Friday, August 31, 2012

Опис на крепостите в Крумовградско, Иван Балкански - 1975

Опис на крепостите в Крумовградско, Иван Балкански - 1975


KrepostiKrumovgrad







родопски старини, крепости в родопите, крумовград, крумовградско, тракийски крепости, византийска крепост, средновековни крепости, орманлар, обичник, метличка, асара, татул, устра, източни родопи, сърнак, златолист, храстово, юзундере, узундере, река кисебир, кран, крал, токачка, село егрек, градището, марин дол, света марина, дивисилово, село черничево, дутли, картал, картол, карталът, ивайловград, село хисар, село звездел, село странджево, балджа,

Thursday, August 30, 2012

Х. и К. Шкорпил - География и статистика на Княжество България, 1892

Братя Херман и Карел Шкорпил
География и статистика на Княжество България, 1892



Shkorpil-Rodopi-1892


Shkorpil-Geografia i Statistika Na KnBulgaria1892



Родопски старини, Родопите, Карел Шкорпил, Херман Шкорпил

Wednesday, August 29, 2012

Тодор Стойчев - Родопски речник. Допълнение - 1970

Т. Стойчев - Родопски речник. Допълнение
Българска диалектология, 1970

RR2-Stoich1970 by Rodopski_Starini




Виж също:
Родопски речник. Второ допълнение - Тодор Стойчев, 1983
Тодор Стойчев - Родопски речник. Допълнение, 1970
Тодор Стойчев - Родопски речник, 1965
Любомир Милетич - Източните български говори, 1905
Към историята на българския език - Б. Цонев, 1903
Б. Цонев - Поправки и допълнения към Милетичевата книга "Източните български говори" - 1905
Б. Цонев - Увод в историята на българския език, 1901
Рупски говори. Безпредложни конструкции на мястото на стари падежи - Н. Павлова, 1980
Рупски говори. Изравняване на формите за мъжки и среден род - М. Китанова, 1980
Любомир Милетич - Търлиското евангелие от 1861
Александър Тeодоров Балан - "Един особен звук в родопското наречие", 1904
П. Р. Славейков - Рупското или рупаланско наречие, 1882
"Родопското наречие" - Христо Попконстантинов, 1889
Л. Милетич - Фонетични особености на помашките говори в Чепинско, 1905
Л. Милетич - Старобългарска граматика, 1906
Л. Милетич - Родопските диалекти на българския език, 1912 (на немски)
Западнорупски диалекти в Търлиското евангелие - Т. Дерекювлиев
Развой на гласна ѣ (ят) в източните родопски говори - Мирослав Михайлов
Езикови бележки из с. Бачково - Ст. Шишков, 1905
Родопски говори - Дребни синтактични бележки върху употребата на лу, лю, ле, ляй и хамен, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 11, Дован хисар, Дедеагачко. Ст. Шишков, 1907
Родопски говори - 10, Дован хисар, Дедеагачко. Ст. Шишков, 1907
Родопски говори - 9, Дован хисар, Дедеагач. Ст. Шишков, 1907
Родопски говори - 8, Ст. Шишков 1907. Говорът в Дован Хисар, Дедеагачко
Родопски говори - 7, Стою Шишков, 1907. Говорът на Кетенлъшките помаци
Родопски говори - 6, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 5, Ст. Шишков, 1906 /Смилян, Тозборун - Могилица, Пашмакли - Смолян/
Родопски говори - 4, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 3, Ударението в централния ахъ-челебийски говор, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 2, Отглаголни именни форми, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 1, Суфикси за увеличителни и умалителни имена, Ст. Шишков, 1905
Неопределителни местоименни форми в българските диалекти - Марияна Витанова
Максим Младенов - Говорите в Родопите
Сребрю Георгиев - Говорът в с. Чешнегир, 1907
Тълковен речник на турцизмите в българския език - Весела Кръстева
Речник на думи турски и гръцки в езика български - М. Павлев, Ал. Живков, 1855 г


родопски старини, родопски диалект, рупски говор, рупчоски диалект, средни родопи, северни родопи, девин, настан, беден, широка лъка, смолян, арда, златоград, славеино, момчиловци, левочево, родопите, речник на родопските думи

