Първите записи на фолклор в България с технически звукорегистриращи средства за научни цели датират от началото на XX в.
Учителят по пеене в трикласните станимашки училища Алексей Шулговски, родом от Украйна, записва с фонограф върху восъчни цилиндри народни песни от българското мюсюлманско население /Чепеларе, Богутево, Добралък, Павелско и др./ в периода между 1903 и 1906. Твърди се, че музикалният педагог и фолклорист е записал около 500 родопски народни песни с мелодии и текстове, от които са запазени само около 23 дешифрирани текста, публикувани в сп. “Родопски напредък” през 1906 г. [Витанова, 1967]. За съжаление, до нас не са достигнали оригиналните цилиндри със звучаща музика.
Бела съм, бела, юначе
Калина мома, Калина
Карай, мале, кого караш
Минка е рано ранила
Немой ма, майко, провада
Оди ли на ново село
Заспала дилбер девойка
Болна лежи Незифинка
Айде, айде да бягаме
Дуйни ми, дуйни, силен ми вятер
Руфейко бялко, с кого шъ вървиш?
Кена йе чудо станало във Арда село големо
Изгори ма, изсуши ма, Фейминке ле, моме
Майчинко, мила майчинко, сърдитко ми е любено
Айшинку, чапкън девойко
Аман ми, аман, майчице, от сая чепкън девойка
Чирешка е цвет цветила
Събрали са, събрали, деветима терзии
Девойко, мари хубава
Ела се вие, превива
Я са, Гергино, йожени
Гизди се, кичи, Тодоро
Глава ли те боли, сино мой
Гледай ма, писан Мехметьо
Хайде моме, тува надолу
Ходил е юнак, ходил, целички девет години
Изсуши ма, дуветри ма, Фейминке ле, моме
Отишел ми е Караджа Каракадию на двори
Лено, сестро Лено
Наимаш ли са, бре Марку
Молих та, майчу, и молих, не можих да та измоля
Назифинка болна лежи, болна лежи, душа бере
Събрали са се, събрали от девет села големи
Сафие Сюлмана зовала, зовала гу е, рукала
Сахида се е загубил, нийде го нема на конак
Севдице мое, севдилна, къде са сбираш, тънуваш
Славейче, пъстро пиленце
Стани ми, Айшо, отвори, Айшинко
Сюлюлю, Сюлюлю, Сюлмане
Тодоро, мари хубава
Яжте и пийте, йолдашлар
Заспал юнак във гора зелена
Излези, майчо, погледни, кина ми носи рекана
Йолдашлар, беним кардашлар
Долнукрайско момиче, кара ли тебе майка ти?
Кольо е село разшенил на теткови му кьошкьове
Мари мучко, моймиченце
Мома седи на юдрове, на юдрове, на кьошкьове
Вчера ми ходих, майчинко, на долничкана махала
Вчера ходих, мале ле, на Марица на вода
Коне, коне, сиву коне
Защим си дошел, юначе
Кукувичана ми закука в честана гора зелена
Юнак си карат през село
Нема ли майкя, Дели Юмер
Кога са з Браим галейми
Йочи, йочи, пусти черни йочи
През подземи съм легнала
Стани ма, майчо, испрати сая утрена раничко
Йопери ми, бре джайнем, чеврицана
Юначе, лудо и младо, ко имаш севда на мене
Кажи ми, кажи, горо льо
Девойкя мари хубава
Лой чуло ли си, не ли си, какво е ново станало
Не ходи, момне ле, на вода
Сипи ми вино да пиям
Стани, девойкя, погледай
Йо ле ле брато, яла до мене
Юначе, лудо и младо
Кена е ново станало в Мемково село големо
Кадона седи в бахчона
Трендафиле, мойе любе
Заплакала е, джайнем, Стара планина
Заспала дилбер девойка
Какво е ново станало в среде Ескече
Мома е крала алтоне
Аман ми, аман, майчинко
Сипи ми вино да пия, девойко
Галихме са, пиленце
Росице, руса девойко
Сали е рано подранил
Ситна йе роса роснала
Торнала мома на врис на вода
Триста са пушки пукнали
Ясно е слонце огряло
Ала имам снашка
Севдалино моме
Девойко, мари хубава
Селим е меджьо збирал
Не фалем ти са, юначе
Легнала мома
Каде си сама торнала
Каленфирко дилберко, ти червена ябълко
Китчице, мари, китчице
Мари момиченце, ни мало, ни големо
Моме, моме, малка моме
Сечером темна е могла
Я га си одий надолу
Залюляла са Юрдана
Юнако, вакло юнако
Майчинко, мила майчинко
Заспала дилбер девойка
Я поизлизай, Яно мари, на куле, на дилбер калинджа
Алие, любе, Алие
Али паша е кондисал
Ахъ-челебийско (Смолянско) - Смилян и Горно Райково: 1. Момице тенка височка, 2. Да знаеш, майчо, 3. Снощи сам дашол ат пазар, 4. Излези, майчо, да видиш, 5. Сос ва ма карай майчинко, 6. Какна съм, майчо, загалил, 7. Хюсеин са е пабалел /съответства на "Разболел ми са млад Стоян"/, 8. Загалил сам анна мома, 9. Сос ми меновай, момне ле
Рупчоско: 1. Санлива сноха, дремлива, 2. Задали са са, подали, 3. Сега за девет години, джанъм
Речник с обяснителни думи
1.Eа ми съм, майчо, загалил, 2. Равно йе поле широко за ходене, 3. Торнала ми е Назифкя /съответства на "Торнала ми е Йеница"/, 4. Азминку лю, пиленце, 5. От голем Байрем до малък,
двадесте сватби станаха, 6. Загалих мома каматна
Пиле писка, Милке, на ябълко,
хем писка, хем нарича:
- Спиш ли, Милке мари, разбуждай се,
турци земя поробиле,
де бе старо погубиле,
де бе младо претупкале,
останале два сирака,
два сирака, два близнака,
форлиха ги в чоста гора,
в чоста гора лилекова,
лилекова, осенова,
осенова, росенова;
форлиха ги на две ели,
на две ели саковити,
ветър дуйне, полюля ги,
могла падне, нарани ги,
дожд ми сипе, окопе ги,
сонце грее, изсуши ги.
Израсле са по-големки,
та се зеле брат и сестра,
стигнале са мъжко дете,
отишле са на чаршия,
да си фанат алайка,
да им люля, мари, момчето.
Хванали са, джанъм, алайка,
хем го люля, джанъм, и говори:
- Ани, нани, сине, от сино ми,
ани, нани, сине, от щерка ми!