сряда, 27 април 2016 г.

Прилагателни със значение "кух - за орех, лешник" в Родопските говори - Лиляна Василева

Прилагателни със значение "кух - за орех, лешник" в Родопските говори - Лиляна Василева





ПРИЛАГАТЕЛНИ СЪС ЗНАЧЕНИЕ 'КУХ - ЗА ОРЕХ, ЛЕШНИК'
В РОДОПСКИТЕ ГОВОРИ
Преди години по проекта „Родопски лексикален атлас" в Секцията за българска диалектология и лингвистична география бяха събрани лексикални материали от 232 селища, от различни по тип родопски говори.
Обект на изследване в настоящата работа са прилагателни със значение 'кух - за орех, лешник', регистрирани в родопските говори, изследвани по посочения проект.
Най-широко разпространение има прилагателното чурук, което се среща в над 115 родопски села. Найден Геров определя значението на заемката от турски език като 'Чуруклив, изгнил, развален, нездрав, болнав, неопечен' (Геров 1978: 562), а в тълковния речник са посочени значенията 1. Разяден от гниене; прогнил, шуплив, похабен, и 2. Болнав. (БТК 1995: 1073).
Обликът чурук се среща във Костандово, Велинградско; Козаново, Бачково, Долнослав, Орешец, Асеновградско; Бабяк, Разложко; Дедево, Пловдивско; Смолян, Давидково, Габрица, Полковник Серафимово, Смолянско; Хухла, Ивайловградско.
Множество са фонетичните варианти, записани в говорите. Това са:
чур 'ук - Чепинци, Маданско; ч'урук — Якоруда, Разложко; Ваклиново, Кочан, Жижево, Теплен, Гоцеделчевско; Барутин, Пещерско; Белотинци, Драмско; Селча, Девинско; Яврово, Лесково, Добростан, Павелско, Добралък, Наречен, Малево, Орехово, Лъкавица, Джурково, Асеновградско; Лесково, Долно Фатово, Брезе, Девинско; Райково, Славейно, Лъджа, Търън, Влахово, Чокманово, Турян, Бориково, Смолянско; Петково, Боровина, Ардинско; Средногорци, Лещак, Шаренка, Ерма река, Мъглища, Маданско; Тънково, Хасковско; Горни Юруци, Покрован, Гугутка, Драбишна, Ивайловградско; Стрижба, Крумовградско; Царино, Момчилградско; ч'урук' — Ситово, Пловдивско; Кожари, Водни пад, Ждребово, Девинско; Устово, Писаница, Бостина, Хасовица, Долна Арда, Смолянско; Искра, Първомайско; Тракиец, Мандра, Хасковско; ч'ур'ук' Сърница, Велинградско; Буйново, Девинско; Вълчан дол, Смолянско; Неделино, Маданско; Сърница, Николово, Стамболово, Долно Ботево, Хасковско; Смирненци, Черна могила, Харманлийско; Мезек, Свиленградско; Егрек, Крумовградско; ч'ур'ук — Лилково, Пловдивско; Солища, Девинско; Момчиловци, Загражден, Момарско, Буково, Смолянско; Петров дол, Елховец, Маданско; Сив кладенец, Долно Луково, Ивайловградско; ч'ирук - Косово, Смолянско; Тихомир, Крумовградско; ч'ир'ук' - Смилян, Смолянско; Брястово, Хасковско; Горноселци, Ивайловградско; ч'ирук - Годешево, Гоцеделчевско; ч'ирук - Хвойна, Асеновградско; Гела, Девинско; чир ук - Могилица, Смолянско; Долен Рудозем, Маданско; черук - Богутево, Асеновградско; Чепеларе; ч'ерук — Левочево, Смолянско; черук — Стойките, Широка лъка, Девинско;
черук' - Кремене, Смолянско; ч'ерук - Кремене, Смолянско; Батанци, Бори- ново, Маданско; ч'ерук - Витина, Маданско; чърук — Червен, Асеновград- ско; ч'ърук - Върбово, Девинско; ч'урйк - Гугутка, Ивайловградско; Аврен, Крумовградско; чир ик' - Девисилово, Крумовградско; ч'йрйк - Девисилица, Голям Девисил, Крумовградско; чирйк — Малък Девисил, Крумовградско.
