Помашки сълзи /Изселването на помаците/, сп. Български преглед, 1896

родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград, изселване на помаците

1889 - Населението на Енидже - Скеченско и Гюмюрджинско

родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград

Христо Попконстантинов - Краището Бабек в Родопските планини (Велинградско), 1892

>









родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград

Хр. Попконстантинов - Непокорните села в Родопските планини - кн.1 и кн.2

Виж също
Николай Хайтов: За Ахмед ага Тъмръшлията и историческите заблуди в България

родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград, непокорните села, вакъфските села, непредадени села

Христо Попконстантинов - От Витоша до Родопа, Пътни бележки от 1883

Част 1


Част 2


Част 3


Част 4


Част 5


Част 6


Част 7


Част 8


Част 9



родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград

Свещените пещери - Проф. Валерия Фол, 2009

Източник Свещените пещери - Проф. Валерия Фол, в-к Дума, Август 2009

Свещените пещери

Проф. Валерия Фол
18 Август 2009, брой 187

Древните вярвания са оставили следи в днешните ни обреди

Напоследък стана модно да се пише и говори за пещери-утроби. Всъщност, в българската историография погледите бяха обърнати към тези древни свещени места в резултат от проучванията върху тракийската религиозност и античните реликти в българския и югоизточноевропейския фолклор. Археоастрономите задълбочиха знанието ни за астрономическите познания на древните, като анализираха предположените възможности за обреден календар. Някои от пещерите и подмогилните куполни градежи се оказаха места за измерване на времето или по-разбираемо казано - древни обсерватории. И тъй като всяка хипотеза поражда нова проблемна ситуация, то ново интерпретиране на писмените свидетелства и на вече известни и коментирани пещери се оказа задължително. Най-интригуващо в този ред на мисли е изясняването на това как са се съхранили до наши дни древни вярвания и обредни практики. Понякога отговорите са пред погледа ни. Гледаме ги всеки ден, но не ги виждаме, не ги разпознаваме и назоваваме, тъй като "всеки вижда това, което знае".
Петнадесет години след като публикувах монографията "Забравената светица", отново се върнах към свещените пещери на Св. Марина в Странджа планина.

