( Песента за Салих ага - управител на Средните Родопи)



Съкова лето прольете,
съкова желно притъжно,
дъли е буднъш бивало,

Историята на Салих ага Пашмаклийски

Сакова лято усилно,
усилно, еце притажно,
никога не е повнено,
никога не е бивало!
Ферман по ферман провадат
от Стамбол града голема;
хабер по хабер дохада
от Гюмюжюне касабо,
от гюмюжюнскен аенин,
от гелиболскен кадия.
Салихагому нарочат:
"Да прави ага, що прави,
нах Гюмюжюне да върви,
нах Стамбул града да иде;
царюму да се поклони,
царюму и везирюму!"
Легнал агуне, задремал,
задремал, тьожко заспал е,
на летен денчок Гьоргювден.
Че си ми виде вов соне:
червена руба носеше,
пъстра кучиа ехаше;
в Пашмакла вода тросеше,
капка водица не найде,
устана да си разкваси,
жьождана да си угаси.
Стрьосум са ага разбуди
и си Страхина порука:
- Страхине, билюкбашию,
морна ма дремка налегна,
та са принесах и заспах,
ала са борже разбудих...
Иди, Страхине, порукай,
моеног брата Лимана,
моеног брата Шишмана!
Шишман приборза, отиде
и си агуне попита:
- Какво е, аго, станало,
какво си, аго, упатил?
- Лимане, брате Шишмане,
нищо не ми е станало
и нищо не сам упатил,
ала ще нещо да стане!
Легнал бях, тьожко заспал бях,
че си ми видех вав соне
червена руба да нося,
пъстра кучия да ехам,
вруд сокацине обиграх,
ниде водица не найдох.
Питам та, брате Лимане,
на хаир ли е, или не?
- Хаидър, ага, хаидър:
пемой са, аго, кахъри!
Еще си дума думаха,
агому хабер допадна:
"Татаре ми са торнали
от Гюмюжюне касабо:
снощи са били вав Палас,
довечера са в Пашмакла!"
Агуне глава наведе
и си Шишману думаше:
- Лимане, брате Шишмане,
ни` са сме с тебе карали,
дьо да са, брате, сгодиме,
дьо да са, брате, простиме!
Еще си дума думаше,
еще Лимана кудеше,
татарски коне тропнаха
на калдароме-сукаци;
с петали лочки правеха,
с гоздене оган всичаха.
Татаре порти хлопнаха,
от коне бърже слезаха,
с чизмене вотре влезаха,
агуне мехтюп метнаха.
Кетипче мехтюп пееше
и на агана думаше:
- Да борзаш, ага, да идиш
нах Гюмюжюне касабо,
царен е тебе послагал;
царюму дуво да вдигаш!
Царен е тебе проводил
цошена руба червена,
сърмени бели поесе,
синджир ли нешан на шия.
Агуне глава клатеше
и синовем си думаше:
- Сетам са, айол, сетам са
какви ми даре провадат,
каква ша руба да нося,
какви нешане ша имам.
Йдите, айол, идите
нах Гюмюжюне касабо,
дано на, айол, сгодите
сас гюмюжюнскен аенин,
еас гелиболскен кадия
и сас стамболскен везирин!
Ищат ли цоха алена,
давайте сърма-коприна;
ищат ли бели грошове,
давайте жьилти алтоне!
- Ходихме, буба, молихме,
ала са кимни ворнахме.
Другож с пари са воршеше,
сига парине не воршат.
Теб, буба, хабер провадат,
ти да са сгадаш да идеш.
нах Гюмюжюне касабо,
нах Стамбол града голема,
царюму да са поклониш,
царюму и визиремнем!
Мамна са ага отиде
вав Гюмюжюне касабо
с оники киши сеймене,
сас товар жьолти алтоне,
отиде, тамо остана...
По пилце хабер проводи-
"Носите здраве нагоре,
нагоре, нах планинона;
носите здраве децамнем,
децамнем, еще людемнем;
носите здраве овчерем,
овчерем, още аргатем;
носите здраве сейменем,
сейменем, бюлюкбашием
Е ща далеко да ида,
е ща са млого забавем."
Ага хаберен допадна
в Пашмакла село голямо,
писнаха бели кадони
на високине кьошкюве,
плакнаха малки дечинки
вав аленине люлчицки;
охнаха млади овчаре
на високана планина;
тюхнаха отбор сеймене,
вав аговине конаци!
Сальо запяха имаме
на високине минаря;
пилцине форкат и пейот -
с песнине думат и плачат:
"Салихага е загинал
вав Гюмюжюне касабо,
вав пашовине сарае,
на високине чардаци!"

