Показват се публикациите с етикет валерия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет валерия. Показване на всички публикации

сряда, 25 януари 2012 г.

Свещените пещери - Проф. Валерия Фол, 2009

Източник Свещените пещери - Проф. Валерия Фол, в-к Дума, Август 2009

Свещените пещери

Проф. Валерия Фол
18 Август 2009, брой 187

Древните вярвания са оставили следи в днешните ни обреди

Напоследък стана модно да се пише и говори за пещери-утроби. Всъщност, в българската историография погледите бяха обърнати към тези древни свещени места в резултат от проучванията върху тракийската религиозност и античните реликти в българския и югоизточноевропейския фолклор. Археоастрономите задълбочиха знанието ни за астрономическите познания на древните, като анализираха предположените възможности за обреден календар. Някои от пещерите и подмогилните куполни градежи се оказаха места за измерване на времето или по-разбираемо казано - древни обсерватории. И тъй като всяка хипотеза поражда нова проблемна ситуация, то ново интерпретиране на писмените свидетелства и на вече известни и коментирани пещери се оказа задължително. Най-интригуващо в този ред на мисли е изясняването на това как са се съхранили до наши дни древни вярвания и обредни практики. Понякога отговорите са пред погледа ни. Гледаме ги всеки ден, но не ги виждаме, не ги разпознаваме и назоваваме, тъй като "всеки вижда това, което знае".
Петнадесет години след като публикувах монографията "Забравената светица", отново се върнах към свещените пещери на Св. Марина в Странджа планина.

Изминах дълъг път, след като формулирах извода, че древната идея за пещерите-утроби на Великата богиня-майка не са само религиозни и философски представи, а са реални места за космогонична обредност, достигнала до наши дни във фолклорната обредност в Европейския югоизток. За мен голямата интрига, както стана дума, е как тези представи и вярвания са се трансформирали във времето и периодически са се обновявали чрез архаизация. Идеите се носят във въздуха и следват някакви свои закони. Може би само ирационално може да се обясни поканата да посетя Лангедок във Франция и катарските пещери и финансовата подкрепа, която получих (но не от българска държавна или научна институция). Така катализатор за новите ми усилия да си обясня ренесанса на обредността в пещерата на Св. Марина край с. Сливарово, а и на другите пещери, вярвани и посещавани до ден днешен като места за общуване с божествената енергия, се оказа най-неочаквано християнското религиозно течение на катарите.
Катарските пещери са предмет на множество легендарни разкази, включително за скритите в тях съкровища на съвършените. Не обаче злато и сребро блазнят любителите на тайнственото, а преданието за вързопа с книги, изнесен от четирима съвършени преди превземането на Монтсегюр и скрит в пещера. Веднага може да се изкаже заключението, че повтаряните и досега разкази са съвременна интерпретация на древната представа за получаването на божественото знание за Космоса, боговете и уредбата на света в пещерата-утроба, разказвана още за Минос, по-късно за Питагор и за тракийския цар, жрец, бог Залмоксис... За ренесансовите и съвременните хора знанието трябва да е записано, а не да е само свещени слова и видения...
И все пак, литературната култура има едно свойство - да се фолклоризира. Може би точно така, четейки за древните затворени мъжки общества, за катарите и пещерите им и за тайното знание, предавано в тях, се появява обвеяната с мистификации църква на абат Суниер и изкуствената пещера до нея, в дъното на която е Божията майка. Краят на IХ и началото на ХХ век са време, когато неоплатоническите идеи и орфизмът са на мода не само в научните изследвания, но и в музиката и изобразителното изкуство. Впрочем, най-известните траки (митологичният герой Орфей и съвсем реалната личност Спартак) никога не са излизали от мода.
В селцето Рьоне дьо Шато развиват културния туризъм. Затова на преден план излиза изкуството, защото там може да се заложи на тайнственото, мистериалното и загадъчното. За да няма конфликт с науката, от 28 юли 1965 г. са забранени разкопките на територията на общината. Така въображението е оставено да работи. Търсенето на връзки или ненамирането на такива между траките и вестготите (те са живеели заедно, и то в района, където е почитан Залмоксис), катарите и богомилите, а защо не и с нестинарите (заради специалното отношение към огъня) в писмените извори и в архивите е оставено на учените. Техните книги не се четат като "Шифърът на Леонардо", така че не застрашават бизнеса.
Хората, които на 17 юли отидоха в пещерата край с. Сливарово, където е славена св. Марина - господарката на змиите, космическия огън, младежите в предбрачна възраст и децата, не бяха водени от "Шифърът на Леонардо" или от "Демони и ангели". В последните години порталът на граничния кльон, който петдесетина години преграждаше пътя към пещерата, се отваря, за да могат хората до отидат при Св. Марина. Пещерното светилище оживява отново. Образите на светците, подредени върху скалната твърд, нямат всъщност значение. Те са подсъзнателно осмисляни като посредници между божествената енергия и обредниците. И тази божествена енергия е едновременно светицата, съхранила чертите на Богинята майка, и слънчевата светлина. Играещите по свода на сумрачната пещера слънчеви зайчета са знак за богопоявата като чиста енергия. Сериозно се замислих дали пък магическата сила на природата не завърта отново мистерията на вярата нагоре по спиралата на времето.
Интересното в случая е, че много от естествените и скално-изсечените пещери с два входа (пещерата на Св. Марина, за която говоря, също има два) кореспондират във висока степен с неоплатоническата конструкция на Космоса. Както отбелязва Порфирий, още от най-дълбока древност пещерата е асоциирана с Космоса и нашите предци са посвещавали на боговете пещери преди храмовете. Няма се предвид конкретна пещера. Порфирий започва анализа си на текста от "Одисея" за пещерата на нимфите, заявявайки, че поетическото вдъхновение на Омир не е предизвикано от спомен за действително предаден разказ. Поетът иносказателства за нещо друго и именно върху това скрито в стиховете му знание разсъждава Порфирий. В тази пещера-Космос има два входа - северен за (душите на) мъртвите и южен - за безсмъртните (богове). Порфирий свързва цялата своя конструция със съзвездията и със слънцестоенетата и равноденствията. Югът е отреден за боговете, казва Порфирий, и когато настъпи пладне, на входовете на храмовете спускат завеси и не влизат в светилищата, докато Богът-Слънце е наклонен на юг, тъй като това е входът за безсмъртните. Според Порфирий югът и пладнето символично са обвързани с входа и затова питагорейските и египетски мъдреци забранявали да се бърбори на прага. Вратата (входът) е свещена.
Размерите на естествените и на скално-изсечените пещери, както и на подмогилните храмове, позволяват в тях да влизат изключително ограничен кръг хора. Това наблюдение заедно с южната посока на входовете, отредени "само за безсмъртни", подсказва, че в обредността участват кръг посветени, на които ще бъде отредено безсмъртие. Всъщност, свещените естествени и скално-изсечени пещери с два входа са единствените засега установени паметници, които целенасочено пресъздават орфико-питагорейската и по-късната неоплатоническа визия за Космоса.