Изминах дълъг път, след като формулирах извода, че древната идея за пещерите-утроби на Великата богиня-майка не са само религиозни и философски представи, а са реални места за космогонична обредност, достигнала до наши дни във фолклорната обредност в Европейския югоизток. За мен голямата интрига, както стана дума, е как тези представи и вярвания са се трансформирали във времето и периодически са се обновявали чрез архаизация. Идеите се носят във въздуха и следват някакви свои закони. Може би само ирационално може да се обясни поканата да посетя Лангедок във Франция и катарските пещери и финансовата подкрепа, която получих (но не от българска държавна или научна институция). Така катализатор за новите ми усилия да си обясня ренесанса на обредността в пещерата на Св. Марина край с. Сливарово, а и на другите пещери, вярвани и посещавани до ден днешен като места за общуване с божествената енергия, се оказа най-неочаквано християнското религиозно течение на катарите.
Катарските пещери са предмет на множество легендарни разкази, включително за скритите в тях съкровища на съвършените. Не обаче злато и сребро блазнят любителите на тайнственото, а преданието за вързопа с книги, изнесен от четирима съвършени преди превземането на Монтсегюр и скрит в пещера. Веднага може да се изкаже заключението, че повтаряните и досега разкази са съвременна интерпретация на древната представа за получаването на божественото знание за Космоса, боговете и уредбата на света в пещерата-утроба, разказвана още за Минос, по-късно за Питагор и за тракийския цар, жрец, бог Залмоксис... За ренесансовите и съвременните хора знанието трябва да е записано, а не да е само свещени слова и видения...
И все пак, литературната култура има едно свойство - да се фолклоризира. Може би точно така, четейки за древните затворени мъжки общества, за катарите и пещерите им и за тайното знание, предавано в тях, се появява обвеяната с мистификации църква на абат Суниер и изкуствената пещера до нея, в дъното на която е Божията майка. Краят на IХ и началото на ХХ век са време, когато неоплатоническите идеи и орфизмът са на мода не само в научните изследвания, но и в музиката и изобразителното изкуство. Впрочем, най-известните траки (митологичният герой Орфей и съвсем реалната личност Спартак) никога не са излизали от мода.
В селцето Рьоне дьо Шато развиват културния туризъм. Затова на преден план излиза изкуството, защото там може да се заложи на тайнственото, мистериалното и загадъчното. За да няма конфликт с науката, от 28 юли 1965 г. са забранени разкопките на територията на общината. Така въображението е оставено да работи. Търсенето на връзки или ненамирането на такива между траките и вестготите (те са живеели заедно, и то в района, където е почитан Залмоксис), катарите и богомилите, а защо не и с нестинарите (заради специалното отношение към огъня) в писмените извори и в архивите е оставено на учените. Техните книги не се четат като "Шифърът на Леонардо", така че не застрашават бизнеса.
Хората, които на 17 юли отидоха в пещерата край с. Сливарово, където е славена св. Марина - господарката на змиите, космическия огън, младежите в предбрачна възраст и децата, не бяха водени от "Шифърът на Леонардо" или от "Демони и ангели". В последните години порталът на граничния кльон, който петдесетина години преграждаше пътя към пещерата, се отваря, за да могат хората до отидат при Св. Марина. Пещерното светилище оживява отново. Образите на светците, подредени върху скалната твърд, нямат всъщност значение. Те са подсъзнателно осмисляни като посредници между божествената енергия и обредниците. И тази божествена енергия е едновременно светицата, съхранила чертите на Богинята майка, и слънчевата светлина. Играещите по свода на сумрачната пещера слънчеви зайчета са знак за богопоявата като чиста енергия. Сериозно се замислих дали пък магическата сила на природата не завърта отново мистерията на вярата нагоре по спиралата на времето.
Интересното в случая е, че много от естествените и скално-изсечените пещери с два входа (пещерата на Св. Марина, за която говоря, също има два) кореспондират във висока степен с неоплатоническата конструкция на Космоса. Както отбелязва Порфирий, още от най-дълбока древност пещерата е асоциирана с Космоса и нашите предци са посвещавали на боговете пещери преди храмовете. Няма се предвид конкретна пещера. Порфирий започва анализа си на текста от "Одисея" за пещерата на нимфите, заявявайки, че поетическото вдъхновение на Омир не е предизвикано от спомен за действително предаден разказ. Поетът иносказателства за нещо друго и именно върху това скрито в стиховете му знание разсъждава Порфирий. В тази пещера-Космос има два входа - северен за (душите на) мъртвите и южен - за безсмъртните (богове). Порфирий свързва цялата своя конструция със съзвездията и със слънцестоенетата и равноденствията. Югът е отреден за боговете, казва Порфирий, и когато настъпи пладне, на входовете на храмовете спускат завеси и не влизат в светилищата, докато Богът-Слънце е наклонен на юг, тъй като това е входът за безсмъртните. Според Порфирий югът и пладнето символично са обвързани с входа и затова питагорейските и египетски мъдреци забранявали да се бърбори на прага. Вратата (входът) е свещена.
Размерите на естествените и на скално-изсечените пещери, както и на подмогилните храмове, позволяват в тях да влизат изключително ограничен кръг хора. Това наблюдение заедно с южната посока на входовете, отредени "само за безсмъртни", подсказва, че в обредността участват кръг посветени, на които ще бъде отредено безсмъртие. Всъщност, свещените естествени и скално-изсечени пещери с два входа са единствените засега установени паметници, които целенасочено пресъздават орфико-питагорейската и по-късната неоплатоническа визия за Космоса.

Орфико-питагорейската трактовка на пещерата като символ, по думите на А. Ф. Лосев, буквално диша в цялото съчинение "Пещерата на нимфите". Той стига до извода, че митологията на Порфирий е прекрасна илюстрация на древните митологически и художествени традиции. Лосев подчертава, че Порфирий не е изключение в опитите си да реставрира старината, напротив - явлението е типично за учени, писатели и поети от епохата, които се стремят чрез възраждане на езическата старина, за да се противопоставят на растящата роля на християнството. Въпреки че тази старина безвъзвратно си е била отишла и никога не би могла да се върне, казва Лосев, то системата от образи, която е в основата на някогашното митопоетично мислене, никога не е умирала в гръцката традиция.
Интересно какво би написал А. Ф. Лосев, ако познаваше обредността в пещерата при Сливарово и беше видял озарението на изминалите пътя до нея, за да бъдат облени в слънчевата светлина на входа? Древните митологични традиции просто не са си отишли, а ние късно сме ги видели и разпознали. И, за да не забравя пещерата на абат Суниер, не ми се мисли какво ли той би съчинил. Хубавото е, че и при свещената пещера на Св. Марина край Сливарово разкопки не се предвиждат. Защото какво ли би останало от цветя, хлябове, плодове и дървени ксоанони? Така че, и вярата, и въображението могат да се развихрят у всеки, който обича мистериите.
--------------
Текстът е по глава "Петнадесет години по-късно" на подготвяната за второ издание книга "Забравена светица".