Чепеларе, Асеновградско (Дечов, В. Миналото на Чепеларе. Кн. І. С., 1928, с. 86).

---------------------------



Фатмино, кузум Фатмино,
от вчеръ гледъм до снощи,
от вчеръ гледъм до снощи,
дъно тъ нейде не видем

т.б. Майка й я дава на друг без съгласието й
---------------------------



Торна мома на водана
с кован бъкъл въф ръкъна,
га йотиде на водана,
че я найде насущена
насущена вазмъатена

Тб: насущена - боклучава, сущи - боклук
---------------------------
Стани ми Кирко налей ми



Стани ми, Кирко, намери, /2/
два юза белъ ракие,
два юза белъ ракие, /2/
три юза вино червено

Тб: Кирко = името на кръчмаря, намери = налей,
нишанън ми съ дунели = донесли на момата годежен дар

---------------------------
Седнал е турчин да пие



Седнал йе турчин да пие
и Стуен си го наближи,
и на бас съ съ фатили
кой ще съ пиен опие

---------------------------
Посбрали се момите



Посбрали съй момине
нах река платно да белят,
белили, колку белили,
станали, та са торнали

---------------------------



Подайте ми (мъри+) отключувене,
да йотключим (мъри+) шерден съндък,
(дай ,мъри, дай+)
да йотключим шерден съндък,
да извадим сичко дребну

---------------------------



Оти ми, севдим, не минеш
приз мойне равни дворове,
да си ти метнъм китчицай,
китчица къръмфилюва

---------------------------



Не иди Махметь не иди,
низ Арда Махмед на сватба,
низ Арда Махмед на сватба,
часка ще има попрелка,

---------------------------
Карамфило, любе мое



Къръмфильо, любе мое,
обърни съ, погледни мъ,
обърни съ, погледни мъ,
возпрей кончек, дочекъй мъ

---------------------------
Заим си коня ковеше



Зъим си конъян ковеше,
майкъ му ноги държеше,
любе му диван стоеше,
светлъ му пушкъ държеше,

---------------------------



Въз рякъ върви копеле,
киткъ държи ф ръкона,
киткъ държи ф ръкона,
мехне от мойна гръдинка,

---------------------------



Аретлик, беним аркадаш,
нах бунар ага наближиш,
немой ми вари кончено,
шинлик ми немой ръзправей

т.б. Другар ще занесе на старата му майка вест за смъртта му.
-----------------------------

Хасан за Сюйчук тръгнува



Хасан нах Сюйчук търнува,
пък му майкъ му не, не дава:
- Не иди, сину, нах Сюйчук,
конен ти нах там не, не върви

Тб: Сюйчук = с. Върбина
голюм ще бъйрем дъ правим низ дели Арда надолу = отвели го на Арда и го хвърлили в реката
Тем: Не послушал майка си, заловили го и го убили
--------------------------------------------------------------------------------------

III. Асан Мохамедов, Средногорци, р. 1940



- Лейлинко кузум, пиленце,
ага ми торнеш на вода
през зеленана ливада,
чоску променяй ногите,
че галям дъ тъ погльодам

--------------------------------------------------------------------------------------

IV. Ахмед Асанов Папучаров, р.1918, гр.Златоград



Горице темна, зелина,
чешмице, скоро градена,
я са на тебе верувах,
пък тий ма в тебе фатиа

Тб: Бд: обем децима
ясире = роби, мънъхъ = всички, ката = всяка, вутирна = сутрин
сая = тая, шуштави = неметени
Тем: От турското робство - 3 синджира роби и Юнашка
---------------------------



Гюльсуме моя дъщерьо,
се лежиш дьеветь години,
се лежиш дьеветь години,
ни съ Гюльсуме нъправяш

изп. Ахмед Асанов Папучаров
---------------------------
Земьо, земьо, черна, тевна



Земe, земе, черна, темна
що изидаш, що изпиваш,
та изеде и моено,
и моено първо любе

Тб: клочат = разяждат
Тем. Умряло любето му
---------------------------
Юсеине ле, йолдаше



Исейне ле, йолдаше,
йолдашене ти търнуват
и тебе викат да идиш

т.б. войнишка
Тб: йолдаш = приятел
търнуват = тръгват
жельнен = жален
селям = поздрав
яца = много
аян = в строй

---------------------------



Мехмед съ збира торнува,
на Узунджовскин панаир
Мехмед си Айши викъши

Моамед съ збира торнува,
на Узунджовскин пънъир
Моамед си Айши викъши...


Тб: Друг му надува когато пее
---------------------------



Моли са, майчо, двори са
да та в низаман не влазям,
чи ку ти ида, ни дойда

т.б. войнишка, гайда октава баса,

двори са = много да се моли, низаман = войската
руба = дреха, дивлицка нагуда = вид военна униформа
---------------------------



- Моминке ле чернокичко,
чернокичко и рънокичко,
я тъ галям, ти ни знаеш,
да тъ сторим верен кавуль

Тб: Интересна мелодия. II изпяване - голям обем
Бд: тракийски хиатус
---------------------------



Речен бе камень река занела,
поарвъ са съвда геч заборева,
геч заборева, геч прежалева

---------------------------



Стани са, Гюлсюм, огизде
с кръпкана месечинкова,
е че ми слези надолу,
на земйълъна одая

Тб: Местна - преди 70 г. Песента е съчинена върху действителен случай, станал в Златоград към 1880 г.
земйълъна = приземна, одая = стая, изчуена = прочута, поглави = сгоди, мижувек = чичовият
---------------------------



Тодорке ле, либе ле,
се заминам, поминам,
се разсадаш босилек

Певецът си съпровожда на гайда
Тб: соса = стигна
Бд: да слажа

---------------------------
Байряко зелен и червен
Ахмед и Смаил



Мелодия с гайда, свири Ахмед.



Бъйрече зелен и червен,
цалъ съ виеш годинъ,
цалъ съ виеш годинъ,
виеш се, не ръзвиваш съ

Тб: Единият спуща кварта, другият - не.
тем- хайдушка
---------------------------



Ахмед и Смаил

Ръфка Смаилу викаше:
- Я соа день подам нах майка, /2/
нах майка госка гулема

Тб: Случаен двуглас
соа = тоя
тора = тръгна
ъднъш = заедно
упрегна = премене
алче = кърпа
кундри = обуща
лескати = лъскави
мучинькине = малки
---------------------------



Де са е чуло, видяло
село без вода да има,
на едно место имаше
и него мома чуваше

Тб: Слизане на кварта - характерен ход за Златоград
зулум = лошо, зло
---------------------------



Предай са Кише Пинюва,
предай са мое дъщерю,
-Как да са прида майчице,
га ми са руски очине,

т.б. предай се - да не се съпротивлява на смъртта

----------------------------

Ахмед



Байряме, пусти, байряме
да беше барем он-беш гюн

---------------------------------------------------------------------------------------

V. Ахмед Исеинов Крушков, р. 1917, Старцево



Фатьминка плети джурапе
и ръби теньки ръкаве
да чака мюджеджиене,
га са аскерен развърне

Тб: мюджеджиене = вестители на добри новини, които получават подарък за новината - чорапи, пари и пр.
аскерен = войниците, михтюп = писмо, нагорян = изгорен
Тем: получила вест, че либето й войник е болно

-------------------------



изп. Ахмед Крушков и Хасан Мехмедов Контилов - р. 1926

Хъфка кадиря зъвала,
зъвала и наръчала:
- Ти яла тора, къдире,
и ърмаган ми донеси

---------------------------------------------------------------------------------------

VI. Ахмед Контилов р.1916, Старцево



Речен бе камен река занела,
първа са съвда геч заборева...

