сряда, 21 декември 2011 г.

Обичаи от Ахъ-Челебийско (Смолянско) - Хр. Попконстантинов, 1896

Коледа, Сурвак, Пукане дренови пъпки, Кръстовден, Пита с пара, Водици, Хасканье, Къпенье, Трифун, Насичане с бръснач, Божа майка, Боже юме, Влас, Пустоветье, Дракус, Мартеница, Истрасване дрипите, Разнасяне тенурки, Сукане мартеници, Тодорова събота, Велик четвъртък, Великден, Гергьовден, Русалската неделя, Крилювица и Фотювица, Преобразение, Гулямата чоарква

Дракузи (Дракуси)
На постовете всички моми и жени трябда да играят хоро, зада се ражда коноплят. През деня няколко души се обличат в дрипи, турят си изкуствени бради и опашки, надяват високи калпаци ушити от вулия, пълнят си гърбовете със слама и пр. и стават “дракусье”. Те ходят из селото и като се преправят един на старец, друг на баба, правят различни и безобразни смешни играчки и събират пари. Като се събере селото на хоро, дракузите отиват там и правят смехове. Бабата не се покорява на дядото и той я бие. Тя бяга, плаче, куца, клати се и най-после пак наближи дядото. Дядото носи една много голяма тояга. Тоя обичай е варден до 1868 год., когато поради едно сблъскване между поповете и дракусите, последвано с арестуване на поповете в черквата от страна на разбунтуваните селяни, които взеха страната на дракусите, правителството заповяда да се прекрати изпълняването на този старовремски обичай.



Виж също:
Хр. Попконстантинов - Кратки фолклорни бележки, 1898
Чепино - Хр. Попконстантинов, 1898 г
Обичаи от Ахъ-Челебийско (Смолянско) - Хр. Попконстантинов, 1896

родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград