петък, 30 декември 2011 г.

1897 Ст. Н. Шишков - Песни от Ахъ-Челебийско (См)

1897-Ст-Н-Ш-Ахъ-Ч by Rodopski_Starini on Scribd



Виж също:
Родопски песни - 1, 1905
Родопски песни - 2, 1905
Родопски песни - 3, 1906
Родопски песни - 4, 1906
Родопски песни - 5, 1906
Родопски песни - 6, 1906
Родопски песни - 7, 1880-1906
Родопски песни - 8, 1906
Родопски песни - 9, 1906
Родопски песни - 10, 1907
Родопски песни - 11, 1907
Родопски песни - 12, 1907
Родопски песни - 13, 1907
Родопски песни - 14, 1907
Сватбените родопски песни на българите мохамедани
Песни от Ахъ-Челебийската кааза, 1872
К. Иречек - Помашки песни от Чепино, 1889
Родопски песни от Девинско и с. Давидково, 1903-1929
Родопски песни, 1903 г. Записал Ал. Шулговски
Веда Словена - "За" и "Против"
Веда Словена - Том 2, 1881
Веда Словена - Том 1, 1874
Песни от Чепино и Ахъ-Челебийско - 1895
1897 Ст. Н. Шишков - Песни от Ахъ-Челебийско (См)
1895 Ст. Шишков - Три исторически песни от Ахъ Челебийско
1895 Ст. Шишков - Две хайдушки песни от Ахъ Челебийско
Хр. Попконстантинов - Кракти фолклорни бележки, 1898


родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, помашки, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград, неврокоп

четвъртък, 29 декември 2011 г.

Стою Шишков - Детски залъгалки от Ахъ Челебийско, 1898

СтНШ-Залъг-1898 by Rodopski_Starini on Scribd




родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград

Любомир Милетич - Нашите павликяни, 1904 г.

ЛМил - Павлик, 1904 by Rodopski_Starini on Scribd



Виж също:
Любомир Милетич - Източните български говори, 1905
Любомир Милетич - Търлиското евангелие от 1861 г.
Проф. Милетич - Родопските диалекти на българския език, 1912 (немски)
Л. Милетич - Ловчанските помаци, 1899
Любомир Милетич - Старобългарска граматика, 1906
Л. Милетич - Фонетични особености на помашките говори в Чепинско

rodopski starini, родопски старини, любомир милетич, нашите павликяни

сряда, 28 декември 2011 г.

Обичаи и вярвания от Неврокопско - 1897

1. Почитането на огъня
2. Стопанова гозба

Интересен е фактът, че същото вярване съществува у помаците в неврокопските села Конрица, Лъжница и Брезница. Осиковянинът помак Мутьо Бейов, от когото бях записал няколко помашки песни, приказки и поверия, един ден ми разказа следното: “Три деня има, живеем в комшицката кошта. У дома ни йе страх да си идем ... срьащам женота на двора прибледньала, оплашена! Отшто така? Питам я! В клето има мъртавец! ... Отивам да видьа – нема нищо. Ага щях си излезом, падна от таваньа и са прострьа на даските чувьак умрьал, ей, умрял ти казовам, завит са кьуфуилук! Штьах си останам на мьастото – толку са оплаших! ...”
Подир една неделя помакът ми разказа, че довел от с. Корница един нафуз джинджия. Последният влязъл сам в стаята, като чел някаква дово. След малко излязъл и съобщил на помака, че това е стопанинът на къщата и че той е изгладнял, затуй им се явява във вид на мъртвец. Нафузът казал да му донесат съвсем черен овен, когото той заклал на огнището. Кръвта текла тук в изровената за това дупка. Овенът бил опечен цял. Три малки късове от него и три мънички фодули били турнати в кътовете на тавана. – След туй не виждали вече умрел човек в стаята.
Това, което ми съобщи помакът, силно ме заинтересува. Аз ходих нарочно в помашкото село Корница. Изучих, че в него и в съседните нему две села, Лъжница и Брезница, съществува вярване в стопанина на къщата и че на последния най-малко един път през годината се прави гозба, която помаците наричат “вечеря”. Всичката разлика между “вечерята”(пом.) и “госба”(христ.) се състои в туй, че за вечерята, наместо черна кокошка се заколва черен овен и че при нейното извършване играят роля не жени, а трима мъже, от които единият непременно трябва да бъде ходжа.
В казаните три села са запазили много стари поверия и обичаи, които у българите християни отдавна са изчезнали. В тия села помаците правят ерфе и същевременно помакините на Петковден си раздават взаимно варена пшеница и фодули за умрелите; празнуват Гергьовден повече от байряма; за Великден си вапсват червени яйца и срещу Коледа правят “кадилки” и пр. – Едно по-добро изучвание живота на помаците, особено в Чечко – нещо, което понастоящем е почти невъзможно – би хвърлило светлина върху много тъмни въпроси от нашата нисша митология.

Невр - 1897 by Rodopski_Starini on Scribd



родопски старини, rodopski starini