Родопски старини

понеделник, 9 януари 2012 г.

В. Добруски - Сведения за изтурчването на родопските българи, 1886

В. Добруски - Сведения за изтурчването на родопските българи, 1886

Keywords: потурчване, родопите, тъмраш, тамраш, дедово, помаци, брезовице, брестовица, чурен, черешово, кричим, арда, осеново, михалково, широка лъка, ахъ-челеби, горно райково, петково, богутево, устово, чепеларе, дерекьой

Виж също:
П. Р. Славейков - За изтурчването на българите, 1885

родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград

неделя, 8 януари 2012 г.

Стою Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1895 - част 2

Стою Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1895 - част 2

Левочево, Устово, Бостина, Хасовица, Пашмакли, Средни Родопи, Родопите, Родопа, родопски, Rhodope, Rhodopes, Rodopi, Pomaks, помаци, българи мохамедани, българи мюсюлмани, българи християни, ахряни

Виж също:
Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1896, част 1
Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1896, част 2
Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1896, част 3
Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1895
Стою Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1895 - част 2

родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, помашки, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, рупчос, рупчоско, рупчоска нахия, девин, златоград, неврокоп

събота, 7 януари 2012 г.

Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1895, част 1

Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1895

Пашмакли, Средни Родопи, Родопите, Родопа, родопски, Rhodope, Rhodopes, Rodopi, Pomaks, помаци, българи мохамедани, българи мюсюлмани, българи християни, ахряни, Караманджа, Чепеларе, Хасовица, Писаница, Дунево, Райково, Горно Дереке
Виж също:
Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1896, част 1
Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1896, част 2
Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1896, част 3
Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1895
Стою Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1895 - част 2

родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, помашки, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, рупчос, рупчоско, рупчоска нахия, девин, златоград, неврокоп

Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско (СМ), 1896, част 3

Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско (СМ), 1896, част 3

Географско описание
Чокманово, Черна река, Арда, Райково, Варадил, Устово, Райково, Смолян, Смилян, Кралюв камен, Момин камен

Пашмакли, Средни Родопи, Родопите, Родопа, родопски, Rhodope, Rhodopes, Rodopi, Pomaks, помаци, българи мохамедани, българи мюсюлмани, българи християни, ахряни, рупци, Ропката

Виж също:
Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1896, част 1
Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1896, част 2
Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1896, част 3
Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1895

родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, помашки, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, рупчос, рупчоско, рупчоска нахия, девин, златоград, неврокоп

Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско (СМ), 1896, част 2

Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско (СМ), 1896, част 2

Географско описание
Алами дере, Арда, Фатово, Габрово, Чокманово, Устово, Райково, Пашмакли, Рупчос, Чепеларе, Хвойна

Пашмакли, Средни Родопи, Родопите, Родопа, родопски, Rhodope, Rhodopes, Rodopi, Pomaks, помаци, българи мохамедани, българи мюсюлмани, българи християни, ахряни, рупци, Ропката

Виж също:
Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1896, част 1
Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1896, част 2
Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1896, част 3

родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, помашки, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, рупчос, рупчоско, рупчоска нахия, девин, златоград, неврокоп

Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско (СМ), 1896 г - част 1

Географско описание.
Арда, Смилян, Тоз-борун (Могилица), Аламидере (Полковник Серафимово) , Устово, Ешек-кулак (Превала), Кара-манджа, Студенец, Пазлачища, Крушево,

Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско (СМ), 1896 г

Пашмакли, Средни Родопи, Родопите, Родопа, родопски, Rhodope, Rhodopes, Rodopi, Pomaks, помаци, българи мохамедани, българи мюсюлмани, българи християни, ахряни, рупци, Ропката

Виж също:
Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1896, част 1
Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1896, част 2
Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1896, част 3

родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, помашки, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, рупчос, рупчоско, рупчоска нахия, девин, златоград, неврокоп

четвъртък, 5 януари 2012 г.

1895 Хр. Попконстантинов - Приказки от Чепино

1895 Хр. Попконстантинов - Приказки от Чепино

Записал Христо Попконстантинов
Слушана от Исмаил Вранчов от с. Баня в 1890 г.

Пашмакли, Средни Родопи, Родопите, Родопа, родопски, Rhodope, Rhodopes, Rodopi, Pomaks, помаци, българи мохамедани, българи мюсюлмани, българи християни, ахряни, рупци, Ропката, Чепино, Велинград, велинградско

Виж също:
Хр. Попконстантинов - Кратки фолклорни бележки, 1898
Чепино - Хр. Попконстантинов, 1898 г
Обичаи от Ахъ-Челебийско (Смолянско) - Хр. Попконстантинов, 1896

родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, помашки, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, рупчос, рупчоско, рупчоска нахия, девин, златоград, неврокоп

сряда, 4 януари 2012 г.

