Wednesday, February 29, 2012

1900, С. Аргиров - Из находките ми в светогорските манастири Хилендар и Зограф

С. Аргиров - Из находките ми в светогорските манастири Хилендар и Зограф
История в кратце о болгарословенском народе

Публик. в Периодическото списание, бр. 68 - 1907 г

1900, Арг - НЗМ, ПерСпис 68 - 1907

родопски старини, rodopski starini, зографския манастир

1908 Д. Ихчиев - Турски държавни документи за кърджалиите, сп. Българска сбирка

1908 Ихч - Кърдж, БСб


Ихчиев, турски документи, кърджалиите, родопски старини, rodopski starini

Tuesday, February 28, 2012

1904, Д. Ихчиев - Исторически принос за войниганите /войнуците/

Keywords: войнуци, войнугани, войнигани
Войнуците са християни на доброволна служба в османската армия - конници, пехота и обоз. Селата, които осигуряват подобни войници се ползват с особена защита пред закона, а войнуците се смятат за свободни поданици на султана. Особен интерес представлява острият тон, с който султанът осъжда своеволията на местни събирачи на данъци и лихвари и изрично поръчва на кадиите да защитават раята от подобни посегателства.

"При това за общо знание на всички ви явявам, че ония рая-данъкоплатци, които поради материалното си състояние би сполучили о време и без всекакъв шумъ би си изплатили и внесли доброволно въ императорската ми хазна своите определени данъчни суми — такъв род данъкоплатци да се считат от държавната ми власт за редовни и изправни данъкоплатци, към които сте длъжни да се отнасяте вежливо, учтиво, благородно и да им отдавате подобаващия им се почит и уважение."

Уикипедия - Войнуци
1904 Ихч - Войниг

rodopski starini, родопски старини

Monday, February 27, 2012

1907. Ихчиев - Турски документи в Рилския манастир

Диаманди Ихчиев (1854-1913)

1907 Ихч - ТДРМ


Турски документи в Рилския манастир.
В началото на август тая година направих една разходка до Рилския манастиръ и тамъ останахъ поразенъ, когато узнахъ, че имало много турски документи въ монастирската архива. Крайно заинтересуванъ, помолихъ уважаемия игуменъ на манастира да ми ги покаже, и любезниятъ отецъ Иоасафъ на драго сърце даде да ги прегледамъ. Отъ преглеъдането, което се продължи три деня, извлекохъ дълбокото убеъдение, че по-голямата часть отъ тия турски документи съдържатъ ценни материали както за миналото на самия Рилски манастиръ, така и за историята ни подъ турското робство, най-вече за историята на нашата черква. Ето защо смятамъ за свой дългъ да привлека просветеното внимание на светия, синодъ и на министерството на народното просвещение върху тия забравени, но пълни съ значение за насъ документи. Длъжность се налага и на двете учреъдения да се заинтересуватъ за тях и да ги направатъ достжпни за нашия ученъ светъ.