---------------------------------------------------------------------------------------

VII. Блага Пачилова - р. 1934, Златоград



- Стани ма, майчо, разчеши
и ма на ситно наплети,
чи ще нивеста да ида
в Топуклу, село големо

Тб: Топуклу = Средногорци, Маданско
илюм = смърт
момарене = годежниците
румане = думаше
подеха = отиваха
галени = любени

Тем: Зла мащеха погубва дъщеря си
и Любовна - двама млади остават заедно чрез смъртта

---------------------------------------------------------------------------------------

VIII. Даут Мехмедов Санков - р. 1929, Старцево



Мине, майчина дъщере,
арнисай гали Дауте,
Даут е влизал в дюкенйън

Тб: Песен от тяхното село - описва случка, станала в с. Старцево..
арнисай = престани, стига; гали = люби; влизал = обвинен, че ограбил магазина в село, онкиши = 10

---------------------------------------------------------------------------------------

IX. Зикери Мехмед Агушев 1938, Старцево



Фатмице бялка, черночка,
Фатмице тенка, височка,
ти ли Мехметя апиваш,
ти ли му даваш вшнуно

Тб: гано = когато; не е нагодно = не навреме; мучконо = малкото
Тем: Вини я, че дава на мъжа й пиене
---------------------------


Свирчице, не засвире-а-вай,
любе ле, нимой запява,
любе ле, нимой запява,
чи ще ма жално разжелиш

---------------------------


Йе заглавени по-галя,
по-галя да ги възвивам,
по-галя да ги възвивам,
оти съм и я главена

Тб: заглавени = сгодени; галя = обичам; възвивам = мамя, въртя; елънджие = лъжливо;
копйъле = момче; туф = тук; анкъс = нарочно; забливе = забавлява; илиндисува = занимава
---------------------------


Вий чули ли сте, не ли сте
ново какво е станало,
ново какво е станало
в Сьойджук, село голямо

---------------------------------------------------------------------------------------

X. Идрис Мехмедев Хаджимустафов, р. 1933, Старцево


Хавза е болна легнала
доло, в долнана махало,
ся цяло лято, прълятье
и цала равна година

---------------------------


Фиданьо тънък и висок,
арнисъй ходи лефтер,
лефтер ти вакътъ мъминъ,

---------------------------


Първъ съ съвда геч зъборева,
геч заборева,геч прежалева,
я си ми дайте първъна севда,
---------------------------


Немой ма глави майчице,
дьено е хаскер копйели,
чи ще в аскеран да иде,
та ще ма млада остави,

---------------------------


Збиръй са чайко търнова,
збира са пак си не ходи,

---------------------------


Стани ми Ъсман позбери,
врит Драмаскине хекиме,
врит да ми дерман дънесат,

Тб: 1.хекиме= лекари 2.дерман= лекарство,лек 3. къдафан= чашка
4. мъслъхат =помощ 5. заманън= краят
---------------------------


Дюшеме новъ, гръдена,
дубре си бяло камене,
дубре си бяло камене,
та не си мома лефтера

---------------------------------------------------------------------------------------

XI. Исуф Рашидов Метков 1907, Буково


- Чул ли си, аго Мехмедъ,
белъ е дошла кинига
от Гюмюрджинън каймакан

---------------------------


Това е гора хайдута,
тука съ крие Караджа,
Караджа ръча, поръча
Дъръдерскимнем хъяме

---------------------------------------------------------------------------------------

XII. Ибрям Сарачев 1917, Мехмед Куруджиев 1919 - с. Буково, Мадан


Минко, черночко момяче,
сбирам ти нишан продавам,
назад дъ ми го не воарниш

---------------------------------------------------------------------------------------

XIII. Мехмед Фетахов, р. 1910 - Бyково


- Бягайте, моми печински,
да си не слизам от конен,
да си не свалем тюфекън

---------------------------


Врит си хаджие дойдоха
и Мустафа не дойде,
той си е тамо останал,
насъм, насреде дюняна,
дено е близку кебанъ

---------------------------


Излял йе Делю въйводъ,
въйводъ Делю, хъйдутин,
заръча Делю, поръча
Деридерскеннем хъяне,
хъяне, кабадани

---------------------------------------------------------------------------------------

XIV. Мехмед Хасанов Байрямов, р. 1937 - Старцево


- Горице темна, зелена,
ти що си бално видела,
ти що си бално видела,
та си по дъно съхнала

---------------------------------------------------------------------------------------

XV. Мехметь Исеин Байрямов, р.1917 - Старцево


- Ахмете, севдо голяма,
майка ти снаха йотбира -
отвън да хи е камътнъ,
вътре дъ хи е работна

---------------------------------------------------------------------------------------

XVI.

