Фолклорни студии: Няколко думи за самодивите, 1888

Родопската юда - Евгения Троева-Григорова

Liternet.bg: СЕНКИ ИЗ НЕВИДЕЛИЦА - Книга на българската народна балада

Овчар и юда девойка


Вечеря за самодиви




Родопската юда - Евгения Троева-Григорова

ОВЧАР НАДСВИРВА ЮДА-САМОВИЛА

Излезли са три сюрии,
три сюрии с три овчаре,
та тросеха овнам трева,
овнам трева непасена,
студна вода непиена,
разпуснаха сиво стадо,
засвириха кавалене...
Де хи дочу силна юда,
силна юда, самовила,
та си фана големенук,
големенук офчеренук,
той си хи се желно моли:
- Юдо, юдо, самовило!
Нимой си ме кайдисува,
че си имам порво любе,
порво любе с дребни деца,
та щат желно да ми плачет!
Остави го, смили хи се,
че си фана по-средненук,
по-средненук, офчеренук,
той си хи се желно моли:
- Юдо, юдо, самовило!
Нимой си ме кайдисува,
че си имам стара майка,
стара майка с дребни сестри,
та щат желно да ме плачет!
Остави го, смили хи се,
та си фана най-малкенук,
най-малкенук офчеренук,
той хи тихо отромоне:
- Юдо, юдо, самовило!
Дай да сторим верен каул,
я да свирим, пък ти играй;
ако си те я надсвиркам,
че я тебе да погубем,
пък ко си ме надиграш,
че ти мене да погубиш!
Овчер свири, тя да играй;
свирили са, играли са,
до три дена и три нощи,
ни се юнак надсвирюва,
ни се юда надиграва.
Отде росна ситна роса
юди крилца отежаха,
юда му се жално моли:
- Бре овчерю, бре стадарю,
нимой си ме кайдисува,
че си имам стара майка,
порво либе, дребни деца!
- Юдо, юдо, самовило!
Де щат плачат много майки,
че да плачи твоя майка.
Та си фана силна юда
за крилцана, раменцана,
та я фтапа девет педе,
девет педе нез земена.

Устово, Смолянско (СбНУ 1, 29).

----------------------------------------------------------------------------------


Пророчицата Ванга ослепява вдигната от вихрушка

Събитието става през лятото. Семейството се е преселило при брата на Панде - Костадин в Ново село, който се е замогнал, но нямал деца и поканил брат си, за да му помогне. Всеки ден 12 годишната Ванга ходи с магарето на чичо си до кошарите извън селото, за да донесе двата гюма, пълни с мляко. Често я придружавали и двете й братовчедки и децата обичали да се отбиват при Ханската чешма, да пийнат водица и да си поприказват.

Денят бил топъл, децата, както обичайно, приседнали до чешмата. Изведнъж отдалече се задал въздушен стълб като фуния, който всмуквал по пътя си камъни, изскубвал трънаци и храсти и ги издигал нависоко. Момичетата страшно се уплашили. Дали са хукнали да бягат или са се скупчили едно до друго, не се знае. Вероятно Ванга се е отдалечила от тях, защото смерчът подема във фунията си само нея. Всичко става за броени минути. Момичетата онемели от уплаха, но хукнали към селото да разкават какво е станало. Тръгват да я търсят и я намират след два часа, обезумяла на повече от 2 км от мястото на събитието - затрупана с пръст, листа и тръни. Не се в знае колко време е била в прегръдките на смерча.

Никога след това Ванга не разказва какво е усетила по време на вихрушката. Когато Бойка Цветкова след седемдесет години по предложение на Ванга посещава Струмица и прави снимка на местността, Пророчицата е категорична: "Никога повече не ми давай тази снимка!" Бойка Цветкова е убедена, че през цялото време, докато е обикаляла из града и около Ханската чешма, Ванга е била с нея и затова остава изненадана от тази реакция. Тя реагира по същия начин както, когато я молят да разкаже какво вижда в нощите, когато остане сама или когато изпадне в транс. Защото трагичното събитие край чешмата води до една житейска драма - Ванга ослепява завинаги въпреки усилията на лекарите. Но като че ли за това събитие в живота си, както вече споменахме, тя е била подготвяна още преди то да стане. Така неусетно драмата на дванадесетгодишното момиче надхвърля проблемите на тесния семеен кръг, за да положи основите на нещо, което след години става феномен.