Всички документи възлизатъ на брой 325. Отъ техъ около 50 са фермани, издавани въ разни времена отъ канцеларията на турските султани относително правата на манастира, черквите и монасите му. Други 50 са бюрултии, издавани отъ велики везири и валии за охраняването на манастира отъ хайдушки и разбойнически нападения. Има около 40 документи, тъй наречени худутнамета, т. е. съдебни актове, издадеше за определяне границите на манастирските гори и пасбища. Друга 40 са худети, т. е. съдебни актове, издадени за притежание на недвижими имоти, пръснати въ Мизия, Тракия и Македония. Има около 45 вакъфски актове, които се отнасятъ за поземлени имоти, посветени на турски джамии и текета и купени отъ манастира подъ определенъ данъкъ, нареченъ муката. Около 55 сж обикновени тапии, т. е. актове за притежание на недвижими имоти отъ манастира. Има 10 актове, издадени отъ разни спахии-тимариоти за притежание на недвижими имоти отъ манастира, 5 документа сж издадени отъ вакъфски назари (управители на вакъфа) за притежание на имоти отъ манастира. Други 5 документа са предписания, издадени отъ везири и валии за поправяне на манастирските черкви. Има едно официално изложение (масбата), издадено отъ дупнишкия административно-съдебенъ съветъ за проверяване правата и привилегиите на манастира. Има също едно извлечение (хилясе) отъ най- старите турски архиви, което определя правата на населението — рая, що живее въ селата, принадлежещи на манастира, което дава сведения за броя на жителите въ тия села, за санджака и казата, подъ които спадатъ те и пр. Има най-подиръ около 23 документа, които не могатъ да се подведатъ подъ никоя отъ горните категории, но въ които все се намиратъ загатвания за правата и привилегиите на манастира.
Отъ всички тия документи най-стари са четири и те датиратъ отъ началото на 16-то столетие. Има около 40 документи, които датиратъ отъ 17-то столетие, а всички останали, значи най-голямата част, датиратъ отъ 18. и 19. столетия.
Прочетохъ изцяло 4 годеми фермана, които стоятъ окачени въ манастирската библиотека. Два отъ тях са издадени отъ султанъ Селимъ III и са адресувани до дупнишкия кадия, подъ чиято юрисдикция се е намирал Рилският манастир (въ края на 18. векъ). Въ тяхъ се заповяда на кадията да спазва точно духа на старите права и привилегии на манастира и да не позволява на разни чиновници и влиятелни лица да вършатъ насилия и побои надъ монасите. Другите два фермана носятъ подписа на султана Меджидъ и са издадени по случай назначението на известния Авксентий най-напредъ за херцеговски, а сетне за велешки митрополитъ. Въ тяхъ са посочени всички права и привилегии, които му се даватъ като митрополитъ, а тъй също и всички задължения, които той взима спремо държавата.
Tези четири фермана са написавд съ златни турско-арабски букви отъ рода на тъй нареченото писмо диван-язиси. Хартията имъ е пергаментова и подплатена съ зелено платно. И четирите са турени въ стъклени рамки съ позлатеци крайща. Дължината имъ достига, 1 м. и 10, см., а ширината имъ е не повече отъ 55 см. Отгоре на хартията, са изобразени арабески и цветя съ златни орнаменти. Султанската, тугра е написана съ великолепни златни букви. Наоколо по краищата са теглени златни линии. Между редовете има поставени златни точки. Изобщо целиятъ външенъ видъ на тия фермани е разкошенъ и прави много хубава впечатление.

Прегледахъ и други четири фермана, които са безъ рамки и се пазятъ въ особни кутии при игумена. Въ техъ се говори за подпаляния и ограбвания на манастира отъ разни хайдути и разбойници презъ втората половина на 18. векъ. Между другото тукъ се дава, право за ново изграждане на изгорелите сгради. Едни са издадени отъ султанъ Хабдулъ-Хамидъ I, а други отъ султанъ Мустафа III. Тия фермани имат онзи разкошенъ видъ, който иматъ споменатите по-горе.
Намерих един худжет (съдебенъ актъ), въ който се говори за страшно нападение на Рилския манастиръ отъ 100 души конници, предхождани от самоковския капуджи-баши. То станало въ средата на 18. столетие. Тогава били убити 8 души монаси, а другите били прогонени отъ манастира. Подадена била жалба до Самоковския кадия, който възвърналъ монасите и ги примирилъ съ похитителя, комуто наложилъ обезщетение около 700 гроша. Въ всички худжети изобщо привлича вниманието едно обстоятелство: указватъ се поименно всички градове, въ които имало метоси, принадлежещи на Рилския манастиръ, а въ некои по-големи градове, като София, Кюстендилъ, Нишъ и пр., освенъ метоси указва се, че имало и други имоти, отъ които манастирътъ получавалъ големи доходи.

Поради краткото време, съ което разполагахъ, можахъ да преведа in extenso само единъ ферманъ, въ който най-ясно са изтъкнати правата и привилегиите на Рилския манастиръ. Той е единъ отъ двата фермана, за които се спомена по-горе и които са адресувани отъ султанъ Селима III до дупнишкия кадия.


Султански ферманъ,
издаденъ отъ султанъ Селимъ ханъ III.

Да се действа точно споредъ съдържанието.

До моя високо-просветенъ, достоенъ и славенъ кадия въ гр. Дупница. Нека Всевишниятъ въздига славата му и укрепява силата му.
Отъ текста на този мой царски актъ, украсенъ съ надлежните султански знакове, когато го получишъ ще узнаешъ, че отъ страна на гръцкия патриархъ и синодалния съветъ, който заседава въ престолния ми славенъ градъ Цариградъ, е подадена до Височайшия ми императорски диванъ писмена подпечатана просба относително Рилския манастиръ.
Въ нея се казва, че възъ основа на старите законоположения, които са въ сила и сега, никое външно лице безъ мое височайше разрешение не може да туря ръка на черквите и манастирите, които се намиратъ подъ единствената власть на митрополитите, подчинени на гръцката патриаршия. Явява се също, че никой отъ органите на моята гражданска и военна власть (ехли-урф-тайфаси), дори и да притежава бюрултия, няма право да върши насилия и грубости въ християнските черкви и манастири и безъ мое изрично позволение не се допуща да прави ревизия въ техъ. Съобщава се, че при всичко това, макаръ и да е запретена всека намеса и насилие отъ страна на когото и да било и въпреки установените стари права на черквите и манастирите, некои отъ моите чиновници заедно съ некои влиятелни личности съ омисълъ за материална облага се осмелявали да отиватъ въ манастира, що се именува Свети Иванъ и лежи в Рилската планина въ една местност, която спада подъ твоя съдебна юрисдикция, и подъ предлогъ, че са пратени да правятъ ревизии на черквите, въ които били направени някакви поправки, вършели са големи насилия и побои, като по тоя начинъ са прогоняли монасите отъ тамъ. Това се повтаряло вече неколко пъти и давало поводъ за постоянни оплаквания предъ Императорския ми диванъ. Най- сетне, като ми известява с тая си просба, че някои отъ органите на моята гражданска и военна власт съ бюрултия и съ мураселе са вършили и продължаватъ да вършатъ подобни беззакония и жестокости въ казания манастиръ, патриаршията ме моли да издамъ височайша заповед за окончателното имъ прекратяване.
Тази просба биде благосклонно приета и препратена за справка въ управлението на старите архиви — въ отдела за епископските права, които архиви се пазятъ въ императорското ми съкровище.
Отъ справката се установи, че никое външно лице без мое височайше разрешение не може да туря ръка на черквите и монастирите, които от старо време се намиратъ под единствена власть на митрополитите, че никой отъ органите на моята гражданска и военна власть, дори и да притежава бюрултия, няма право да върши насилия и грубости въ християнските черкви и манастири и безъ мое изрично позволение не се допуща да прави ревизия въ техъ, и най-сетне, че съгласно съ правилата, изложени въ бератите на митрополитите, само подирните могатъ да се разпореждатъ въ черквите и манастирите, които се намиратъ въ техна епархия.
Предъ видъ на всичко това благоволихъ да издамъ тоя си височайши царски ферманъ и заповядамъ — отъ деня, въ който настоящиятъ ми актъ пристигне тамъ, да действувашъ точно споредъ съдържанието му. Ти си длъженъ въ интереса на службата да не допущашъ никакви нарушения на старите права и привилегии, дадени на митрополитите относително владението на черквите и манастирите, които се намиратъ въ техна епархия, толкова повече, че тия права и привилегии са зарегистрирани въ архивите, които се пазятъ въ императорското ми съкровище, а въ такъвъ случай дългътъ ти налага да съгласявашъ по-строго действията си съ духа на наредбите, указани съ височайши царски берати.
Длъженъ си още да не допущашъ никой отъ органите на моята гражданска и военна власть, дори и да има бюрултия, безъ мой царски ферманъ да отива въ Рилския манастиръ, както и въ другите черкви и манастири съ умисълъ за материална облага и подъ предлогъ, че иска да прави резизия, да върши насилия и побои надъ монасите.