Две хибридни прилагателни са оформени с чуждата основа чурук - ч'уруч'еф — Чавдарица, Пещерско; чуруч'еф — Беден, Девинско; ч'ур'уч'еф
- Ягодина, Триград, Девинско и чуруклйф - Ракитово, Велинградско.
Обликът ч'ур'ук със значение 'кух' се среща в Мерданя и Каранци, Вели-котърновско1.
Общобългарското прилагателно празен се открива в 23 родопски села със значение 'кух'. Това са: празен - Корница, Гоцеделчевско; Сивино, Смолянско; Варвара, Дебращица, Пазарджишко; празан — Дорково, Велинградско; Виево, Кутела, Смолянско; Оряховец, Ардинско; празън — Осина, Гоцеделчевско; Новаково, Асеновградско; празен - Боянци, Асеновградско; праз 'ен Змеица, Осиково, Девинско; Касъка, Радилово, Пещерско; Паталеница, Пазарджишко; Момчиловци, Буково, Смолянско; Върбина, Маданско; праз'ен
- Слащен, Гоцеделчевско2.
Прилагателното шуплив е представено в речника на Н. Геров като шюпливый 1. Что е изяденъ отъ чрьвякъ... 2. Что има шюпли, дупки... 3. Хралопатый... 4. Слабый, кекавый... (Геров 1978: 590), а в тълковния речник са посочени значенията: 1. Който има шупли; шуплест. 2. Изяден отвътре. Шуплив орех. (БТР 1995: 1083). В родопските говори прилагателното се среща като шуплйф в Белица, Филипово, Добърско, Бачево, Елешница, Горно Драглище, Разложко; Разлог; Лъжница, Гоцеделчевско; Ловча, Сярско. Регистрирани са фонетични варианти като ш'уплйф - Зърнево, Драмско; шуплиф - Илиндин, Гоцеделчевско; ш'упрйф - Волак, Драмско.
С корен шуп- са оформени още шупкаф - Ореше, Дебрен, Гоцеделчевско; шупкалйф - Розово, Пещерско; шупарлаф - Боголин, Крибул, Гоцеделчевско; шупарлаф — Козарско, Пещерско; Горно Луково, Ивайловградско; ш 'урпълаф
- Малко Градище, Свиленградско; шупарл 'еф - Вълкосел, Гоцеделчевско; шупарлиф — Равногор, Пещерско; шупарлйф - Старцево, Маданско; Зла-тоград; шупърлйф — Тешово, Гоцеделчевско; шупорлоф - Беслен, Гоцеделчевско; шупарлоф - Туховища, Гоцеделчевско.
В Архива за Български диалектен речник прилагателно шуплиф със значение 'кух' има следното географско разпространение: шуплйф - Бобошево, Дупнишко; Войнягово, Карловско; Костурско; шуплиф - Благоевградско; Дебърско; ш 'уплйф - Самоков; шупл’иф - Кюстендилско Краище.
Общобългарският облик кух е регистриран в 14 родопски села, както и в речниците на българския език. Гръцката заемка (с преход ф > х; куф > кух) се среща в Драглище, Разложко; Делчево, Абланица, Баничан, Господинци, Гоцеделчевско; Ливадища, Драмско; Еникьой, Ксантийско; Царева поляна,
Хасковско; Камилски дол, Ивайловградско; Черничево, Крумовградско; кук
- Мулдава, Асеновградско; Горна Арда, Смолянско; а куф в Долен, Гоцеделчевско; Забърдо, Асеновградско;
Прилагателното паратик, от гръцко (paratiko) (БЕР 1996: 67-68), със значение 'кух' се открива в няколко родопски села: паратик — Пчеларово, Кърджалийско; парат'ик — Пилашево, Първомайско; Сусам, Хасковско; парат'ко
- Момчиловци, Смолянско. Много по-широко разпространение има значението му 'лош, зъл' - Смолянско, Ардинско, Маданско, Асеновградско, Момчилградско, а като 'свободен, незает' се среща в Първомайско, Варненско, Малкотърновско, Ахтопол.