Мехмед - Старцево

- Бързай ми, бързай, любе ле,
та мъ по-бърже замини,
иди си друга загали,
друга, във другъ мъълъ

---------------------------

Мехмед и Исyф - Бyково


Пусбрали съ съ, събрали
до деветина овчере,
ъдин със друг съ спитвъхъ
кой ще Дъмьена измами

---------------------------

Мехмед - Старцево


Горо горо лилянова

---------------------------

Мехмед - Старцево


Байрям се мина, помина

---------------------------

XVII. Мохарем Исуф Топчиев, Старцево


Я бях на война йотишъл,
на война, на Цариграда,
Радка бях болна йоставил,
та ще ми пърсне децана

---------------------------


Засбирал се е Мохамед,
засбирал, зайъртосовал,
засбирал, зайъртосовал
за Узунджовскиен панаир

Тб: зайъртосовал = приготовлява
румане = говори
кина = какво
мюрмюз = вид плат
андезе = мярка за дължина
кланял = молил
бушиндисал = изпразнил
тюфекън = огнестрелно оръжие
мърфко = малко
капие = врати
онкиши = 10
фортоми = въжета
пребил = премазал
ълли беш = 55
кайдиса = погуби

Текста у Блага /Пачилова/.

---------------------------------------------------------------------------------------

XVIII. Надежда Станиславова Пачилова, р. 1903 - Златоград


-Ходи ли,съвдо по село,
ходи ли,находи ли са,
гали ли,нагалили са,

---------------------------


Илимона съ заглави

---------------------------


- Я подай си, майчице,
мояна тиха байлама,
с байлама да ти поцънкам
и желно да ти попея

---------------------------------------------------------------------------------------

XIX. Неизвестна изпълнителка - мах. Равно нивище



Бъйрям съ минъ, поминъ,
мен съ гиздилу не сваля,
кънъ ми съ я фатилъ,
черен е въил станала

---------------------------



Руска е межо зовала
горне и долне махала,
горне и долне махала,
дъ берът черни череши

Тем: Откраднал мома
---------------------------------------------------------------------------------------

XX. Непосочени изпълнители - Средногорци


Девойко мари хубава (мъри+),
нам с теб кумшие не давът,
нам с теб кумшие не давът
ний с тебе дъ се земиме

---------------------------------------------------------------------------------------

XXI. Рамадан И. Хаджимустафов 1922


Ахмете севдо голяма
- Ахмете, севдо голяма,
майка ти снаха йотбира

---------------------------------------------------------------------------------------

Ресим - Старцево


Лятифка ми е липцала
три дена и два вечера,
нийде я нема никъквъ

---------------------------------------------------------------------------------------

Следващите записи са интересни с оглед на това, че стилът на изпълнителите се различава от останалите в същото село. По скоро напомнят на каракачански и на песни от Северна Гърция.

Риза Мехмедов Контилов, р.1922 - Старцево
Даут Мехмедов Санков, р.1929 Старцево

Айше, Сефтьово момьече до два-троица изяде и мойни Мехмет изяде

Айшинко севдим Айшинко сос ходи сос съ ръсходи, сос сурни жълти шълвере

Риза - Балада за момата войник - Пък Гирицкана дъщере

Риза - Балие конйън ковеше майка му ногъ държеше невяста диван стоеше

Риза - Вий чyли ли сте какво е ново станало в Мадан село големо

Риза - Врит са са сбрали, пудбрали топуклицкине (средногорци - маданско) девойки

Риза - Девлецка мома, моя сърчице излези си ми извън вратцана, да си ти видям бялоно лице, бялоно лице бяло ли ти е

Риза - Джемиле Исеинова, тя е ряничко станала

Риза - Задала са е Фатьминка

Риза - Майчице моя майчице Катро ще мйене къйдиса, плиткине да ми разплете

Риза - Майчице, моя майчице

Риза - Минка въз одер, низ одер бела коприна приприда насрещy варви Мехмете

Риза - Познаваш ли мъ, Смаиле, на сава хоро виено

Риза - Стани ми, Али, ортъсъй сивоно конче ранено,

Риза - Старцево - Излези види майчице - ТБ: Не е ритуална, но бабите плачат на тази песен, значи е спомен от време когато е била.

