Monday, December 16, 2013

Николай Вранчев - Българи мохамедани /Помаци/, 1948

Николай Вранчев - Българи мохамедани /Помаци/, 1948

Езикът, който говори българинът мохамеданин е чист, старинен български език, по-чист и по-хубав и от езика който говорят българите христяне. Има слаби следи от турско влияние. Имената им, по необходимост са турски поради религията им, и броят по тyрски. Ако среднородопското наречие се отличава изобщо със своята мекост и звучност - професор Балан казва, че което е руският език между славянските езици, това е среднородопското наречие между българските - наречието на българите мохамедане е още по-хубаво, по-меко, по-звучно и по-сладко. То е същото среднородопско наречие, само че по-чисто с повече старинни думи и форми, защото не е било изложено на външни влияния и с по-голяма мекота. То има и своите особни черти, каквито липсват в говора на българите християни.
Особно е интересно, че те "а"-кат при неударени срички като руснаците и имат пълногласие. Казват: галям вм. голям, ачинки вм. очинки, магила вм. могила, аднесе вм. отнесе, атиде вм. отиде, падпирам вм. подпирам, ат кутри си вм. от кутри си (от кои си) и пр. Галава вм. глава, воляк вм. влък, каняз вм. княз, палява вм. плява и пр.
Особен белег на техния говор е неговата напевност. Така техната реч става още по-гъвкава и по-звучна. Тя звучи като музика в звънливите гласове на техните жени. Те по-скоро пеят, отколкото говорят. Техните естествено хубави гласове, и у мъже и у жени, чисти и звънливи, още повече помагат за това.
И това още, че те пеят много, при всеки случай. На път ли са, пеят. Седнат ли да почиват, пеят. Седенкуват ли, пеят. Ония, които са летували на Пампоровото, знаят, че тамошните ливади се косят от българи мохамедани, дошли от Смолянско, от далечни селища, и че вечер, след работа, при накладен огън, те пак пеят.
И не само обичат да пеят: те yмеят да пеят. Те пеят по-сдържано, по-отмерено, по-завършено отколкото христянете.
Тяхната песен.
Без да се различава съществено от общородопската, тя носи всички белези на тоя сравнително първичен, природен живот, който живеят те. Тя е предимно лирична. Лириката преобладава и в песните на българите христяне, ала у тях все пак има повече исторически спомени, които са намерили отражение в песни от епически характер, докато у българите мохамедане те са много по-редки...




родопски старини, николай вранчев, българи мохамедани, българи мюсюлмани, помаци, родопите, родопа, родопска история, помак, помакиня, българомохамедани, помашки, Боян Добрев, Boyan Dobrev