Диаманди Ихчиев (1854-1913)
Турски документи в Рилския манастир.
В началото на август тая година направих една разходка до Рилския манастиръ и тамъ останахъ поразенъ, когато узнахъ, че имало много турски документи въ монастирската архива. Крайно заинтересуванъ, помолихъ уважаемия игуменъ на манастира да ми ги покаже, и любезниятъ отецъ Иоасафъ на драго сърце даде да ги прегледамъ. Отъ преглеъдането, което се продължи три деня, извлекохъ дълбокото убеъдение, че по-голямата часть отъ тия турски документи съдържатъ ценни материали както за миналото на самия Рилски манастиръ, така и за историята ни подъ турското робство, най-вече за историята на нашата черква. Ето защо смятамъ за свой дългъ да привлека просветеното внимание на светия, синодъ и на министерството на народното просвещение върху тия забравени, но пълни съ значение за насъ документи. Длъжность се налага и на двете учреъдения да се заинтересуватъ за тях и да ги направатъ достжпни за нашия ученъ светъ.
Всички документи възлизатъ на брой 325. Отъ техъ около 50 са фермани, издавани въ разни времена отъ канцеларията на турските султани относително правата на манастира, черквите и монасите му. Други 50 са бюрултии, издавани отъ велики везири и валии за охраняването на манастира отъ хайдушки и разбойнически нападения. Има около 40 документи, тъй наречени худутнамета, т. е. съдебни актове, издадеше за определяне границите на манастирските гори и пасбища. Друга 40 са худети, т. е. съдебни актове, издадени за притежание на недвижими имоти, пръснати въ Мизия, Тракия и Македония. Има около 45 вакъфски актове, които се отнасятъ за поземлени имоти, посветени на турски джамии и текета и купени отъ манастира подъ определенъ данъкъ, нареченъ муката. Около 55 сж обикновени тапии, т. е. актове за притежание на недвижими имоти отъ манастира. Има 10 актове, издадени отъ разни спахии-тимариоти за притежание на недвижими имоти отъ манастира, 5 документа сж издадени отъ вакъфски назари (управители на вакъфа) за притежание на имоти отъ манастира. Други 5 документа са предписания, издадени отъ везири и валии за поправяне на манастирските черкви. Има едно официално изложение (масбата), издадено отъ дупнишкия административно-съдебенъ съветъ за проверяване правата и привилегиите на манастира. Има също едно извлечение (хилясе) отъ най- старите турски архиви, което определя правата на населението — рая, що живее въ селата, принадлежещи на манастира, което дава сведения за броя на жителите въ тия села, за санджака и казата, подъ които спадатъ те и пр. Има най-подиръ около 23 документа, които не могатъ да се подведатъ подъ никоя отъ горните категории, но въ които все се намиратъ загатвания за правата и привилегиите на манастира.
Отъ всички тия документи най-стари са четири и те датиратъ отъ началото на 16-то столетие. Има около 40 документи, които датиратъ отъ 17-то столетие, а всички останали, значи най-голямата част, датиратъ отъ 18. и 19. столетия.
Прочетохъ изцяло 4 годеми фермана, които стоятъ окачени въ манастирската библиотека. Два отъ тях са издадени отъ султанъ Селимъ III и са адресувани до дупнишкия кадия, подъ чиято юрисдикция се е намирал Рилският манастир (въ края на 18. векъ). Въ тяхъ се заповяда на кадията да спазва точно духа на старите права и привилегии на манастира и да не позволява на разни чиновници и влиятелни лица да вършатъ насилия и побои надъ монасите. Другите два фермана носятъ подписа на султана Меджидъ и са издадени по случай назначението на известния Авксентий най-напредъ за херцеговски, а сетне за велешки митрополитъ. Въ тяхъ са посочени всички права и привилегии, които му се даватъ като митрополитъ, а тъй също и всички задължения, които той взима спремо държавата.
Tези четири фермана са написавд съ златни турско-арабски букви отъ рода на тъй нареченото писмо диван-язиси. Хартията имъ е пергаментова и подплатена съ зелено платно. И четирите са турени въ стъклени рамки съ позлатеци крайща. Дължината имъ достига, 1 м. и 10, см., а ширината имъ е не повече отъ 55 см. Отгоре на хартията, са изобразени арабески и цветя съ златни орнаменти. Султанската, тугра е написана съ великолепни златни букви. Наоколо по краищата са теглени златни линии. Между редовете има поставени златни точки. Изобщо целиятъ външенъ видъ на тия фермани е разкошенъ и прави много хубава впечатление.
Прегледахъ и други четири фермана, които са безъ рамки и се пазятъ въ особни кутии при игумена. Въ техъ се говори за подпаляния и ограбвания на манастира отъ разни хайдути и разбойници презъ втората половина на 18. векъ. Между другото тукъ се дава, право за ново изграждане на изгорелите сгради. Едни са издадени отъ султанъ Хабдулъ-Хамидъ I, а други отъ султанъ Мустафа III. Тия фермани имат онзи разкошенъ видъ, който иматъ споменатите по-горе.
Намерих един худжет (съдебенъ актъ), въ който се говори за страшно нападение на Рилския манастиръ отъ 100 души конници, предхождани от самоковския капуджи-баши. То станало въ средата на 18. столетие. Тогава били убити 8 души монаси, а другите били прогонени отъ манастира. Подадена била жалба до Самоковския кадия, който възвърналъ монасите и ги примирилъ съ похитителя, комуто наложилъ обезщетение около 700 гроша. Въ всички худжети изобщо привлича вниманието едно обстоятелство: указватъ се поименно всички градове, въ които имало метоси, принадлежещи на Рилския манастиръ, а въ некои по-големи градове, като София, Кюстендилъ, Нишъ и пр., освенъ метоси указва се, че имало и други имоти, отъ които манастирътъ получавалъ големи доходи.
Поради краткото време, съ което разполагахъ, можахъ да преведа in extenso само единъ ферманъ, въ който най-ясно са изтъкнати правата и привилегиите на Рилския манастиръ. Той е единъ отъ двата фермана, за които се спомена по-горе и които са адресувани отъ султанъ Селима III до дупнишкия кадия.
Султански ферманъ,
издаденъ отъ султанъ Селимъ ханъ III.
Да се действа точно споредъ съдържанието.
До моя високо-просветенъ, достоенъ и славенъ кадия въ гр. Дупница. Нека Всевишниятъ въздига славата му и укрепява силата му.
Отъ текста на този мой царски актъ, украсенъ съ надлежните султански знакове, когато го получишъ ще узнаешъ, че отъ страна на гръцкия патриархъ и синодалния съветъ, който заседава въ престолния ми славенъ градъ Цариградъ, е подадена до Височайшия ми императорски диванъ писмена подпечатана просба относително Рилския манастиръ.
Въ нея се казва, че възъ основа на старите законоположения, които са въ сила и сега, никое външно лице безъ мое височайше разрешение не може да туря ръка на черквите и манастирите, които се намиратъ подъ единствената власть на митрополитите, подчинени на гръцката патриаршия. Явява се също, че никой отъ органите на моята гражданска и военна власть (ехли-урф-тайфаси), дори и да притежава бюрултия, няма право да върши насилия и грубости въ християнските черкви и манастири и безъ мое изрично позволение не се допуща да прави ревизия въ техъ. Съобщава се, че при всичко това, макаръ и да е запретена всека намеса и насилие отъ страна на когото и да било и въпреки установените стари права на черквите и манастирите, некои отъ моите чиновници заедно съ некои влиятелни личности съ омисълъ за материална облага се осмелявали да отиватъ въ манастира, що се именува Свети Иванъ и лежи в Рилската планина въ една местност, която спада подъ твоя съдебна юрисдикция, и подъ предлогъ, че са пратени да правятъ ревизии на черквите, въ които били направени някакви поправки, вършели са големи насилия и побои, като по тоя начинъ са прогоняли монасите отъ тамъ. Това се повтаряло вече неколко пъти и давало поводъ за постоянни оплаквания предъ Императорския ми диванъ. Най- сетне, като ми известява с тая си просба, че някои отъ органите на моята гражданска и военна власт съ бюрултия и съ мураселе са вършили и продължаватъ да вършатъ подобни беззакония и жестокости въ казания манастиръ, патриаршията ме моли да издамъ височайша заповед за окончателното имъ прекратяване.
Тази просба биде благосклонно приета и препратена за справка въ управлението на старите архиви — въ отдела за епископските права, които архиви се пазятъ въ императорското ми съкровище.
Отъ справката се установи, че никое външно лице без мое височайше разрешение не може да туря ръка на черквите и монастирите, които от старо време се намиратъ под единствена власть на митрополитите, че никой отъ органите на моята гражданска и военна власть, дори и да притежава бюрултия, няма право да върши насилия и грубости въ християнските черкви и манастири и безъ мое изрично позволение не се допуща да прави ревизия въ техъ, и най-сетне, че съгласно съ правилата, изложени въ бератите на митрополитите, само подирните могатъ да се разпореждатъ въ черквите и манастирите, които се намиратъ въ техна епархия.
