Уикипедия - Радка Кушлева
Химнът на Родопите
Бела съм, бела, юначе
* * *
"Пустиен Салих"
Liternet.bg - САЛИХ СИ ВРЪЩА БУЛКАТА
Пустиян Салих без сабор
барек не чека Неделя
гостену да са разворнат,
сватбана да са разтуря
ам сетнана вечер попита:
-Имаш ли, Фатме, имане,
имане още имене?
Фатме Салиху ромони:
-Имах си, Сали, имах си
еюзелли жолти алтоне,
Булхльоско чосто баире,
Жуханско равно градине,
Падалско блатско ливаде.
Ам ги харизах агому,
зам да ми аго кордише
до девет товара тьошак спап,
и да ми аго изкути
до девет крави младочни
със девет малки телета.
Салих са йетце нагрочи
и си на Фатме продума:
-Стани си, Фатме, товари
твоено тьошко товаре,
стани си, Фатме, поеми
твоине крави младочни!
Мен ми не трябват товари,
товари, крави младочни,
ам си ми трябва имане,
имане още имене!
Фатме му нищо не рече,
кротко засбира, засгада,
товари девет товара,
изведе крави младочни.
Ага през порти излезе
Фатме Салиху продума:
-Ниско навидай очинки,
Салихо, порво венчило!
Очинки да ти не останат
във моесо лице каматно,
във мояса тьонка снажчица!
Салих на Фатме продума:
-Напреж ми ворви, Фатмице,
назад са немой обраща,
очинки да ти не останат
във моесо дворе широко,
във моесо бяло коначе!
Отишла Фатме у дома
на бащинине дворове,
на порти чука и рука:
-Излязи, аго, отвори!
Мен ма Салих изпади,
оти не сам му отнела,
отнела и докарала
това ми тьожко имане,
имане още имене.
Отвотре аго продума:
-Яла си, Фатме, яла си,
бащино дворе широко -
има място и за теб,
има място и за мен.
Седяла Фатме, чакала
цали ми до три години,
дано са Салих пишмани,
дано я назад поварне.
Нито бе мома с момите,
нито бе невеста с невестите.
Дохадали са от Търън,
дохадали са от Тозбурун,
та че са дошли и от Смилен,
от Сердаресконо коначе
да ищат Фатме нивеста.
Нах Смилян е Фатме приьола,
нах там ще невеста да иде.
Голяма са й сватба дигнала
с дванадесте тьожки товара,
с дванадесте яки мулета
с дванадесте крави младочни
и с дванадесте млади телета.
Ша менот отде ша менот,
през Чокоскана махала ша менот,
през Горно Пашмакли,
през Салиховине сокаци.
Салих си на порти седеше
и си нагоре гльодаше,
самичак си думи думаше:
-Благатко му на тоя челяк,
дето му водят невеста,
с дванадесте тьожки товара,
с дванадесте крави младочни.
Колкону близу наближат
Салиху сърце трепери,
Салих си Фатминка познава.
Фатме най-напреш варвеше
на бяла кобила яхаше
със червено халище.
Ага го Фатме наближи
силом хи Салих продума:
-Слези си, Фатме, яла си!
Еве ти дворе широко,
еве ти бяло коначе.
Смилян е йетце далеко,
Сердаревци са каскънджии,
каскънджии още кавгаджии.
Фатме не трябе да думе,
оти е млада нивеста,
ала Салиху продума:
-Не мога, Салих, не мога!
Три сам години седяла
на бащинине дворове,
седяла тебе чекала
дано са, Салих, пишманиш,
назад да си ма поварнеш.
Сега сам вейке торнала,
торнала сам - ша ида,
форлен са камен не враща.
Салиху бално добалне,
извади ножче сребарно
та са в сърцето прободе,
силум си думи издума:
-Прокльоту да е имане,
имане още имене,
ага ти нема севдьона,
севдьона, порво венчило.
* * *
Речник: без сабор - нетърпелив; ромоня - говоря тихо; кордише(кордисвам) - стъкмявам; спап - чеиз; изкути(кутя) - отгледа(отглеждам); йетце(ятце) - много; нагрочи се(нагрочвам се) - разсърди се; продума(думам, продумвам) - проговори; аго(обръщ. - ага) - батко, по-голям брат; ага - когато; засгада(сгадам) - приготвям; каматно(каматан) - красиво(красив, хубав); рука(рукам, рюкам) - вика(викам); пишмани са(ставам пишман) - съжалявам, разкайвам се; дохадам - идвам; ища - искам; чиляк - човек; силом - трудно, с усилие; каскънджия - лош човек; севдьо(севда) - изгора
Падежни остатъци от старобългарски ез.: Салиху - на Салих; агому - на аго(на батко);
* * *
Радка Кушлева
"Въз подзиме съм легнала"
Въз подзиме съм легнала,
въз пролете съм станала.
Цала съм зима лежела,
лежела йоще болнела,
ага са й пролет пукнало,
я сам нах вонка излела.
Сичко са й било цветнало,
цветнало й още листнало,
и моен зелен босилек,
и моен червен каранфил,
сичко от земя излиза,
пък я нах земе торнувам.
Умирам, майчо, умирам,
тебе са вера не фата:
малко щеш да ма погльодаш,
млочко щеш да ма споминаш.
Утре ще сватба да има
на нашесо дворе широко,
права щат люлка да правят,
мене щат летве да турят.
Ага ми дойдат, майчинко,
хожене от джумаене,
сафтене от медресене,
ти да ми, майчо, отвориш
моено маджар сандъци
и да ми, майчо, извадиш
моено тьонко дарие.
Врит да ги дарье одариш:
хожемнем дльоги аглоци,
сафтемнем сърмени чеврици,
Асаню, майчо, да дариш
шерена риза набрата,
върх ризана му аглочек,
върх аглочека чеврица,
върх чеврица кесица,
върх кесицана китчица
от моен ситен босилек,
от моен червен каранфил,
на китчицана алтончек
от мойсо фесче алено.
Умирам, майчо, умирам,
тебе се вера не фата.
Иди ми, майчо, порюкай
мижюва Фатме да дойде,
гиздило да хи харижем,
любено да хи отстъпем,
че на мен късмет не било
млада невеста да ида
на Хасанюви дворове,
на Хасанюви конаци.
Умирам, майчо, умирам,
пък тебе са вера не фата.
Скоро щем да се разделим.
Още си Фатме думаше
и са със душа раздели.
Плакала й майка, плакала
по Фатме мила майчина.
Три дене я вотре държела,
от милост йе никому не казала,
от жалост я във двор закопа.
Та че си майка извади
Фатминно тьонко дарье,
врит си ги дара одари,
както си Фатме пороча.
Каквото от дар остана,
майка го купень сторила
насреде равни дворове,
турила й малко борница,
та че си купень запали
и са си жално провикна:
"Както ми горьот дарове,
тей ми гори сърцесо
по моя Фатме хубава,
че си ми млада отиде
нах чорнана земя длибока.
Всичко йот земя излиза,
пък та нах земя отиде.
* * *
подзим - есен; ходжа - мюсюлманско духовно лице; софти - жени изучаващи богословие; медресе - богословско училище; врить(вруть, фруть) - всички; аглок - кърпа за ръце; чеврица - кърпа за главата;
* * *
Радка Кушлева
"Севдице, пиле шерено"
- Севдице, пиле шарено,
ти си ми сбираш, торнуваш,
нах високана планино,
млада вайвода да станеш,
отбор дружина да водиш,
ам мене кому оставяш:
чорнисе очи да плачат,
белосо лице да жълтей,
тьонкаса снашка да вехне?
- Невесто моя севгилна,
оставям си те, невесто,
на бащинине дворове,
на майчинькине скутове,
на моя майка и твоя.
- Севдице, пиле шарено,
не ли е льосно, севдице,
и я сас тебе да дойда?
Зам га са, севдьо, умориш
пушката да ти понося,
ага са, севдьо, зазноиш,
знойчокан да ти прибриша
сас мойсо бяло тюлбенче.
Ага ми легнеш позаспиш
сенчица да ти направя
сас моен ален мендильчек.
- Невесто, моя севгилна,
де сай чуло и видело
вайвода жена да води
с негова вярна дружина
наз тая гора зелена?
- Севдице, пиле шерено
чуло са й, севдьо, не ли са й
я ща със тебе да дойда
я ща хайдутин да стана
я ща байрякан да нося
я ща душмани да гоня.
* * *
Кехая, наша доржево
— Кехае, наша доржево,
врют сюриине торнаха
ут зимове нах летове,
нашана тьошка сюрия,
тагова, пак не торнува.
Куга щи и та да торне
ут равну поле широку,
нах високана планина?
— Уфчере, мои уфчере,
и нашана щи да торни
рану в понделник вутирна.
Стани, одажи, сабери
нашана луда харгелйо,
товари тьошка одайо,
вдигните наша сюрия,
в понделник утирна
ут зимове, нах летове.
Та че, одажи, восадни
моену конче хранену.
Та си ми иди, одажи,
в Искече града гулема,
ситан армаган собери
и ми ги, кузум, отнеси
на мойну порву любове,
на мойне дребни дечинки.
Чи йе ни могам да ида,
мен ми е лошу станалу,
маалим ми е падналу
на мойну белу сарчоце.
Лоша ма глава сболява,
кайну ма ни е булела,
йе ще тува да остана,
йе ще тува да загина,
в равнусу поле широку,
пуд зеленусу караче.
Иди ми рукни, одажи,
ен-кехайена Тодора,
кротичку да му насадя:
Ага сюрия вдигните
с моине кльоти кучета,
ве, одажи, ще мините
приз Чамжес село големо (с. Горово)
приз високана кюприя.
Там има моми кадии
и млади булки заптии,
всяка година сам давал
пу адно ваклу яганце,
ваклу щат ягне да ищат,
вакал хми овен фаните.
Те ще да си ва запитат:
«Къде е Райчу кехая?»
Ве хми, уфчере, речите:
«Райчу във поле остана,
с агине хасап да гльода,
дену сме яли и пили
цалана зима голема
ут Касом ду Гергьовден.»
Пак га, уфчере, подите
в нашену село гуляму,
на високана планина,
воржите ясни ченкове,
да лайнат кльоти кучета.
Там ще да си ва пусрощне
моена млада нивеста
с моите дребни дечинки
и ще да си ва попита:
«Каде е Райчу кехая?»
Ве хи, уфчере, речите:
«Райчу във поле остана,
ваз подзим да ни дучеква,
приз пролет да на провада!
Га на планина подите,
вакал ми овен фатите,
курбан да го заколите...
Уфчерене ми торнаха
рану в понделник утирна,
тьошка сюрия вдигнаха.
Варвеха колку варвеха,
ага на Чемжас стигнаха,
на високана кюприя,
ваклу хми ягне поискаха,
вакал хми овен дадаха
и за Райча си питаха.
Ага в селу стигнаха,
на високана планина,
там си ги са срьощнали
Райчова млада йивеста
с негови дребни дечинки,
та си уфчере питаше:
— Уфчере, млади уфчере,
каде е Райчу кехая?
Уфчерене хи рекоха:
— Райчу кехая остана
в равнуну поле широку,
ваз подзим да ни дучеква,
прие пролет да ни изпраща.
Вакал ми овен не дума,
вакал ми овен продума:
— Ложат та, ложат, нивесту,
Райчу кехая загина
в равнуну поле широку,
под зеленуну караче.
Кучета там останаха
кехая да си погребот.
Ага хи това казаха,
Райчова млада нивеста
пусна си глася ду небу,
еасипа солзи ду земя
и си ми жалну викаше:
— Сюрия бяла и чорна,
пуста дано си останиш,
ага ми няма кехая
да си ма мене разшени ...
* * *
Три ми са сватби станали
Три ми сватби станали
от малък Байрем до голем,
йоф аман, джанъм, йоф аман.
Три са невести йотвели
на трима братя рожделни,
йоф аман, джанъм, йоф аман.
Двене невести - шенливки,
шенливки йоще шетливки,
йоф аман, джанъм, йоф аман.
Зикйе йе кимна кахорна.
Майка си Зикйе питаше,
йоф аман, джанъм, йоф аман.
Зикинко мари майчина,
оти си, Зикйе, кахорна,
йоф аман, джанъм, йоф аман?
Майчинко, стара майчинко,
любено не м`йе на сърце,
йоф аман, джанъм, йоф аман.
* шенливки - весели
* шетливки - работни
* кимна - тъжна
* * *
Сакова лето, пролето
Погубването на Салих ага
http://liternet.bg/folklor/sbornici/bnt/3/116.htm
http://liternet.bg/publish20/p_marinov/ocherci/kraiat.htm
Салих ага е дългогодишен управител на Ахъ-Челебийско (Смолянско).
Той е потомък на рода Кьорходжови, които са били българи мюсюлмани (помаци).
Кьорходжови са първите местни управници, издигнали се от средите на българите мюсюлмани и се титулували войвода - деребей.
Допреди тях за управници са били назначавани външни хора - турци от Истанбул.
Първият войвода управник от деребеите е Мехмед Кьор ходжа, родом от с. Забърдо.
Избран е за управник в 1752 година и се преселва в Райково, където управлява до смъртта му в 1779 г.
Наследен е от синът му Сюлейман ага (1779 до 1798 г).
След смъртта на Сюлейман ага, синът му Салих ага управлява областта от 1798 до 1838, когато е убит от турците.
Салих ага държал да има мир, ред и законност в поверената му област. Не допускал размирици и кърджалии в областта му.
Не се поколебал да убие собствения си брат в 1805 - Аджи ага, който бил виден кърджалия.
Салих ага не допускал външни хора да се месят в управлението му и с това си навлякъл омразата на турските аяни в Гюмюрджина.
По негово време са построени всички църкви в християнските села в Ахъ-челебийско, за чието построяване Салих ага активно им помагал.
Често възниквали спорове между християните къде да бъде построена църквата им и се допитвали до Салих ага за съвет.
Бил почитан както от християни, така и от мюсюлмани.
Ревностно покровителствал християните през цялото време на своето управление.
Назначава на важни постове българи християни: ковчежник му бил Димо Митев, Милуш от Пашмакли бил капъджия, оръжеен майстор и данъчен бирник бил Нико Коджабашът, главни кехаи на стадата му били Райчо Харбалията, Стамат от Пещера, Хубчо от Аламидере.
Това не се харесвало на висшите турски власти и те търсели всякакъв начин да го премахнат. Създала се дълготрайна прикрита вражда между Салих ага и пашата на Гюмюрджина - Емин бей.
През 1838 година Салих ага с измама бил привлечен да иде в Гюмюрджина, уж да му се даде награда за четиридесетгодишното му управление, но още първата нощ бил нападнат и удушен в двора на правителствения конак.
След смъртта му властта била завзета от Агуш ага, с когото също имали неприкрита вражда.
Николай Хайтов казва: "Салих ага направил за запазване на българщината в Смолянско много повече от десет войводи и сто хайдути".
Петър Маринов посочва, че в миналото народът пеел много песни за Салих ага, които за съжаление са забравени с времето.
Сакова лято усилно,
усилно, еце притажно,
никога не е повнено,
никога не е бивало!
Ферман по ферман провадат
от Стамбол града голема;
хабер по хабер дохада
от Гюмюжюне касабо,
от гюмюжюнскен аенин,
от гелиболскен кадия.
Салихагому нарочат:
"Да прави ага, що прави,
нах Гюмюжюне да върви,
нах Стамбул града да иде;
царюму да се поклони,
царюму и везирюму!"
Легнал агуне, задремал,
задремал, тьожко заспал е,
на летен денчок Гьоргювден.
Че си ми виде вов соне:
червена руба носеше,
пъстра кучиа ехаше;
в Пашмакла вода тросеше,
капка водица не найде,
устана да си разкваси,
жьождана да си угаси.
Стрьосум са ага разбуди
и си Страхина порука:
- Страхине, билюкбашию,
морна ма дремка налегна,
та са принесах и заспах,
ала са борже разбудих...
Иди, Страхине, порукай,
моеног брата Лимана,
моеног брата Шишмана!
Шишман приборза, отиде
и си агуне попита:
- Какво е, аго, станало,
какво си, аго, упатил?
- Лимане, брате Шишмане,
нищо не ми е станало
и нищо не сам упатил,
ала ще нещо да стане!
