Показват се публикациите с етикет език. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет език. Показване на всички публикации

понеделник, 19 декември 2011 г.

Б. Цонев - Увод в историята на българския език, 1901 г.

Б. Цонев - Увод в историята на българския език, 1901 г.

БЦон - Увд, 1901 by Rodopski_Starini




Виж също:
Родопски речник. Второ допълнение - Тодор Стойчев, 1983
Тодор Стойчев - Родопски речник. Допълнение, 1970
Тодор Стойчев - Родопски речник, 1965
Любомир Милетич - Източните български говори, 1905
Към историята на българския език - Б. Цонев, 1903
Б. Цонев - Поправки и допълнения към Милетичевата книга "Източните български говори" - 1905
Б. Цонев - Увод в историята на българския език, 1901
Рупски говори. Безпредложни конструкции на мястото на стари падежи - Н. Павлова, 1980
Рупски говори. Изравняване на формите за мъжки и среден род - М. Китанова, 1980
Любомир Милетич - Търлиското евангелие от 1861
Александър Тeодоров Балан - "Един особен звук в родопското наречие", 1904
П. Р. Славейков - Рупското или рупаланско наречие, 1882
"Родопското наречие" - Христо Попконстантинов, 1889
Л. Милетич - Фонетични особености на помашките говори в Чепинско, 1905
Л. Милетич - Старобългарска граматика, 1906
Л. Милетич - Родопските диалекти на българския език, 1912 (на немски)
Западнорупски диалекти в Търлиското евангелие - Т. Дерекювлиев
Развой на гласна ѣ (ят) в източните родопски говори - Мирослав Михайлов
Езикови бележки из с. Бачково - Ст. Шишков, 1905
Родопски говори - Дребни синтактични бележки върху употребата на лу, лю, ле, ляй и хамен, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 11, Дован хисар, Дедеагачко. Ст. Шишков, 1907
Родопски говори - 10, Дован хисар, Дедеагачко. Ст. Шишков, 1907
Родопски говори - 9, Дован хисар, Дедеагач. Ст. Шишков, 1907
Родопски говори - 8, Ст. Шишков 1907. Говорът в Дован Хисар, Дедеагачко
Родопски говори - 7, Стою Шишков, 1907. Говорът на Кетенлъшките помаци
Родопски говори - 6, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 5, Ст. Шишков, 1906 /Смилян, Тозборун - Могилица, Пашмакли - Смолян/
Родопски говори - 4, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 3, Ударението в централния ахъ-челебийски говор, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 2, Отглаголни именни форми, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 1, Суфикси за увеличителни и умалителни имена, Ст. Шишков, 1905
Неопределителни местоименни форми в българските диалекти - Марияна Витанова
Максим Младенов - Говорите в Родопите
Сребрю Георгиев - Говорът в с. Чешнегир, 1907
Тълковен речник на турцизмите в българския език - Весела Кръстева
Речник на думи турски и гръцки в езика български - М. Павлев, Ал. Живков, 1855 г







родопски старини, езикознание, български език, цонев, rodopski starini

неделя, 18 декември 2011 г.

Към историята на българския език - Б. Цонев, 1903 г.

Към историята на българския език - Б. Цонев, 1903 г.

БГ Ез, 1903 by Rodopski_Starini




Виж също:
Родопски речник. Второ допълнение - Тодор Стойчев, 1983
Тодор Стойчев - Родопски речник. Допълнение, 1970
Тодор Стойчев - Родопски речник, 1965
Любомир Милетич - Източните български говори, 1905
Към историята на българския език - Б. Цонев, 1903
Б. Цонев - Поправки и допълнения към Милетичевата книга "Източните български говори" - 1905
Б. Цонев - Увод в историята на българския език, 1901
Рупски говори. Безпредложни конструкции на мястото на стари падежи - Н. Павлова, 1980
Рупски говори. Изравняване на формите за мъжки и среден род - М. Китанова, 1980
Любомир Милетич - Търлиското евангелие от 1861
Александър Тeодоров Балан - "Един особен звук в родопското наречие", 1904
П. Р. Славейков - Рупското или рупаланско наречие, 1882
"Родопското наречие" - Христо Попконстантинов, 1889
Л. Милетич - Фонетични особености на помашките говори в Чепинско, 1905
Л. Милетич - Старобългарска граматика, 1906
Л. Милетич - Родопските диалекти на българския език, 1912 (на немски)
Западнорупски диалекти в Търлиското евангелие - Т. Дерекювлиев
Развой на гласна ѣ (ят) в източните родопски говори - Мирослав Михайлов
Езикови бележки из с. Бачково - Ст. Шишков, 1905
Родопски говори - Дребни синтактични бележки върху употребата на лу, лю, ле, ляй и хамен, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 11, Дован хисар, Дедеагачко. Ст. Шишков, 1907
Родопски говори - 10, Дован хисар, Дедеагачко. Ст. Шишков, 1907
Родопски говори - 9, Дован хисар, Дедеагач. Ст. Шишков, 1907
Родопски говори - 8, Ст. Шишков 1907. Говорът в Дован Хисар, Дедеагачко
Родопски говори - 7, Стою Шишков, 1907. Говорът на Кетенлъшките помаци
Родопски говори - 6, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 5, Ст. Шишков, 1906 /Смилян, Тозборун - Могилица, Пашмакли - Смолян/
Родопски говори - 4, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 3, Ударението в централния ахъ-челебийски говор, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 2, Отглаголни именни форми, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 1, Суфикси за увеличителни и умалителни имена, Ст. Шишков, 1905
Неопределителни местоименни форми в българските диалекти - Марияна Витанова
Максим Младенов - Говорите в Родопите
Сребрю Георгиев - Говорът в с. Чешнегир, 1907
Тълковен речник на турцизмите в българския език - Весела Кръстева
Речник на думи турски и гръцки в езика български - М. Павлев, Ал. Живков, 1855 г





родопски старини, историята на българския език, цонев, rodopski starini

събота, 12 март 2011 г.

Проф. Милетич - Родопските говори на българския език, 1912 (немски)

Проф. Милетич - Родопските говори на българския език, 1912 (на немски)







Излезе неиздаван труд на проф. Любомир Милетич
Излезе неиздаван на български език до момента труд на изтъкнатия филолог и обществен деятел в следосвобожденска България проф. д-р Любомир Милетич. „Родопските говори в българския език“ (ИК „Изток-Запад“) излиза за първи път на немски език във Виена през 1912 г. и е най-всеобхватният научен проект, разглеждащ тези говори и до днес. Любомир Милетич (1863-1937) е един от най-видните български учени филолози и обществени деятели в следосвобожденска България. Роден в Щип (Македония), Милетич завършва класическата гимназия в Загреб, където му отпускат държавна стипендия, за да следва славянска филология и да се подготви за учител. През 1888 г., с откриването на Висшето училище (СУ „Св. Климент Охридски“), Милетич е избран за професор и ръководител на Катедрата по славянско езикознание и етнография, и междувременно получава титлата „доктор по философия и славянска филология“ от Загребския университет, за своето изследване върху определителния член в българския език. В СУ Милетич преподава старобългарска граматика, история на българския език, сравнителна граматика на славянските езици и българска диалектология, а през 1895 г. създава славянския семинар (по-късно Институт по славянска филология). Години наред Милетич редактира и издава седем тома на „Известия на Семинара по славянска филология“, в които се публикуват най-добрите студентски изследвания по диалектология. През 1902 г. езиковедът е избран за декан на Историко-филологическия факултет. Милетич е и основател на Македонския научен институт в София. Сред най-задълбочените му научни изследвания са публикуваните в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, който излиза за първи път през 1889 г. През 1898 г. Милетич става редовен член и на Българската академия на науките, а от 1926 г. до сетния си час е неин председател.
Посветил живота си на България, проф. Милетич е оставил огромно научно наследство – редица трудове на тема български език, етнография, фолклор, история. Някои от тях и до днес остават единствените цялостни проучвания в съответната област. Статиите, студиите и монографиите на Милетич върху териториалните говори са основополагащи и имат висока научна стойност – след появата си те формират облика на българската диалектология за години напред. Сред големите му приноси в тази сфера е и изследването на родопските говори. Изданието „Родопските говори в българския език“, излязло за първи път през 1912 г. във Виена под името „Die Rhodopemundarten der bulgarischen Sprache“, е най-всеобхватният научен труд, разглеждащ тези говори и до днес. Преводът на изследването от немски на български език е направен от Енчо Тилев през 2012 г. – сто години след излизането му в Австрия, и се появява през 2013 г., по повод 150-годишнината от рождението на проф. Милетич. Книгата съдържа събиран на място богат езиков материал, който е обработен и систематизиран впоследствие. Авторът Милетич дори изброява посетените от него места по време на проучването – Чепино и Рупчос, Пещера, Батак, селата Лилково, Широка лъка, Дедово, Орехово, колибите Гела и Стойките и др. Разнообразни са причините, поради които Милетич е възпрепятстван да завърши бързо труда си. Едва през 1912 г. книгата излиза от печат и бързо става популярна в научните среди. „Родопските говори в българския език“ се приема за класически труд в областта на българската диалектология до ден днешен. Българското издание съдържа и предговор от проф. д-р Тодор Бояджиев.


Издателство Изток-Запад. Българското издание в превод на Енчо Тилев: Излезе от печат книгата "Родопските говори на българския език" на акад. Любомир Милетич, преведена от немски език през 2012 г. - сто години след издаването й във Виена. Появата на българския превод съвпада и със 150-годишнината от рождението на проф. Любомир Милетич.












Виж също:
Любомир Милетич - Източните български говори, 1905
Към историята на българския език - Б. Цонев, 1903
Б. Цонев - Поправки и допълнения към Милетичевата книга "Източните български говори" - 1905
Б. Цонев - Увод в историята на българския език, 1901
Рупски говори. Безпредложни конструкции на мястото на стари падежи - Н. Павлова, 1980
Рупски говори. Изравняване на формите за мъжки и среден род - М. Китанова, 1980
Любомир Милетич - Търлиското евангелие от 1861
Александър Тeодоров Балан - "Един особен звук в родопското наречие", 1904
П. Р. Славейков - Рупското или рупаланско наречие, 1882
"Родопското наречие" - Христо Попконстантинов, 1889
Л. Милетич - Фонетични особености на помашките говори в Чепинско, 1905
Л. Милетич - Старобългарска граматика, 1906
Л. Милетич - Родопските говори на българския език, 1912 (на немски)
Западнорупски диалекти в Търлиското евангелие - Т. Дерекювлиев
Развой на гласна ѣ (ят) в източните родопски говори - Мирослав Михайлов
Езикови бележки из с. Бачково - Ст. Шишков, 1905
Родопски говори - Дребни синтактични бележки върху употребата на лу, лю, ле, ляй и хамен, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 11, Дован хисар, Дедеагачко. Ст. Шишков, 1907
Родопски говори - 10, Дован хисар, Дедеагачко. Ст. Шишков, 1907
Родопски говори - 9, Дован хисар, Дедеагач. Ст. Шишков, 1907
Родопски говори - 8, Ст. Шишков 1907. Говорът в Дован Хисар, Дедеагачко
Родопски говори - 7, Стою Шишков, 1907. Говорът на Кетенлъшките помаци
Родопски говори - 6, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 5, Ст. Шишков, 1906 /Смилян, Тозборун - Могилица, Пашмакли - Смолян/
Родопски говори - 4, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 3, Ударението в централния ахъ-челебийски говор, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 2, Отглаголни именни форми, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 1, Суфикси за увеличителни и умалителни имена, Ст. Шишков, 1905
Неопределителни местоименни форми в българските диалекти - Марияна Витанова
Максим Младенов - Говорите в Родопите
Сребрю Георгиев - Говорът в с. Чешнегир, 1907

петък, 11 март 2011 г.

четвъртък, 10 март 2011 г.

