Sunday, December 27, 2015

Историко-демографски промени в Северозападните Родопи - преселници и изселници. Георги Куманов

Историко-демографски промени в Северозападните Родопи - преселници и изселници през периода XVII-XX век.
Георги Куманов

ДемгрПромСЗР by Rodopski_Starini



Saturday, December 19, 2015

Sunday, December 13, 2015

Курбаните при българските мюсюлмани - Горан Благоев

Курбаните при българските мюсюлмани - Горан Благоев.
Сп. Български фолклор, кн. 3-4, 1996

Канонични кръвни жертви в традицията на българите мюсюлмани.

КрбнГБлаг by Rodopski_Starini




Sunday, December 6, 2015

Родопски песни във възрожденската книжнина. Композиционно изграждане на любовните песни.

Родопската песен и фолклор в нашата възрожденска литература - Андрей Печилков

Печилков-РодПесенВъзрКн by Rodopski_Starini




-----------------------------

Щрих към композиционното изграждане на любовните народни песни (върху материал от Средните Родопи) - Соня Райчева


КомпозИзгрЛюбПсн by Rodopski_Starini

Saturday, December 5, 2015

Алиански гробници в Източните Родопи - Любомир Миков

Алиански гробници в Източните Родопи - Любомир Миков

АлГрб - ИзтPод by Rodopski_Starini




В. 24 часа: Убита преди 700 г. девойка предсказва бъдещето
Русокоса девойка на бял кон и със сабя в ръка може да предскаже бъдещето. В това са убедени жителите на родопското с. Звезделина, които са алиевити (един от двата основни клона в исляма- б.а.). Селото се намира на 12 км от Кърджали и е разположено на самия бряг на яз. "Студен кладенец". Според местните хора, ако човек се помоли пред гроба на митичното момиче, наричано Назар, то се явява в съня и предсказва бъдещето.
Легендата разказва, че девойката е убита при голяма битка в района. Погребана е там, където е намерен трупът й, а гробът й се превръща в култово място за местните хора.
Къз тюрбе, както се нарича гробът, е извън селото. Вратата на постройката, в която се намира, не се заключва никога, за да могат по всяко време на денонощието там да влизат хора. Самият гроб на Назар е дълъг около 3 м . Над него има плоча, на която е изписано името й и е нарисувано лице на жена. Върху гроба са натрупани различни дрехи, които вярващите даряват при посещенията си в тюрбето.
"Даровете се събират и след това се продават на търг. С парите се извършват ремонти или се правят курбани", твърди кметицата на Звезделина Селиме Сюлейман. Тя е от хората, които са виждали насън русото момиче.
"Предсказа ми, че ще имам второ дете, и дори определи, че ще е момиче", твърди кметицата. Жената имала здравословен проблем, но много е искала да роди втори път.
"Направих курбан и се молих, а същата нощ девойката дойде в съня ми и каза, че ще родя момиче", разказва Селиме. Предсказанието се е сбъднало точно след 9 месеца и 3 дни. "Бях още в родилно отделение на кърджалийската болница, когато отново сънувах момичето със сабята. Яви се в съня ми и поиска курбан. Казах, че ще направя, като се върна на село. Момичето обаче настояваше желанието да бъде изпълнено веднага. Близките на Селиме заклали жертвеното животно ирадали курбана край тюрбето още преди родилката и бебето да бъдат изписани.
Според кметицата много хора потвърждават, че девойката с коня предсказва в съня им дали техните желания ще се сбъднат. Това е и причината за почитта, която местните отдават на Назар.
"Всяка първа събота на май се прави голямо мае (събор), на което се колят като курбан телета и се раздава пилаф (месо с ориз). Идват много хора, не само местни, а и от околните села, от Хасковско и дори от Северна България и чужбина", твърди Селиме.
"Преди 10-ина години решихме да направим постройка с покрив над тюрбето, защото гробът беше започнал да се руши. Тогава пак сънувах момичето"със сабя и на бял кон", продължава разказа си кметицата. Според предание и преди много години е правен опит да се вдигне сграда над гроба.
"Някога хората направили покрив над Къз тюрбе, но в нощта след завършването му постройката била разрушена. Дори не останала следа от нея. Покривът бил захвърлен на няколко километра край с. Скалище", твърди 74-годишното деде (духовник) на Звезделина Фетхи Али.
Заради това местните хора направили курбан, с който да поискат разрешение за строежа. "После отново сънувах момичето. То ми каза "Разрешавам да ме покриете", твърди Селиме. Подобен сън е имала и друга по-възрастна жена от Звезделина.
"Събрахме дарения и започнахме строежа. Издигнахме стените, но успяхме да запазим вековния дъб край тюрбето, защото е грях да се отсече такова дърво", разказва Селиме.
След завършването на стените тя отново сънувала русата девойка. "Попита ме кой ще направи ъглите на покрива. Отговорих, че ще се намери човек, а момичето ми каза, че работата ще бъде свършена от мъжа ми", спомня си кметицата. По това време съпругът й работел като строител в Израел. Неочаквано той се върнал и наистина оформил ъглите на тюрбето.
"Гробът е на около 700 години", твърди Фетхи Али. Преди да влезе в тюрбето, той събува обувките си, след това се покланя 12 пъти на различни места около гроба и шепне молитва.
"Не се молим на гроба, нито на човека, който е в него, а на Аллах", казва духовникът. Той пояснява, че в тюрбетата са погребани хора, които са по-близко до Бога и се приемат като негови посредници. Местните вярват, че пръст, взета от гроба, където се намират краката на Назар, ги пази при дълъг път. "Пръстта се взема и се носи през цялото време. След като пътуването свърши, човекът прави курбан и връща пръстта обратно на гроба. Не е прието от тюрбе да се взема каквото и да било. Можеш само да носиш, не и да вземаш", обяснява Селиме.
Къз тюрбе попада в триъгълник, който се образува от 3 тюрбета на баби (духовни водачи) в района. Според легендата Назар е дъщеря на Сюрмели баба, чийто гроб е край близкото с. Широко поле, и сестра на Хъдър баба, който е погребан в местността Средна Арда и на Каип (безименен) баба.
Местните твърдят, че духовният водач без име, чийто гроб е на скалистия връх над Звезделина, е пророкувал преди столетия изграждането на яз. “Студен кладенец”.
"Нивите на село днес са под водоема. Още в стари времена Каип баба е предупредил местните хора да не ламтят за земя, защото тя ще бъде залята от много вода. Така и става", твърди кметицата.
Гробът на Каип баба е трудно достъпен, защото скалният връх, на който се намира, е доста стръмен. Хората колят курбан тук, но го раздават в селото. Гробът е скрит за висока скала, от която според преданието Каип баба е наблюдавал цялата местност.
"Край гроба по всяко време на годината дори и в най-големите жеги подухва хладен ветрец", твърди Селиме. Тя си е поставила за цел да намери средства за създаването на екопътека, която да преминава край тюрбето на Каип баба.



източни родопи, източните родопи, алиани, алиански гробници, къзълбаши, бекташи, мюсюлмани, родопите, кърджали, момчилград, крумовград

Sunday, October 25, 2015

Мотивът за змееборството при хетеродоксните мюсюлмани у нас - Божидар Алексиев, БГ Фолклор - 1999

Мотивът за змееборството при хетеродоксните мюсюлмани у нас - Божидар Алексиев, БГ Фолклор - 1999

Змееборство by Rodopski_Starini




мюсюлмани, алиани, алевии, алеви, българия, източни родопи, североизточна българия, тюрбе, змей, хала, змейове

Friday, August 28, 2015

Отношението към домашните животни в мюсюлманската традиция - Горан Благоев

Горан Благоев,
"И то душа носи..." - отношението към домашните животни в мюсюлманската традиция.
(По материали от практикуването на курбана)


Отношението Към Домашните Животни В Мюсюлманската Традиция - Курбани by Rodopski_Starini




българи мюсюлмани, родопите, родопски, обичаи, курбан, курбани, горан благоев

Saturday, August 22, 2015

Отново за ръкописното наследство на Смолянския регион - Зорка Иванова

Отново за ръкописното наследство на Смолянския регион - Зорка Иванова


Ръкописи - Смолянско by Rodopski_Starini




Отново за ръкописното наследство на Смолянския регион
Зорка Иванова



През 1955 г. Министерството на културата финансира една командировка на уредника на Ориенталския отдел към Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий" Б. Недков за набавяне на архивни документи (Протич 1957: 223). Б. Недков обикаля районите на Стара Загора, Пловдив и Смолян, в които живее и мюсюлманско население. От Смолянския регион донася 39 ръкописа и известно количество документи. Ръкописите остават в Ориенталския отдел, а документите, дарени от семейство Агушеви, през 1965 г. са прехвърлени в Българския исторически архив на Народната библиотека, където са обработени и заведени като родов фонд „Агушеви" под № 629 . Фондът съдържа 75 документа на български и османотурски език, обхващащи периода втората половина на XIX - първата половина на XX в., групирани в 5 архивни единици. Сред тях има документи с биографичен характер: лични тефтерчета, в които фигурират много имена и адреси, ученически тетрадки. Тук е и личната карта на Ариф Салихов Агушев, заверена на 13 октомври 1928 г. в Околийското управление в Пашмакли (дн. Смолян). Става дума за народния представител от БЗНС по времето на Стамболийски - Ариф Агуш, който след преврата на 9 юни 1923 г. е осъден на смърт, но по стечение на обстоятелствата в този момент е бил в Турция и се завръща в по-късен период. Друга архивна единица включва данни, свързани с материалното състояние на Агушеви. Кореспонденцията, адресирана до Агушеви, е обособена в отделна архивна единица. Условно може да бъде групирана на писма с личен характер, с поздравителен характер и такива, свързани с търговската им дейност. Интерес представлява и един списък с дата 31 октомври 1892 г. на учениците от медресето в с. Тозбурун, изготвен от Хаджи Мюфти (Салих Агушев) ефенди. В регистъра, освен имена на хора, са посочени и селата, от които са учениците - Тозбурун (дн. Могилица), Буково, Керазлик (дн. Черешак), Хасанково (дн. Бориково), Кестенлик (дн. Леново), Мугла и др. Не са изследвани дефтерите, които отразяват стопанската дейност на Агушеви. В тях са отбелязани приходи и разходи, има сведения за търговията с различни стоки - масло, вълна, сол; списъци на надничари и съответно надниците им, сведения за събирането на данъците от селата Хасанково, Керазлик, Буково, Смилян и др.
Архивните документи, запазени във фонда на Българския исторически архив към Народната библиотека - София, допълват данните от колекциите, свързани с Агушевия род, запазени в ДА Смолян (ф. 465 К) и в Народната библиотека „Иван Вазов" - Пловдив (ф. 30).
За разлика от документите, които са оповестени в том от поредицата об-зори на Българския исторически архив, ръкописите, постъпили по това време в Ориенталския отдел, с малки изключения, не са представяни. Както вече бе споменато, Б. Недков донася 39 тома. Всъщност те представляват 38 книжни тела, тъй като два от ръкописите се оказват фрагменти, които при по-нататъшната обработка на колекцията са обединени по кодикологично-палеографски характеристики и оформят кодекс с пълния текст на Корана. От книгите 25 тома са на арабски език, 9 тома - на османотурски, 4 кодекса са смесени, т.е. арабско-турски, персийско-турски.
Постъпилите томове не са част от колекция, формирана въз основа на някакъв принцип или свързана с интересите на определен собственик. Част от смолянските ръкописи са закупени, останалите са дарени от различни лица. В инвентарната книга са записани имената на продавачите без допълнителна информация за тях - Сеферков, Керенов и Шумков, а относно дарените томове не е посочено даже и това. В нея се съдържат и други сигурни сведения за това кога и от кой регион са дошли книгите. Най-ранният кодекс сред тях е от 816/1413 г. Това е класическият трактат в областта на суфизма ар-Рисала фи 'илм ат-тасаууф (НБКМ, ОР 3202) . Има още няколко ранни преписа на други съчинения. Три са от XVI в. Двете са в областта на арабската граматика (НБКМ, ОР 32 07 ; НБКМ, ОР 3 2 3 7 ). Другият ранен манускрипт, преписан през 951/1545 г., е съчинение по наследствено право (НБКМ, ОР 3224, л. 1б-9б) . Най-късните преписи от донесените през 1955 г. в НБКМ са съставени през последната четвърт на XIX в.
Въпреки че не са целенасочено колекционирани, съдържанието на книгите говори за тематиката, ползвана в района на тяхното битуване. Сред тях има съчинения, илюстриращи различни области на знанието, специфични за мюсюлманската култура и наука: Коран и коранични науки; трактати, свързани с хадисите, догматиката, правото, етиката, философията, суфизма; речници и съчинения по граматика; литературни творби и календари. Част от кодексите са сборници със смесено съдържание.
Към съчиненията, традиционно включвани в раздел коранични науки, са непосредствено свързаните с Писанието трактати за достойнствата на Корана, за четенето на Корана, различните коментари (tefsir) към целия текст на сакралната книга или към отделни нейни части. В тази рубрика ще отбележим 3 преписа на арабски език - копие на Свещената книга (НБКМ, ОР 3233) , съчинението Кутуб аш-Шатиби (НБКМ, ОР 3223) , свързано с четенията на Корана, и един коментар върху 19 сура от Корана - „Мариам" (НБКМ, ОР 3211).
Сборниците с хадиси са представени с няколко ръкописа на арабски език: Ал-Хибат ас-санийах фи табийин ал-Ахадит ал-маудуат (НБКМ, ОР 3236) , Шарх Хадит арбаин Усфурийах (НБКМ, ОР 3217, л. 24б-81б)и, Зубдат ал-калам фи тамайиз ал-маудуат ан ахадит Саййид ал-Анам (НБКМ, ОР 3218) , Таудих Нухбат ал-фикар фи мусталах ахл ал-асар (НБКМ, ОР 3221) .
