Трите вида многогласие в Родопите. Росица Кауфман
сп. Български фолклор, 3/2013
родопи, родопите, многогласие, неделино, неделинско, златоград, златоградско, мадан, буково, велинград, велинградско, пирин, пиринско, народни, песни, родопски народни песни, многогласно пеене, неделински двуглас
понеделник, 30 март 2015 г.
сряда, 25 март 2015 г.
Традиционното женско облекло в Девинско. Мариана Райкова. 1981 г.
Традиционното женско облекло в Девинско. Мариана Райкова
сп. Българска етнография, 1981, кн. 1
родопи, родопски, народни, носии, родопите, девин, девинско, беден, брезе, змеица, доспат, борино, грохотно, гьоврен, настан, лясково, триград, селча, носия, ягодина, касъка, любча, чавдар, барутин,
сп. Българска етнография, 1981, кн. 1
родопи, родопски, народни, носии, родопите, девин, девинско, беден, брезе, змеица, доспат, борино, грохотно, гьоврен, настан, лясково, триград, селча, носия, ягодина, касъка, любча, чавдар, барутин,
неделя, 22 март 2015 г.
Из фолклора на българите мохамедани: Разкази и легенди за Хъзър
Из фолклора на българите мохамедани: Разкази и легенди за Хъзър
Стоянка Бояджиева. сп. Български фолклор, кн.2, 1992
Боян Добрев / Boyan Dobrev
девин, девинско, брезе, лясково, селча, беден, родопи, родопите, родопски, фолклор, истории, българи мохамедани, българи мюсюлмани, хазър, хъзър, светци, евлии, сърница, жълтуша, арда, ардинско, змеица,
Стоянка Бояджиева. сп. Български фолклор, кн.2, 1992
Боян Добрев / Boyan Dobrev
девин, девинско, брезе, лясково, селча, беден, родопи, родопите, родопски, фолклор, истории, българи мохамедани, българи мюсюлмани, хазър, хъзър, светци, евлии, сърница, жълтуша, арда, ардинско, змеица,
четвъртък, 26 февруари 2015 г.
Тюрбето на Саръ Баба над с. Момчиловци - Евгения Иванова
Тюрбето на Саръ Баба над с. Момчиловци - Евгения Иванова
сряда, 4 февруари 2015 г.
Ничия земя: Раната "Възродителен процес" - част 2
Ничия земя: Раната "Възродителен процес" - част 2
Връзка за гледане: VBOX7
https://www.vbox7.com/play:2184b4ac7f
възродителен процес, българи мюсюлмани, българи мохамедани, помаци
Връзка за гледане: VBOX7
https://www.vbox7.com/play:2184b4ac7f
възродителен процес, българи мюсюлмани, българи мохамедани, помаци
събота, 31 януари 2015 г.
Ничия земя: Раната "Възродителен процес" - част 1
Ничия земя: Раната Възродителен Процес - част 1, Слащен
Връзка за гледане - VBox7
https://www.vbox7.com/play:90d7535da2
Част 2
https://www.vbox7.com/play:2184b4ac7f
родопите, възродителен процес, преименуване, българи мохамедани, помаци, българи мюсюлмани, родопски истории, слащен
Връзка за гледане - VBox7
https://www.vbox7.com/play:90d7535da2
Част 2
https://www.vbox7.com/play:2184b4ac7f
родопите, възродителен процес, преименуване, българи мохамедани, помаци, българи мюсюлмани, родопски истории, слащен
понеделник, 1 декември 2014 г.
Петър Маринов - Смолян и околията в своето близко и далечно минало, 1937-39
петък, 9 май 2014 г.
Стоян Райчевски - Българите мохамедани
понеделник, 17 февруари 2014 г.
Речник на думи турски и гръцки в езика български - М. Павлев, Ал. Живков, 1855 г

Речник на думи турски и гръцки в езика български - М. Павлев, Ал. Живков, 1855 г.
