понеделник, 17 февруари 2014 г.

Речник на думи турски и гръцки в езика български - М. Павлев, Ал. Живков, 1855 г




Речник на думи турски и гръцки в езика български - М. Павлев, Ал. Живков, 1855 г.





Виж също:
Родопски речник. Второ допълнение - Тодор Стойчев, 1983
Тодор Стойчев - Родопски речник. Допълнение, 1970
Тодор Стойчев - Родопски речник, 1965
Любомир Милетич - Източните български говори, 1905
Към историята на българския език - Б. Цонев, 1903
Б. Цонев - Поправки и допълнения към Милетичевата книга "Източните български говори" - 1905
Б. Цонев - Увод в историята на българския език, 1901
Рупски говори. Безпредложни конструкции на мястото на стари падежи - Н. Павлова, 1980
Рупски говори. Изравняване на формите за мъжки и среден род - М. Китанова, 1980
Любомир Милетич - Търлиското евангелие от 1861
Александър Тeодоров Балан - "Един особен звук в родопското наречие", 1904
П. Р. Славейков - Рупското или рупаланско наречие, 1882
"Родопското наречие" - Христо Попконстантинов, 1889
Л. Милетич - Фонетични особености на помашките говори в Чепинско, 1905
Л. Милетич - Старобългарска граматика, 1906
Л. Милетич - Родопските диалекти на българския език, 1912 (на немски)
Западнорупски диалекти в Търлиското евангелие - Т. Дерекювлиев
Развой на гласна ѣ (ят) в източните родопски говори - Мирослав Михайлов
Езикови бележки из с. Бачково - Ст. Шишков, 1905
Родопски говори - Дребни синтактични бележки върху употребата на лу, лю, ле, ляй и хамен, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 11, Дован хисар, Дедеагачко. Ст. Шишков, 1907
Родопски говори - 10, Дован хисар, Дедеагачко. Ст. Шишков, 1907
Родопски говори - 9, Дован хисар, Дедеагач. Ст. Шишков, 1907
Родопски говори - 8, Ст. Шишков 1907. Говорът в Дован Хисар, Дедеагачко
Родопски говори - 7, Стою Шишков, 1907. Говорът на Кетенлъшките помаци
Родопски говори - 6, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 5, Ст. Шишков, 1906 /Смилян, Тозборун - Могилица, Пашмакли - Смолян/
Родопски говори - 4, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 3, Ударението в централния ахъ-челебийски говор, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 2, Отглаголни именни форми, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 1, Суфикси за увеличителни и умалителни имена, Ст. Шишков, 1905
Неопределителни местоименни форми в българските диалекти - Марияна Витанова
Максим Младенов - Говорите в Родопите
Сребрю Георгиев - Говорът в с. Чешнегир, 1907
Тълковен речник на турцизмите в българския език - Весела Кръстева
Речник на думи турски и гръцки в езика български - М. Павлев, Ал. Живков, 1855 г



речник диалекти остарели турски гръцки думи български език родопски говори родопите
Боян Добрев, Boyan Dobrev

понеделник, 10 февруари 2014 г.

Идентичност, национализъм и културно наследство под обсада - Фатме Мюхтар-Мей

Идентичност, национализъм и културно наследство под обсада - дисертация на Фатме Мюхтар-Мей

Връзка за четене онлайн



Brill Publishing House
Fatme Myuhtar-May
In Identity, Nationalism, and Cultural Heritage under Siege, Fatme Myuhtar-May makes a case for the recognition of Pomak heritage by presenting five stories from the past and present of the Rhodope Muslims in Bulgaria as examples of a distinct Pomak culture. The stories range from the Christianisation during the Balkan Wars of 1912-1913 and the forced communist renaming of the Pomaks in the 1970s, to their fascinating wedding rituals and historic figures. Each of the five narratives contains its own storyline and serves as a prominent example of Pomak heritage, from the author’s perspective. The stories take place in the context of fervent nationalism and the ongoing censorship of Pomakness based on the claim that it is an “ethnic Bulgarian,” not “Pomak” heritage.

Biographical note
Fatme Myuhtar-May, Ph.D. (2011), Arkansas State University, adjunct humanities instructor at that university. She has authored reports and articles regarding ethnic minorities in the Balkans, including the Pomaks and Roma.






Връзка за четене онлайн




четвъртък, 16 януари 2014 г.

Застрашените Архиви

Проект "Застрашени архиви" на Британската библиотека.
Галериите от България са пyбликyвани съвместно с Етнографския институт.

Endangered Archives - The British Library

ГАЛЕРИЯ




















родопски старини, застрашените архиви, българи мюсюлмани, българи мохамедани, помаци, каракачани, власи, източни родопи, родопа, родопите
Боян Добрев, Boyan Dobrev

понеделник, 16 декември 2013 г.

Николай Вранчев - Българи мохамедани /Помаци/, 1948

Николай Вранчев - Българи мохамедани /Помаци/, 1948

Езикът, който говори българинът мохамеданин е чист, старинен български език, по-чист и по-хубав и от езика който говорят българите христяне. Има слаби следи от турско влияние. Имената им, по необходимост са турски поради религията им, и броят по тyрски. Ако среднородопското наречие се отличава изобщо със своята мекост и звучност - професор Балан казва, че което е руският език между славянските езици, това е среднородопското наречие между българските - наречието на българите мохамедане е още по-хубаво, по-меко, по-звучно и по-сладко. То е същото среднородопско наречие, само че по-чисто с повече старинни думи и форми, защото не е било изложено на външни влияния и с по-голяма мекота. То има и своите особни черти, каквито липсват в говора на българите християни.
Особно е интересно, че те "а"-кат при неударени срички като руснаците и имат пълногласие. Казват: галям вм. голям, ачинки вм. очинки, магила вм. могила, аднесе вм. отнесе, атиде вм. отиде, падпирам вм. подпирам, ат кутри си вм. от кутри си (от кои си) и пр. Галава вм. глава, воляк вм. влък, каняз вм. княз, палява вм. плява и пр.
Особен белег на техния говор е неговата напевност. Така техната реч става още по-гъвкава и по-звучна. Тя звучи като музика в звънливите гласове на техните жени. Те по-скоро пеят, отколкото говорят. Техните естествено хубави гласове, и у мъже и у жени, чисти и звънливи, още повече помагат за това.
И това още, че те пеят много, при всеки случай. На път ли са, пеят. Седнат ли да почиват, пеят. Седенкуват ли, пеят. Ония, които са летували на Пампоровото, знаят, че тамошните ливади се косят от българи мохамедани, дошли от Смолянско, от далечни селища, и че вечер, след работа, при накладен огън, те пак пеят.
И не само обичат да пеят: те yмеят да пеят. Те пеят по-сдържано, по-отмерено, по-завършено отколкото христянете.
Тяхната песен.
Без да се различава съществено от общородопската, тя носи всички белези на тоя сравнително първичен, природен живот, който живеят те. Тя е предимно лирична. Лириката преобладава и в песните на българите христяне, ала у тях все пак има повече исторически спомени, които са намерили отражение в песни от епически характер, докато у българите мохамедане те са много по-редки...




родопски старини, николай вранчев, българи мохамедани, българи мюсюлмани, помаци, родопите, родопа, родопска история, помак, помакиня, българомохамедани, помашки, Боян Добрев, Boyan Dobrev