В раздел догматика се включват съчинения от типа aka'id (вероизпове-дание); usul ed-din (основи на вярата); коментарите и преработките на тези творби; трактати, свързани с прекрасните имена на Аллах (sifat-i esma-i husna); съчинения за началото, края на света и задгробния живот; трактати в областта на етиката (аМак); сборници с проповеди (mev'ize ve hutbeler) и др. Сред постъпилите от Смолянския край ръкописи в тази рубрика се вписват четири от тях. Това са един коментар (НБКМ, ОР 3205; Ahlwardt 1887-1899: N 1925) върху Ал-Фикх ал-Акбар на Абу Ханифа, в което съчинение са формулирани основните постулати на сунитското вероучение за единобожието, атрибутите на Аллах, за Корана, като Слова Божии, за всемогъщест- вото на Аллах, за пророческите достойнства, за предопределението и т.н. Друг препис представя Тарикат Мухаммадиййа, съчинение на Биргиви (ум. 981/1573), което съдържа религиозни поучения и проповеди, изградени върху текстове от Корана и хадисите (НБКМ, ОР 3201). Има и един сборник, чиято тема най-общо може да бъде определена като догматика, включващ извадки на текстове от различни автори, молитви и др. (НБКМ, ОР 3234). В тази група ръкописи ще отбележим Шерх (коментар) на османотурски език върху съчинението на Ибрахим Хаккъ Маарифет-наме (НБКМ, OP 3222).
Автор на трактата е Ахи Челебиви Абдуррахман ел-Амани б. Якуб. Според написаното в уводната част на съчинението, трактатът е предназначен за за-познаване на децата с основите на вярата. Пак там е указано кое е основното коментирано произведение, ползвано при написването му. Трактатът в този му вид не е открит в каталозите. За Ахи Челебиви Абдуррахман също няма сведения, освен че го идентифицираме като автор на още две съчинения, постъпили в колекцията на Ориенталския отдел на НБКМ по същото време. Преписвач на текста е Рашид б. Хюсеин от с. Тозбурун (дн. с. Могилица, общ. Смолян). В колофона той посочва като дата на завършване на съчинението 23 реджеб 1283 г./19 ноември 1866 г. и допълва, че е записано в същата година, т.е. работата е написана и записана през споменатата година.
Два са трактатите, дискутиращи въпроси на етиката. Единият е на арабски език с автор Мухаммад б. Асад ас-Сидики, известен като Джалал ад-Дин Давани (ум. 908/1502) (НБКМ, OP 3227; Dobraea 1963: № 659-8) . Вторият, с надслов Зюбдет ел-Менакьб, е фрагмент от 10 листа на османотурски език. В увода на трактата е указано, че е компилация от други съчинения и е съставен от 9 части (НБКМ, OP 3231).
Традиционните за мюсюлманската книжнина правни съчинения оформят рубриката с най-много заглавия. В този раздел е представено мюсюлманското право (fikih) с три съчинения на арабски език. Това са Мултака ал- абхур на Ибрахим ал-Халаби (ум. в 956/1549 г.) (НБКМ, ОР 3208) - един от най-авторитетните трудове, ползвани като практическо ръководство от съдиите, Джами ар-румуз Шарх ал-Викайа (НБКМ, ОР 3225; Dobraea 1979: № 1113), съставено ал-Кухистани (ум. 962/1555 г.), и Дахират ал-Укба (НБКМ, ОР 3228; Dobraea 1979: № 1102-03) на Йусуф б. Джунайд ат-Токати, известен като Ахи Челеби (ум. 905/1499 г.) . Последният трактат е коментар на едно от основните съчинения в областта на мюсюлманското право и в предговора е указано, че той е съставен по времето на султан Баязид II (886-918/1481-1512). Всъщност в колофона на съчинението е посочена дата на завършване на съчинението 901 г./1496 г. Няма дата на преписа, но по кодико- логически данни може да се приеме, че е направен в средата на XVIII в. Обръщам внимание на този кодекс поради бележката, че книгата е вакфирана от ел-хадж Ахмедзаде Али ага през 1177 г./1763-1764 г. Под вписването стои печат с легенда: вакъф на библиотеката ел-Надждж Мехмед, година 1253/ 1857. Не установихме личността на дарителя, нито на основателя на библиотеката, но прекрасната кожена подвързия с орнаментиран позлатен медалион на двете корици подсказва, че и двамата не са случайни люде. 
Сборниците шериатско-правни решения (fetva) под формата на въпроси и отговори доизясняват закона в различни правни области и представляват интерес не само като извори за историята на правото в османската държава, но отразяват живата практика в прилагането на установената нормативна система. Фетвите всъщност са тълкувания на общи законоположения, направени от османски правоведи. Едни от най известните са фетвите на Али ефенди (ум. 1103/1691). Два екземпляра (НБКМ, ОР 3210; OP 3213) от запазените в ръкописната колекция на Народната библиотека 14 преписа на сборника са от донесените от Б. Недков книги. Друг престижен сборник със същата тематика е с автор Муаййадзаде Абд ар-Рахман б. Али ал-Амаси (ум. 922/1516) (НБКМ, OP 3226) .
От Смолянския край през споменатата година са постъпили и два кодекса, чиято тема е наследствено право (fera'iz) (НБКМ, OP 3224, л. 1б-9б; ОР 3235).
Логиката, наука доста сложна, достъпна далеч не за всеки и изискваща предварителна подготовка, е представена от два ръкописа на арабски език: един коментар на Шамс ад-Дин ал-Фанари (ум. 834/1430) със заглавие Шарх ал-Исагуджи (НБКМ, OP 3229; Fltigel 1867: 603-604, N 1526) и суперкомен- тар върху аш-Шамсийа, мюсюлманската версия на „Метафизика" на Аристотел, наречен Хашийа ала'т-Тасаввурат ва т-тасдикат с автор ас-Сай- йид аш-Шариф ал-Джурджани (ум. 816/1413 г.) (НБКМ, OP 3219; Ahlwardt 1887-1899: N 5260-61).
В раздел суфизъм са трудове с теоретико-богословски характер, свързани с история на религията и сектите. Обикновено това са традиционно раз-пространявани произведения. Такъв е най-рано преписаният кодекс сред ръкописите от Смолянския регион. Това е класическият трактат на арабски език в областта на суфизма ар-Рисала фи 'илм ат-тасаууф (НБКМ, ОР 3202) с автор Абу ал-Касим ал-Кушайри (ум. 465/1072) - хорасански богослов и суфия. Съчинението и до днес е настолно пособие за суфиите. В него са включени биографии на известни суфии и техните възгледи, както и пояснения, свързани със суфийската терминология. Друго съчинение, в което се дискутират теологични и мистични проблеми, е Иршад ел-Мюрид, превод с коментар на Касъм б. Мехмед Карахисаръ (ум. 891/1486) от персийски на османотурски език на трактата Мирсад ал-ибад (НБКМ, OP 3220). Агиог- рафията е застъпена със съчинение на арабски език (НБКМ, OP 3212) .
Лексикографията е представена с два речника. Първият е особено попу-лярният арабско-турски речник Люгат-ъ Ахтери, препис от 1164/1751 г. (НБКМ, OP 3214) . Собственикът на книгата е записал името си на л. 1а - Ахмед, син на Хасан калфа от Исмилян (дн. Смилян). Бележката не е датирана. Под нея има втора записка с дата 21 март 1341 г./21 март 1325 г., която съобщава, че книгата е дар от Накри ефенди и е подписана от К. (несигурен прочит) Георгиев. Текстът е с арабски литери, а подписът е с кирилица. Това вписване навежда на мисълта, че книгата е дарена на споменатия Георгиев, който освен познания по османски език, вероятно е имал интереси и в областта на арабската лексикография.
