Родопски старини

сряда, 28 декември 2011 г.

Обичаи и вярвания от Неврокопско - 1897

1. Почитането на огъня
2. Стопанова гозба

Интересен е фактът, че същото вярване съществува у помаците в неврокопските села Конрица, Лъжница и Брезница. Осиковянинът помак Мутьо Бейов, от когото бях записал няколко помашки песни, приказки и поверия, един ден ми разказа следното: “Три деня има, живеем в комшицката кошта. У дома ни йе страх да си идем ... срьащам женота на двора прибледньала, оплашена! Отшто така? Питам я! В клето има мъртавец! ... Отивам да видьа – нема нищо. Ага щях си излезом, падна от таваньа и са прострьа на даските чувьак умрьал, ей, умрял ти казовам, завит са кьуфуилук! Штьах си останам на мьастото – толку са оплаших! ...”
Подир една неделя помакът ми разказа, че довел от с. Корница един нафуз джинджия. Последният влязъл сам в стаята, като чел някаква дово. След малко излязъл и съобщил на помака, че това е стопанинът на къщата и че той е изгладнял, затуй им се явява във вид на мъртвец. Нафузът казал да му донесат съвсем черен овен, когото той заклал на огнището. Кръвта текла тук в изровената за това дупка. Овенът бил опечен цял. Три малки късове от него и три мънички фодули били турнати в кътовете на тавана. – След туй не виждали вече умрел човек в стаята.
Това, което ми съобщи помакът, силно ме заинтересува. Аз ходих нарочно в помашкото село Корница. Изучих, че в него и в съседните нему две села, Лъжница и Брезница, съществува вярване в стопанина на къщата и че на последния най-малко един път през годината се прави гозба, която помаците наричат “вечеря”. Всичката разлика между “вечерята”(пом.) и “госба”(христ.) се състои в туй, че за вечерята, наместо черна кокошка се заколва черен овен и че при нейното извършване играят роля не жени, а трима мъже, от които единият непременно трябва да бъде ходжа.
В казаните три села са запазили много стари поверия и обичаи, които у българите християни отдавна са изчезнали. В тия села помаците правят ерфе и същевременно помакините на Петковден си раздават взаимно варена пшеница и фодули за умрелите; празнуват Гергьовден повече от байряма; за Великден си вапсват червени яйца и срещу Коледа правят “кадилки” и пр. – Едно по-добро изучвание живота на помаците, особено в Чечко – нещо, което понастоящем е почти невъзможно – би хвърлило светлина върху много тъмни въпроси от нашата нисша митология.

родопски старини, rodopski starini

вторник, 27 декември 2011 г.

Песни от Чепино и Ахъ-Челебийско - 1895 г

Чепино - Хр. Попконстантинов, 1898 г

Чепино
Едно българско краище в северо-западните разклонения на Родопските планини

* Остатъци от стари селища и крепости
* Исторически преглед
- под византийско управление
- преминаване в пределите на България
- падане под турско управление в 1370. Гази Даут-паша.
- потурчване на населението / остатъци от християнски традиции

Чепино през кърджалийските размирни времена
- Хаджи Башко от село Баня защитава населението от арнаутските нападения
- Укрепването на село Баня със защитна стена от хаджи Башко
- Каванозоглу Хасан-Бей подкупва четирима пехливани (братя Хохорови), които убиват Хаджи Башко
- Въздигане на чепинския големец молла Ахмед като управител на областта

Сведения събрани сред помаците за събитията в Батак от 1876 година
- Показания на банчанинът ходжа Хасан Тумбев, участник в събитията
- Показанията на Исмаил Имамов от Костандово
- Песен записана от Исмаил Вранчов, Чолакът

Участия в руско-турската война
Руската окупация
Изселване на помаците
Отказът на българите да върнат в Турция осиротялото бейско дете
Опити за привличане на помаците в български училища
"Народностно свестяване" на помаците
Продължаващи изселвания в Турция
Създаване на българо-мохамеданското ученическо дружество "Просвета" в Цепино

* Няколко етнографически бележки за помаците в Чепино
Облекло и жилища
Народни нрави и обичаи у чепинските помаци

Виж също:
Хр. Попконстантинов - Кратки фолклорни бележки, 1898
Чепино - Хр. Попконстантинов, 1898 г
Обичаи от Ахъ-Челебийско (Смолянско) - Хр. Попконстантинов, 1896

Labels: pomaks, българи мохамедани, помаци, попконстантинов, чепино, крепости, развалини, цепина, чепино, родопски старини, родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград

сряда, 21 декември 2011 г.

Обичаи от Ахъ-Челебийско (Смолянско) - Хр. Попконстантинов, 1896

Коледа, Сурвак, Пукане дренови пъпки, Кръстовден, Пита с пара, Водици, Хасканье, Къпенье, Трифун, Насичане с бръснач, Божа майка, Боже юме, Влас, Пустоветье, Дракус, Мартеница, Истрасване дрипите, Разнасяне тенурки, Сукане мартеници, Тодорова събота, Велик четвъртък, Великден, Гергьовден, Русалската неделя, Крилювица и Фотювица, Преобразение, Гулямата чоарква

Дракузи (Дракуси)
На постовете всички моми и жени трябда да играят хоро, зада се ражда коноплят. През деня няколко души се обличат в дрипи, турят си изкуствени бради и опашки, надяват високи калпаци ушити от вулия, пълнят си гърбовете със слама и пр. и стават “дракусье”. Те ходят из селото и като се преправят един на старец, друг на баба, правят различни и безобразни смешни играчки и събират пари. Като се събере селото на хоро, дракузите отиват там и правят смехове. Бабата не се покорява на дядото и той я бие. Тя бяга, плаче, куца, клати се и най-после пак наближи дядото. Дядото носи една много голяма тояга. Тоя обичай е варден до 1868 год., когато поради едно сблъскване между поповете и дракусите, последвано с арестуване на поповете в черквата от страна на разбунтуваните селяни, които взеха страната на дракусите, правителството заповяда да се прекрати изпълняването на този старовремски обичай.

Виж също:
Хр. Попконстантинов - Кратки фолклорни бележки, 1898
Чепино - Хр. Попконстантинов, 1898 г
Обичаи от Ахъ-Челебийско (Смолянско) - Хр. Попконстантинов, 1896

родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград

Родопски старини

сряда, 28 декември 2011 г.

Обичаи и вярвания от Неврокопско - 1897

вторник, 27 декември 2011 г.

Песни от Чепино и Ахъ-Челебийско - 1895 г

Чепино - Хр. Попконстантинов, 1898 г

сряда, 21 декември 2011 г.

Обичаи от Ахъ-Челебийско (Смолянско) - Хр. Попконстантинов, 1896

Предишни постове

Търсене

сряда, 28 декември 2011 г.

Обичаи и вярвания от Неврокопско - 1897

вторник, 27 декември 2011 г.

Песни от Чепино и Ахъ-Челебийско - 1895 г

Чепино - Хр. Попконстантинов, 1898 г

сряда, 21 декември 2011 г.

Обичаи от Ахъ-Челебийско (Смолянско) - Хр. Попконстантинов, 1896

сряда, 28 декември 2011 г.

вторник, 27 декември 2011 г.

сряда, 21 декември 2011 г.