Така да знаешь, така да действувашъ.

Треба да отдадешъ пълна вера и дълбока почить на височайшите ми царски знакове — туграта и монограма ми, сложени въ началото на тоя мой царски ферманъ, издаденъ въ престолния ми славенъ градъ Константиня — днесъ, 7 день отъ месецъ Зилхидже 1215 год. отъ егира (1800 г. отъ Р. Хр.).

1907 г. Д. А. Ихчневъ.


Keywords: ихчиев, турски документи, рилския манастир, родопски старини, rodopski starini

Фолклорни студии: Почитане на огъня, А. П. Стоилов - 1904

Пустове / Орада / Оради в Райково


Стягат Пустове в Устово, Райково и 4 села в Смолянско

1904 Стоилов - Огъня

родопски старини, rodopski starini, езически обреди, почитане на огъня

Sunday, February 26, 2012

Фолклорни студии: Женитбата на слънцето, 1888

1888 Сл


родопски старини, rodopski starini, езически обряди, езически остатъци, фолклор, народни вярвания

Saturday, February 25, 2012

Фолклорни студии: Няколко думи за самодивите, 1888

Родопската юда - Евгения Троева-Григорова

Liternet.bg: СЕНКИ ИЗ НЕВИДЕЛИЦА - Книга на българската народна балада

Овчар и юда девойка


Изгубени в България - Самодивите





1888 - Самод

Родопската юда - Евгения Троева-Григорова

ОВЧАР НАДСВИРВА ЮДА-САМОВИЛА

Излезли са три сюрии,
три сюрии с три овчаре,
та тросеха овнам трева,
овнам трева непасена,
студна вода непиена,
разпуснаха сиво стадо,
засвириха кавалене...
Де хи дочу силна юда,
силна юда, самовила,
та си фана големенук,
големенук офчеренук,
той си хи се желно моли:
- Юдо, юдо, самовило!
Нимой си ме кайдисува,
че си имам порво любе,
порво любе с дребни деца,
та щат желно да ми плачет!
Остави го, смили хи се,
че си фана по-средненук,
по-средненук, офчеренук,
той си хи се желно моли:
- Юдо, юдо, самовило!
Нимой си ме кайдисува,
че си имам стара майка,
стара майка с дребни сестри,
та щат желно да ме плачет!
Остави го, смили хи се,
та си фана най-малкенук,
най-малкенук офчеренук,
той хи тихо отромоне:
- Юдо, юдо, самовило!
Дай да сторим верен каул,
я да свирим, пък ти играй;
ако си те я надсвиркам,
че я тебе да погубем,
пък ко си ме надиграш,
че ти мене да погубиш!
Овчер свири, тя да играй;
свирили са, играли са,
до три дена и три нощи,
ни се юнак надсвирюва,
ни се юда надиграва.
Отде росна ситна роса
юди крилца отежаха,
юда му се жално моли:
- Бре овчерю, бре стадарю,
нимой си ме кайдисува,
че си имам стара майка,
порво либе, дребни деца!
- Юдо, юдо, самовило!
Де щат плачат много майки,
че да плачи твоя майка.
Та си фана силна юда
за крилцана, раменцана,
та я фтапа девет педе,
девет педе нез земена.

Устово, Смолянско (СбНУ 1, 29).

----------------------------------------------------------------------------------


Пророчицата Ванга ослепява вдигната от вихрушка

Събитието става през лятото. Семейството се е преселило при брата на Панде - Костадин в Ново село, който се е замогнал, но нямал деца и поканил брат си, за да му помогне. Всеки ден 12 годишната Ванга ходи с магарето на чичо си до кошарите извън селото, за да донесе двата гюма, пълни с мляко. Често я придружавали и двете й братовчедки и децата обичали да се отбиват при Ханската чешма, да пийнат водица и да си поприказват.