Източник: в-к Дума






родопски старини, rodopski starini, валерия фол, свещени пещери, траки, тракия

Забравената светица - Увод, Валерия Фол

В-к Дума - Свещените пещери - Проф. Валерия Фол




родопски старини, rodopski starini, валерия фол, забравената светица, света марина, родопите, странджа, тракия

Алтън-Панига /Златна Панега/ - сп. Труд, 1887 г

Алтън-Панига, 1887. Помаци в Северна България

1899, Из Южните склонове на Родопите - Ст. Н. Шишков

родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград

1898, Писма из Рупчоско - Неделев

родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград, рупчос, рупчоска кааза, рупчоска нахия

Писма от Ахъ-Челебийско, Ст. Н. Шишков, 1897-1898

Keywords: Стою, Шишков, Ахъ-Челеби, Ахъ-Челебийско, Смолян, Смолянско, Варадил, Чокманово, Устово, Арда, Кралюв камък, Смилян, Крушево, Черна река, Карлък, Аламидере, Фатово, Габрово, помаци, българи, родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград

1897, Д. Т. Страшимиров - Чепино

родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград

1895, Хр. Попконстантинов - Изселването на помаците от родопските покрайнини

1895, Хр. Попконстантинов - Изселването на помаците от родопските покрайнини

>


родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград

Стою Шишков - Скороговорки, пословици и залъгалки, 1897

родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград

Родопската юда - Евгения Троева-Григорова

родопски старини, родопската юда, юди, самодиви, самовили, самодива, самовила, rodopski starini


http://liternet.bg/folklor/sbornici/senki/02.htm

Излезли са три сюрии,
три сюрии с три овчаре,
та тросеха овнам трева,
овнам трева непасена,
студна вода непиена,
разпуснаха сиво стадо,
засвириха кавалене...
Де хи дочу силна юда,
силна юда, самовила,
та си фана големенук,
големенук офчеренук,
той си хи се желно моли:
- Юдо, юдо, самовило!
Нимой си ме кайдисува,
че си имам порво любе,
порво любе с дребни деца,
та щат желно да ми плачет!
Остави го, смили хи се,
че си фана по-средненук,
по-средненук, офчеренук,
той си хи се желно моли:
- Юдо, юдо, самовило!
Нимой си ме кайдисува,
че си имам стара майка,
стара майка с дребни сестри,
та щат желно да ме плачет!
Остави го, смили хи се,
та си фана най-малкенук,
най-малкенук офчеренук,
той хи тихо отромоне:
- Юдо, юдо, самовило!
Дай да сторим верен каул,
я да свирим, пък ти играй;
ако си те я надсвиркам,
че я тебе да погубем,
пък ко си ме надиграш,
че ти мене да погубиш!
Овчер свири, тя да играй;
свирили са, играли са,
до три дена и три нощи,
ни се юнак надсвирюва,
ни се юда надиграва.
Отде росна ситна роса
юди крилца отежаха,
юда му се жално моли:
- Бре овчерю, бре стадарю,
нимой си ме кайдисува,
че си имам стара майка,
порво либе, дребни деца!
- Юдо, юдо, самовило!
Де щат плачат много майки,
че да плачи твоя майка.
Та си фана силна юда
за крилцана, раменцана,
та я фтапа девет педе,
девет педе нез земена.

Устово, Смолянско (СбНУ 1, 29)

..............................

