Западнородопските власи (арумъни, армъни) - Тодор Балкански, 1996

Западнородопските власи (арумъни) - Тодор Балкански, 1996
Етнос, етнонимия, ономастика, екстралингвистика.

Доктор Тодор Балкански е старши научен сътрудник в Института за български език при БАН. Роден е през 1944 г. в с. Сарая, Пазарджишко. Завършил е Великотърновския университет и аспирантура в Българската академия на науките. Негово дело са над 300 труда по лексикология, ономастика и езикова култура. В ономастиката създава нова дисциплина, наречена ономастична просопография. По-значителни негови дела са книгите Арумъните от българските Родопи и техният говор; Езикови свидетелства за потурчванията в българските земи; Големите власи сред българите; Никола Вапцаров, България и българите; Тодор Живков. Един езиковед за просопографията на диктатора; Западнородопските власи и др.


Въведение

Проучването на западнородопските арумъни не можеше да се осъществи като теренна работа и още по-малко като монографично издание по време на комунистическия режим, който след 1966 г. преследваше всяко съобщение за открити езикови следи от други народности в българската лексика. Добра илюстрация за това твърдение е докладът ми "Власите и езиковите следи за тях в Пещерската топонимия" на Втория българо-румънски симпозиум: "Българо-румънски езикови и литературни връзки" (11-15. IX. 1980, София; Програма 1980, 6). В изданието "Сборник резюмета" (С., 1980), което бе разпространено на самия симпозиум, обаче темата липсваше. Откриването на влашки и юрушко-турски следи в западнородопската топонимия и тяхното публикуване костваше на автора сериозни неприятности. Тогавашният комунистически цензор на Института за български език Иван Кочев го обяви за "турски и румънски шпионин", в резултат на което цели 10 години беше тормозен от Държавна сигурност.
Впрочем по времето на този режим изчезна и всяка статистическа информация за западнородопските и изобщо за останалите власи в България. Те просто престанаха да съществуват, укрити под насилствено поставения им етноним "българи". В краеведската литература за Западните Родопи местните власи почти не бяха забелязвани. В трудовете на П. Юруков "Пещерският край", С., 1965 г., Ал. Арнаудов, Промени в населението и селищата на Пазарджишки окръг., в: Изв. на музеите от Ю. България IV, 1978, П. Делирадев, Приноси към историческата география на Тракия, I, II, С., 1953, П. Делирадев и Ив. Велков, Из България, С., 1946, М. Чолев и Ив Панайотов, Баташка планина. Пътеводител, С., 1982; Св. Кираджиев, През Западните Родопи, С., 1967; П. Полежански, Чепинско, благословена българска земя, Велиинград 1991; Страници из миналото на град Пещера, С., 1973; Т. Рашайков, Брацигово, С., 1973; Музейна сбирка, гр. Пещера, Пещера 1988; П. Герин, Гората прамайката, Пазарджик, 1983; Ракитовоо, С., 1983; Ил. Зоински, Брацигово, С., 1976; Равногор, С., 1982; Девинска планина, С., 1974; Каркария, С., 1979; Пазарджишки окръг, Пътеводител, С., 1983; Р. Гинев, Батак, С., 1979; Пазарджишки окръг, Пътеводител, С., 1983; Р. Гинев, Батак, С., 1976; Живко Радучев, Сестримо и Чаира, С., 1971; Г. Секерджиев, Батак и околности, С., 1971; Родопите през вековете, С., 1966 и др. В тях се срещат само оскъдни данни било за уседнали цинцари, било за куцовласите пастири. Западнородопските арумъни са всъщност непознати и на класическата арумънистика. Единствено в речника на Tache Papahagi, Dictionarul dialectului aroman, Buc., 1974, е приложен като илюстрация фотодокумент с надпис "Пещерски арумъни" за палатков бивак в Пещерската планина. Обзор на съвременното положение в арумънологията и румънистиката изобщо по отношение на западнородопските арумъни сме направили в нашата книга: R. Popescu, T. Balkanski, Aromani din Rodopi Bulgariei, Craiova, 1995, а просопографиите на големи личности на българския народ, които пряко произхождат от западнородопските куцовласи, сме представили в друга наша книга: Т. Балкански и Д. Андрей, Големите власи сред българите, В. Търново, 1996. Част от влашките ономастични следи описах в студията "Историческата топонимия на Пещерско" (Родопски сборник, т. 5, 1983, 105-107) и в книгите: Местните имена в Пещерско (под печат), Местните имена в Чепинско (под печат), Местните имена от Доспатското краище (под печат). На 12.Х.1984 г. в Пловдивския университет под ръководството на проф. Б. Симеонов е защитена и единствената дипломна работа по темата - "Фонетични и морфологични особености на арумънския език от с. Дорково, окр. Пазарджишки, в българска езикова среда" на Величка Георгиева Гушева-Кърпарова. Така де факто, макар и при трудни политически условия, темата за западнородопските куцовласи, начената в трудовете на К. Иречек (Пътувания по България, С., 1974; История на Българите, С., 1978) и на Г. Вайганд (G. Weigand. Aromunen in Bulgarien...1908), беше продължена. С излизането на вестник "Тимпул / Време" след 1991 г. се начена и темата за арумъните изобщо в публикациите предимно на Тома Кюркчиев. Същият автор заедно с Николай Кюркчиев издаде през 1994 г. и малък Арумънско-български речник (Dictsonar Arman-Bulgar, Sofia 1994), представен с рецензия от Т. Балкански в сп. Български еезик. В момента по темата в етнографски план работи и Светла Ракшиева от Етнографския институт на БАН.
Западнородопските арумъни са обречени на пълно изчезване сред българското население. С това монографично изследване правя опит да спася малкото от останалото в езика и екстралингвистиката на българите от този почтен народ, живял с нас цяло хилядолетие в мир и невероятно разбирателство. По нази причина напускам тесните рамки на лингвистичното изследване, за да мога в книгата да въведа цялата събрана от мене научна информация за вече явния арумънски субстрат на българския народ. Така в това ономастично по същество произведение се осъществява основната дефиниция на термина ономастика, означаващ езикова фактология плюс ексталингвистично обкръжение.