В митологията вихрушките са пратеници на боговете. Те откриват и посочват всяко присъствие на божественост. Като природно явление описаната вихрушка спада към смерчовете, които са малко известни, рядко се срещат, но притевават голяма разрушителна сила. Пораждат се от създаване на вихрови турболентни потоци в облаците.



keywords: родопски старини, rodopski starini, самодиви, юди, самовили, езически остатъци

Родопската юда - Евгения Троева-Григорова

родопски старини, родопската юда, юди, самодиви, самовили, самодива, самовила, rodopski starini


http://liternet.bg/folklor/sbornici/senki/02.htm

Излезли са три сюрии,
три сюрии с три овчаре,
та тросеха овнам трева,
овнам трева непасена,
студна вода непиена,
разпуснаха сиво стадо,
засвириха кавалене...
Де хи дочу силна юда,
силна юда, самовила,
та си фана големенук,
големенук офчеренук,
той си хи се желно моли:
- Юдо, юдо, самовило!
Нимой си ме кайдисува,
че си имам порво любе,
порво любе с дребни деца,
та щат желно да ми плачет!
Остави го, смили хи се,
че си фана по-средненук,
по-средненук, офчеренук,
той си хи се желно моли:
- Юдо, юдо, самовило!
Нимой си ме кайдисува,
че си имам стара майка,
стара майка с дребни сестри,
та щат желно да ме плачет!
Остави го, смили хи се,
та си фана най-малкенук,
най-малкенук офчеренук,
той хи тихо отромоне:
- Юдо, юдо, самовило!
Дай да сторим верен каул,
я да свирим, пък ти играй;
ако си те я надсвиркам,
че я тебе да погубем,
пък ко си ме надиграш,
че ти мене да погубиш!
Овчер свири, тя да играй;
свирили са, играли са,
до три дена и три нощи,
ни се юнак надсвирюва,
ни се юда надиграва.
Отде росна ситна роса
юди крилца отежаха,
юда му се жално моли:
- Бре овчерю, бре стадарю,
нимой си ме кайдисува,
че си имам стара майка,
порво либе, дребни деца!
- Юдо, юдо, самовило!
Де щат плачат много майки,
че да плачи твоя майка.
Та си фана силна юда
за крилцана, раменцана,
та я фтапа девет педе,
девет педе нез земена.

Устово, Смолянско (СбНУ 1, 29)

..............................

http://liternet.bg/folklor/sbornici/senki/05.htm

- Да знаиш, майчо, да знаиш,
каква съм мома загалил
на връх Пиринска планина!
На ден ми по дваж доходя,
по две ми китки дониса,
Нощя ми по триж доходя,
по три ми китки дониса,
по три червени ябълки;
ала и двори не знаем,
ни двори, майчо, ни порти.
- Питай я, сину, питай я,
чия ще да е дъщеря?
Питах я, майчо, питах я,
ала се на смях казува:
еднаж се каже от изник,
другож се каже от заник;
Деня се, майчо, казува, -
от голямоно Райково,
нощя се, майчо, казува, -
от връх Пиринска планина,
хайдут Кольова дъщеря.
- Сину ле, мой сину ле,
яла ти майка събере
от девет гори гороцвят,
от девет момски градини
пелиньн и вратикана
и бялана комунига,
да ти ги вшием, сину ле,
в калпакън и във поясън,
че иди, сину, при нея
на връх Пиринска планина.
Ако те близо наближи, -
че си е мома хубава,
пък ку далеко побегне, -
че ми е юда пиринска.
Стана му майка посъбра
от девет гори гороцвят,
от девет момски градини
пелиньн и вратикана
и бялана комунига,
че му ги майка зашила
в калпакън и във поясън.
Ега си Стоян отиде
на връх Пиринска планина,
мома далеко побягна
и си Стояну думаше:
- Хвърли, Стоене, калпакън,
калпакън и поясън,
тогаз ще близо да дойда,
да ти, Стоене, донеса
зелен пирински здравечек,
здравечек, китка червена.
Стоян се мамка подмами,
свали червени пояси,
хвърли калпакън на земя,
тогас го мома наближи,
наближи, през кръст пригреба,
от земяна го сваляше,
на небоно го качваше;
от небоно го сваляше,
на земяна го спускаше
и си Стояну думаше:
- Да си ти кажем, Стоене,
чия майка е по-хитра, -
как се, Стоене, събира
от девет гори гороцвят,
от девет момски градини
пелиньн и вратикана
и бялана комунига.