http://liternet.bg/folklor/sbornici/senki/05.htm

- Да знаиш, майчо, да знаиш,
каква съм мома загалил
на връх Пиринска планина!
На ден ми по дваж доходя,
по две ми китки дониса,
Нощя ми по триж доходя,
по три ми китки дониса,
по три червени ябълки;
ала и двори не знаем,
ни двори, майчо, ни порти.
- Питай я, сину, питай я,
чия ще да е дъщеря?
Питах я, майчо, питах я,
ала се на смях казува:
еднаж се каже от изник,
другож се каже от заник;
Деня се, майчо, казува, -
от голямоно Райково,
нощя се, майчо, казува, -
от връх Пиринска планина,
хайдут Кольова дъщеря.
- Сину ле, мой сину ле,
яла ти майка събере
от девет гори гороцвят,
от девет момски градини
пелиньн и вратикана
и бялана комунига,
да ти ги вшием, сину ле,
в калпакън и във поясън,
че иди, сину, при нея
на връх Пиринска планина.
Ако те близо наближи, -
че си е мома хубава,
пък ку далеко побегне, -
че ми е юда пиринска.
Стана му майка посъбра
от девет гори гороцвят,
от девет момски градини
пелиньн и вратикана
и бялана комунига,
че му ги майка зашила
в калпакън и във поясън.
Ега си Стоян отиде
на връх Пиринска планина,
мома далеко побягна
и си Стояну думаше:
- Хвърли, Стоене, калпакън,
калпакън и поясън,
тогаз ще близо да дойда,
да ти, Стоене, донеса
зелен пирински здравечек,
здравечек, китка червена.
Стоян се мамка подмами,
свали червени пояси,
хвърли калпакън на земя,
тогас го мома наближи,
наближи, през кръст пригреба,
от земяна го сваляше,
на небоно го качваше;
от небоно го сваляше,
на земяна го спускаше
и си Стояну думаше:
- Да си ти кажем, Стоене,
чия майка е по-хитра, -
как се, Стоене, събира
от девет гори гороцвят,
от девет момски градини
пелиньн и вратикана
и бялана комунига.

Чепеларе, Асеновградско (Род. напр. 3, с. 75)

..........................................

http://liternet.bg/folklor/sbornici/senki/61.htm

Юкрилчо майци викаше:
- Мале ле, стара мале ле,
утре го кажат Великден,
Великден, личен царски ден.
Сичкем щат гостье да дойдат,
нам нема гостье да дойдат.
Дали сме твърде сирмаси,
та си на люде не слагат,
или си рода немаме?
- Юкрилчо, сину Юкрилчо,
наше е рода голема,
ами сме твърде сирмаси,
та си на рода не слага,
ами се Богу помоли,
и теб богатство да даде.
Га бе в понделник вутрина,
сички на оран торнаха,
чьорно угарье да орат,
бела пшеница да сейот.
Юкрилчо рано подрани
на белен Дунав отиде,
бело си лице миеше
и са на Бога молеше:
- Харизай и мен, Боже ле,
до двана сиви биволье,
и я на оран да ида,
чьорно угарье да ора,
бела пшеница да сее, -
и я зенгин да стана,
и мене людье да слагат.
Кайно са Богу молеше,
че си му Господ хариза
до двана сиви биволье,
стана Юкрилчо да оре,
бела пшеница да сее;
до две е бразни прибразнил,
ага третана затвори,
оралоно са закроши,
и биволье са запреха.
Юкрилчо си са чудеше,
и са на Бога молеше:
- Доли е камен ерлия,
или е корен еворов?
Биволье си му думаха:
- Юкрилчо, наш сайбиине,
нито е камен ерлия,
нито е корен еворов,
ами е казан куплия,
с девет товара алтонье.
Ами на стани, посудри,
посудри и порукни ни,
каменен да си преборнем,
иманье да ти извадим.
Стана Юкрилчо посудри,
посудри и порукна хми,
каменен се преборна,
алтоньене си огреха
кайно есноно слончице.

Устово, Смолянско (СбНУ 1, с. 46, № 1).

.........................................

http://liternet.bg/folklor/sbornici/senki/56.htm

Стоян си майци викаше:
- Хайде ме, мамо, заграви!
- Немой се глави, сину ле,
сая е скопа година,
кило е жито хиляда,
око ракия - стотина,
стомна е вино желтица.
Стояну му се наболни,
наболни, желно нажели,
та се на Бога помоли:
- Стори ме, Боже, престори
на едно сиво еленче,
да ида в гора кърстата,
ситна трева да паса.
Чул му е Господ молбана,
та си го стори еленче,
отиде в гора кърстата.
Отде ми та се сберале
Стоянована комшийка
и негована майчица,
торнаха в гора да идат,
сухана дърва да сбират!
Отде се найде еленче,
с рошкове дърва коршеше
с устцана ги накладаше.
Тогав са майка ворнала
та си комшием викаше:
- Комшии мои, селени,
излете да ви казувам,
какво е майка видела,
във ная гора кърстата:
до едно сиво еленче,
с рошкове дърва накорши
с устцана хи накладе.
Тогав се сбрале комшии,
комшии още селени
торнаха, та отидоха
във неа гора кърстата,
найдоха сиво еленче.
Тьонка се пушка пукнала,
та си еленче ударила
между две чьорни очинки,
между белоно сърдчоце.
Еленче си им викаше:
- Сечете си ма, сечете,
четири ма дела сторете,
и майци дела сторете:
майно ми бело сърдчоце,
да еде, да се наеде
Стояновоно сърдчоце.

Широка Лъка, Девинско (Род. Напр. 5, с. 268).