Тодор Балкански, Родопи, Западни Родопи, западнородопски, родопски, власи, куцовласи, армъни, арумъни, цинцари, каракачани, юруци, пещера, брацигово, ракитово, история


Густав Вайганд - Аромъни (1899)



Константин Иречек - Княжество България (1899). Румъните (Власите)



Предаване на БНР: Армъните – познати и непознати, 29.02.2016 "Наричат армъните и с други имена – аромъни, цинцари, власи, куцовласи… Наричат ги и спойващото вещество на Балканите, защото техни представители живеят във всички държави на полуострова. А те наричат себе си наследници на древните траки – автохтонното население на Балканите. Езикът, който говорят е от романската група и често го бъркат с румънския, дори някои изследователи го наричат диалект на румънския език. Но според самите армъни не е точно така. Какви усилия полагат те днес, за да се съхранят като етнос в условията на глобализацията на съвременния свят и да опазят езика и културата си не само у нас, но и по света – за всичко това разговаряме с армъните Тома Кюркчиев, почетен председател на Дружеството за аромънски език и култура; Николай Кюркчиев, изпълнителен директор на Центъра за аромънски език и култура, поет; Коста Биков, кинодокументалист, режисьор и поет, и композитора Георги Холянов."





Боян Добрев / Boyan Dobrev

Списание "Славиеви гори" (Родопи) - Стою Н. Шишков, 1894-1895 г.

Списание Славиеви гори (Родопи) - Стою Н. Шишков, 1894-1895 г.
Списание за народни умотворения, науки и обществени знания.

SlavGor by Rodopski_Starini

Съдържание, бр. 1:

I. От Редакцията
II. Една помашка среща (разказ из съвременний помашки живот). От Д. Чернев
III. Средните Родопи. Горо и водоописателен преглед на Средните Родопи. Общ вид и характер. Стою Н. Шишков
IV. Бележки из съвременния политико-икономически строй на Средно-Родопското население. Земледелие. Неделев
V. Новости из Родопите
VI. Народни умотворения из Родопите
- Народни обичаи. Годежни обичаи в с. Орехово, Рупчоско. Записал Ст. Н. Шишков
- Наздравици, слави и благопожелания при разни народни обряди и обичаи из Ахъ-челебийско.
- Песни периодически, религиозни и суеверни.
а/ Из Ахъ-челебийско




------------
Стою Шишков, Списание Славиеви Гори, Родопи, Родопите, Родопа, родопска история, родопско минало,

Боян Добрев / Boyan Dobrev

Дрънковите музикални инструменти - саз, булгария, тамбура. Румяна Маргаритова.

Саз, булгария, тамбура или за разграничаването на кордофонните "дрънкови" музикални инструменти на територията на България.
Румяна Маргаритова

Саз, Булгария, Тамбура by Rodopski_Starini

Портрет на гръцкото фенерско духовенство и коварните му дела против българите в Родопите. С. М. Родопски - 1887

Портрет на гръцкото фенерско духовенство и коварните му дела против българите в Родопите. С. М. Родопски - 1887
(С. М. Родопски е псевдоним на съавторите Стою Шишков и райковският свещеник Никола Мавродиев)

стр. 12 "Като захване человек от началото на Родопите на запад (Рила планина), до колкото те се простират на длъж и на шир на изток до Кърджалийската околия и Гюмюрджюнското поле, ще съгледа че всичкото това пространство се населява от една и съща народност - българи - с разлика само тая, че изповядват две вероизповедания - българи-християни и българи-мохамедани. Язик, обичаи, характер, нрави и всичко друго е българско..."

ПортретГръцкотоДуховенство by Rodopski_Starini

родопски старини, чепеларе, райково, устово, смолян, смолянско, родопските, планини, родопски, шишков, българи християни, българи мюсюлмани, помаци, пашмакли, четак, средни родопи, източни родопи

Народни инструменти и инструментално изпълнителство във Велинградско. Веселка Тончева

Народни инструменти и инструментално изпълнителство във Велинградско. Веселка Тончева

ИнстрВелин by Rodopski_Starini

Велинград, Бабяк, Чепино, Разлог, булгария, саз, тамбура, дрънка, чифте кавали, чифт кавали, двоянка, гайда, дайре, зурла, зурна, народни инструменти, родопите, родопски, западни родопи, пирин, българи мохамедани, помаци, българи мюсюлмани, българи християни, фолклор, народно, девин, девинско

Многогласието във Велинградско. Македонско присъствие или родопско гостоприемство - Димитрина Кауфман

Македонско присъствие или родопско гостоприемство.(Към въпроса за произхода на многогласието във Велинградско)
Димитрина Кауфман

Polyph-Vel by Rodopski_Starini

многогласно пеене, велинград, велинградско, пирин, пиринско, родопи, родопско, народни песни,

Трите вида многогласие в Родопите. Росица Кауфман

Трите вида многогласие в Родопите. Росица Кауфман
сп. Български фолклор, 3/2013

Трите Вида Многогласие в Родопите by Rodopski_Starini

родопи, родопите, многогласие, неделино, неделинско, златоград, златоградско, мадан, буково, велинград, велинградско, пирин, пиринско, народни, песни, родопски народни песни, многогласно пеене, неделински двуглас

Традиционното женско облекло в Девинско. Мариана Райкова. 1981 г.

Традиционното женско облекло в Девинско. Мариана Райкова
сп. Българска етнография, 1981, кн. 1

родопи, родопски, народни, носии, родопите, девин, девинско, беден, брезе, змеица, доспат, борино, грохотно, гьоврен, настан, лясково, триград, селча, носия, ягодина, касъка, любча, чавдар, барутин,

Из фолклора на българите мохамедани: Разкази и легенди за Хъзър

Из фолклора на българите мохамедани: Разкази и легенди за Хъзър
Стоянка Бояджиева. сп. Български фолклор, кн.2, 1992

Хъзър by Rodopski_Starini

Боян Добрев / Boyan Dobrev
девин, девинско, брезе, лясково, селча, беден, родопи, родопите, родопски, фолклор, истории, българи мохамедани, българи мюсюлмани, хазър, хъзър, светци, евлии, сърница, жълтуша, арда, ардинско, змеица,

Тюрбето на Саръ Баба над с. Момчиловци - Евгения Иванова

Тюрбето на Саръ Баба над с. Момчиловци - Евгения Иванова

Ничия земя: Раната "Възродителен процес" - част 2

Ничия земя: Раната "Възродителен процес" - част 2

Връзка за гледане: VBOX7
https://www.vbox7.com/play:2184b4ac7f



възродителен процес, българи мюсюлмани, българи мохамедани, помаци

Ничия земя: Раната "Възродителен процес" - част 1

Ничия земя: Раната Възродителен Процес - част 1, Слащен

Връзка за гледане - VBox7
https://www.vbox7.com/play:90d7535da2


Част 2
https://www.vbox7.com/play:2184b4ac7f




родопите, възродителен процес, преименуване, българи мохамедани, помаци, българи мюсюлмани, родопски истории, слащен