Хр. Попконстантинов - Кратки фолклорни бележки, 1898

вторник, 3 януари 2012 г.

Осман Нури Ефенди; големият помак на българите - Тодор Балкански - 1997

Връзка към текста на книгата в сайта Promacedonia.org

"Село Михалково – пише родоповедът Ан. Примовски – до 1912 г. беше чисто българско мохамеданско... След тази война (Балканската – бел. авт.) се изселили доста българи мохамедани и на тяхно място са дошли българи християни. Съобщението за староселците михалковци в навечерието на Балканската война се повтаря и от Петър Петров. Вижда се, че българското мохамеданско минало на Михалково поставя тезите на Хасан Бистрия и Иван Попов за родното място на Осман Ефенди в правилна посока.

Село Михалково (616 жители през 1981 г.) е разположено на двата бряга на река Въча. Заобиколено е от български мохамедански села: Осиково, Селча, Лясково, Забърдо и Стоманово (жителите на последното се турчеят). Център е на селищна система, включваща селищата Михалково, Лясково, Осиково, Петвар, Селча, Стоманово, Чуруково. През 1963 г. е обявено за балнолечебен курорт.

Този хаджи Асан е най-вероятно действителният брат на Осман Ефенди, който през 1893 г. също е 70-80-годишен. По правото на своеобразния български майорат хаджи Хасан остава на бащиния имот, докато по-малкият брат, в случая Осман, е обезнаследен чрез предназначеното му духовно поприще. Хаджи Хасан разгръща икономическите сили на фамилията, в резултат на което Хаджихасановото потомство станало основен износител на михалковската манифактура и главен работодател на тъкачите от съседните села. Хаджихасановските – така са известни потомците на този българин в Михалково, поели народностния път на емиграцията към Странджа планина (Паспалево).

... През 1918 г. се завръщат в родното си село. В къщата си се установява и синът на Хасан – Абдула Хаджиев, чиято трагедия, причинена от Дели Иван, беше описана по-напред. Абдула Хаджиев набързо жени дъщеря си в Селча. Така тази жена става баба на днешните селчански Порязовци, т.е. бабата на днешния директор на училището в Селча – Младен Порязов - е действителна племенница на Осман Ефенди, а самият Младен Порязов и неговите потомци са от кръвта на Хаджиасановци. Чрез потомката Фани Порязова хаджиасановската кръв се пренася у потомците на селчанина Митко Оджаков, с друго име Гайдаджиев. Чрез тяхната дъщеря Искра кръвта на михалковските Хаджиасановци преминава във фотиновския род Ласковлиеви. Останалите потомци на Абдула Хаджиев живеят до днес в Паспалево...

... думата кума е една отличителна особеност на населението от близкото до Михалково село Селча. Така напр. единствени сред околното население селчани употребяват думата кума в значение 'защото', напр.: "Оти не си учил? – Кума вчера имах друга работа."...

родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, помашки, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, рупчос, рупчоско, рупчоска нахия, девин, златоград, неврокоп, тодор балкански, осман нури ефенди, пещера, михалково, селча, дьовлен

понеделник, 2 януари 2012 г.

1895 Ст. Шишков - Народни умотворения от Рупчоско

родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, помашки, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, рупчос, рупчоско, рупчоска нахия, девин, златоград, неврокоп

1895 Ст. Шишков - Три исторически песни от Ахъ Челебийско (Смолянско)

1895 Ст. Шишков - Две хайдушки песни от Ахъ Челебийско

1897, Ст. Шишков - Разни вярвания и прокобявания, Ахъ Челеби

петък, 30 декември 2011 г.

1897 Ст. Н. Шишков - Песни от Ахъ-Челебийско (См)

четвъртък, 29 декември 2011 г.

Стою Шишков - Детски залъгалки от Ахъ Челебийско, 1898

родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград

Любомир Милетич - Нашите павликяни, 1904 г.

Виж също:
Любомир Милетич - Източните български говори, 1905
Любомир Милетич - Търлиското евангелие от 1861 г.
Проф. Милетич - Родопските диалекти на българския език, 1912 (немски)
Л. Милетич - Ловчанските помаци, 1899
Любомир Милетич - Старобългарска граматика, 1906
Л. Милетич - Фонетични особености на помашките говори в Чепинско

rodopski starini, родопски старини, любомир милетич, нашите павликяни

сряда, 28 декември 2011 г.

Обичаи и вярвания от Неврокопско - 1897

1. Почитането на огъня
2. Стопанова гозба

Интересен е фактът, че същото вярване съществува у помаците в неврокопските села Конрица, Лъжница и Брезница. Осиковянинът помак Мутьо Бейов, от когото бях записал няколко помашки песни, приказки и поверия, един ден ми разказа следното: “Три деня има, живеем в комшицката кошта. У дома ни йе страх да си идем ... срьащам женота на двора прибледньала, оплашена! Отшто така? Питам я! В клето има мъртавец! ... Отивам да видьа – нема нищо. Ага щях си излезом, падна от таваньа и са прострьа на даските чувьак умрьал, ей, умрял ти казовам, завит са кьуфуилук! Штьах си останам на мьастото – толку са оплаших! ...”
Подир една неделя помакът ми разказа, че довел от с. Корница един нафуз джинджия. Последният влязъл сам в стаята, като чел някаква дово. След малко излязъл и съобщил на помака, че това е стопанинът на къщата и че той е изгладнял, затуй им се явява във вид на мъртвец. Нафузът казал да му донесат съвсем черен овен, когото той заклал на огнището. Кръвта текла тук в изровената за това дупка. Овенът бил опечен цял. Три малки късове от него и три мънички фодули били турнати в кътовете на тавана. – След туй не виждали вече умрел човек в стаята.
Това, което ми съобщи помакът, силно ме заинтересува. Аз ходих нарочно в помашкото село Корница. Изучих, че в него и в съседните нему две села, Лъжница и Брезница, съществува вярване в стопанина на къщата и че на последния най-малко един път през годината се прави гозба, която помаците наричат “вечеря”. Всичката разлика между “вечерята”(пом.) и “госба”(христ.) се състои в туй, че за вечерята, наместо черна кокошка се заколва черен овен и че при нейното извършване играят роля не жени, а трима мъже, от които единият непременно трябва да бъде ходжа.
В казаните три села са запазили много стари поверия и обичаи, които у българите християни отдавна са изчезнали. В тия села помаците правят ерфе и същевременно помакините на Петковден си раздават взаимно варена пшеница и фодули за умрелите; празнуват Гергьовден повече от байряма; за Великден си вапсват червени яйца и срещу Коледа правят “кадилки” и пр. – Едно по-добро изучвание живота на помаците, особено в Чечко – нещо, което понастоящем е почти невъзможно – би хвърлило светлина върху много тъмни въпроси от нашата нисша митология.

родопски старини, rodopski starini

вторник, 27 декември 2011 г.

Песни от Чепино и Ахъ-Челебийско - 1895 г

Чепино - Хр. Попконстантинов, 1898 г

Чепино
Едно българско краище в северо-западните разклонения на Родопските планини

* Остатъци от стари селища и крепости
* Исторически преглед
- под византийско управление
- преминаване в пределите на България
- падане под турско управление в 1370. Гази Даут-паша.
- потурчване на населението / остатъци от християнски традиции

Чепино през кърджалийските размирни времена
- Хаджи Башко от село Баня защитава населението от арнаутските нападения
- Укрепването на село Баня със защитна стена от хаджи Башко
- Каванозоглу Хасан-Бей подкупва четирима пехливани (братя Хохорови), които убиват Хаджи Башко
- Въздигане на чепинския големец молла Ахмед като управител на областта

Сведения събрани сред помаците за събитията в Батак от 1876 година
- Показания на банчанинът ходжа Хасан Тумбев, участник в събитията
- Показанията на Исмаил Имамов от Костандово
- Песен записана от Исмаил Вранчов, Чолакът

Участия в руско-турската война
Руската окупация
Изселване на помаците
Отказът на българите да върнат в Турция осиротялото бейско дете
Опити за привличане на помаците в български училища
"Народностно свестяване" на помаците
Продължаващи изселвания в Турция
Създаване на българо-мохамеданското ученическо дружество "Просвета" в Цепино

* Няколко етнографически бележки за помаците в Чепино
Облекло и жилища
Народни нрави и обичаи у чепинските помаци

Виж също:
Хр. Попконстантинов - Кратки фолклорни бележки, 1898
Чепино - Хр. Попконстантинов, 1898 г
Обичаи от Ахъ-Челебийско (Смолянско) - Хр. Попконстантинов, 1896

Labels: pomaks, българи мохамедани, помаци, попконстантинов, чепино, крепости, развалини, цепина, чепино, родопски старини, родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград

сряда, 21 декември 2011 г.

Обичаи от Ахъ-Челебийско (Смолянско) - Хр. Попконстантинов, 1896

Коледа, Сурвак, Пукане дренови пъпки, Кръстовден, Пита с пара, Водици, Хасканье, Къпенье, Трифун, Насичане с бръснач, Божа майка, Боже юме, Влас, Пустоветье, Дракус, Мартеница, Истрасване дрипите, Разнасяне тенурки, Сукане мартеници, Тодорова събота, Велик четвъртък, Великден, Гергьовден, Русалската неделя, Крилювица и Фотювица, Преобразение, Гулямата чоарква

Дракузи (Дракуси)
На постовете всички моми и жени трябда да играят хоро, зада се ражда коноплят. През деня няколко души се обличат в дрипи, турят си изкуствени бради и опашки, надяват високи калпаци ушити от вулия, пълнят си гърбовете със слама и пр. и стават “дракусье”. Те ходят из селото и като се преправят един на старец, друг на баба, правят различни и безобразни смешни играчки и събират пари. Като се събере селото на хоро, дракузите отиват там и правят смехове. Бабата не се покорява на дядото и той я бие. Тя бяга, плаче, куца, клати се и най-после пак наближи дядото. Дядото носи една много голяма тояга. Тоя обичай е варден до 1868 год., когато поради едно сблъскване между поповете и дракусите, последвано с арестуване на поповете в черквата от страна на разбунтуваните селяни, които взеха страната на дракусите, правителството заповяда да се прекрати изпълняването на този старовремски обичай.

Виж също:
Хр. Попконстантинов - Кратки фолклорни бележки, 1898
Чепино - Хр. Попконстантинов, 1898 г
Обичаи от Ахъ-Челебийско (Смолянско) - Хр. Попконстантинов, 1896

родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград

Родопски старини

понеделник, 9 януари 2012 г.

В. Добруски - Сведения за изтурчването на родопските българи, 1886

неделя, 8 януари 2012 г.

Стою Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1895 - част 2

събота, 7 януари 2012 г.

Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1895, част 1

Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско (СМ), 1896, част 3

Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско (СМ), 1896, част 2

Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско (СМ), 1896 г - част 1

четвъртък, 5 януари 2012 г.

1895 Хр. Попконстантинов - Приказки от Чепино

сряда, 4 януари 2012 г.

Хр. Попконстантинов - Кратки фолклорни бележки, 1898

вторник, 3 януари 2012 г.

Осман Нури Ефенди; големият помак на българите - Тодор Балкански - 1997

понеделник, 2 януари 2012 г.

1895 Ст. Шишков - Народни умотворения от Рупчоско

1895 Ст. Шишков - Три исторически песни от Ахъ Челебийско (Смолянско)

1895 Ст. Шишков - Две хайдушки песни от Ахъ Челебийско

1897, Ст. Шишков - Разни вярвания и прокобявания, Ахъ Челеби

петък, 30 декември 2011 г.

1897 Ст. Н. Шишков - Песни от Ахъ-Челебийско (См)

четвъртък, 29 декември 2011 г.

Стою Шишков - Детски залъгалки от Ахъ Челебийско, 1898

Любомир Милетич - Нашите павликяни, 1904 г.

сряда, 28 декември 2011 г.

Обичаи и вярвания от Неврокопско - 1897

вторник, 27 декември 2011 г.

Песни от Чепино и Ахъ-Челебийско - 1895 г

Чепино - Хр. Попконстантинов, 1898 г

сряда, 21 декември 2011 г.

Обичаи от Ахъ-Челебийско (Смолянско) - Хр. Попконстантинов, 1896

Предишни постове

Търсене

понеделник, 9 януари 2012 г.

неделя, 8 януари 2012 г.

събота, 7 януари 2012 г.

четвъртък, 5 януари 2012 г.

сряда, 4 януари 2012 г.

вторник, 3 януари 2012 г.

понеделник, 2 януари 2012 г.

петък, 30 декември 2011 г.

четвъртък, 29 декември 2011 г.

сряда, 28 декември 2011 г.

вторник, 27 декември 2011 г.

сряда, 21 декември 2011 г.

понеделник, 9 януари 2012 г.

неделя, 8 януари 2012 г.

събота, 7 януари 2012 г.

четвъртък, 5 януари 2012 г.

сряда, 4 януари 2012 г.

вторник, 3 януари 2012 г.

понеделник, 2 януари 2012 г.

петък, 30 декември 2011 г.

четвъртък, 29 декември 2011 г.

сряда, 28 декември 2011 г.

вторник, 27 декември 2011 г.

сряда, 21 декември 2011 г.