Риза - Чурешко, черна габерко чим беше цвята цветила пък рода не си родила

Риза - Ъхмете севдо голюмо бундже ие заман галихме галихме пък не зехме

Ъхмете писан михтарски

Исеин флазе фъф Софие

Риза и Даyд - Дъно мъмурън (офицера) йосльопне, га са иниден завърна иниден хъскер да зима, все хи на отбор йотбира

Риза и Даyд - Севдим съ сбираш, търнуваш ам мене комy оставяш

Риза и Даyд - Стига ми гали дъщеро атат хъжицкънъ бърчинъ

Риза и Даyд - Хайде щем, кузум, да идем във Смилен село голюмо

Риза и Дауд - Вчера съм госка ходила нах касъмова барчина нах yйковоно момече

Риза и Дауд - Пyстана Айша Младена, пyстана дyша шънлива

Риза и Дауд - Поседи, Хайдар ефендим поседи да са погалим, ти съва де щеш да найдеш, сакова хоро избрано

Риза и Дауд - Чул ли си ,севдо,Мехмете, чул ли си,севдо,не ли си, чим я невеста търновам


---------------------------------------------------------------------------------------

Салих Абдулахов 1940 - Средногорци

Та чули ли сте, не ли сте

---------------------------------------------------------------------------------------

Хака Шерифов Хаджибекиров 1938 Старцево - Моме моме я та галям ти не знаеш

---------------------------------------------------------------------------------------

Хамди Топов - Старцево

Турчин допадна малка моме

Фатмо, майчина дъщеро

Ран си бех сяла босилек

Я да си зема галеноно

Събра ли са са косаджие

Събра ли са са косаджие - 2

Не фалям ти са, юначе

Моме, моме, малка моме

Девойко мари хyбава вашана пуста махала

---------------------------------------------------------------------------------------

Хасан Кешфов р. 1945, мах. Равно нивище

Планино, зелен пущино ката година изидаш по един вакал кехае

Та чули ли сте, не ли сте кина е ново станало на джамийскана махала

---------------------------------------------------------------------------------------

Юмер Ахмед Камбуров 1938 - Старцево
Дуйни ми, лейни, бяль вятър

---------------------------------------------------------------------------------------

Неделино

Още 5 години ще ходим

/е/ Ощи щим бешур дъ одим
и бешур та ермибешур,
и бешур та ермибешур,
дорде ирмюич не сторим

изп. Рафие Ч. и Рафие А., Неделино, 1957
Тб: II-ри глас надпява I-ви.
бешур = 5 години
ирмюич = 23
Бд: Сравни шопската от зелената книжка, която е дисонанси от началото до края.
-------------------------------------------------------------------------------
Ожени ли ме майчице



Ужени ли ма, майчице,
найде ли рахать йудь меня,
найде ли рахать йудь меня,
наседе ли са приз мене?

изп. Хатие и Фериде, Златоград, обл Мадан, 1957
Тб: рахать = спокойствие, приз = без, разшени = развесели
прогима = закуска, бара лу = поне, сава = тази
ней-йъце = най-много

Хатие Чилингирова 1940
Фериде Филизова 1940
--------------------------------------------------------------

Загалил юнак, заследил



Загалил юнак, заследил
до трине руси девойки,
ъднъна беше близничка,
другана беше делечна

Тб: чергир = бакърен съд, въсьят = завещание, посторя = направя

Златоград, 1957
Хатие Чилингирова 1940
Фериде Филизова 1940
--------------------------------------------------------------

Хранила майка, кутила



Хранила майка, кутила
до три, до четри дъщери.
Трине са в земе легнали,
една и Норка остана

Тб: кутила = отгледала, яце = много, гледай да ми са направиш = да оздравее
свроща = възвръща, насосова = продължава, чеирка = поляна, ливада
изп. Фериде Филизова
----------------------------------------------------------------------

Какво е ново станало



Какво е ново станало,
във мелка река широка,
на младешконо сабранье,
Ръска е от там паднало,

Тб:Ръскината песен - гласа на Райфинка. Мелодията на Рофинка.
тем. Конкретна случка. Станало в 1953 г. в Златоград - нова песен
изп. Фериде Филизова
-------------------------------------------------------------------
Стани ми, бело момиче



Стани ми бело момече,
стани ми съвдо отвори,
носом ти ситом армаган,
ама да си го извадаш,
от шелянина пояси,

изп. Фериде, Златоград 1957
-------------------------------------------------------------------








стари родопски песни автентични записи родопите мадан старцево равнища смолян смолянско родопска народна песен родопа старите родопски песни песен песна фолклор фолклорни изпълнения народно Николай Кауфман

Боян Добрев / Boyan Dobrev