Виж също:
Родопски речник. Второ допълнение - Тодор Стойчев, 1983
Тодор Стойчев - Родопски речник. Допълнение, 1970
Тодор Стойчев - Родопски речник, 1965
Любомир Милетич - Източните български говори, 1905
Към историята на българския език - Б. Цонев, 1903
Б. Цонев - Поправки и допълнения към Милетичевата книга "Източните български говори" - 1905
Б. Цонев - Увод в историята на българския език, 1901
Рупски говори. Безпредложни конструкции на мястото на стари падежи - Н. Павлова, 1980
Рупски говори. Изравняване на формите за мъжки и среден род - М. Китанова, 1980
Любомир Милетич - Търлиското евангелие от 1861
Александър Тeодоров Балан - "Един особен звук в родопското наречие", 1904
П. Р. Славейков - Рупското или рупаланско наречие, 1882
"Родопското наречие" - Христо Попконстантинов, 1889
Л. Милетич - Фонетични особености на помашките говори в Чепинско, 1905
Л. Милетич - Старобългарска граматика, 1906
Л. Милетич - Родопските диалекти на българския език, 1912 (на немски)
Западнорупски диалекти в Търлиското евангелие - Т. Дерекювлиев
Развой на гласна ѣ (ят) в източните родопски говори - Мирослав Михайлов
Езикови бележки из с. Бачково - Ст. Шишков, 1905
Родопски говори - Дребни синтактични бележки върху употребата на лу, лю, ле, ляй и хамен, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 11, Дован хисар, Дедеагачко. Ст. Шишков, 1907
Родопски говори - 10, Дован хисар, Дедеагачко. Ст. Шишков, 1907
Родопски говори - 9, Дован хисар, Дедеагач. Ст. Шишков, 1907
Родопски говори - 8, Ст. Шишков 1907. Говорът в Дован Хисар, Дедеагачко
Родопски говори - 7, Стою Шишков, 1907. Говорът на Кетенлъшките помаци
Родопски говори - 6, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 5, Ст. Шишков, 1906 /Смилян, Тозборун - Могилица, Пашмакли - Смолян/
Родопски говори - 4, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 3, Ударението в централния ахъ-челебийски говор, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 2, Отглаголни именни форми, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 1, Суфикси за увеличителни и умалителни имена, Ст. Шишков, 1905
Неопределителни местоименни форми в българските диалекти - Марияна Витанова
Максим Младенов - Говорите в Родопите
Сребрю Георгиев - Говорът в с. Чешнегир, 1907
Тълковен речник на турцизмите в българския език - Весела Кръстева
Речник на думи турски и гръцки в езика български - М. Павлев, Ал. Живков, 1855 г
речник диалекти остарели турски гръцки думи български език родопски говори родопите
Боян Добрев, Boyan Dobrev
понеделник, 10 февруари 2014 г.
Идентичност, национализъм и културно наследство под обсада - Фатме Мюхтар-Мей
Идентичност, национализъм и културно наследство под обсада - дисертация на Фатме Мюхтар-Мей
Връзка за четене онлайн

Brill Publishing House
Fatme Myuhtar-May
In Identity, Nationalism, and Cultural Heritage under Siege, Fatme Myuhtar-May makes a case for the recognition of Pomak heritage by presenting five stories from the past and present of the Rhodope Muslims in Bulgaria as examples of a distinct Pomak culture. The stories range from the Christianisation during the Balkan Wars of 1912-1913 and the forced communist renaming of the Pomaks in the 1970s, to their fascinating wedding rituals and historic figures. Each of the five narratives contains its own storyline and serves as a prominent example of Pomak heritage, from the author’s perspective. The stories take place in the context of fervent nationalism and the ongoing censorship of Pomakness based on the claim that it is an “ethnic Bulgarian,” not “Pomak” heritage.
Biographical note
Fatme Myuhtar-May, Ph.D. (2011), Arkansas State University, adjunct humanities instructor at that university. She has authored reports and articles regarding ethnic minorities in the Balkans, including the Pomaks and Roma.
Връзка за четене онлайн
Връзка за четене онлайн

Brill Publishing House
Fatme Myuhtar-May
In Identity, Nationalism, and Cultural Heritage under Siege, Fatme Myuhtar-May makes a case for the recognition of Pomak heritage by presenting five stories from the past and present of the Rhodope Muslims in Bulgaria as examples of a distinct Pomak culture. The stories range from the Christianisation during the Balkan Wars of 1912-1913 and the forced communist renaming of the Pomaks in the 1970s, to their fascinating wedding rituals and historic figures. Each of the five narratives contains its own storyline and serves as a prominent example of Pomak heritage, from the author’s perspective. The stories take place in the context of fervent nationalism and the ongoing censorship of Pomakness based on the claim that it is an “ethnic Bulgarian,” not “Pomak” heritage.