...............................

Стою Шишков - сп. Родопски старини, кн.4, 1892

Стою Шишков - сп. Родопски старини, кн.4, 1892
Материали из Даръ-Дерско (Златоградско)

Стою Н. Шишков - Родопски Старини, Кн. 4, 1892 by Rodopski_Starini on Scribd

Алтернативен линк:



Виж също:
Ст. Н. Шишков - сп. Родопски старини, кн.1, 1887
Ст. Н. Шишков - сп. Родопски старини, кн.2, 1888
Ст. Н. Шишков - сп. Родопски старини, кн.3, 1890
Стою Шишков - сп. Родопски старини, кн.4, 1892








родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград, боян добрев, boyan dobrev

Ст. Н. Шишков - сп. Родопски старини, кн.3, 1890

Ст. Н. Шишков - сп. Родопски старини, кн.3, 1890

Ст.Н.Ш - РодСт, кн.3, 1890 by Rodopski_Starini on Scribd

Алтернативен линк:



Виж също:
Ст. Н. Шишков - сп. Родопски старини, кн.1, 1887
Ст. Н. Шишков - сп. Родопски старини, кн.2, 1888
Ст. Н. Шишков - сп. Родопски старини, кн.3, 1890
Стою Шишков - сп. Родопски старини, кн.4, 1892







родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград

Ст. Н. Шишков - сп. Родопски старини, кн.2, 1888

Родопски старини
или сборник от обичаи, суеверия, песни, пословици, наречие, приказки, паметници, предания, описания, баяния и пр. на родопските жители.

Обичаи в Ахъ-Челебийската кааза (Смолянско)
Рождение
Кръщение
Отучвание
Пременование
Годеж
Носение гиздилу
Свадба
Ходение с йере у кумове
Суровак, Коарс, Вудици, Атанасуф день, Трифунь, Света Бугродица, Свети Арала, Свети Влас, Иванува глава, Марта, Свето Читридесте, Благувец, Лоашку, Гьогюф день, Ирминь день, Гудувете, Предуй, Кунарь, Вартулумей, Ахрей, Лисей, Платей, Йенюф-дунь, Прукоп, Св. Кирик, Св. Марина, Илин-день, Йегус, Гулемата чйорква, Иванува глава, Устина, Малката Чйорква, Св. Тума, Пйоткуф день, Димитруф день, Св. Врач, Св. Адрей, Св. Варвара, Св. Сава, Никул день, Св. Спиридон, Св. Игнат, Света Чйорне (Черноризие), Суха Колада, Буганите дене, Бруените дене, Бабини дене, Мйосница, Сирьница, Тодуроска среда, Тодуроски пйотак, Тодуроска соабута, Лазарица, Вилик Четвоартак, Вили-день, Бел Пуньдельник, Сух Торник, Спасуски Четвоартаци, Перперуги,
Месяците как казват в Ахъ-Челеби

Ст. Н. Шишков - Родопски ст... by Rodopski_Starini on Scribd

Виж също:
Ст. Н. Шишков - сп. Родопски старини, кн.1, 1887
Ст. Н. Шишков - сп. Родопски старини, кн.2, 1888
Ст. Н. Шишков - сп. Родопски старини, кн.3, 1890
Стою Шишков - сп. Родопски старини, кн.4, 1892








родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград

Ст. Н. Шишков - сп. Родопски старини, кн.1, 1887

Родопски старини
или сборник от обичаи, суеверия, песни, пословици, наречие, приказки, паметници, предания, описания, баяния и пр. на родопските жители.

Родопското или рупското (рупаланско) наречие
Народни обичаи от зачятието на родопчянина до смъртъта му
Суеверни праздници и вервания
Исторически памятници
Народни песни по местното наречие
- Скалесал е Крали Марку
- Милку, Милку, кара-Милка
- Торнали ми са, торнали ду триста млади хажие
- Димитрице, млада булке
- Мари Марийку, дощерю
Пословици и изречения, употребителни в Родопите
Филологическа сбирка от думи, употребителни в родопското наречие

СтНШ-РодСтарини 1887 by Rodopski_Starini on Scribd

Алтернативен линк



Виж също:
Ст. Н. Шишков - сп. Родопски старини, кн.1, 1887
Ст. Н. Шишков - сп. Родопски старини, кн.2, 1888



родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград

Едно изгубване в Родопите, 1898

Едно изгубване в Родопите, 1898






Средни Родопи, Родопите, Родопа, родопски, Rhodope, Rhodopes, Rodopi, помаци, българи мохамедани, българи мюсюлмани, родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград