петък, 3 февруари 2012 г.

Историята на песента Üsküdara /TR/ - Ясен месец веч изгрява /БГ/

Мелодията на песента "Ясен месец веч изгрява" е разпространена от Балканите през Турция, Близкия Изток и чак до Египет. Среща се по цялата територия на бившата Османска империя.
Една от версиите за произхода й я свързва с популярен османски военен марш, датиращ от Кримските войни през 1850те години. Някои изследователи изказват мнение, че това е шотландски военен марш, адаптиран и пригоден за османската армия.
Друга версия за произхода й я посочва като традиционна "шаркъ" песен - полукласическа мелодия, градска песен изпълнявана от османския елит. Трети вариант я отнася към песните от султанския двор от 1600 г.
През деветнадесети век тя става популярна турска народна песен - Uskudara gider iken - По пътя към Ускудара.
Музикологът Маркос Драгумис записва вариант на песента през 1877 г в град Смирна, Турция.
В 1888 същата песен е записана и на о-в Самотраки с гръцки текст "Apo kseno topo ki ap alaryino" Мелодията е била много популярна и се е изпълнявала във всички кафенета в Смирна.
През 1880 г композиторът Дикхаран Чукарджиян я включва в оперетата "Леблебиджи Хор-Хор Ага".
Издадена е в първите записи на музиколози с османски песни от Смирна и става популярна навсякъде по Балканите.
В 1903 г българите я възприемат като химн на Странджа с текст "Ясен месец веч изгрява".
В Сърбия, Босна и Македония песента циркулира от началото на века като градска песен "Русе косе цуро имаш". В Албания мелодията е позната с текст "Mu në bashtën tënde".
В 1913 г "Uskudara" е включена в сборник на Московската музикална академия като представителна фолклорна турска песен.
Преселниците в Ню Йорк евреи и гърци от началото на века я донасят с тях и става част от песните на двете диаспори.
Еврейската общност добавят към мелодията текста на една тяхна средновековна поема - Yodukha Rayonai.










Български вариант:


Турски вариант: Safiye Ayla, Uskudara gideriken


Гръцки вариант: ΑΠΟ ΞΕΝΟ ΤΟΠΟ


Eврейски варианти:


Fel Shara (сефарадски евреи)


Вариант от Египет


Сръбски вариант - Русе косе цуро имаш


Босна - USNIJA REDZEPOVA ... Ruse kose curo imas


Македония





родопски старини, rodopski starini, ясен месец веч изгрява, химнът на странджа

четвъртък, 2 февруари 2012 г.

Васил Кънчев - Станимака и Бачковският манастир, 1897

В. Кънч - СтанБачк, 1897 by Rodopski_Starini on Scribd




родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, rodopski starini, rhodope antiquities, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград, бачково, бачковски манастир, васил кънчев

сряда, 1 февруари 2012 г.

1752 г, История на Тракийските царе (фр) - Histoire Des Rois De Thrace

Histoire Des Rois de Thrace... by Rodopski_Starini on Scribd



родопски старини, древна тракия, история на тракийските царе, тракийски племена, rodopski starini, ancient thrace, thracia, тракия, rodopski starini

Хр. Попконстантинов - Спомени за страшната пролет в Ахъ-Челеби през 1876

Хр. Попконстантинов - Спомени за страшната пролет в Ахъ-Челеби през 1876
Източник:
Регионална Библиотека Николай Вранчев - Смолян

Христо Попконстантинов - Сп... by Rodopski_Starini on Scribd






Рецензия, Периодическо списание, 1884

Хр. ПК - Рец, ПериодСпис, 1884 by Rodopski_Starini on Scribd



родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград