Западнородопските власи (арумъни) - Тодор Балкански, 1996
Етнос, етнонимия, ономастика, екстралингвистика.
Доктор Тодор Балкански е старши научен сътрудник в Института за български език при БАН. Роден е през 1944 г. в с. Сарая, Пазарджишко. Завършил е Великотърновския университет и аспирантура в Българската академия на науките. Негово дело са над 300 труда по лексикология, ономастика и езикова култура. В ономастиката създава нова дисциплина, наречена ономастична просопография. По-значителни негови дела са книгите Арумъните от българските Родопи и техният говор; Езикови свидетелства за потурчванията в българските земи; Големите власи сред българите; Никола Вапцаров, България и българите; Тодор Живков. Един езиковед за просопографията на диктатора; Западнородопските власи и др.
Въведение
Проучването на западнородопските арумъни не можеше да се осъществи като теренна работа и още по-малко като монографично издание по време на комунистическия режим, който след 1966 г. преследваше всяко съобщение за открити езикови следи от други народности в българската лексика. Добра илюстрация за това твърдение е докладът ми "Власите и езиковите следи за тях в Пещерската топонимия" на Втория българо-румънски симпозиум: "Българо-румънски езикови и литературни връзки" (11-15. IX. 1980, София; Програма 1980, 6). В изданието "Сборник резюмета" (С., 1980), което бе разпространено на самия симпозиум, обаче темата липсваше. Откриването на влашки и юрушко-турски следи в западнородопската топонимия и тяхното публикуване костваше на автора сериозни неприятности. Тогавашният комунистически цензор на Института за български език Иван Кочев го обяви за "турски и румънски шпионин", в резултат на което цели 10 години беше тормозен от Държавна сигурност.
Впрочем по времето на този режим изчезна и всяка статистическа информация за западнородопските и изобщо за останалите власи в България. Те просто престанаха да съществуват, укрити под насилствено поставения им етноним "българи". В краеведската литература за Западните Родопи местните власи почти не бяха забелязвани. В трудовете на П. Юруков "Пещерският край", С., 1965 г., Ал. Арнаудов, Промени в населението и селищата на Пазарджишки окръг., в: Изв. на музеите от Ю. България IV, 1978, П. Делирадев, Приноси към историческата география на Тракия, I, II, С., 1953, П. Делирадев и Ив. Велков, Из България, С., 1946, М. Чолев и Ив Панайотов, Баташка планина. Пътеводител, С., 1982; Св. Кираджиев, През Западните Родопи, С., 1967; П. Полежански, Чепинско, благословена българска земя, Велиинград 1991; Страници из миналото на град Пещера, С., 1973; Т. Рашайков, Брацигово, С., 1973; Музейна сбирка, гр. Пещера, Пещера 1988; П. Герин, Гората прамайката, Пазарджик, 1983; Ракитовоо, С., 1983; Ил. Зоински, Брацигово, С., 1976; Равногор, С., 1982; Девинска планина, С., 1974; Каркария, С., 1979; Пазарджишки окръг, Пътеводител, С., 1983; Р. Гинев, Батак, С., 1979; Пазарджишки окръг, Пътеводител, С., 1983; Р. Гинев, Батак, С., 1976; Живко Радучев, Сестримо и Чаира, С., 1971; Г. Секерджиев, Батак и околности, С., 1971; Родопите през вековете, С., 1966 и др. В тях се срещат само оскъдни данни било за уседнали цинцари, било за куцовласите пастири. Западнородопските арумъни са всъщност непознати и на класическата арумънистика. Единствено в речника на Tache Papahagi, Dictionarul dialectului aroman, Buc., 1974, е приложен като илюстрация фотодокумент с надпис "Пещерски арумъни" за палатков бивак в Пещерската планина. Обзор на съвременното положение в арумънологията и румънистиката изобщо по отношение на западнородопските арумъни сме направили в нашата книга: R. Popescu, T. Balkanski, Aromani din Rodopi Bulgariei, Craiova, 1995, а просопографиите на големи личности на българския народ, които пряко произхождат от западнородопските куцовласи, сме представили в друга наша книга: Т. Балкански и Д. Андрей, Големите власи сред българите, В. Търново, 1996. Част от влашките ономастични следи описах в студията "Историческата топонимия на Пещерско" (Родопски сборник, т. 5, 1983, 105-107) и в книгите: Местните имена в Пещерско (под печат), Местните имена в Чепинско (под печат), Местните имена от Доспатското краище (под печат). На 12.Х.1984 г. в Пловдивския университет под ръководството на проф. Б. Симеонов е защитена и единствената дипломна работа по темата - "Фонетични и морфологични особености на арумънския език от с. Дорково, окр. Пазарджишки, в българска езикова среда" на Величка Георгиева Гушева-Кърпарова. Така де факто, макар и при трудни политически условия, темата за западнородопските куцовласи, начената в трудовете на К. Иречек (Пътувания по България, С., 1974; История на Българите, С., 1978) и на Г. Вайганд (G. Weigand. Aromunen in Bulgarien...1908), беше продължена. С излизането на вестник "Тимпул / Време" след 1991 г. се начена и темата за арумъните изобщо в публикациите предимно на Тома Кюркчиев. Същият автор заедно с Николай Кюркчиев издаде през 1994 г. и малък Арумънско-български речник (Dictsonar Arman-Bulgar, Sofia 1994), представен с рецензия от Т. Балкански в сп. Български еезик. В момента по темата в етнографски план работи и Светла Ракшиева от Етнографския институт на БАН.
Западнородопските арумъни са обречени на пълно изчезване сред българското население. С това монографично изследване правя опит да спася малкото от останалото в езика и екстралингвистиката на българите от този почтен народ, живял с нас цяло хилядолетие в мир и невероятно разбирателство. По нази причина напускам тесните рамки на лингвистичното изследване, за да мога в книгата да въведа цялата събрана от мене научна информация за вече явния арумънски субстрат на българския народ. Така в това ономастично по същество произведение се осъществява основната дефиниция на термина ономастика, означаващ езикова фактология плюс ексталингвистично обкръжение.
Западнородопските власи (арумъни) - Тодор Балкански, 1996
Тодор Балкански, Родопи, Западни Родопи, западнородопски, родопски, власи, куцовласи, армъни, арумъни, цинцари, каракачани, юруци, пещера, брацигово, ракитово, история
Густав Вайганд - Аромъни (1899)
Константин Иречек - Княжество България (1899). Румъните (Власите)
Предаване на БНР: Армъните – познати и непознати, 29.02.2016
"Наричат армъните и с други имена – аромъни, цинцари, власи, куцовласи… Наричат ги и спойващото вещество на Балканите, защото техни представители живеят във всички държави на полуострова. А те наричат себе си наследници на древните траки – автохтонното население на Балканите. Езикът, който говорят е от романската група и често го бъркат с румънския, дори някои изследователи го наричат диалект на румънския език. Но според самите армъни не е точно така. Какви усилия полагат те днес, за да се съхранят като етнос в условията на глобализацията на съвременния свят и да опазят езика и културата си не само у нас, но и по света – за всичко това разговаряме с армъните Тома Кюркчиев, почетен председател на Дружеството за аромънски език и култура; Николай Кюркчиев, изпълнителен директор на Центъра за аромънски език и култура, поет; Коста Биков, кинодокументалист, режисьор и поет, и композитора Георги Холянов."
Боян Добрев / Boyan Dobrev