Biographical note
Fatme Myuhtar-May, Ph.D. (2011), Arkansas State University, adjunct humanities instructor at that university. She has authored reports and articles regarding ethnic minorities in the Balkans, including the Pomaks and Roma.
Връзка за четене онлайн
четвъртък, 16 януари 2014 г.
Застрашените Архиви
Проект "Застрашени архиви" на Британската библиотека.
Галериите от България са пyбликyвани съвместно с Етнографския институт.
Endangered Archives - The British Library
ГАЛЕРИЯ
родопски старини, застрашените архиви, българи мюсюлмани, българи мохамедани, помаци, каракачани, власи, източни родопи, родопа, родопите
Боян Добрев, Boyan Dobrev
Галериите от България са пyбликyвани съвместно с Етнографския институт.
Endangered Archives - The British Library
ГАЛЕРИЯ
родопски старини, застрашените архиви, българи мюсюлмани, българи мохамедани, помаци, каракачани, власи, източни родопи, родопа, родопите
Боян Добрев, Boyan Dobrev
понеделник, 16 декември 2013 г.
Николай Вранчев - Българи мохамедани /Помаци/, 1948
Николай Вранчев - Българи мохамедани /Помаци/, 1948
Езикът, който говори българинът мохамеданин е чист, старинен български език, по-чист и по-хубав и от езика който говорят българите христяне. Има слаби следи от турско влияние. Имената им, по необходимост са турски поради религията им, и броят по тyрски. Ако среднородопското наречие се отличава изобщо със своята мекост и звучност - професор Балан казва, че което е руският език между славянските езици, това е среднородопското наречие между българските - наречието на българите мохамедане е още по-хубаво, по-меко, по-звучно и по-сладко. То е същото среднородопско наречие, само че по-чисто с повече старинни думи и форми, защото не е било изложено на външни влияния и с по-голяма мекота. То има и своите особни черти, каквито липсват в говора на българите християни.
Особно е интересно, че те "а"-кат при неударени срички като руснаците и имат пълногласие. Казват: галям вм. голям, ачинки вм. очинки, магила вм. могила, аднесе вм. отнесе, атиде вм. отиде, падпирам вм. подпирам, ат кутри си вм. от кутри си (от кои си) и пр. Галава вм. глава, воляк вм. влък, каняз вм. княз, палява вм. плява и пр.
Особен белег на техния говор е неговата напевност. Така техната реч става още по-гъвкава и по-звучна. Тя звучи като музика в звънливите гласове на техните жени. Те по-скоро пеят, отколкото говорят. Техните естествено хубави гласове, и у мъже и у жени, чисти и звънливи, още повече помагат за това.
И това още, че те пеят много, при всеки случай. На път ли са, пеят. Седнат ли да почиват, пеят. Седенкуват ли, пеят. Ония, които са летували на Пампоровото, знаят, че тамошните ливади се косят от българи мохамедани, дошли от Смолянско, от далечни селища, и че вечер, след работа, при накладен огън, те пак пеят.
И не само обичат да пеят: те yмеят да пеят. Те пеят по-сдържано, по-отмерено, по-завършено отколкото христянете.
Тяхната песен.
Без да се различава съществено от общородопската, тя носи всички белези на тоя сравнително първичен, природен живот, който живеят те. Тя е предимно лирична. Лириката преобладава и в песните на българите христяне, ала у тях все пак има повече исторически спомени, които са намерили отражение в песни от епически характер, докато у българите мохамедане те са много по-редки...
родопски старини, николай вранчев, българи мохамедани, българи мюсюлмани, помаци, родопите, родопа, родопска история, помак, помакиня, българомохамедани, помашки, Боян Добрев, Boyan Dobrev
Езикът, който говори българинът мохамеданин е чист, старинен български език, по-чист и по-хубав и от езика който говорят българите христяне. Има слаби следи от турско влияние. Имената им, по необходимост са турски поради религията им, и броят по тyрски. Ако среднородопското наречие се отличава изобщо със своята мекост и звучност - професор Балан казва, че което е руският език между славянските езици, това е среднородопското наречие между българските - наречието на българите мохамедане е още по-хубаво, по-меко, по-звучно и по-сладко. То е същото среднородопско наречие, само че по-чисто с повече старинни думи и форми, защото не е било изложено на външни влияния и с по-голяма мекота. То има и своите особни черти, каквито липсват в говора на българите християни.
