четвъртък, 10 май 2012 г.

Сборник на българските юридически обичаи - част 2, С. Бобчев, 1901

Сборник на българските юридически обичаи - част 2, С. Бобчев, 1901

Въ тая часть влазятъ отговори получени или събрани отъ следующите места: Ахъ-Челебийско, Добричь, Евджилери, Еленско, Казанлъшко, Копривщица, Лесковец, Македония, Руссчукско, Старо-Загорско, Т. Пазарджикско, Хасковско, Хисарско, Рупчоско.

1) Ахъ-Челебийско. - Под Ахъ-Челебийско се разбират местата и селата в коритото на река Арда в южната част на Родопите. Обичаите са записвани от Хр. П. Константинов, кореспондент на в. Марица от София, уроженец Ахъ-Челебийски и стенограф на Народното Събрание в София. Обичаите се касаят главно до непотурчените българи в коритото на р. Арда. У Ахряните (потурчените българи) има някакви различия в правните обичаи, променения станали макар и под слабото влияние на исляма. Така например старите обичаи по домакинството останали са непокътнати, когато обичаите при годеж и женитба са съвършено изоставени по простата тази причина, че ислямът запрещава явните (публични) церемониали и излагането на невестата пред обществото. Тук сме длъжни да кажем, че според свитеделството на наший почитаем корреспондент - събирател в Ахъ-Челебийско и другаде, има таквиз "Ахрянски села", гдето потурчаванието в нищо не е изменило старонародните обичаи, гдето хорото се играе, многоженството се счита за грях и има се за грехота, ако не се колят курбани на старите чарковища и "грамади" (могили, кургани). Така правят помаците в Чепинско, Неврокопско, Юте-юс [селата върху наклонността на Родопите към Бяло море по пътя за Скеча (Ксанти)] и Дари-дерско.

ЮрСб - 2 by Rodopski_Starini on Scribd



родопски старини, ахъ-челеби, ахъ-челебийско, арда, смолянско, rhodopes, ahi-chelebi, smolyan, arda, стефан савов бобчев, български юридически сборник, народно право

сряда, 9 май 2012 г.

Сборник на българските юридически обичаи - част 1, С. Бобчев, 1896

Сборник на българските юридически обичаи - част 1, Стефан Савов Бобчев, 1896

Въ тая часть влазятъ отговори получени или събрани отъ следующите места: Ахъ-Челебийско, Добричь, Евджилери, Еленско, Казанлъшко, Копривщица, Лесковец, Македония, Руссчукско, Старо-Загорско, Т. Пазарджикско, Хасковско и Хисарско.
1) Ахъ-Челебийско. - Под Ахъ-Челебийско се разбират местата и селата в коритото на река Арда в южната част на Родопите. Обичаите са записвани от Хр. П. Константинов, кореспондент на в. Марица от София, уроженец Ахъ-Челебийски и стенограф на Народното Събрание в София. Обичаите се касаят главно до непотурчените българи в коритото на р. Арда. У Ахряните (потурчените българи) има някакви различия в правните обичаи, променения станали макар и под слабото влияние на исляма. Така например старите обичаи по домакинството останали са непокътнати, когато обичаите при годеж и женитба са съвършено изоставени по простата тази причина, че ислямът запрещава явните (публични) церемониали и излагането на невестата пред обществото. Тук сме длъжни да кажем, че според свитеделството на наший почитаем корреспондент - събирател в Ахъ-Челебийско и другаде, има таквиз "Ахрянски села", гдето потурчаванието в нищо не е изменило старонародните обичаи, гдето хорото се играе, многоженството се счита за грях и има се за грехота, ако не се колят курбани на старите чарковища и "грамади" (могили, кургани). Така правят помаците в Чепинско, Неврокопско, Юте-юс [селата върху наклонността на Родопите към Бяло море по пътя за Скеча (Ксанти)] и Дари-дерско.

ЮрСб - 1 by Rodopski_Starini on Scribd



родопски старини, ахъ-челеби, ахъ-челебийско, арда, смолянско, rhodopes, ahi-chelebi, smolyan, arda, стефан савов бобчев, български юридически сборник, народно право

неделя, 29 април 2012 г.

Проф. Кемал Гьозлер - Помашките села от Ловешко през XV и XVI век

Проф. Кемал Гьозлер - Помашките села от Ловешко през XV и XVI век според османските данъчни регистри
Източник: www.kemalgozler.com/

KG-Lofca by on Scribd



В българската историография е трайно залегнал мотивът за масовото насилствено приемане на Исляма в България. Тази теза се базира на няколко бележки със съмнителна достоверност като хрониката на поп Методи Драгинов, историческия бележник от Райково, беловата хроника и пр. И въпреки, че достоверността на тези изворови материали започва да се оспорва още от средата на 20в от българските историци, залегналите идеи за масовост, насилственост и принудително обръщане в Исляма влизат трайно в популярната литература и култура, благодарение на романи като "Време разделно", който е написан по поръчка на комунистическата партия с цел оправдаване на провеждането на възродителния процес срещу българите мюсюлмани.

След 1990те години българските изследователи получиха достъп до архивите на османската империя, където се вижда една съвсем различна картина описваща приемането на Исляма. В данъчните регистри се вижда как приемането става бавно и в продължение на векове, като единици семейства и индивиди стават мюсюлмани.
Другата теза на българските историци е че Ислямът е приеман под натиска на данъчната принуда и тежките икономически условия, когато няма данни за принуждаване със сила от страна на турската администрация.
Ако това беше случаят, то в регистрите щеше да се види масово приемане в определени години (за да се избегнат увеличени данъци или пък в резултат на неплодородни условия). Българските историци не могат да допуснат, че е възможно Ислямът да е приеман заради културната доминация и влияние на Османската империя. В продължение на стотици години единствената култура в която е съществувал българският народ е била османската, която съответно е носител на Исляма и е съвсем естествено големи групи хора да приемат доброволно Исляма.
В последните 20 години в България се наблюдава обратният случай - наследници на българи мюсюлмани приемат Християнството, не под принуда (както е станало в 1912 г), а под влияние на масовата култура (формирана чрез телевизията и образованието), която е доминиращо християнска.














родопски старини, помаци, произход на помаците от ловешко, кемал гьозлер, Kemal Gözler, османски данъчни регистри

петък, 27 април 2012 г.

Тълковен речник на турцизмите в българския език

ТТълкРеч by JBR101





Виж също:
Родопски речник. Второ допълнение - Тодор Стойчев, 1983
Тодор Стойчев - Родопски речник. Допълнение, 1970
Тодор Стойчев - Родопски речник, 1965
Любомир Милетич - Източните български говори, 1905
Към историята на българския език - Б. Цонев, 1903
Б. Цонев - Поправки и допълнения към Милетичевата книга "Източните български говори" - 1905
Б. Цонев - Увод в историята на българския език, 1901
Рупски говори. Безпредложни конструкции на мястото на стари падежи - Н. Павлова, 1980
Рупски говори. Изравняване на формите за мъжки и среден род - М. Китанова, 1980
Любомир Милетич - Търлиското евангелие от 1861
Александър Тeодоров Балан - "Един особен звук в родопското наречие", 1904
П. Р. Славейков - Рупското или рупаланско наречие, 1882
"Родопското наречие" - Христо Попконстантинов, 1889
Л. Милетич - Фонетични особености на помашките говори в Чепинско, 1905
Л. Милетич - Старобългарска граматика, 1906
Л. Милетич - Родопските диалекти на българския език, 1912 (на немски)
Западнорупски диалекти в Търлиското евангелие - Т. Дерекювлиев
Развой на гласна ѣ (ят) в източните родопски говори - Мирослав Михайлов
Езикови бележки из с. Бачково - Ст. Шишков, 1905
Родопски говори - Дребни синтактични бележки върху употребата на лу, лю, ле, ляй и хамен, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 11, Дован хисар, Дедеагачко. Ст. Шишков, 1907
Родопски говори - 10, Дован хисар, Дедеагачко. Ст. Шишков, 1907
Родопски говори - 9, Дован хисар, Дедеагач. Ст. Шишков, 1907
Родопски говори - 8, Ст. Шишков 1907. Говорът в Дован Хисар, Дедеагачко
Родопски говори - 7, Стою Шишков, 1907. Говорът на Кетенлъшките помаци
Родопски говори - 6, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 5, Ст. Шишков, 1906 /Смилян, Тозборун - Могилица, Пашмакли - Смолян/
Родопски говори - 4, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 3, Ударението в централния ахъ-челебийски говор, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 2, Отглаголни именни форми, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 1, Суфикси за увеличителни и умалителни имена, Ст. Шишков, 1905
Неопределителни местоименни форми в българските диалекти - Марияна Витанова
Максим Младенов - Говорите в Родопите
Сребрю Георгиев - Говорът в с. Чешнегир, 1907
Тълковен речник на турцизмите в българския език - Весела Кръстева
Речник на думи турски и гръцки в езика български - М. Павлев, Ал. Живков, 1855 г


родопски старини, тълковен речник на турцизмите в българския език, речник на турските думи,