Легнал бях, тьожко заспал бях,
че си ми видех вав соне
червена руба да нося,
пъстра кучия да ехам,
вруд сокацине обиграх,
ниде водица не найдох.
Питам та, брате Лимане,
на хаир ли е, или не?
- Хаидър, ага, хаидър:
пемой са, аго, кахъри!
Еще си дума думаха,
агому хабер допадна:
"Татаре ми са торнали
от Гюмюжюне касабо:
снощи са били вав Палас,
довечера са в Пашмакла!"
Агуне глава наведе
и си Шишману думаше:
- Лимане, брате Шишмане,
нн са сме с тебе карали,
дьо да са, брате, сгодиме,
дьо да са, брате, простиме!
Еще си дума думаше,
еще Лимана кудеше,
татарски коне тропнаха
на калдароме-сукаци;
с петали лочки правеха,
с гоздене оган всичаха.
Татаре порти хлопнаха,
от коне бърже слезаха,
с чизмене вотре влезаха,
агуне мехтюп метнаха.
Кетипче мехтюп пееше
и на агана думаше:
- Да борзаш, ага, да идиш
нах Гюмюжюне касабо,
царен е тебе послагал;
царюму дуво да вдигаш!
Царен е тебе проводил
цошена руба червена,
сърмени бели поесе,
синджир ли нешан на шия.
Агуне глава клатеше
и синовем си думаше:
- Сетам са, айол, сетам са
какви ми даре провадат,
каква ша руба да нося,
какви нешане ша имам.
Йдите, айол, идите
нах Гюмюжюне касабо,
дано на, айол, сгодите
сас гюмюжюнскен аенин,
еас гелиболскен кадия
и сас стамболскен везирин!
Ищат ли цоха алена,
давайте сърма-коприна;
ищат ли бели грошове,
давайте жьилти алтоне!
- Ходихме, буба, молихме,
ала са кимни ворнахме.
Другож с пари са воршеше,
сига парине не воршат.
Теб, буба, хабер пропадат,
ти да са сгадаш да идеш.
нах Гюмюжюне касабо,
нах Стамбол града голема,
царюму да са поклониш,
царюму и визиремнем!
Мамна са ага отиде
вав Гюмюжюне касабо
с оники киши сеймене,
сас товар жьолти алтоне,
отиде, тамо остана...
По пилце хабер проводи-
"Носите здраве нагоре,
нагоре, нах планинона;
носите здраве децамнем,
децамнем, еще людемнем;
носите здраве овчерем,
овчерем, още аргатем;
носите здраве сейменем,
сейменем, бюлюкбашием
Е ща далеко да ида,
е ща са млого забавем."
Ага хаберен допадна
в Пашмакла село голямо,
писнаха бели кадони
на високине кьошкюве,
плакнаха малки дечинки
вав аленине люлчицк;
охнаха млади овчаре
на високана планина;
тюхнаха отбор сеймене,
вав аговине конаци!
Сальо запяха имаме
на високине минаря;
пилцине форкат и пейот -
с песнине думат и плачат:
"Салихага е загинал
вав Гюмюжюне касабо,
вав пашовине сарае,
на високине чардаци!"
Чепеларе, Асеновградско (Дечов, В. Миналото на Чепеларе. Кн. І. С., 1928, с. 86).
* * *
Заспало е челебийче
* * *
Бела съм, бела
* * *
Соньо, пусти соньо
* * *
Стига ми са, момне ле, навдига
* * *
Галени га са ни зьомат
* * *
Заспала е малка мома
* * *
Карамфилко, билбирко
* * *
Крифконо фесче видиш ли?
родопски старини, Радка Кушлева, Кушлеви, подзим съм мале легнала, подзиме, въз подзим, въз подзиме, народни песни, родопски песни, Родопите, Rhodope, Rodopi, Radka Kushleva, podzim, пустия, пустиян, пустиен, Салих, Сали, Pustiya Salih, севдице пиле шерено, шерано, кехая наша доржево, кехае, кехаи, бела съм бела юначе, заспало е челебийче, сакова лето пролето, погубването на салих ага, пашмакли, ахъ-челеби, гюмюрджина, три ми са сватби станали, байрям