Особно е интересно, че те "а"-кат при неударени срички като руснаците и имат пълногласие. Казват: галям вм. голям, ачинки вм. очинки, магила вм. могила, аднесе вм. отнесе, атиде вм. отиде, падпирам вм. подпирам, ат кутри си вм. от кутри си (от кои си) и пр. Галава вм. глава, воляк вм. влък, каняз вм. княз, палява вм. плява и пр.
Особен белег на техния говор е неговата напевност. Така техната реч става още по-гъвкава и по-звучна. Тя звучи като музика в звънливите гласове на техните жени. Те по-скоро пеят, отколкото говорят. Техните естествено хубави гласове, и у мъже и у жени, чисти и звънливи, още повече помагат за това.
И това още, че те пеят много, при всеки случай. На път ли са, пеят. Седнат ли да почиват, пеят. Седенкуват ли, пеят. Ония, които са летували на Пампоровото, знаят, че тамошните ливади се косят от българи мохамедани, дошли от Смолянско, от далечни селища, и че вечер, след работа, при накладен огън, те пак пеят.
И не само обичат да пеят: те yмеят да пеят. Те пеят по-сдържано, по-отмерено, по-завършено отколкото христянете.
Тяхната песен.
Без да се различава съществено от общородопската, тя носи всички белези на тоя сравнително първичен, природен живот, който живеят те. Тя е предимно лирична. Лириката преобладава и в песните на българите христяне, ала у тях все пак има повече исторически спомени, които са намерили отражение в песни от епически характер, докато у българите мохамедане те са много по-редки...
родопски старини, николай вранчев, българи мохамедани, българи мюсюлмани, помаци, родопите, родопа, родопска история, помак, помакиня, българомохамедани, помашки, Боян Добрев, Boyan Dobrev
вторник, 27 август 2013 г.
Странджа - етнографски, географски и исторически проучвания. Георги п. Аянов, 1938
Странджа - етнографски, географски и исторически проучвания.
Георги п. Аянов, 1938
източник: Регионална библиотека - Бyргас
Съдържание:
I. Физикогеографски отношения
1. Положение - Състав - Наименование
2. Орография
3. Хидрография - Черноморски бряг
II. Биогеографически отношения
1. Флора - а) Първични проучвания - б) Климатични отношения - в) Фитогеографско положение
г) Растителна покривка: понтийска и медитеранска флора
2. Фауна - а) Зоогеографско положение - б) Характер на Странджанската фауна - в) Животен свят
III. Стопански отношения
Обща характеристика на стопанския живот
2. Земеделие и земеделски култури - Лозарство, овощарство. - Бубарство
3. Гори - а)Дърварство - Състояние на горите - Производство - б)Въглищарство - Въглищарски села в миналото
в)Бичкиджийство - г)Горски производи - Трудови горско-производителни кооперации - Паркетна и брикетна
индустрии - Производство на химически продукции чрез суха дестилация
4. Лов и риболов
5. Скотовъдтство - а)Овцевъдство и козевъдство - б)Говедовъдство и свиневъдство - в) Мандраджийство
г) Браничарство (джелеплък) - д) Бегликчийство - е)упадък на овцевъдството след войните и мерки за повдигането му
6. Минерални богатства - а)Рудници - б)Кариери
7. Рударство - а)Примитивно рударство в гръцко и трако-римско време - б)Рударство в по-ново турско и българско време
8. Стопанско значение на Странджа
IV. Население
Най-старото население
2. Траки
3. Гръцки колонии по черноморския бряг
4. Славяно-българи - а)Заселване - б)Българо-византийско владичество - Латинци от IV кръстоносен поход - Каталани - в) Турски нашествия и завоевания
V. Положението през робството
Привилегировани - Харбалии (дербентджии) - Войници - Хасекийци - Рудари
2. Стари юртове на изчезнали села
3. Къде е запазен по-компактно български елемент в Странджа
4. Топографска и водописна номенклатура
5. Колибарски селища около събраните села
VI. Етнографски промени
Външни преселения в Странджа
2. Кърджалии - Изселваниия предизвикани от кърджалиите
3. Етнически групи - рупци и загорци
VII. Етнографски бележки
Характерни особености на странджански говор
2. Стара носия в Странджа: а)мъжко облекло - б)женско облекло
VIII. Народни обичаи и вярвания
Богатство на народния фолклор
2. Нестинарство: съществени обряди - Етимология на думата нестинар - Произход и същност на нестинарския обичай - Нестинарска екстаза - Въпросът за невредимостта
3. Един особен обичай в Чаталджанско - почитане на иконите
4. Ходене на росен
Боян Добрев, Boyan Dobrev
Георги п. Аянов, 1938
източник: Регионална библиотека - Бyргас
Съдържание:
I. Физикогеографски отношения
1. Положение - Състав - Наименование
2. Орография
3. Хидрография - Черноморски бряг
II. Биогеографически отношения
1. Флора - а) Първични проучвания - б) Климатични отношения - в) Фитогеографско положение
г) Растителна покривка: понтийска и медитеранска флора
2. Фауна - а) Зоогеографско положение - б) Характер на Странджанската фауна - в) Животен свят
III. Стопански отношения
Обща характеристика на стопанския живот
2. Земеделие и земеделски култури - Лозарство, овощарство. - Бубарство
3. Гори - а)Дърварство - Състояние на горите - Производство - б)Въглищарство - Въглищарски села в миналото
в)Бичкиджийство - г)Горски производи - Трудови горско-производителни кооперации - Паркетна и брикетна
индустрии - Производство на химически продукции чрез суха дестилация
4. Лов и риболов
5. Скотовъдтство - а)Овцевъдство и козевъдство - б)Говедовъдство и свиневъдство - в) Мандраджийство
г) Браничарство (джелеплък) - д) Бегликчийство - е)упадък на овцевъдството след войните и мерки за повдигането му
6. Минерални богатства - а)Рудници - б)Кариери
7. Рударство - а)Примитивно рударство в гръцко и трако-римско време - б)Рударство в по-ново турско и българско време
8. Стопанско значение на Странджа
IV. Население
Най-старото население
2. Траки
3. Гръцки колонии по черноморския бряг
4. Славяно-българи - а)Заселване - б)Българо-византийско владичество - Латинци от IV кръстоносен поход - Каталани - в) Турски нашествия и завоевания
V. Положението през робството
Привилегировани - Харбалии (дербентджии) - Войници - Хасекийци - Рудари
2. Стари юртове на изчезнали села
3. Къде е запазен по-компактно български елемент в Странджа
4. Топографска и водописна номенклатура
5. Колибарски селища около събраните села
VI. Етнографски промени
Външни преселения в Странджа
2. Кърджалии - Изселваниия предизвикани от кърджалиите
3. Етнически групи - рупци и загорци
VII. Етнографски бележки
Характерни особености на странджански говор
2. Стара носия в Странджа: а)мъжко облекло - б)женско облекло
VIII. Народни обичаи и вярвания
Богатство на народния фолклор
2. Нестинарство: съществени обряди - Етимология на думата нестинар - Произход и същност на нестинарския обичай - Нестинарска екстаза - Въпросът за невредимостта
3. Един особен обичай в Чаталджанско - почитане на иконите
4. Ходене на росен
Боян Добрев, Boyan Dobrev
четвъртък, 6 юни 2013 г.
Статии от сборника на Държавен Архив - Смолян, 1997
Статии от сборника на Държавен Архив - Смолян, 1997
Новоиздирени документи за султански лов в Доспат през 1715 г.
Петко Груевски
Документи за Средните Родопи в личните фондове, съхранявани в Държавен Архив - Пловдив
Александър Маринов
Два непубликувани ръкописни труда за Родопите, съхранявани в научния архив на БАН
Цветана Величкова
родопски старини родопска история държавен архив смолян пловдив доспат непубликувани документи историята на родопите александър маринов петър маринов българи мохамедани българи мюсюлмани християни помаци стою шишков
Новоиздирени документи за султански лов в Доспат през 1715 г.
