неделя, 29 април 2012 г.

Проф. Кемал Гьозлер - Помашките села от Ловешко през XV и XVI век

Проф. Кемал Гьозлер - Помашките села от Ловешко през XV и XVI век според османските данъчни регистри
Източник: www.kemalgozler.com/

KG-Lofca by on Scribd



В българската историография е трайно залегнал мотивът за масовото насилствено приемане на Исляма в България. Тази теза се базира на няколко бележки със съмнителна достоверност като хрониката на поп Методи Драгинов, историческия бележник от Райково, беловата хроника и пр. И въпреки, че достоверността на тези изворови материали започва да се оспорва още от средата на 20в от българските историци, залегналите идеи за масовост, насилственост и принудително обръщане в Исляма влизат трайно в популярната литература и култура, благодарение на романи като "Време разделно", който е написан по поръчка на комунистическата партия с цел оправдаване на провеждането на възродителния процес срещу българите мюсюлмани.

След 1990те години българските изследователи получиха достъп до архивите на османската империя, където се вижда една съвсем различна картина описваща приемането на Исляма. В данъчните регистри се вижда как приемането става бавно и в продължение на векове, като единици семейства и индивиди стават мюсюлмани.
Другата теза на българските историци е че Ислямът е приеман под натиска на данъчната принуда и тежките икономически условия, когато няма данни за принуждаване със сила от страна на турската администрация.
Ако това беше случаят, то в регистрите щеше да се види масово приемане в определени години (за да се избегнат увеличени данъци или пък в резултат на неплодородни условия). Българските историци не могат да допуснат, че е възможно Ислямът да е приеман заради културната доминация и влияние на Османската империя. В продължение на стотици години единствената култура в която е съществувал българският народ е била османската, която съответно е носител на Исляма и е съвсем естествено големи групи хора да приемат доброволно Исляма.
В последните 20 години в България се наблюдава обратният случай - наследници на българи мюсюлмани приемат Християнството, не под принуда (както е станало в 1912 г), а под влияние на масовата култура (формирана чрез телевизията и образованието), която е доминиращо християнска.














родопски старини, помаци, произход на помаците от ловешко, кемал гьозлер, Kemal Gözler, османски данъчни регистри

петък, 27 април 2012 г.

Тълковен речник на турцизмите в българския език

ТТълкРеч by JBR101





Виж също:
Родопски речник. Второ допълнение - Тодор Стойчев, 1983
Тодор Стойчев - Родопски речник. Допълнение, 1970
Тодор Стойчев - Родопски речник, 1965
Любомир Милетич - Източните български говори, 1905
Към историята на българския език - Б. Цонев, 1903
Б. Цонев - Поправки и допълнения към Милетичевата книга "Източните български говори" - 1905
Б. Цонев - Увод в историята на българския език, 1901
Рупски говори. Безпредложни конструкции на мястото на стари падежи - Н. Павлова, 1980
Рупски говори. Изравняване на формите за мъжки и среден род - М. Китанова, 1980
Любомир Милетич - Търлиското евангелие от 1861
Александър Тeодоров Балан - "Един особен звук в родопското наречие", 1904
П. Р. Славейков - Рупското или рупаланско наречие, 1882
"Родопското наречие" - Христо Попконстантинов, 1889
Л. Милетич - Фонетични особености на помашките говори в Чепинско, 1905
Л. Милетич - Старобългарска граматика, 1906
Л. Милетич - Родопските диалекти на българския език, 1912 (на немски)
Западнорупски диалекти в Търлиското евангелие - Т. Дерекювлиев
Развой на гласна ѣ (ят) в източните родопски говори - Мирослав Михайлов
Езикови бележки из с. Бачково - Ст. Шишков, 1905
Родопски говори - Дребни синтактични бележки върху употребата на лу, лю, ле, ляй и хамен, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 11, Дован хисар, Дедеагачко. Ст. Шишков, 1907
Родопски говори - 10, Дован хисар, Дедеагачко. Ст. Шишков, 1907
Родопски говори - 9, Дован хисар, Дедеагач. Ст. Шишков, 1907
Родопски говори - 8, Ст. Шишков 1907. Говорът в Дован Хисар, Дедеагачко
Родопски говори - 7, Стою Шишков, 1907. Говорът на Кетенлъшките помаци
Родопски говори - 6, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 5, Ст. Шишков, 1906 /Смилян, Тозборун - Могилица, Пашмакли - Смолян/
Родопски говори - 4, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 3, Ударението в централния ахъ-челебийски говор, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 2, Отглаголни именни форми, Ст. Шишков, 1906
Родопски говори - 1, Суфикси за увеличителни и умалителни имена, Ст. Шишков, 1905
Неопределителни местоименни форми в българските диалекти - Марияна Витанова
Максим Младенов - Говорите в Родопите
Сребрю Георгиев - Говорът в с. Чешнегир, 1907
Тълковен речник на турцизмите в българския език - Весела Кръстева
Речник на думи турски и гръцки в езика български - М. Павлев, Ал. Живков, 1855 г


родопски старини, тълковен речник на турцизмите в българския език, речник на турските думи,

вторник, 24 април 2012 г.

Васил Дечев - Среднородопско овчарство, 1903 г.

SBNU 1903, Kn 19 by Rodopski_Starini on Scribd




родопски старини, среднородопско овчарство, среднородопски овчари, родопите, родопа, овце, овчари, овчарство, кехая, кехаи, васил дечев, васил дечов, миналото на чепеларе, rhodopes, rodopi, rodopski ovchari, vasil dechev, стойките, широка лъка, солища, чепеларе, мугла, тозбурун, могилица, триград, чукур-дере, забърдо, богутево, лъкавица, дряново, орехово, манастир, лясково, брезе, кестен, кестенджик, балабан, ягодина, пашмакли, райково, устово, дерекьой, дереке, чокманово, петково, карлуково, левочево, виево, арда, смилян, козлуджа, габрово, ксанти, давудьово, давидково, карлък, перелик, персенк

Виж също:
Среднородопски овчари и кехаи, част 1 - Васил Дечов, 1905
Среднородопски овчари и кехаи, част 2 - Васил Дечов, 1905

неделя, 22 април 2012 г.

Народоучен отдел, 1937 г

Народоучен отдел 1937 by Rodopski_Starini on Scribd



Родопски старини, Родопите, Родопа, народно творчество, архитектура, българи мохамедани, българи мюсюлмани, помаци, помашки, Rhodopes, Rodopi, Rodopa, Muslim Bulgarians, Pomaks, rodopski starini, родопско наречие, родопски диалект, родопски говори, рупски говори

Народни песни, 1937

1. Задало са е, подало, смилянско вакло момиче
2. Торнала ми е Захринка /Йеница/
3. Бела съм, бела, юначе
4. Загорке, любе Загорке
5. Пила ми сам вода студена
6. Излези, майчо, да видиш
7. Ни ходи, момне ле, за вода
8. Хасан приз борце преваля
9. Слезни ми, момне, отвори
10. Не сохни, сорце юнацко
11. Радила майка майшко моймече
12. Сичкине гори, джанъм, горят и гаснат
13. Сайфие е сено сушила
14. Сардитко ми е любено
15. Хайда, девойко, да идем


Песни 1937 by Rodopski_Starini on Scribd














Родопски старини, родопски народни песни, българо-мохамедански песни, помашки песни, родопите, rhodopes, rodopi, pomaks, folklore, folk songs



петък, 20 април 2012 г.

Книгопис за българите мохамедани 1870 - 1937

Knigopis1870-1900 by Rodopski_Starini on Scribd



Религия и народност 1937 by Rodopski_Starini on Scribd



Къркларъ - Четиридесетте (Мохамеданска легенда)

Къркларъ by Rodopski_Starini on Scribd



Песни 1937 by Rodopski_Starini on Scribd






родопски старини, родопите, родопска, история, българи мохамедани, българи мюсюлмани, помаци, rodopski starini, rhodopes, mohammedans, muslim, pomaks, родопски народни песни,

понеделник, 16 април 2012 г.

За Салих Мюдеризов, 1938 г.



Салих Мюдеризов

Презъ месецъ юлий, изтеклата 1938 година, се помина Салихъ Мюдеризовъ, българинъ мохамеданинъ отъ с. Смилянъ, Смоленско, единиятъ отъ двамата на приложената снимка; различни по вяра, но сродни по духъ, българи отъ Родопския край.
Другиять е свещеноикономъ Димитъръ Мавровъ отъ с. Райково, известенъ народенъ деецъ и страдалецъ за свободата на тоя край. Между тяхъ сжществуваха силни приятелски връзки и чувства, изразени и въ едно побратимство, които на други биха се видели като чудноватость, но за тяхъ беше жива действителность. Защото, ако се вникнеше макаръ и повърхностно въ живота и патилата на тия двама труженици, щеше да се открие необятна широта, която могатъ да носятъ само едни славянски души, което иде да потвърди факта, че верското различие нема никакво значение за добрите обноски, братски чувства и кръвно единство между тия две половини на българското племе въ Родопския край.
Салихъ Мюдеризовъ бе тихъ, честенъ, състрадателенъ, спокоенъ и въобще съ добродетеленъ нравъ, българинъ мохамеданинъ, съ значителни заслуги къмъ българщината въ тоя край. Много интересенъ и характеренъ е случаятъ, по който сж се сближили свещеникъ Димитъръ Мавровъ и Салихъ Мюдеризовъ. Приятелството имъ започва отъ летото на 1901 година, единъ много критиченъ моментъ за българщината въ Смоленската околия.
Знае се, че по аферата хаджи Нурия презъ 1901 година въ Пашмакли били задържани, като заподозрени и участници, почти всички български християнски първенци и чорбаджии отъ околните села. Следъ разследване, една летна нощь, те, около 40 души, били подкарани на дълги върволици отъ Пашмаклъ къмъ Ксанти и Одринъ. Начело вървели трима свещеници, а следъ техъ първенците: Стояноолу и Кирякъ Данчевъ отъ Устово, Иванъ Караманджуковъ отъ Чокманово, Хар. Костовъ отъ Райково и др. Като минавали презъ с. Смилянъ, ранениятъ х. Нурия ги посрещналъ и изпратилъ. Нему се видела охраната слаба, затова събралъ отъ селото допълнителна милиция, която да ги придружи до Ксанти. Между тяхъ билъ и Салихъ Мюдеризовъ. Той, както казахме, бидейки съ добъръ нравъ и честни обноски, измолилъ началниците да води и коня си, подъ предлогъ, да товари кирия на връщане отъ Ксанти. Съображенията му всъщность били да помага на затворниците, както и станало. Слънцето прегаряло, и поспеднитe скоро почнали да страдатъ отъ жажда. Часовиите, повечето турци, не имъ позволявали да пиятъ вода и мнозина почнали да припадатъ. Въ това имъ злощастие на помощь се притекълъ Салихъ Мюдеризовъ, който носелъ единъ коженъ мехъ. Напълнилъ го съ вода и изреждалъ всички затворници, като имъ подавалъ съ дървена паничка студена вода. На Чамджасъ пили за последенъ пъть отъ студения изворъ, па отъ тамъ се отправили кьмъ Олу-еле. Постъпката на Салихъ Мюдеризовъ не се нравила на охраняващите ги войници, които го блъскали, ругали и бутали съ прикладитe, но той, ръководейки се отъ чувства на братство и човечность къмъ тия сродни нему люде и съ рискъ да бжде още повече малтретиранъ, продължилъ тая самарянска работа презъ целия день. На втория день пътуването било още по-мъчително. Ръцетe, краката и шиитe на затворницитe се прокървавили и на мнозина прилошало. На Димитъръ Мавровъ се също подули краката и съвсемъ отслабналъ. Като видялъ това, Салихъ Мюдеризовъ, възпрелъ върволицата и го качилъ на коня си. Освежаването съ вода ставало по същия начинъ, както и предния день. Благодарение на това, всички арестувани се съвземали и въ тия трудни моменти нищо не могли да направятъ, освенъ да отправятъ благодарствени погледи къмъ Салихъ Мюдеризовъ. Следъ като Димитъръ Мавровъ се отморилъ, на коня се качилъ другъ. Въ местностьта Дере-башъ надъ Ксанти на единъ припаднало. Часовиите грубо го заритали и искали да го носятъ на гръбъ съседитe по верига. Салихъ Мюдеризовъ, обаче, припналъ, завчасъ донесълъ вода отъ реката, напръскалъ му главата, и припадналиятъ се съживилъ. Следъ това го качилъ на коня си и тъй го закаралъ до Ксанти. Щомъ наближили града между часовиите турци възникналъ споръ, презъ къде да минатъ: дали презъ чаршията, за да имъ кажатъ „аферюмъ" чорбаджиите и получатъ бакшишъ, или пъкъ презъ края на града, дето ще под- сукватъ мустакъ и покажатъ кабадайлъкъ предъ кадъни по врати и прозорци. Надделяло второто мнение, и всички минали презъ крайнинитe на града. Щомъ дошли на гарата, всички арестанти били вкарани въ единъ вагонъ и затворени, та щели да се издушатъ отъ горещина и жажда. Пакъ Салихъ Мюдеризовъ се притекълъ на помощь. Намерилъ две кофи, напълнилъ ги съ вода и ги подалъ вжтре. Следъ това донесълъ втори и трети пжть, дорде потеглилъ влакътъ.
Такъвъ светълъ споменъ запазили за Салихъ Мюдеризовъ всички затворници. Той е проявилъ единъ жестъ, на който са способни само хора съ силно човешко чувство и братско състрадание, къмъ свои сънародници, макаръ и отъ друго вероизповедание. Това могатъ да вършатъ само люде съ широка душа и милостиви сърдца, чисти отъ всякаква користь.
Салихъ Мюдеризовъ беше наистина човекъ изключителенъ, извънредно честенъ, справедливъ, милостивъ, набоженъ, уменъ и порядъченъ въ всяко отношение. Въ днешно време едва ли би билъ възможенъ такъвъ благороденъ жесть!
Но да видимъ, какво е станало по-нататъкъ. Салихъ Мюдеризовъ се върналъ въ Смилянъ, а затворниците едни по единъ, други по другъ начинъ се освободили отъ Одринъ, и некои се върнали въ селата си, а други емигрирали въ България. Димитъръ Мавровъ заминалъ също въ България и отишелъ въ Хасковско, дето се ръкоположилъ и станалъ свещеникъ.
Минали отъ тогава много години. Настъпили войните. Въ Балканската (1912 год,) война, когато турцитe бexa откъртени отъ билото Роженъ-Караманджа, мнозина отъ тяхъ въздействували върху местното българско мохамеданско население, да ги последва въ бягството. Тая вълна повлякла и Салихъ Мюдеризовъ, който ведно съ дъщерите си отишелъ въ Ксанти. Когато следъ седмица- две се уталожило настроението, той се върналъ въ Смилянъ, и предъ очите му се открила печална картина. Цялото село било изгорено, и неговата къща ведно съ плевнята представлявали пепелище. Пъшкалъ, охкалъ Салихъ Мюдеризовъ една нощь, па се помирилъ.
— Богъ далъ, Богъ взелъ! Тъй е требвало да стане! Отъ късмета си никой повече не може да стори!—казалъ той, па отишълъ въ съседното село Чокманово да проси отъ близки и познати черги и завивки, да прибере и завие семейството си. Наскоро следъ това българските военни власти почнали да издирватъ злосторниците, и Салихъ Мюдеризовъ научилъ, кой му е подпалилъ къшата. Предъ коменданта, обаче, при когото виновникътъ билъ ординарецъ, той казалъ:
Имало е да минова, командиръ ефенди. Сой ми е било писано! Морабьо е сова! Не съмъ виделъ кой ми е запалилъ кощана? и си излязълъ. Вънъ го застигналъ ординарецътъ и покъртенъ отъ великодушието му благодарилъ и просълзено му поискалъ извинение.
Просто да ти е, мижуфъ! Другушъ нимой прави тъй! му казалъ Салихъ Мюдеризовъ и се захваналъ наново да събира домъ и си строи кжща. Минали войните. Съ земеделие и общи работи той наново се възмогналъ, оженилъ дъщерите си и отъ никого незабелязанъ и необезпокояванъ отъ нищо си заживелъ въ с. Смилянъ.
Презъ 1920 година се върналъ въ с. Райково и Димитъръ Мавровъ вече свещеникъ. Една отъ първите му грижи е била да навести и види, живъ ли е още тоя до- брочестивъ и високо благороденъ българинъ мохамеданинъ. Добилъ сведения, че е живъ и здравъ и спокойно поминува годините си въ с. Смилянъ. Поръчалъ му да дойде, и той дошелъ. Сега, следъ двадесеть години, въ с. Райково свещ. Мавровъ му се отблагодарилъ. Срещата между двамата била трогателна. Прегърнали се и се целунали като същински братя. Изказали си взаимно патилата, и Салихъ Мюдеризовъ гостувалъ на Маврова неколко деня. Следъ това и Мавровъ му ходилъ на гости въ Смилянъ, и тъй между техъ се затвърдило едно силно и сърдечно приятелство, съ взаимни зачитания и посещения, че и до края на живота на единия, те си останали като най-близки и сродни единъ на другъ. Свещ. Дим. Мавровъ е оше живъ и винаги съ затрогващи чувства и искреность си спомня и разправя за своя приятель и побратимъ Салихъ Мюдеризовъ. При последното гостуване на Мюдеризовъ у Маврова въ с. Райково, на 24 октомврий 1937 година, е направена приложената къмъ настоящето снимка.
Имали сме случай и интересували сме се за миналото и живота на среднородопските българи мохамедани и християни и сме се натъквали на най-разнообразни и чудновати характери. Споменъ, обаче, за най-светълъ характеръ отъ всички мохамедани, това е Салихъ Мюдеризовъ. Неговиятъ животъ, примеръ и дейность подчертаватъ най-искрено и изразително братските чувства и единность между родопското население отъ двете изповедания. Салихъ Мюдеризовъ бе правоверенъ мохамеданинъ и си изпълняваше всички мохамедански верски обреди и наредби, но не презираше и християнската вера. Случаятъ, да поддържа най-сърдечно приятелство и гостолюбие съ единъ християнски свещенослужитель, говори много нещо за него. Той бе надживелъ всякакви предразсъдъци и внушения, не бе никакъ фанатикъ, дълбоко прозираше нещата и живееше съ мисъльта, че е истински българинъ мохамеданинъ, а не турчинъ. Приятенъ събе- седникъ, както за мохамедани, така и за християни, въ кжщния си животъ бе примеренъ, гостолюбивъ, вежливъ, приказливъ и достжпенъ за всекиго. Съ своята честность и правда той имаше обичьта на всички смилянски жители. Смиренъ, кротъкъ и състрадателенъ, той представляваше целъ незнаенъ миръ. Той бе, тъй да се каже, родопскиятъ Платонъ Каратаевъ; преди всичко човешки обноски къмъ себеподобните, безъ никакъвъ огледъ на техната верска принадлежность, а всичко останало ще дойде отъ само себе си. Това е характерно само за една чиста и всеобемаща славянска душа. Честь и хвала му! Дано Богъ го приеме въ своите селения на праведните и безобидни души, каквито нашиятъ народъ и отечество не са секнали да даватъ за примеръ и назидание на бъдните поколения.
Богъ да го прости! Аллахъ рехметъ елейсънъ!. . .


Salih Muderizov by Rodopski_Starini on Scribd














Българо-мохамедански просветители и приятели. Книгопис 1901-1920

Българо-мохамедански просветители и приятели

Prosv38 by Rodopski_Starini on Scribd



Книгопис за българите-мохамедани, 1901-1920

Knigopis by Rodopski_Starini on Scribd



родопски старини, родина, родопите, родопа, rodopski starini, rhodopes, rodopite, rodopska istoria, rodopi, стою шишков, васил дечов, васил дечев, шишковъ, българи мюсюлмани, бълагаро-мохамедани, pomaks, помаци

1938 г, Описания на селища: Търън и Корово

Описания на селища 1. Имам Мехмед Дервишев: Нашето село Търън - из сп. "Родопа" 2. Корово, Чепинско

18-26-1938 by Rodopski_Starini on Scribd



родопски старини, родина, родопите, търън, корова, корово, чепино, чепинско, rodopski starini, rhodopes, rodopite, rodopska istoria, rodopi

сряда, 11 април 2012 г.

Народно творчество: с. Забърдо, с. Беден, гр. Девин, 1938

Народно творчество от с. Забърдо, Асеновградско. Записал Атем Атемов
1. Ни боркай са на царцките работи, 2. Пословици, 3. Гатанки, 4. Народни поверия, 5. Гергювдень, 6. Януфъ-день (Еньовден), 7. Димитровдень (Касум)

Народни обичаи в с. Беден, Девинско. Записал Осман Фер. Хамидов
1. Посрещане на Баба Марта, 2. На Св. Четиридесет Мъченици (Кърк чибук), 3. Кукувица, 4. Баяния - за детска болест, за уплаха, за урадисване, с пепел, с пръчки от бъзаник, за появили се разни пъпки, с мехлем, 5. Врачуване, 6. Магии, 7. Магии за добитък, 8. Наричания, 9. Клетви към мъже, 10. Клетви (от Девин), Названия на местности (гр. Девин, с. Беден, с. Забърдо, с. Брезе)

Народни песни:
Защим не минеш, севдинку
Девойко, мари хубава
Снисни са, горо зелена

1-17 by Rodopski_Starini on Scribd



родопски старини, rodopski starini, rhodopes, rodopi, devin, родопи, родопите, родопа, девин, забърдо, беден, брезе, народни песни, баяния, магиир bulgarian muslims, pomaks

петък, 6 април 2012 г.

"Млого думиш - млого плачеш" - филм за помаците в северна Гърция

“Mlógo dúmish, mlógo pláchesh” (Πολύ μιλάς Πολύ κλαις)
Το καλύτερο ντοκιμαντέρ για τους Πομάκους της Θράκης
































родопски старини, rodopski starini, pomaks, pomatsi, помаци, гърция, Πομάκοι, Ροδόπη, rhodopes, rodopi, bulgarian muslims, muslims in the balkans, българи мюсюлмани

четвъртък, 5 април 2012 г.

Албум "Народни носии от Източните Родопи" - Мария Николчовска

Народни носии от Източните Родопи
Мария Николчовска






родопски старини, носии от източните родопи, източни родопи, родопа, родопски, носии, rodopski starini, rhodopes, rodopi, eastern rhodope, rhodopi