Вторият ръкопис е текст с пояснения на подбрани персийски думи от Тухфе-и Вехби, персийско-турски речник, ползван в медресетата (НБКМ, OP 3215). Автор на коментара е Ахи Челебиви Абдуррахман ел-Амани. Вероятно той е съставителят на споменатия по-горе коментар върху Маари- фет-наме. В предговора авторът посочва, че задачата му е да улесни желаещите да ползват популярния персийски речник, залегнал в учебните програми на мюсюлманските училища. Ръкописът не е датиран, по палеографско-кодикологически признаци е съставен през Х1Х в. По страниците на книгата са записани две имена. Салих се е регистрирал, като собственик на книгата (л. 1а), без да посочва повече данни. Хаджи Хюсеин ефенди, чието име е записано на л. 1а и л. 11б, посочва, че е от с. Ардабашъ (дн. с. Арда или Горно Арда, общ. Смолян), но не отбелязва дали е собственик или ползвател.
Арабският език като ключ към текстовете на Свещената книга на мю-сюлманите и към огромното писмено наследство, сътворено на този език, се е изучавал и продължава да се изучава от широк кръг лица. Арабската лингвистическа традиция е представена от едни от най-ранните преписи, донесени от проф. Б. Недков. Това е учебният трактат по арабска граматика Кафийа (НБКМ, OP 3237) на египетския законовед и филолог Ибн ал-Ха- джиб (ум. 646/1249 г.), многократно преписван и отпечатван. Другият кодекс съдържа популярния коментар към тази книга под заглавие Ал-фауаид ад-Дийаийа (НБКМ, OP 3207) , написан от Абд ар-Рахман б. Мухаммад ал- Джами (ум. 898/1493 г.). Ръкописът е бил собственост на шейх Ахмед ефенди от касабата Пашмаклъ, спадаща към каза Ахичелеби .
Едно от основните направления в османската литература - класическата (диванска) поезия, предназначена за ценителите на изящната словесност, е представено от антологията Диван-и Сезайи (НБКМ, OR 3206) на Хасан Сезайи (ум. 1151/1738 г.). Сезайи е от големите имена в суфийската поезия през ХVIII в., основател на ордена Сезаиййе, разклонение на тариката (мистично братство) Гюлшениййе. Ръкописът е красиво оформен - началото на текста в кодекса е откроено със златен унван (заставка) със следи от флорал- ни цветни орнаменти. Самият текст, изографисан от опитен калиграф, е разположен в две колони, като на първите два листа е обрамчен с плътен златен кант, а по-нататък - с тънка червена линия. Съчинението е преписано в Одрин през 1222/1807 г. Цялостното оформление на ръкописа говори за специална поръчка на преписа и за стойността на съчинението, чиито копия не са често срещани в световните колекции. На няколко места в кодекса се срещат печати на собственици. От формата и текста им е видно, че са двама - шейх Мустафа ел-Джемли ер-Рефаи ел-Алеви ел-Хашими, година 1275/ 1859-1960 (на л. 2а, 39а, 59б) и Мехмед Хуршид (л. 1б), за когото не е известно в какъв период е ползвал ръкописа.
Към категорията коментари върху литературни произведения може да бъде причислено съчинението Ма-Хезар, османотурски превод с тълкувания на дидактичната творба Панд-нама на Аттар (ум. 627/1230 г.) (НБКМ, OR 3204) . Съчинението е съставено от философски притчи и съвети как да бъдат избегнати изкушенията в окръжаващия свят. Автор на коментара е Мехмед Мурат Накшбенди (ум. 1264/1847) .
Астрономията е друга област от науката, към която мюсюлманските учени винаги са проявявали интерес. В голяма част от астрономическите съчинения обаче не се дискутират теоретични проблеми, а се отделя внимание на астрономическите таблици, обединени под названието зидж. От Смолянския край са постъпили два кодекса (НБКМ, ОР 3232 ; НБКМ, ОР 3216 ), които по съдържание представляват обработки на Зиджа на сирийския астроном Ибн аш-Шатр (ум. 777/1375).
Някои от споменатите по-горе произведения са част от кодекси с по ня-колко съчинения - сборници. От гледна точка на тематиката има няколко ан-тологии, които бих искала да представя като специфичен вид литература. Става дума за за т.нар. сборници джьонк. В последните години този вид ръкописи са обект на активен интерес от страна на изследователите на мюсюлманското ръкописно наследство . У нас те са слабо изследвани, въпреки че такива се пазят в някои официално регистрирани колекции , а вероятно и в частни сбирки. Това са ръкописни сборничета, които се отварят обикновено по дължина с непретенциозен и неугледен външен вид. Поради нетрадиционната форма на подвързване те са наричани сред простолюдието dana dili (телешки език). Почти невъзможно е да се различат началото и края на книжното тяло, тъй като текстът много често е нахвърлян по страниците, без да следва посоката на разлистване. Не рядко се забелязва, че вписванията са дело на повече от една ръка. В един сборник се наблюдават различни почерци, т.е. различни кописти са правили записите. Понякога изследователят има усещането, че различни хора са си водили бележки на късчета хартия, впоследствие записките са събрани и без никаква логика са свързани в едно книжно тяло. По съдържание те са доста разнородни. По страниците може да има бележки от личен характер, с конкретни сведения за собственика , вписвания за раждания или смърт. Понякога могат да се открият рецепти и препоръки за лечение на различни болести. Такива примери има както в колекцията на Народната библиотека, така и в Чепинската ръкописна сбирка. Някои тефтерчета включват молитви, хутби, Esma-i Husna (прекрасните имена на Аллах), айати от Корана. Обикновено е указано молитвите и откъсите от свещената книга при какви случаи се четат. Два джьонка от постъпилите през 1955 г. книги илюстрират тези сборници с религиозна тематика, съставени предимно на арабски език (НБКМ, ОР 3199; ОР 3200) . Много често листовете на тефтерчетата са запълнени с поетични произведения - предимно ашък-сазова и мистична поезия с известни (указани) или анонимни автори. В тях се срещат и образци на народната литература. При-мер за поетична антология-джьонк е друг ръкопис от същото постъпление (НБКМ, ОР 3209). Неговото книжно тяло има нетрадиционно оформление за този вид сборници, тъй като е съшито не по тясната страна на кодекса, а по дължина. Копистът е внесъл и още един неспецифичен за джьонковете елемент, а именно украсата в полетата извън текста. Това са изящно изографисани флорални мотиви, рисувани с черно и червено мастило. Антологията поднася на читателя както поетични творби на известни представители на диванската и суфийската поезия, така и произведения на народната литература. Имайки предвид съдържанието на джьонковете, И. Саръиванова правилно ги определя като феномен на народната култура, като своеобразна форма на колективна памет (Саръиванова 2006: 41). Съдържащото се в тях представлява интерес за литератори, езиковеди, фолклористи. В този аспект ръкописните тефтерчета са богат изворов материал не за „високата", а за всекидневната народна култура.
Тематично и според езика, на който са написани съчиненията, разгледаната до тук книжнина се разпределя както следва:



Таблица


Като се има предвид, че книгите са битували в същия регион, в който са събирани ръкописите и старопечатните книги в джамийските колекции на с. Чепинци и с. Елховец, и двете в община Рудозем, могат да се правят не съпоставки, а да се допълнят данните за ползваната книжнина в тази част на Родопите. Тематично тя е свързана с учебните програми на медресетата, а в областта е имало не малко - в с. Бял извор (Ак пънар), Златоград (Даръ дере), Ардино (Егри дере), с. Малка река (Нехр-и сагър, присъединено към Мадан), с. Могилица (Тозбурун), с. Елховец (Юнус дере), с. Чепинци (Чан- гър дере) . Новото по съдържание, което не намираме в колекциите на с. Чепинци и с. Елховец и което остава извън литературата за обучение на учениците в медресетата, са двата сборника зидж - астрономически таблици, своего рода календари (НБКМ, ОР 3232; ОР 3216). Не можем да кажем дали в местните медресета, са ползвани такъв вид пособия. По-скоро книгите са свързани с измерванията на промените в положението на небесните тела, които данни служат за точното фиксиране на религиозния календар, съгласуван с движението на луната и слънцето.
Заслужава внимание фактът, че сред авторите на съчинения намираме автор с прозвището Ахи Челебиви, което означава, че по някакъв начин той е имал връзка с казата Ахи Челеби - роден е или е живял в нея. Във въвеждащата част на два от трактатите (НБКМ ОР 3218 ; НБКМ ОР 3222 ), съчинителят е изписан Ахи Челебиви Абдуррахман ел-Амани б. Якуб. В увода на третото съчинение, коментар върху персийско-турски речник, е посочено името Ахи Челебиви Абдуррахман ел-Амани (НБКМ, ОР 3215). Вероятно става дума за един и същ автор. Само първия труд намираме в някои каталози, но и там няма данни за съставителя. Другите два не откриваме в достъпните ни справочници, което им придава стойност на библиографска рядкост. За Ахи Челебиви Абдуррахман може само да кажем, че през 1283/ 1866-1867 г. все още е творил. Тази година е отбелязана като дата на преписа в колофона на Зубдат ал-калам. Същата година е записал копистът Ра- шид б. Хюсеин от с. Тозбурун в колофона на шерха по догматика и е уточнил, че е дата на завършване и преписване на съчинението.
Безспорно е, че събраните от Б. Недков през 1955 г. материали са ценен източник на сведения за историята и културния живот в Родопите и тяхното пълно проучване би позволило да се обогатят познанията за историята на този край. Архивните документи допълват данните от колекциите, свързани с Агушевия род, запазени в ДА Смолян и в Народната библиотека „Иван Вазов" - Пловдив. Арабографичната книжнина, представена от задължителния Коран, съчинения по право, граматика, поезия, авторитетни трактати и непретенциозни компилации, съставяни в провинцията с утилитарна цел, заедно с приписките си, е основен детайл от рисунъка на мюсюлманската култура по нашите земи. Независимо от това къде и кога са създадени, книгите са битували в този регион. Информацията за всеки отделен книжен паметник в съвкупност позволява да се допълнят представите за реалния културен живот на местните мюсюлмани и е неделима част от културното наследство на българските земи.
Литература
З а й ц е в, И. В. 2008: „Ода за Бахчисарай" (Кримско-татарско тюркю от анонимен османски джьонк). - Български фолклор, № 3-4, 151-157.
Обзор 1995: Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления в БИА при НБКМ. Кн. VIII. С., НБКМ, 88-89.
Петкова-Божанова, Г. 1977: Опис на арабските ръкописи. I. Коран. С.
Протич, В. 1957: Дейността на Държавната библиотека „В. Коларов" през 1955 г. (Све-дения, взети от служебния отчет, приет на Дирекционния съвет на библиотеката на 10.I.1956 г.). - Изв. ДБВК за 1955. С., 209-238.
Саръиванов а, И. 2006: За един малко познат у нас ръкописен извор на турската народна култура от османския период. - Български фолклор, № 2, 41-49.
Саръиванова, И. 2006а: Фрагменти от „Ашък Гариб" в един ръкопис-дефтер (джьонк) от 19 в. - В: Български изтоковедски изследвания. С., 354-373.
Стоилова, А., З. Иванова 1998: За две нови сбирки от арабографични книги, запазени в България. - В: Съдбата на мюсюлманските общности на Балканите. Т. 2. Мюсюлманската култура по българските земи. Изследвания. С., 380-399.
Събев, О. 2001: Османски училища в българските земи XV-XVIII век. С.
Ahlwardt, W. 1887-1899: Verzeichnisder arabischen Handschriften der Koniglichen Bibliothek zu Berlin. Bd. 1-10. Berlin.
Brockelmann, C. 1937: Geschichte der arabischen Litteratur. V. 1. Leiden.
C u n b u r, M., D. K a y a, N. U n v e r 2002: Milli Kfituphane Cdnkler Katalogu. Ankara.
Dobraca, K. 1963: Katalog arapskih, turskih i perzijkih rukopisa. V. 1. Sarajevo.
Dobraca, K. 1979: Katalog arapskih, turskih i perzijkih rukopisa. V. 2. Sarajevo.
F l u g e l, G. 1867: Die arabischen, persischen und turkischen Handschriften der Kaiserlich- Koniglichen Hofbibliothek zu Wien. - Im: Auftrage der Vorgesetzten k.k. Behorde geordnet und beschrieben von Gustav Flugel. V. 2. Wien.
Gotz, M. 1979: Turkische Handschriften. Teil 4. Wiesbaden.
Izzedien, Y. 1968: Arabic Manuscripts in the National Library of Sofia, „Cyrille et Methode". Baghdad.
K a t i b Qelobi 1941: Kei'f ez-Zunfin an Esam el-Kflffib ve el-Funfin. V. 1, 2. Istanbul.
K e n d e r o v a, St. 1995: Catalogue of Arabic Manuscripts in SS Cyril and Methodius National Library Sofia, Bulgaria. Hadith Sciences. London.
K o z, S. 1977: Conk. - In: Tfirk Dili ve Edebiyati Ansiklopedisi. V. 2. Istanbul, 83-84.
MMK 1870-1980: Misir Milli K№phanesi, Turktpe Yazmalar Katalogu: 1870-1980. O. 3.
Osmanli astronomi 1997: Osmanli astronomi literature tarihi. V. 1. Istanbul, IRCICA.
§ e § e n, R., C. I z g i, C. A k p i n a r 1986: Catalogue of Manuscripts in the Koprulfi Library. V. 1. Istanbul.
TDVIA 1993: Turkiye Diyanet Vakfi Islam Ansiklopedisi.V. 8. Istanbul.
TDVIA 2006: Turkiye Diyanet Vakfi Islam Ansiklopedisi. V. 31. Istanbul.
11 Вж. K e n d e r o v a 1995: 355, № 237.