Петко Груевски
Документи за Средните Родопи в личните фондове, съхранявани в Държавен Архив - Пловдив
Александър Маринов
Два непубликувани ръкописни труда за Родопите, съхранявани в научния архив на БАН
Цветана Величкова
родопски старини родопска история държавен архив смолян пловдив доспат непубликувани документи историята на родопите александър маринов петър маринов българи мохамедани българи мюсюлмани християни помаци стою шишков
понеделник, 3 юни 2013 г.
Българите в Драмско, Зъхненско, Кавалско, Правишко и Саръшабанско - Й. Георгиев и Ст. Н. Шишков
Българите в Драмско, Зъхненско, Кавалско, Правишко и Саръшабанско
Йордан Поп Георгиев и Стою Н. Шишков, 1918
родопски старини йордан поп георгиев попгеоргиев стою шишков българите в източна македония беломорието драма зъхна кавала саръ шабанско българи родопите родопа източна тракия източна македония беломорие, Боян Добрев, Boyan Dobrev
Йордан Поп Георгиев и Стою Н. Шишков, 1918
родопски старини йордан поп георгиев попгеоргиев стою шишков българите в източна македония беломорието драма зъхна кавала саръ шабанско българи родопите родопа източна тракия източна македония беломорие, Боян Добрев, Boyan Dobrev
Смолянската антропонимична система... - Колектив, 2012
Смолянската антропонимична система като част от ономастиката на българските Родопи
МАРИЯ ПЕТРОВА, ВАНЯ КРЪСТАНОВА, ЕЛЕНА НИКОЛОВА, МИРОСЛАВ МИХАЙЛОВ, НИНА ТОМОВА
Пловдивски yниверситет "Паисий Хилендарски", Филиал Смолян
родопски старини смолян смолянската антропонимична система антропонимия централни родопи средна родопа смолянска
МАРИЯ ПЕТРОВА, ВАНЯ КРЪСТАНОВА, ЕЛЕНА НИКОЛОВА, МИРОСЛАВ МИХАЙЛОВ, НИНА ТОМОВА
Пловдивски yниверситет "Паисий Хилендарски", Филиал Смолян
родопски старини смолян смолянската антропонимична система антропонимия централни родопи средна родопа смолянска
сряда, 29 май 2013 г.
Периодическо списание на българското книжовно дружество, 1882-1907
Периодическо списание на българското книжовно дружество (БАН)
София

Книги 1-6, 1882
Книги 7-12, 1884
Книги 13-18, 1885
Книги 19-24, 1886
Книги 25-30 (липсват)
Книги 31-36
Книги 37-42
Книги 43-48 (липсват)
Книги 49-54
Книги 55-58 (липсват)
Книги 59-60
Брой 61
Брой 62
Брой 63
Брой 64
Брой 65
Брой 66
родопски старини периодическо списание на българското книжовно дружество софия средец БАН Боян Добрев, Boyan Dobrev
София

Книги 1-6, 1882
Периодическо списание, 1-6, 1882 by Rodopski_Starini
Книги 7-12, 1884
Периодическо списание, 7-12, 1884 by Rodopski_Starini
Книги 13-18, 1885
Periodichesko_spisanie 13-18 by Rodopski_Starini
Книги 19-24, 1886
Periodichesko_spisanie 19-24 by Rodopski_Starini
Книги 25-30 (липсват)
Книги 31-36
Periodichesko_spisanie 31-36 by Rodopski_Starini
Книги 37-42
Periodichesko_spisanie 37-42 by Rodopski_Starini
Книги 43-48 (липсват)
Книги 49-54
Periodichesko_spisanie 49-54 by Rodopski_Starini
Книги 55-58 (липсват)
Книги 59-60
Брой 61
Periodichesko_spisanie 61 by Rodopski_Starini
Брой 62
Periodichesko_spisanie 62 by Rodopski_Starini
Брой 63
Periodichesko_spisanie 63 by Rodopski_Starini
Брой 64
Periodichesko_spisanie 64 by Rodopski_Starini
Брой 65
Periodichesko_spisanie 65 by Rodopski_Starini
Брой 66
Periodichesko_spisanie 66 by Rodopski_Starini
родопски старини периодическо списание на българското книжовно дружество софия средец БАН Боян Добрев, Boyan Dobrev
четвъртък, 16 май 2013 г.