Чепеларе, Асеновградско (Род. напр. 3, с. 75)

..........................................

http://liternet.bg/folklor/sbornici/senki/61.htm

Юкрилчо майци викаше:
- Мале ле, стара мале ле,
утре го кажат Великден,
Великден, личен царски ден.
Сичкем щат гостье да дойдат,
нам нема гостье да дойдат.
Дали сме твърде сирмаси,
та си на люде не слагат,
или си рода немаме?
- Юкрилчо, сину Юкрилчо,
наше е рода голема,
ами сме твърде сирмаси,
та си на рода не слага,
ами се Богу помоли,
и теб богатство да даде.
Га бе в понделник вутрина,
сички на оран торнаха,
чьорно угарье да орат,
бела пшеница да сейот.
Юкрилчо рано подрани
на белен Дунав отиде,
бело си лице миеше
и са на Бога молеше:
- Харизай и мен, Боже ле,
до двана сиви биволье,
и я на оран да ида,
чьорно угарье да ора,
бела пшеница да сее, -
и я зенгин да стана,
и мене людье да слагат.
Кайно са Богу молеше,
че си му Господ хариза
до двана сиви биволье,
стана Юкрилчо да оре,
бела пшеница да сее;
до две е бразни прибразнил,
ага третана затвори,
оралоно са закроши,
и биволье са запреха.
Юкрилчо си са чудеше,
и са на Бога молеше:
- Доли е камен ерлия,
или е корен еворов?
Биволье си му думаха:
- Юкрилчо, наш сайбиине,
нито е камен ерлия,
нито е корен еворов,
ами е казан куплия,
с девет товара алтонье.
Ами на стани, посудри,
посудри и порукни ни,
каменен да си преборнем,
иманье да ти извадим.
Стана Юкрилчо посудри,
посудри и порукна хми,
каменен се преборна,
алтоньене си огреха
кайно есноно слончице.

Устово, Смолянско (СбНУ 1, с. 46, № 1).

.........................................

http://liternet.bg/folklor/sbornici/senki/56.htm

Стоян си майци викаше:
- Хайде ме, мамо, заграви!
- Немой се глави, сину ле,
сая е скопа година,
кило е жито хиляда,
око ракия - стотина,
стомна е вино желтица.
Стояну му се наболни,
наболни, желно нажели,
та се на Бога помоли:
- Стори ме, Боже, престори
на едно сиво еленче,
да ида в гора кърстата,
ситна трева да паса.
Чул му е Господ молбана,
та си го стори еленче,
отиде в гора кърстата.
Отде ми та се сберале
Стоянована комшийка
и негована майчица,
торнаха в гора да идат,
сухана дърва да сбират!
Отде се найде еленче,
с рошкове дърва коршеше
с устцана ги накладаше.
Тогав са майка ворнала
та си комшием викаше:
- Комшии мои, селени,
излете да ви казувам,
какво е майка видела,
във ная гора кърстата:
до едно сиво еленче,
с рошкове дърва накорши
с устцана хи накладе.
Тогав се сбрале комшии,
комшии още селени
торнаха, та отидоха
във неа гора кърстата,
найдоха сиво еленче.
Тьонка се пушка пукнала,
та си еленче ударила
между две чьорни очинки,
между белоно сърдчоце.
Еленче си им викаше:
- Сечете си ма, сечете,
четири ма дела сторете,
и майци дела сторете:
майно ми бело сърдчоце,
да еде, да се наеде
Стояновоно сърдчоце.

Широка Лъка, Девинско (Род. Напр. 5, с. 268).

...............................