Предъ видъ на всичко това благоволихъ да издамъ тоя си височайши царски ферманъ и заповядамъ — отъ деня, въ който настоящиятъ ми актъ пристигне тамъ, да действувашъ точно споредъ съдържанието му. Ти си длъженъ въ интереса на службата да не допущашъ никакви нарушения на старите права и привилегии, дадени на митрополитите относително владението на черквите и манастирите, които се намиратъ въ техна епархия, толкова повече, че тия права и привилегии са зарегистрирани въ архивите, които се пазятъ въ императорското ми съкровище, а въ такъвъ случай дългътъ ти налага да съгласявашъ по-строго действията си съ духа на наредбите, указани съ височайши царски берати.
Длъженъ си още да не допущашъ никой отъ органите на моята гражданска и военна власть, дори и да има бюрултия, безъ мой царски ферманъ да отива въ Рилския манастиръ, както и въ другите черкви и манастири съ умисълъ за материална облага и подъ предлогъ, че иска да прави резизия, да върши насилия и побои надъ монасите.
Така да знаешь, така да действувашъ.
Треба да отдадешъ пълна вера и дълбока почить на височайшите ми царски знакове — туграта и монограма ми, сложени въ началото на тоя мой царски ферманъ, издаденъ въ престолния ми славенъ градъ Константиня — днесъ, 7 день отъ месецъ Зилхидже 1215 год. отъ егира (1800 г. отъ Р. Хр.).
1907 г. Д. А. Ихчневъ.
Keywords: ихчиев, турски документи, рилския манастир, родопски старини, rodopski starini
Показват се публикациите с етикет манастир. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет манастир. Показване на всички публикации
понеделник, 27 февруари 2012 г.
понеделник, 11 април 2011 г.
1/2 За малко из царството на Родопите, Неделев, 1907
Откъс: "... Справедливостта го изисква да споменем, кой именно е оттървал манастиря, за да не стане на пепел през времето на грозната 1876 година. През същата година дохождат в манастиря кадията от гр. Станимака и с него заедно известния на повечето българи Ахмед-ага Тъмръшлията през светлата седмица в петък (в този петък става сбор в манастиря). Игуменът, който и досега управлява манастиря, в един разговор казал на Ахмед ага: "Ахмед-ага, баща ти доде беше жив, той е бил най-голям защитник на манастиря ни; той се помина, сега ти оставаш негов наследник, за да браниш и покровителствуваш манастиря ни." В отговор на игумена, Ахмед ага казал: "Попе, ако би някой да направи и най-малко зло, извести ми с едно писъмце от две думи и злосторниците под земята да са, аз ще ги намеря". И наистина, Ахмед ага показал своето обещание на дело.
В същата тази зловеща за българския народ 1876 г, именно в това време, когато башибозуците ударили да колят и горят селото Перущица (което е на югозапад от гр. Пловдив до самите северни поли на Родопските планини и на разстояние около три часа), една орда от 500 души явила се в с. Чаушово, като имала намерение и там да отиде да обере и изгори манастиря. Ахмед ага, който е бил в това време кърсердарин (пристав по преследване разбойниците) и обикалял тогава селата около гр. Станимака, за да пази тишината в това размирно време, се е намирал в едно близо до гр. Станимака (неизвестно ни е името на това село). Известен от манастиря за намерението веднага провожда своя юзбашия и съотечественик Мустафа Семерджиолу в с. Чаушово да обади на помаците да не би да отидат в манастиря Св. Петка и да не би да направят някакво зло, защото, казал Ахмед-ага "всичките през топус ще ги прекарам". ...
1/2 За малко из царството на Родопите, 1907
В същата тази зловеща за българския народ 1876 г, именно в това време, когато башибозуците ударили да колят и горят селото Перущица (което е на югозапад от гр. Пловдив до самите северни поли на Родопските планини и на разстояние около три часа), една орда от 500 души явила се в с. Чаушово, като имала намерение и там да отиде да обере и изгори манастиря. Ахмед ага, който е бил в това време кърсердарин (пристав по преследване разбойниците) и обикалял тогава селата около гр. Станимака, за да пази тишината в това размирно време, се е намирал в едно близо до гр. Станимака (неизвестно ни е името на това село). Известен от манастиря за намерението веднага провожда своя юзбашия и съотечественик Мустафа Семерджиолу в с. Чаушово да обади на помаците да не би да отидат в манастиря Св. Петка и да не би да направят някакво зло, защото, казал Ахмед-ага "всичките през топус ще ги прекарам". ...
1/2 За малко из царството на Родопите, 1907
неделя, 10 април 2011 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)