Говорът на село Момчиловци, Смолянско - половин век по-късно - Елена Каневска-Николова

Елена Каневска-Николова
Говорът на село Момчиловци, Смолянско - половин век по-късно
Източник: Предоставена от автора.
Виж също:
За близостта на родопските говори до Кирило-Методиевия език - Елена Каневска-Николова
"Помашкият език" като идентификационен - Доц. дфн. Елена Каневска-Николова
Съществyва ли "помашки език" и има ли почва за него? - Доц. дфн Елена Каневска-Николова
При корена, от извора - Елена Каневска-Николова
Тройното членyване в родопските говори - Елена Каневска-Николова
Говорът на село Момчиловци, Смолянско - половин век по-късно - Елена Каневска-Николова
родопски старини родопите говори диалекти рyпски ропката смолян момчиловци дереке дерекьой елена каневска николова български език старобългарски диалектология
Тройното членyване в родопските говори - Елена Каневска-Николова
Тройното членyване в родопските говори
доц. дфн. Елена Каневска-Николова
Виж също:
За близостта на родопските говори до Кирило-Методиевия език - Елена Каневска-Николова
"Помашкият език" като идентификационен - Доц. дфн. Елена Каневска-Николова
Съществyва ли "помашки език" и има ли почва за него? - Доц. дфн Елена Каневска-Николова
При корена, от извора - Елена Каневска-Николова
Тройното членyване в родопските говори - Елена Каневска-Николова
Говорът на село Момчиловци, Смолянско - половин век по-късно - Елена Каневска-Николова
родопски старини родопски говори диалект диалекти говор ропката централни родопи смолян момчиловци тройното членуване в родопските говори елена каневска николова
доц. дфн. Елена Каневска-Николова
Виж също:
За близостта на родопските говори до Кирило-Методиевия език - Елена Каневска-Николова
"Помашкият език" като идентификационен - Доц. дфн. Елена Каневска-Николова
Съществyва ли "помашки език" и има ли почва за него? - Доц. дфн Елена Каневска-Николова
При корена, от извора - Елена Каневска-Николова
Тройното членyване в родопските говори - Елена Каневска-Николова
Говорът на село Момчиловци, Смолянско - половин век по-късно - Елена Каневска-Николова
родопски старини родопски говори диалект диалекти говор ропката централни родопи смолян момчиловци тройното членуване в родопските говори елена каневска николова
При корена, от извора - Елена Каневска-Николова
Елена Каневска-Николова
При корена, от извора
(антропонимично и лексикално-семантично
изследване на говора на с. Момчиловци, Смолянско)
Източник: Предоставена от автора
Виж също:
ЗА БЛИЗОСТТА НА РОДОПСКИТЕ ГОВОРИ ДО КИРИЛО-МЕТОДИЕВИЯ ЕЗИК - Елена Каневска-Николова
"ПОМАШКИЯТ ЕЗИК" КАТО ИДЕНТИФИКАЦИОНЕН ПРИЗНАК - Доц. дфн. Елена Каневска-Николова
СЪЩЕСТВУВА ЛИ „ПОМАШКИ ЕЗИК” И ИМА ЛИ ПОЧВА ЗА НЕГО? - Доц. дфн Елена Каневска-Николова
При корена, от извора - Елена Каневска-Николова
Тройното членyване в родопските говори - Елена Каневска-Николова
родопски диалекти старини история говори момчиловци елена каневска николова
При корена, от извора
(антропонимично и лексикално-семантично
изследване на говора на с. Момчиловци, Смолянско)
Източник: Предоставена от автора
Виж също:
ЗА БЛИЗОСТТА НА РОДОПСКИТЕ ГОВОРИ ДО КИРИЛО-МЕТОДИЕВИЯ ЕЗИК - Елена Каневска-Николова
"ПОМАШКИЯТ ЕЗИК" КАТО ИДЕНТИФИКАЦИОНЕН ПРИЗНАК - Доц. дфн. Елена Каневска-Николова
СЪЩЕСТВУВА ЛИ „ПОМАШКИ ЕЗИК” И ИМА ЛИ ПОЧВА ЗА НЕГО? - Доц. дфн Елена Каневска-Николова
При корена, от извора - Елена Каневска-Николова
Тройното членyване в родопските говори - Елена Каневска-Николова
родопски диалекти старини история говори момчиловци елена каневска николова
Абонамент за:
Публикации (Atom)