Орфико-питагорейската трактовка на пещерата като символ, по думите на А. Ф. Лосев, буквално диша в цялото съчинение "Пещерата на нимфите". Той стига до извода, че митологията на Порфирий е прекрасна илюстрация на древните митологически и художествени традиции. Лосев подчертава, че Порфирий не е изключение в опитите си да реставрира старината, напротив - явлението е типично за учени, писатели и поети от епохата, които се стремят чрез възраждане на езическата старина, за да се противопоставят на растящата роля на християнството. Въпреки че тази старина безвъзвратно си е била отишла и никога не би могла да се върне, казва Лосев, то системата от образи, която е в основата на някогашното митопоетично мислене, никога не е умирала в гръцката традиция.
Интересно какво би написал А. Ф. Лосев, ако познаваше обредността в пещерата при Сливарово и беше видял озарението на изминалите пътя до нея, за да бъдат облени в слънчевата светлина на входа? Древните митологични традиции просто не са си отишли, а ние късно сме ги видели и разпознали. И, за да не забравя пещерата на абат Суниер, не ми се мисли какво ли той би съчинил. Хубавото е, че и при свещената пещера на Св. Марина край Сливарово разкопки не се предвиждат. Защото какво ли би останало от цветя, хлябове, плодове и дървени ксоанони? Така че, и вярата, и въображението могат да се развихрят у всеки, който обича мистериите.
--------------
Текстът е по глава "Петнадесет години по-късно" на подготвяната за второ издание книга "Забравена светица".

Източник: в-к Дума






родопски старини, rodopski starini, валерия фол, свещени пещери, траки, тракия

Забравената светица - Увод, Валерия Фол

В-к Дума - Свещените пещери - Проф. Валерия Фол

Валерия Фол - Забравената с... by Rodopski_Starini on Scribd




родопски старини, rodopski starini, валерия фол, забравената светица, света марина, родопите, странджа, тракия