Tuesday, May 17, 2011

Покръстването на българите мюсюлмани. 1912. Пламена Стоянова

Антон Страшимиров:
„Тези, които държат за честта на нашата страна, трябва да знаят, че в нашите гранични райони, населени с помаци, които напоследък бяха освободени, нашите власти са действали по начин, позорен за страната ни и за човечеството. Единствената цел, която са преследвали, е лично обогатяване. Покръстването е само претекст. То не е спасило помаците от жестоко третиране, освен в случайте, когато свещениците, с които са имали работа, са се оказали съзнателни хора. Обаче такива случаи са много редки. Църковната мисия е под всякаква критика. Платени са високи възнаграждения, но свещениците, изпратени да изпълнят тази задача в помашките села, били пияници и престъпници, чието оставане в България не е било възможно. Поведението на полицията е чудовищно. В България никой няма и никой не може да има представа за жестокостите, извършени от префекти, полицейски началници и свещеници. И все пак, в самото начало тези помаци показаха почти пълно подчинение на нашата армия. През последните две десетилетия те бяха започнали да мразят тюркската идея. Те се оплакваха главно от лошото състояние на планинските им пътища, както и от тежестта на годишните данъци. Те знаеха, че в България нещата в това отношение са на път да се оправят, и мислеха, че българското правителство ще им осигури поне добри пътища..."
Карнегиева фондация за международен мир. Доклад на междyнародната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни.

Пламена Стоянова - Покръстването на българите мюсюлмани, 1912

... Покръстването се извършва главно със средствата и методите на принудата, често и на откровеното насилие. За това категорично свидетелстват дори и документи, публикувани в сборника на проф. В. Георгиев и доц. Ст. Трифонов. Той дава добра представа за средствата, методите и етапите на покръстителната акция, което прави излишно нейното подробно описване тук. Въпреки преобладаващия приподвигнат тон, част от документите разкриват истината, която понякога е твърде нелицеприятна. Например, оказва се, че в повечето случаи покръстването е недействително от гледна точка на каноните на православната църква, защото е извършено не чрез потапяне, а чрез обливане. Години по-късно това ще стане тема на разгорещени богословски спорове в Синода. Всъщност то е недействително, защото се извършва с насилие и против волята на покръстваните. Особено болезнен проблем и за потърпевшите, и за изпълнителите е въпросът с многоженството. Постановената от Синода практика е, меко казано, абсурдна - за законни бракове се считат тези, които са били "на лице" при покръстването на страните; другите се смятат за невалидни, а разпределението на родените от тях деца става "по споразумение".

Смята се, че около 200 000 души са били обърнати в християнството. Непосредствените изпълнители на терена и върховната църковна управа в София са абсолютно убедени, че това е станало доброволно, без каквото и да е насилие...

Не стига покръстването, а и местното население постепенно започва да страда в пълна степен от хаоса на войната. Подробна и живописна картина на положението в Родопите в края на 1912 - началото на 1913 г. е направил в своята служебна кореспонденция Стою Н. Шишков, най-добрият изследовател и познавач на района, тогава комендант в Устово. Първата си докладна записка по въпроса той изпраща на началника на 2-а пех. Тракийска дивизия на 2 декември 1912 г. С нея Ст. Шишков алармира военните власти, че в Родопите цари "пълно безвластие". Селата са охожарени, добитъка, храните и покъщнината са разграбени, шири се небивало разбойничество и грабеж, идващата зима заплашва с болести и смърт. "И днес - съобщава той - след преминаването на нашите войски през тези краища и отиването им далеч към Деде-агач и Узун-кюпрю, маса алчни елементи, за жалост и самото местно българско население, се предадоха безразборно на грабеж из помашките села, от които немалко се и опожариха с всичката им покъщнина. Сега стотици помашки семейства стоят без покрив, без покъщнина, без храна и без всякакви средства за живеене и при настъпването на лютата дълга планинска зима те са изложени на явна смърт. И когато един ден техните мъже, сега пленници, а други още скитающи се из планините под влиянието на страхът, се завърнат в домовете си и намерят огнищата си опожарени, покъщнината и добитъците им и челядта им покосена от мизерия, болести и смърт, у тях сигурно ще заговори гласът на озлоблението и отчаянието, а резултатите от всичко това Вам е известно какви могат да бъдат".

При това положение да се твърди, че покръстването на българите мюсюлмани било "спонтанен процес", "доброволно движение", "свободно волеизлияние" и пр. и пр. не е нищо друго, освен откровена фалшификация и груб цинизъм. Документите категорично говорят, че покръстителната акция е родена в насилие, развива се с насилие и довежда до насилие.

В крайна сметка акцията на БПЦ рухва за броени дни и седмици след началото на Междусъюзническата война (16 юни 1913). Светослав Елдъров пише как съпротивата, която съществува срещу покръстването от самото му начало, прераства в спонтанно връщане към исляма още в първите дни на войната, при това със същите средства, с които е извършено. Реакцията на "новопросветените", според терминологията на БПЦ, е толкова крайна, че ги нарежда на страната на противника, срещу когото българската армия трябва да воюва в краткотрайната Междусъюзническа война. Първото известие за този обрат датира от 30 юни 1913 г., когато една рота от 1-и пех. Софийски полк, изпратена в Неврокоп за прикритие срещу гърците, се натъква на въстанало мюсюлманско население в района. "В завързалите се боеве - докладва командирът на ротата поручик Т. Панов - с цел да се сломи упорството на възстаналото население бидоха опожарени отчасти случайно селата Кюстенджик, Триград, Иланджово (Иланджик) и Касик (Балък-Касик)".

Междувременно, докато в Родопите се разиграват тези събития, в Източна Тракия и Беломорието българското население е подложено на най-жестоки изстъпления. Те са описани с всички ужасяващи подробности от проф. Любомир Милетич, който в края на 1913 - началото на 1914 г. пропътува през тези райони и анкетира налесението и бежанците. Без да го е подчертавал изрично, проф. Л. Милетич дава да се разбере, че едни от най-ревностните в насилията са били кръщаваните българомохамедани. Най-големите подвизи в сферата на жестокостта извършват покръстените във военнопленническите лагери, които българското командване, под натиска на БПЦ, има неблагоразумието да разпусне по родните им места. То обаче не прави същото с мобилизираните в армията българохристияни от този край, въпреки тяхното желание да се върнат и да защитават семействата си. Малко по-късно, непосредствено преди реокупацията на Родопите и Беломорието през октомври 1913 г., десетки хиляди българомохамедани се изселват завинаги и се разтварят безследно сред турците в Мала Азия. Скъпа, твърде скъпа беше цената, която българите - християни и мюсюлмани - трябваше да платят на авторите и изпълнителите на безумната идея за покръстването.

Из писмо на Стою Шишков, от щаба на 21-ви пехотен Средногорски полк в което той излага своите идеи и търси компетентно мнение от проф. Иван Шишманов.

"Не срамува ли се тоя "голям каноно-църковник" от това, че реши и допусна да се профанира светото тайнство? Колко пъти се е чел Символа на вярата при "извършването" му над тия изплашени хора? С кой ум изпрати той мисията да похристиянчва едно население против неговата воля, заставено с ножа на четниците? Къде по света църковниците са извършили подобно нещо? Не изложи ли той църквата ни, църковниците ни, Св. Синод и себе си с тия страшни насилия върху едно нещастно население? Знае се, че само турците са налагали своята вяра по този начин. Правилно и канонично ли е това действие на християнския и православен български Св. Синод? Следвало би да отговори и за своите действия и преди всичко за профанацията и осквернението на светото кръщение, с насилието над помаците. Знае ли той какво са вършили някои от неговите мисионери с "кръщаваните"? Защо той прахоса половин милион лева, средства на просешкат ни тогава в парично отношение църква? Колко верни чеда останаха от тъй насила покръстените за църквата? Св. Синод тук закрива скобата, обаче зададените въпроси остават открити"

Заседание на Св. Синод - "Риторични въпроси спрямо някогашния председателстващ и синодален челн Варненско-ПРеславския митрополит Симеон" - 1934г.

"В това позорно и кощунствено дело църквата и държавата действаха задружно. Владици, попове, воеводи и разни нехранимайковци се втурнаха с оръжие, заплахи и грамадни подкупи да вършат голямо християнско дело? Срам ме е да излагам това, което чух да се върши от "просветителите" и което впоследствие видях с очите си"
Архимандрит Инокентий, ректор на Цариградската духовна семинари, управляващ Мелнишката (1913) и Маронийската (1914) епархии.



THE BAPTIZING OF BULGARIAN MUSLIMS
Plamena Stoyanova

The paper studies the christening of Bulgarian Muslims during the Balkan Wars. The author emphasizes on the role of Bulgarian Orthodox Church in this short-lived conversion. According to Stoyanova the part played by the Church was very important but the conversion was conducted under the guidance and support of the state. When the state changed its attitude little or nothing of the endeavors of the Church had left. The author presents the different strategies adopted by the Bulgarian Muslims as a reaction to the policy aiming at their Bulgarization through the imposition of the Orthodoxy. These strategies varied from armed resistance, through passive discontent to double heartedobedience.The paper looks at the position of Bulgarian state towards the Bulgarian Muslims which semi-officially claimed that this population was of pure Bulgarian origin but had lost its religion because of the Ottoman repressions. This position actually was among the main reasons to start the baptizing. The defeat in the Second Balkan War led to political changes in Bulgaria which made it possible for the Bulgarian Muslims to restore their faith. No wonder that they collaborated with the new government. In fact the unsuccessful attempt to baptize the Bulgarian Muslims strengthened the positions of the Muslims (Turks and Bulgarians)in Bulgarian politics and their representatives in the Bulgarian Parliament increased their number.

покръстването, българите мюсюлмани, мохамедани, помаци, пламена стоянова, pomaks, pomak, rhodope, rodopi, родопи, родопите, девин