Tuesday, August 28, 2012

Тодор Стойчев - Родопски речник, 1965-1983

Т. Стойчев - Родопски речник
Българска диалектология, 1965

RR-Stoichev-1965 by Rodopski_Starini



----------------------------------------------------------------------

Тодор Стойчев - Родопски речник. Допълнение - 1970

RR2-Stoich1970 by Rodopski_Starini



----------------------------------------------------------------------

Родопски речник. Второ допълнение - Тодор Стойчев, 1983

РодРчн2 by Rodopski_Starini





Виж също:
Родопски речник. Второ допълнение - Тодор Стойчев, 1983
Тодор Стойчев - Родопски речник. Допълнение, 1970
Тодор Стойчев - Родопски речник, 1965
Любомир Милетич - Източните български говори, 1905
Към историята на българския език - Б. Цонев, 1903
Б. Цонев - Поправки и допълнения към Милетичевата книга "Източните български говори" - 1905
Б. Цонев - Увод в историята на българския език, 1901
Рупски говори. Безпредложни конструкции на мястото на стари падежи - Н. Павлова, 1980
Рупски говори. Изравняване на формите за мъжки и среден род - М. Китанова, 1980
Любомир Милетич - Търлиското евангелие от 1861
Александър Тeодоров Балан - "Един особен звук в родопското наречие", 1904
П. Р. Славейков - Рупското или рупаланско наречие, 1882
"Родопското наречие" - Христо Попконстантинов, 1889
Л. Милетич - Фонетични особености на помашките говори в Чепинско, 1905
Л. Милетич - Старобългарска граматика, 1906
Л. Милетич - Родопските диалекти на българския език, 1912 (на немски)
Западнорупски диалекти в Търлиското евангелие - Т. Дерекювлиев
Развой на гласна ѣ (ят) в източните родопски говори - Мирослав Михайлов
Езикови бележки из с. Бачково - Ст. Шишков, 1905
Родопски говори - Дребни синтактични бележки върху употребата на лу, лю, ле, ляй и хамен, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 11, Дован хисар, Дедеагачко. Ст. Шишков, 1907
Родопски говори - 10, Дован хисар, Дедеагачко. Ст. Шишков, 1907
Родопски говори - 9, Дован хисар, Дедеагач. Ст. Шишков, 1907
Родопски говори - 8, Ст. Шишков 1907. Говорът в Дован Хисар, Дедеагачко
Родопски говори - 7, Стою Шишков, 1907. Говорът на Кетенлъшките помаци
Родопски говори - 6, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 5, Ст. Шишков, 1906 /Смилян, Тозборун - Могилица, Пашмакли - Смолян/
Родопски говори - 4, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 3, Ударението в централния ахъ-челебийски говор, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 2, Отглаголни именни форми, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 1, Суфикси за увеличителни и умалителни имена, Ст. Шишков, 1905
Неопределителни местоименни форми в българските диалекти - Марияна Витанова
Максим Младенов - Говорите в Родопите
Сребрю Георгиев - Говорът в с. Чешнегир, 1907
Тълковен речник на турцизмите в българския език - Весела Кръстева
Речник на думи турски и гръцки в езика български - М. Павлев, Ал. Живков, 1855 г


родопски старини, родопски диалект, рупски говор, рупчоски диалект, средни родопи, северни родопи, девин, настан, беден, широка лъка, смолян, арда, златоград, славеино, момчиловци, левочево, родопите, речник на родопските думи

Tuesday, August 21, 2012

Наблюдения върху тайния зидарски (мещренски) говор в селата Гела и Момчиловци - Павел Николов

Наблюдения върху тайния зидарски (мещренски) говор в селата Гела и Момчиловци - Павел Николов

Nik-DulgEzik

* * *

Иточник: в-к 24 Часа
Таен дюлгерски език пази родопчани от чорбаджии и партийни величия



"Уешли знане ущренско мене?" Този въпрос, който означава: "Ти разбираш ли мещренски език?", задава дяволито възрастен дюлгер от смолянското село Момчиловци.
Езикът, на който го казва, е професионален дюлгерски, който строителите едно време употребявали, за да скрият от чорбаджиикакво си казват.
Странният език сега е почти изчезнал. Знаят го неколцина живи от старите строители. Някога обаче той бил толкова разпространен, че и жените на зидарите го употребявали.
Мещренски е т. нар. таен език. Смята се, че е бил измислен от албански занаятчии, които преди живеели по границите на България. От уста на уста дюлгерският говор се предал и на българите. По-късно се превърнал и в оръжие на зидарите срещу турците, които не разбирали нито дума от това, което раята си казва.
Хитрият способ бил най-силната защита по време на 9-месечните ежегодни гурбети на хората от Момчиловци.
Родили се и местни песни за майсторлъка на дюлгерите, а покрай гурбета и шеговитата песен за мързеливия Тодю, който тръгнал на гурбет, но стигнал до камък над селото и се върнал.
Зидарите били сплотени и със стегната йерархия като войници, говорели своя език, създавали си чети и тайфи, впоследствие дори си правят п големи задруги и дори компания. И всичко това - за да се опазят, докато са в странство.
Занаятът се учел от майсторите за 3-4 г. и се предавал на поколенията. Момчиловски строители работели на гурбет от Сливен, Стара Загора, Пловдив, Хасково и Кърджали до Ксанти, Гюмюрджина чак до Мароня и Порто Лагос на Бяло море.
"Малко сме тези, дето сме останали живи и знаем мещренски", клати глава Тодор Каневски от Момчиловци. 73-годишният майстор почнал да говори мещренски от 1954 г., когато се захванал с дюлгерството. Научил го от по-възрастните от него.
Бай Тодор е самоук, тръгнал първо да строи по Кърджалийско, където изкарал 3-4 г. След това го придърпали в соцстроителството на Смолян и района. "5-6 рейса със строители излизаха от Момчиловци за минния басейн, Пампорово, Смолян. Това са били 300-400 дюлгери - много бяхме", разказва той.
Дюлгерството в селото всъщност се е зародило в края на XVIII век. До 1750 г. местните се занимавали само със стада с овце, които водели на паша по Беломорието.
"На 2-3 пъти имало упадък в овчарлъка заради масово измиране на стадата. Моят дядо Райчо кехая например отива на Беломорието с 500 овце и се връща с 30 кучета, това му останало. По тази причина се принуждават за по-сигурно да се захванат с дюлегерство", казва бай Тодор.
Мещренският език дошъл в селото с първия дюлгерин Митре Райчев-Арнаутина. Заедно с други строители той дошъл от Горно Крушене в Македония да строи конаци и чифлици на богаташите в Родопите.
Ахъчелебийска околия (Смолянско) се управлява 40 г. от Салих ага до 1838 г., когато умира. Митре вдигнал конака му в Смолян, построил и много мостове (кюприи) в района. Последно изградил моста над реката до извора на Хубча край съседното село на Соколовци.
Легенда разказва, че на средата на моста забил кучешка глава на кол, понеже си служел с нечиста сила, за да не падат тънките му мостове. Тя лаела и пазела моста, докато улегне, разказва в книгата си за селото покойният свещеник Константин Канев.
Салих ага бил толкова доволен от строежите на Арнаутина, че го попитал иска ли планина за награда. Митре обаче пожелал да си построи воденица на извора на Хубча, а Салих ага му поръчал още една и за него. Накрая се вдигнали три - Арнаутската, Хаджитската воденица на брата на Салих ага и още една.Те просъществували до 30-те години на миналия век.
Покрай воденицата Арнаутина се заселил в Момчиловци, тогава Горно Дерекьой, и започнал да строи на местните кукета (къщи). Докато се появил Митре, местни строели "къшли" и колиби в земята, а след това "кощи" от една стая, покрита със слама, над земята.
С Арнаутина дошла и техниката на строене, с която после си изкарвали хляба цели родове в селото. Арнаутина и другите майстори от Македонско правели къщите от темел до ключ, с дебели дувари, за които сами си вадели камъните от кариери.
Запоявали каменните късове с кал, така че след това ставали вечни. Сами си правели дограмите, а сред тях имало таланти, които резбовали слънца за тавани и красели къщите отвътре и отвън. На изградените от арнаутите къщи им казвали "арнаут бичими" или "султан бичими", т.е. по арнауски план.
От Митре тръгва голям Арнаутски род в селото. И мещренският.
"Той е използвал много албански думи: шкрети - въшки, бука - хляб, бреке - гащи. А останали думи са смес с различен произход. Едни му викат на този говор "пилещи език", сега помня към 30-40 думи от него", казва бай Тодор.
Съпругата му Велика също поназнайвала по някоя мещренска дума, тъй като и баща бил строител.
Имало думи от мещренския като прифт - поп, ходжа, духовно лице, които се знаели и от жени, и от мъже.
Други думи обаче употребявали в работата си основно дюлгерите. В Момчиловци измислили по едно време да говорят мещренски с прибавка на буквата "у" пред всяка дума и обръщане на думите - за още по-голяма сигурност, че няма да бъдат разбрани от чорбаджии и аги в смутните времена.
"Ако си в местност, където знаят думите от мещренския, както са изначално - си го говориш, но в Момчиловци допълнително се усложнява и напълно си маскиран, защитен. Така например мещра е майстор, но в Момчиловци го произнасяхме "ущраме", тоест прибавяме "у" и разменяме сричките", намигва бай Тодор.
Около 300-400 дюлгери от Момчиловци говорели мещренски чак до времето на социализма, та и партийните величия не знаели какво си говорят местните строители.
Сега бай Тодор с умиление се връща в миналото, когато на слънцето на мещренски се викало "Райчо" или "Райко", а дюлгерския израз бил "Райчо вета" - Райчо върви, т.е. изтича работното време.
Бай Тодор всъщност е единственият в селото, който е описал думите от мещренски, които помни, за да не се забравят. Сред тях са пия - жока, обядвам - малечковам, мома - чупа, тютюн - духань, тоалетна - мочкалник, година - лазарица, сняг - бялчо, закуска - лапачка, очи - гледачи, дялам - чунтя, тояга - друна, хвали се - дуя, работа - пуна, торба - траша, жена - нуска, прасе - гумар, господар - жуф, работодател, яде - хая, дете чираче - малец, израз като одрахме ярисо - изкарахме надницата и др.
"Храни ли ви хубаво жената?" на мещренски се изразявало: "Шкевали убово нускана?"
"Господарят те разбира, мълчи!" пък на мещренски звучало: "Жуфас са дие улчи моне!"
"Пули се, шуле, пунатар ще хаеш друната" значело: "Гледай си, дете работата, да не ядеш тоягата!"
Бай Тодор сега си припомня миналото, докато заслужено си почива.
"Аз съм построил стотици къщи в Подкова, Добромирци, Могиляне, Ерма Река, Мадан, Бориева, най много в Смолян, в Чепеларе и Момчиловци. Когато правихме центъра на Смолян, по време на Дипломатическия корпус, водех бригада от 100 души. Пред шефовете си и тогава си говорехме на мещренски и нищо не ни разбираха", казва с усмивка бай Тодор.
"Беше си тарикатлък да знаеш мещерски дори през соца", споделя и 72-годишният Сивко Кидиков.
"Говорехме го преди време, сега половината думи едва си спомням. Като си идем старите дюлгери, и езикът ще изчезне с нас", добавя 75-годишният бивш строител от селото Никола Моллов.





Виж също:
С. Аргиров - Българските тайни езици - дюлгерски и чалгаджийски, 1901
Стою Шишков - Принос към тайните езици в Родопите, стр. 413



родопски старини, тайни езици, дюлгери, дюлгерски, зидари, зидарски, мещренски, език, говор, диалект, павел николов, гела, момчиловци, родопска история, рупски говори, рупчоски говори, диалекти

Wednesday, August 15, 2012

Народни песни от неделинския край - Светлозар Любомиров

Източник: Уикипедия - Народни песни от неделинския край

Народни песни от неделинския край - изт. Уикипедия



светлозар, любомиров, народни песни от неделинския край, неделино, народно творчество, родопски песни, неделински двуглас, родопите, родопско, родопски старини