Българските тайни езици - дюлгерски, зидарски, чалгаджийски, мещренски таен език

С. Аргиров - Българските тайни езици - дюлгерски и чалгаджийски



Бел СБНУ 1895 by Rodopski_Starini on Scribd



* * *

Статия от в.Труд: Последните хора от Лещен говорят на таен език

Колкото по на юг в България отивате, с толкова повече културни главоблъсканици ще се срещнете. На 250 км от София се намира благоевградското с. Лещен. Известно е със забележителния си архитектурен стил и с близостта си до защитеното с. Ковачевица. Освен ценните каменни къщи и калдъръми обаче Лещен притежава нещо още по-ценно. Това са бай Атанас и баба Донка. Те са важни, защото знаят един от най-старите тайни говори на Балканите - т. нар. зидарски език. От години той е обект на научно изследване и за съжаление е на изчезване. Бай Атанас и Донка живеят в каменна триетажна къща, строена от дядото на мъжа. Твърдят, че и след 55 г. брак се обичат и нищо не може да ги раздели. Наричан още мещренски, мащерски, дюлгерски, този т. нар. таен език бил говорен предимно по време на турското робство само от мъжете и само от зидарите. Измислен е от албански занаятчии, които преди живеели по границите на България. От уста на уста дюлгерският говор се предал и на българите. По-късно се превърнал и в оръжие на зидарите срещу турците, които не разбирали нито дума от това, което раята си казвала. Така свободно заговорничели срещу тях. Днес уникалният таен говор на зидарите се владее от все по-малко хора и на практика е на изчезване. Говорят го неколцина. Като бай Атанас. Щом влизаме в двора му, той и жена му сърдечно ни посрещат. Явно обичат гости, защото още преди да прекрачим прага, главата на семейството нарежда на жена си: “Випе ми една чучола.” После превежда: “Това на дюлгерски означава сйпи една ракия. Ние дюлгеро така си говорим.” И нищо че почти няма зъби, бай Атанас е решил да ни шашне. “Много чиновата пляка. Навремето ние, майсторите, от покривите на къщите така подвиквахме на момите: “Ей... хубава жена на фронта”, обяснява. А бабата не ревнува, тя си го познава, че не е изневерник и категорично казва: “Сине, още се обичаме, да знаеш. Не знам как така стават тия неща, сигурно е с Божията помощ.” “Питай ме още нещо. Мога цял ден да ти говоря. Този език съм го наследил от бащата на моя баща”, включва се отново бай Атанас. Нищо че е на 85 г. и е последният жител на селото, той е и модерен. Облечен е с дънки и пурпурен пуловер. Сините му очи те гледат строго, изпитателно. “Аз съм последният, който го може тайния език. Синът ми знае само една-две думи, а внук ми нищо не вдява”, разяснява той. После отново подема: “Долче шума жарто. Или иначе казано: дай огънче.” Докато говорим, сме седнали в двора на къщата му. Всичко е от камък, само пейката и кошарата за животните са дървени. Върху дувара се вее българското знаме. И сякаш времето за миг е спряло в ХVIII век. “Тука идват вече много софиянци, търсят спокойствието, строят къщи и чардаци с гледка към Пирин”, връща те в реалността баба Донка. Малко й е мъчно за старото време, когато в селото имало много деца. За разлика от тогава сега е пълно със строители. Те са млади и повечето са от близките градове. И, разбира се, не знаят мащерски. Дори не са и чували, че има такъв език. “Говорехме го, докато строяхме къщите на чорбаджиите. Навремето непрекъснато обикаляхме страната”, връща се в миналото бай Атанас. Личи си, че сега му липсват ония времена и най-вече това да побъбри с другарите на дюлгерски. Приседнала на кладенеца, баба Донка философски подема: “Аз не искам да живея до сто години. Видях по телевизията един столетник и хич не ми хареса.” И тя като дядото гледа строго с проницателните си зелени очи. Но не съжалява като него, че езикът на зидарите скоро ще изчезне завинаги. “Такъв е животът - едно идва, друго си отива”, казва и се усмихва. Ирена КОЛЕВА Експертът от БАН Славка Керемедчиева: Мащерският е на изчезване Тайните занаятчийски говори са по своя характер жаргонни. Съществуват в абсолютно всички европейски езици. Използвани били предимно от крадците и скитниците, които често заимствали и от други говори. Поради тази причина тайните езици нямат фонетичен и граматичен строеж и затова не са се развили като самостоятелни. Трудно се намират вече хора, които да ги говорят. Мащерският език, или т. нар. зидарски или дюлгерски, е бил използван от странстващите хората, работещи в тази област. Дюлгерите са изпитвали нужда да приказват на език, който чорбаджиите да не разбират. Зидарският е много древен. Съставен е от албански, гръцки, италиански и български думи. Специалистите у нас са успели да съберат много информация за този говор и всичко се пази в архивите. Зидарите например не казват “вали дъжд”, а “върнеж”. В България от тайните езици най-разпространени са мащерският и дръндарският. Той пък се говори от хората, които обработват памук и вълна. Важно е да се знае, че тези говори нямат териториална ограниченост, защото носителите им непрекъснато са били в движение и са живеели в различни краища на страната.

* * *

Виж също: Наблюдения върху тайния зидарски (мещренски) говор в селата Гела и Момчиловци - Павел Николов
Стою Шишков - Принос към тайните езици в Родопите, стр. 413



български, диалекти, тайни езици, дюлгери, дюлгерски, зидари, зидарски, масони, чалгаджийски, език, таен говор