Заемката зох от гръцкото (zufios) '(за плод) кух, празен' (БЕР 1971: 655) се среща в говора на Парил, Лъки, Тешово, Гоцеделчевско; Черешово, Драмско, а зоф — в Жълтуша, Маданско.
В Крумовградско и Димотишко битуват лексемите каук — Лимец, Кру-мовградско; къук - Караклис, Димотишко; куhук — Бряговец, Крумовградско, все със значение '(за плод) кух, празен', заети от тур. kovuk 'кух, кухина в дърво' (БЕР 1979: 280).
Безспорно най-голям интерес представлява прилагателното глух, регистрирано в 14 села в Гоцеделчевско и едно в Разложко със значение 'кух - за орех, лешник'. Това са Обидим, Разложко; Рибново, Балдево, Огняново, Скребатно, Осиково, Брезница, Добротино, Горно Дряново, Лещен, Гърмен, Ореше, Ляски, Гоцеделчевско; глуф — Долно Дряново, Плетена, Гоцеделчевско.
В Архива за БДР, в диалектни речници и архиви, в Речник на българския език, в Българския тълковен речник, в Българския етимологичен речник не е посочено значение 'кух' при тълкуването на лексемата глух. В тях основното значение е 'който е лишен от способността да чува', но освен това се представят и 'глухо, затънтено (място)', глуха доба 'потайно време', 'За местност, улица и др. - в който няма шум, движение; неоживен, безлюден, тих, пуст' (РБЕ 1981: 219).
Мария Войтила-Свежовска доказва, че прасл. *glux- се свързва както с инд. евр. корен *k'lek 'чувам', така и с инд.евр. корен *gelu със семантика 'притеснявам, затварям', от което прави извода, че глух има значение 'който има „закрит" слух' (Свежовска 1991).
С. Толстая разглежда семантическия паралелизъм на гнездата *glux- и *slep- и извежда 16 общи значения в славянските диалекти (Толстая 2007: 417), които се отнасят до човек, животни, растения, обекти на възприятие, време, оръдия за действия, храна. Към всички тях можем да прибавим и непознатата досега сема 'кух, празен - за орех, лешник', регистрирана в западно-рупския гоцеделчевски говор.
В говора на гоцеделчевските села значението 'тих, пуст' на прилагателното глух се развило към 'празен', 'кух - за орех, лешник'. Това е ярък пример както за запазването на старинни значения в диалектите, така и за разширяването на семантиката на лексемите в диалектния език.

БЕЛЕЖКИ
1 Сравнителният материал е ексцерпиран от Архива за Български диалектен речник в Сек-цията по българска диалектология и лингвистична география - Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин", БАН.
2 За лингвогеографското представяне на прилагателните вж. приложената карта.
3 БИБЛИОГРАФИЯ
БЕР 1971: Български етимологичен речник. Т. I. София, Издателство на БАН.
БЕР 1979: Български етимологичен речник. Т. II. София, Издателство на БАН.
БЕР 1996: Български етимологичен речник. Т. V. София, Издателство на БАН.
БТК 1995: Български тълковен речник (колектив). Четвърто издание. Допълнено и преработе-но от Д. Попов. София, 1995.
Геров 1978: Речник на българския език. Фототипно издание. Ч. V. София, Български писател.
РБЕ 1981: Речник на българския език. Т. III. София, Издателство на БАН.
Свежовска 1991: Wojtila-Swierzowska, М. Dlaczego ghichy nie sJyszy? Rozwazania o etimologii pst. ghichb. - .Гужнословенски филололг XLVII. Београд, 1991, c. 209—220 (цитирано по Толстая 2007).
Толстая 2007: Толстая, С. М. Почему слепой не видит? (к етимологии слав. *slep-). В: Словенска етимология данас. Зборник симпозиума одржаног от 5. до 10. септембра 2006. године. Београд, с. 409^19.
Лиляна Василева