---------------------------------------------------------------------------


1. Борис Недков (1910-1975) завършва Софийската духовна семинария през 1931 г. Учи в турското училище „Медресет-юн-нювваб" в Шумен, а след това - в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски". От 1936 г. следва тюркология, а по-късно - ориенталистика в Берлин. От 1942 г. работи в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий" в София като уредник на Ориенталския отдел със степен старши научен сътрудник. Издирва множество ръкописи, част от които публикува. През 1961 г. става доцент в катедрата по ориенталистика в Софийския университет, а от 1970 г. е професор и ръководител на същата катедра.
2. Сведения за документите, включени във фонда, са представени в обзорна статия, подготвена от Цв. Нушев (Обзор 1995:88-89).
3. При идентифицирането на част от арабските съчинения неоценима помощ ми оказа колегата от Ориенталския отдел на Народната библиотека Анка Стоилова, за което съм й много благодарна.
4. Препис от 946 г. х./1539-1540 г.
5. Препис от 995/1587 г.
6. Masa'il al-fawa'id. Препис на същото съчинение има в Сараевската библиотека, вж. Dobraс a 1979: № 1795-2.
7. Термините, ползвани в текста, са дадени според турския вариант на изписване. При заглавията на книгите е използвана олекотена транскрипция, съобразена с езика, на който са написани съчиненията.
8. Под тази сигнатура са обединени два фрагмента, заведени при постъпването си в Народната библиотека като самостоятелни ръкописи със сигнатури ОР 3230 и ОР 3233. При по-нататъшната обработка на колекцията, по кодикологично-палеографски характеристики е установено, че те са части от едно книжно тяло и са обединени в един кодекс. Ръкописът е представен в каталога на Ганка Петкова-Божанова (Петкова-Божанова 1977: № 74).
9. Това е заглавието, изписано в карето на унвана. В каталога на ръкописната колекция от Гази Хусрев-Беговата библиотека в Сараево е регистрирано като Risa1а 'Ilm al-Kira'at с автор Абу Мухаммад б. Касим аш-Шатиби (ум. 590/1194), вж. Dobraca 1963: № 104.
10. Вж. K e n d e r o v a 1995: 268-269, № 173.
11. Вж. K e n d e r o v a 1995: 284-285, № 183.
12. Вж. K e n d e r o v a 1995: 22, № 16.
13. За съчинението и автора вж. Katib 1941, 1: 863.
14. В колекцията на Ориенталския отдел в Народната библиотека се съхраняват 10 копия на съчинението. За автора и произведението вж. Katib 1941, 2: 1814. За популярността на съчинението и разпространението му на Балканите говори и огромният брой преписи в Са- раевската библиотека, вж. Dobraea 1979: 1012.
15. Прозвището Ахи Челеби говори за високопоставено положение в Ахилик оджагь - корпус на занаятчиите, еснафите, земеделците. Това е организация, играла важна роля в социалния и икономическия живот на Османската империя.
16. Наличието на 13 преписа и в Гази Хусрев-Беговата библиотека в Сараево показва, че е много ползвано и по тази причина често преписвано съчинение в Балканския регион, вж. D o b r a c a 1979: 1005. Многобройни ръкописни копия на сборника могат да се намерят в Египетската национална библиотека (MMK TYK: 1870-1980, N 3553-3574). Сведения за наличието му в други колекции вж. у G o t z 1979: N 79.
17. Препис на съчинението има в редица библиотеки в Турция - в Националната библиотека в Анкара със сигнатури 01 Hk 523, 01 Hk 1051; областната библиотека в Коня: 32 Hk 1846; окръжната библиотека в Амася: 05 Ba 445/2 и др. В каталога на библиотеката „Кьопрюлю" в Истанбул фигурира със заглавие Magmu'atfial-Fatawa, вж. § e § en, I z g i, Akp inar 1986: 333, N 691; Dobraca 1979: № 1102-03.
18. Препис от 816/1413 г. За съчинението и автора вж. K a t i b 1941, 1: 882.
19. Сведения за ръкописа вж. Izzedien 1968: 38.
20. В колекцията от османски ръкописи в Ориенталския отдел се пазят общо 17 преписа на словника.
21. Вж. B r o c k e l m a n n 1937: 303; SB I 531.
22. Вж. A h l w a r d t 1887-1899: N 6575; Brockelmann 1937: 369; SB I 533.
23.Вписването е направено на вътрешната страна на предната корица на манускрипта.
24. Запис на творбата, съставен от автора, се пази в библиотеката Сюлейманийе, колекция „Mehmed Arif', № 260. Съчинението е многократно препечатвано.
25. Подробни сведения за автора са дадени в „Енциклопедия на Исляма", вж. TDVIA 2006: 188-189.
26. Nuzhat an-natr fi talhis zig Ibn as-Satr, вж. Katib 1941, 2: 882.
27. Kifayat а1-Кипй' fo а1-'Ата1 bi ar-Rub' al-Maktu, вж. Katib 1941, 2: 1500. Изчерпателен опис на трудовете, написани от автора на последното съчинение - Събт ал-Маридини Мустафа б. Али ал-Муваккит (ум. 979/1571), е представен в „Историята на османската астрономическа литература", вж. Osmanli astronomi 1997: 161-179.
28. В поредицата издания на Турската национална библиотека този вид сборничета са представени в самостоятелен том, вж. Cunbur, Kay a, Unver 2002. В „Енциклопедия на Исляма" е включена обширна статия, която подробно изяснява етимологията на названието conk, съдържанието на този тип сборници, посочва характерни черти от кодикологична гледна точка, вж. TDVIA 1993, 8: 73-75; K o z 1977: 83-84. Вж. и статията на И. В. Зайцев в настоящия брой. В България темата е обект на изследванията на Ирина Саръиванова (Саръиванов а 2006: 41-49; Саръиванов а 2006а: 354-373).
29. В сбирката от арабографични манускрипти към Ориенталския отдел на Народната библиотека в София са запазени известен брой тефтерчета. Значително по-голяма колекция сборничета е събрана в библиотеката към джамията в с. Чепинци, общ. Рудозем. За ръкописната книжнина в с. Чепинци вж. Стоилова, Иванова 1998: 389-390.
30. Така например в едно от чепинските сборничета със сигнатура Чц Р.152.т, собственикът и копист Хасан ефенди е записал, че е старши лейтенант в Пети ескадрон, Трети батальон на Първа армия на османската императорска войска. На друга страница има записано извлечение от дефтера на заплатите за м. май 1284/1867 г. на споменатия ескадрон. В списъка са отбелязани имена, длъжности, местожителство, размер на заплатите на военните.
31. В кодексите няма записана дата, но по палеографско-кодикологични данни може да се приеме, че са съставени през Х1Х в.
За мюсюлманските училища в региона, учебните програми и литература вж. Събев 2001: 141-162, 265-266.
Ахи Челеби - каза, с център дн. гр. Смолян.
32. Зубдат ал-калам фи тамайиз ал-маудуат ан ахадис Саййид ал-Анам, съчинение на арабски език в областта на хадисите, вж. бел. 12.
33. Коментар върху Маарифет-наме, съчинение на османотурски по догматика.

Friday, August 21, 2015

Сбирка от арабографични книги в с. Чепинци, Смолянско - Зорка Иванова, Анка Стоилова

Сбирка от арабографични книги в с. Чепинци, Смолянско - Зорка Иванова, Анка Стоилова


Ръкописи - с. Чепинци by Rodopski_Starini




родопите, история, българи мохамедани, българи мюсюлмани, арабски ръкописи, ръкописни книги, чепинци, мадан, рудозем, смолян,

Monday, August 3, 2015

Родопски обредни практики или свето място без време - Катя Меламед, 1995

Родопски обредни практики или свето място без време - Катя Меламед
сп. Български фолклор, кн. 1-2, 1995

РодОбрдПракт by Rodopski_Starini




родопите, родопа, родопски, обредни, погребални, практики

Сакралното във фолклорната култура на изповядващи исляма в България - Ваня Матеева, 1995

Сакралното във фолклорната култура на изповядващи исляма в България - Ваня Матеева
сп. Български фолклор, кн. 1-2, 1995


СакрФолкБгМ by Rodopski_Starini






българи мюсюлмани, мохамедани, ислям, религия, алеви, алевии, казълбаши, шиити, сунити, фолклор

Thursday, July 30, 2015

Сборник " Песнопойче " - Никола Геров Белчев, 1860 г.

Сборник " Песнопойче " - Никола Геров Белчев, 1860 г.

През 1860 г. Никола Геров Белчев съставя своя неголям сборник, озаглавен Песнопойче. Между събраните народни песни са и няколко родопски, които той вероятно научава по време на учителстването си в родопското село Ситово.

# Пийте ми, яжте, дружина
# Ела са свърше свиваше
# Овенчо вакъл, каматан
# Момиче, момиче, не стой срещу мене, изгорех за тебе
# Момиченце, мъничко, теб са прави заборих та
# Юначе кара ворзано
# От мед ли ти са устана

Песноп-НарПесн 1860 by Rodopski_Starini



родопски, народни, песни, ситово, песнопойче, родопите, яжте и пийте, овенчо вакъл каматан


Боян Добрев / Boyan Dobrev

Wednesday, July 29, 2015

Обредни практики и представи, свързани с родопския масив Дамбала - Ст. Тодорова, М. Николчовска, 1995

Обредни практики и представи, свързани с родопския масив Дамбала - Ст. Тодорова, М. Николчовска, 1995

ДамбКърдж by Rodopski_Starini




сп. Български фолклор, 1995 г.

източни родопи, кърджали, кърджалийско, адрелез, хадрелез, хадърлез, хадър, иляз, гергьовден, еньовден, култови практики, алиани, мюсюлмани, родопи, родопите

Сп. Български турист, 1933 - Родопи

Сп. Български турист, 1933 - Родопи



Т 1933 - Род by Rodopski_Starini

Monday, July 20, 2015

Западнородопските власи (арумъни) - Тодор Балкански, 1996

Западнородопските власи (арумъни) - Тодор Балкански, 1996
Етнос, етнонимия, ономастика, екстралингвистика.

Доктор Тодор Балкански е старши научен сътрудник в Института за български език при БАН. Роден е през 1944 г. в с. Сарая, Пазарджишко. Завършил е Великотърновския университет и аспирантура в Българската академия на науките. Негово дело са над 300 труда по лексикология, ономастика и езикова култура. В ономастиката създава нова дисциплина, наречена ономастична просопография. По-значителни негови дела са книгите Арумъните от българските Родопи и техният говор; Езикови свидетелства за потурчванията в българските земи; Големите власи сред българите; Никола Вапцаров, България и българите; Тодор Живков. Един езиковед за просопографията на диктатора; Западнородопските власи и др.


Въведение

Проучването на западнородопските арумъни не можеше да се осъществи като теренна работа и още по-малко като монографично издание по време на комунистическия режим, който след 1966 г. преследваше всяко съобщение за открити езикови следи от други народности в българската лексика. Добра илюстрация за това твърдение е докладът ми "Власите и езиковите следи за тях в Пещерската топонимия" на Втория българо-румънски симпозиум: "Българо-румънски езикови и литературни връзки" (11-15. IX. 1980, София; Програма 1980, 6). В изданието "Сборник резюмета" (С., 1980), което бе разпространено на самия симпозиум, обаче темата липсваше. Откриването на влашки и юрушко-турски следи в западнородопската топонимия и тяхното публикуване костваше на автора сериозни неприятности. Тогавашният комунистически цензор на Института за български език Иван Кочев го обяви за "турски и румънски шпионин", в резултат на което цели 10 години беше тормозен от Държавна сигурност.
Впрочем по времето на този режим изчезна и всяка статистическа информация за западнородопските и изобщо за останалите власи в България. Те просто престанаха да съществуват, укрити под насилствено поставения им етноним "българи". В краеведската литература за Западните Родопи местните власи почти не бяха забелязвани. В трудовете на П. Юруков "Пещерският край", С., 1965 г., Ал. Арнаудов, Промени в населението и селищата на Пазарджишки окръг., в: Изв. на музеите от Ю. България IV, 1978, П. Делирадев, Приноси към историческата география на Тракия, I, II, С., 1953, П. Делирадев и Ив. Велков, Из България, С., 1946, М. Чолев и Ив Панайотов, Баташка планина. Пътеводител, С., 1982; Св. Кираджиев, През Западните Родопи, С., 1967; П. Полежански, Чепинско, благословена българска земя, Велиинград 1991; Страници из миналото на град Пещера, С., 1973; Т. Рашайков, Брацигово, С., 1973; Музейна сбирка, гр. Пещера, Пещера 1988; П. Герин, Гората прамайката, Пазарджик, 1983; Ракитовоо, С., 1983; Ил. Зоински, Брацигово, С., 1976; Равногор, С., 1982; Девинска планина, С., 1974; Каркария, С., 1979; Пазарджишки окръг, Пътеводител, С., 1983; Р. Гинев, Батак, С., 1979; Пазарджишки окръг, Пътеводител, С., 1983; Р. Гинев, Батак, С., 1976; Живко Радучев, Сестримо и Чаира, С., 1971; Г. Секерджиев, Батак и околности, С., 1971; Родопите през вековете, С., 1966 и др. В тях се срещат само оскъдни данни било за уседнали цинцари, било за куцовласите пастири. Западнородопските арумъни са всъщност непознати и на класическата арумънистика. Единствено в речника на Tache Papahagi, Dictionarul dialectului aroman, Buc., 1974, е приложен като илюстрация фотодокумент с надпис "Пещерски арумъни" за палатков бивак в Пещерската планина. Обзор на съвременното положение в арумънологията и румънистиката изобщо по отношение на западнородопските арумъни сме направили в нашата книга: R. Popescu, T. Balkanski, Aromani din Rodopi Bulgariei, Craiova, 1995, а просопографиите на големи личности на българския народ, които пряко произхождат от западнородопските куцовласи, сме представили в друга наша книга: Т. Балкански и Д. Андрей, Големите власи сред българите, В. Търново, 1996. Част от влашките ономастични следи описах в студията "Историческата топонимия на Пещерско" (Родопски сборник, т. 5, 1983, 105-107) и в книгите: Местните имена в Пещерско (под печат), Местните имена в Чепинско (под печат), Местните имена от Доспатското краище (под печат). На 12.Х.1984 г. в Пловдивския университет под ръководството на проф. Б. Симеонов е защитена и единствената дипломна работа по темата - "Фонетични и морфологични особености на арумънския език от с. Дорково, окр. Пазарджишки, в българска езикова среда" на Величка Георгиева Гушева-Кърпарова. Така де факто, макар и при трудни политически условия, темата за западнородопските куцовласи, начената в трудовете на К. Иречек (Пътувания по България, С., 1974; История на Българите, С., 1978) и на Г. Вайганд (G. Weigand. Aromunen in Bulgarien...1908), беше продължена. С излизането на вестник "Тимпул / Време" след 1991 г. се начена и темата за арумъните изобщо в публикациите предимно на Тома Кюркчиев. Същият автор заедно с Николай Кюркчиев издаде през 1994 г. и малък Арумънско-български речник (Dictsonar Arman-Bulgar, Sofia 1994), представен с рецензия от Т. Балкански в сп. Български еезик. В момента по темата в етнографски план работи и Светла Ракшиева от Етнографския институт на БАН.
Западнородопските арумъни са обречени на пълно изчезване сред българското население. С това монографично изследване правя опит да спася малкото от останалото в езика и екстралингвистиката на българите от този почтен народ, живял с нас цяло хилядолетие в мир и невероятно разбирателство. По нази причина напускам тесните рамки на лингвистичното изследване, за да мога в книгата да въведа цялата събрана от мене научна информация за вече явния арумънски субстрат на българския народ. Така в това ономастично по същество произведение се осъществява основната дефиниция на термина ономастика, означаващ езикова фактология плюс ексталингвистично обкръжение.

Vlasi by Rodopski_Starini



Тодор Балкански, Родопи, Западни Родопи, западнородопски, родопски, власи, куцовласи, армъни, арумъни, цинцари, каракачани, юруци, пещера, брацигово, ракитово, история



Густав Вайганд - Аромъни

Густав Вайганд - Аромъне by Rodopski_Starini




Боян Добрев / Boyan Dobrev

Saturday, July 18, 2015

Списание "Славиеви гори" (Родопи) - Стою Н. Шишков, 1894-1895 г.

Списание Славиеви гори (Родопи) - Стою Н. Шишков, 1894-1895 г.
Списание за народни умотворения, науки и обществени знания.




SlavGor by Rodopski_Starini




Съдържание, бр. 1:

I. От Редакцията
II. Една помашка среща (разказ из съвременний помашки живот). От Д. Чернев
III. Средните Родопи. Горо и водоописателен преглед на Средните Родопи. Общ вид и характер. Стою Н. Шишков
IV. Бележки из съвременния политико-икономически строй на Средно-Родопското население. Земледелие. Неделев
V. Новости из Родопите
VI. Народни умотворения из Родопите
- Народни обичаи. Годежни обичаи в с. Орехово, Рупчоско. Записал Ст. Н. Шишков
- Наздравици, слави и благопожелания при разни народни обряди и обичаи из Ахъ-челебийско.
- Песни периодически, религиозни и суеверни.
а/ Из Ахъ-челебийско




------------
Стою Шишков, Списание Славиеви Гори, Родопи, Родопите, Родопа, родопска история, родопско минало,

Боян Добрев / Boyan Dobrev

Wednesday, April 29, 2015

Дрънковите музикални инструменти - саз, булгария, тамбура. Румяна Маргаритова.

Саз, булгария, тамбура или за разграничаването на кордофонните "дрънкови" музикални инструменти на територията на България.
Румяна Маргаритова


Саз, Булгария, Тамбура by Rodopski_Starini





Wednesday, April 15, 2015

Портрет на гръцкото фенерско духовенство и коварните му дела против българите в Родопите. С. М. Родопски - 1887

Портрет на гръцкото фенерско духовенство и коварните му дела против българите в Родопите. С. М. Родопски - 1887




стр. 12 "Като захване человек от началото на Родопите на запад (Рила планина), до колкото те се простират на длъж и на шир на изток до Кърджалийската околия и Гюмюрджюнското поле, ще съгледа че всичкото това пространство се населява от една и съща народност - българи - с разлика само тая, че изповядват две вероизповедания - българи-християни и българи-мохамедани. Язик, обичаи, характер, нрави и всичко друго е българско..."

ПортретГръцкотоДуховенство by Rodopski_Starini









родопски старини, чепеларе, райково, устово, смолян, смолянско, родопските, планини, родопски, шишков, българи християни, българи мюсюлмани, помаци, пашмакли, четак, средни родопи, източни родопи

Народни инструменти и инструментално изпълнителство във Велинградско. Веселка Тончева

Народни инструменти и инструментално изпълнителство във Велинградско. Веселка Тончева

ИнстрВелин by Rodopski_Starini




Велинград, Бабяк, Чепино, Разлог, булгария, саз, тамбура, дрънка, чифте кавали, чифт кавали, двоянка, гайда, дайре, зурла, зурна, народни инструменти, родопите, родопски, западни родопи, пирин, българи мохамедани, помаци, българи мюсюлмани, българи християни, фолклор, народно, девин, девинско

Sunday, April 5, 2015

Многогласието във Велинградско. Македонско присъствие или родопско гостоприемство - Димитрина Кауфман

Македонско присъствие или родопско гостоприемство.(Към въпроса за произхода на многогласието във Велинградско)
Димитрина Кауфман


Polyph-Vel by Rodopski_Starini





многогласно пеене, велинград, велинградско, пирин, пиринско, родопи, родопско, народни песни,

Monday, March 30, 2015

Трите вида многогласие в Родопите. Росица Кауфман

Трите вида многогласие в Родопите. Росица Кауфман
сп. Български фолклор, 3/2013


Трите Вида Многогласие в Родопите by Rodopski_Starini




родопи, родопите, многогласие, неделино, неделинско, златоград, златоградско, мадан, буково, велинград, велинградско, пирин, пиринско, народни, песни, родопски народни песни, многогласно пеене, неделински двуглас

Wednesday, March 25, 2015

Традиционното женско облекло в Девинско. Мариана Райкова. 1981 г.

Традиционното женско облекло в Девинско. Мариана Райкова
сп. Българска етнография, 1981, кн. 1


Традиционното Женско Облекло в Девинско by Rodopski_Starini





родопи, родопски, народни, носии, родопите, девин, девинско, беден, брезе, змеица, доспат, борино, грохотно, гьоврен, настан, лясково, триград, селча, носия, ягодина, касъка, любча, чавдар, барутин,

Sunday, March 22, 2015

Из фолклора на българите мохамедани: Разкази и легенди за Хъзър

Из фолклора на българите мохамедани: Разкази и легенди за Хъзър
Стоянка Бояджиева. сп. Български фолклор, кн.2, 1992

Хъзър by Rodopski_Starini





Боян Добрев / Boyan Dobrev
девин, девинско, брезе, лясково, селча, беден, родопи, родопите, родопски, фолклор, истории, българи мохамедани, българи мюсюлмани, хазър, хъзър, светци, евлии, сърница, жълтуша, арда, ардинско, змеица,

Thursday, February 26, 2015

Тюрбето на Саръ Баба над с. Момчиловци. Евгения Иванова

Евгения Иванова - Тюрбето на Саръ Баба над с. Момчиловци

Wednesday, February 4, 2015

Ничия земя: Раната "Възродителен процес" - част 2

Ничия земя: Раната "Възродителен процес" - част 2



възродителен процес, българи мюсюлмани, българи мохамедани, помаци


Saturday, January 31, 2015

Ничия земя: Раната "Възродителен процес" - част 1

Ничия земя: Раната Възродителен Процес - част 1, Слащен









родопите, възродителен процес, преименуване, българи мохамедани, помаци, българи мюсюлмани, родопски истории, слащен