Денят бил топъл, децата, както обичайно, приседнали до чешмата. Изведнъж отдалече се задал въздушен стълб като фуния, който всмуквал по пътя си камъни, изскубвал трънаци и храсти и ги издигал нависоко. Момичетата страшно се уплашили. Дали са хукнали да бягат или са се скупчили едно до друго, не се знае. Вероятно Ванга се е отдалечила от тях, защото смерчът подема във фунията си само нея. Всичко става за броени минути. Момичетата онемели от уплаха, но хукнали към селото да разкават какво е станало. Тръгват да я търсят и я намират след два часа, обезумяла на повече от 2 км от мястото на събитието - затрупана с пръст, листа и тръни. Не се в знае колко време е била в прегръдките на смерча.

Никога след това Ванга не разказва какво е усетила по време на вихрушката. Когато Бойка Цветкова след седемдесет години по предложение на Ванга посещава Струмица и прави снимка на местността, Пророчицата е категорична: "Никога повече не ми давай тази снимка!" Бойка Цветкова е убедена, че през цялото време, докато е обикаляла из града и около Ханската чешма, Ванга е била с нея и затова остава изненадана от тази реакция. Тя реагира по същия начин както, когато я молят да разкаже какво вижда в нощите, когато остане сама или когато изпадне в транс. Защото трагичното събитие край чешмата води до една житейска драма - Ванга ослепява завинаги въпреки усилията на лекарите. Но като че ли за това събитие в живота си, както вече споменахме, тя е била подготвяна още преди то да стане. Така неусетно драмата на дванадесетгодишното момиче надхвърля проблемите на тесния семеен кръг, за да положи основите на нещо, което след години става феномен.

В митологията вихрушките са пратеници на боговете. Те откриват и посочват всяко присъствие на божественост. Като природно явление описаната вихрушка спада към смерчовете, които са малко известни, рядко се срещат, но притевават голяма разрушителна сила. Пораждат се от създаване на вихрови турболентни потоци в облаците.



keywords: родопски старини, rodopski starini, самодиви, юди, самовили, езически остатъци

Friday, February 24, 2012

Фолклорни студии: Зазиждане на живи човеци в основите на нови градежи, Стоилов - 1901

Троица братя града градеха - Нели Андреева


1901 Стоилов

Liternet.bg: Вградена Невеста
Liternet.bg: Тодор Моллов - Троица братя
ТРОИЦА БРАТЯ ГРАДА ГРАДЯХА
Тодор Моллов
Песента "Вградена невеста" е сред най-известните религиозно-митологични балади не само в българския фолклор, но и във фолклора на останалите балкански народи. Тя е записана в много варианти с устойчив сюжет, което според изследователите се дължи на факта, че е възникнала в една от тези културни традиции, а после се е разпространила в останалите.

За да разберем изначалния смисъл на песента, трябва да проследим внимателно нейния разказ. В началото се описва несполучливия опит на няколко строители под ръководството на главния майстор (името му най-често е Манол или Павел) да изградят здрава постройка - мост над голяма река (Струма, Марица, Тунджа, Арда) или крепост (наричана Пиргос или Бял град, бяло кале). Каквото и да съградели през деня, то се срутвало през нощта, затова най-накрая майсторите решили, че за да е устойчив строежа, в неговите основи трябва да вградят сянката на скъп за тях човек. Вечерта след това решение всеки от тях трябвало да помоли своята невеста да дойде на следващата сутрин на строежа, без да разкрива общия замисъл - да вградят сянката на онази, която първа отиде на строежа. Самото вграждане ставало тайно, без знанието на жертвата - в удобен момент някой измервал с връв или пръчка дължината на нейната сянка, а после в основите била вграждана само "мярката". Макар че в строежа се вграждала само дължината на сянката, в миналото вярвали, че това неизбежно водело и до смъртта на човека, чиято сянка е вградена (затова в някои варианти на песента се описва и действителното вграждане на една от невестите). С други думи, за митичното мислене сянката е била видим знак за живот (белег за всяко живо същество под слънцето), а нейната липса била знак за липсата и на живот - в този свят няма същества без сянка, такива са само мъртвите в отвъдния свят (където няма слънце).

Едно от най-важните неща, които трябва да помним при разглеждането на митични песни, това е, че в тях не се описват реални случки от живота, а стари религиозни (митологични) събития, които са били свързвани с най-важни моменти от свещената история на Първото време. Нека припомним, че тогава Богът-Творец създава хармоничния Космос, който често се представя и като прекрасна постройка (затова понякога наричаме света Мироздание), тоест Господ може да се представи и като пръв "майстор-строител". Митовете за сътворяването на света били изключително жизнени, защото всяка религия имала подобни разкази и защото вярата в тях била абсолютна (искрена). Под една или друга форма те оцелявали в по-късните фолклорни творби, защото служели на хората като "инструмент" за преодоляване на трудни ситуации - например при прехода от стара към нова година. Вярата, че тогава Светът умирал и трябвало да се възстанови в началната си хармонична прелест, карала хората да разказват такива легенди или да ги изпяват като обредни песни. Както вече стана ясно, в тях съграждането на Новия Ред се представяло като съграждане на нова постройка, която трябвало да свърже разкъсаните връзки между световете. При това най-често употребяваните митологични образи били тия на Кулата или Моста. Чрез образа на кулата се представял стремежът да се свържат трите свята по вертикала (Долен, тукашен и Горен), а чрез образа на моста се представял стремежът да се свържат два хоризонтално разположени свята (тукашния и отвъдния), разделени от вода (река, а по-рядко море). Тъкмо тези митични представи могат да ни обяснят защо във вариантите на песента Кулата (някъде градът или крепостта се наричат Пиргос, което на гръцки език значи "кула") и Мостът са обозначени като "бели" - първоначално с този цвят е била подсказвана тяхната връзка с отвъдния свят (тоест те са били свещени митологични образи).

И така, за нашите далечни предци чудният градеж на майстор Манол имал митична природа - представял нагледно-образно връзките между световете в момент, който се мислел като критичен за Реда в Космоса. Вече разбрахме, че и образът на самия "майстор-строител" е имал религиозно-митологична основа - той поемал чертите на божествения Първостроител. Затова не бива да се учудваме, че най-популярното име за майстора-строител в песента (Манол) иде от древното еврейско име Емануил, което значи "Бог е с нас" и се среща в Стария Завет (Библията). Така християните наричали Исус Христос, когато искали да покажат единството между Бога-Отец (Баща) и Божествения Син - ето защо в иконите Христос-Емануил се изобразявал като Младенец в специална окръжност върху гърдите на Богородица. Другото популярно име за майстора-строител е Павел, което в латински и гръцки значи "малък" и явно е избрано поради известния образ на Христос-Емануил като Младенец. Това име се появява във фолклорни записи от ония краища на България, където през средновековието е била широко разпространена така наречената "павликянска ерес" - нейните привърженици били българи-християни, които избрали да следват заветите на апостол Павел, затова не се наричали "християни", а "павликяни". Посоченото движение се появило в България по времето на византийското робство (от края на 10 до края на 12 век) като знак за съпротива срещу опита на поробителите-гърци да променят някои важни български религиозни схващания и да погърчат нашата култура. Тогава българските религиозни мислители предложили на своя народ нов поглед върху някои от най-важните християнски догми, включително и тая за Христос и Богородица.

Но нека сега отново се върнем към нашата песен. В много нейни варианти Манол майстор вгражда в строежа своята Невеста, която го моли да остави свободна поне едната й гръд, за да може да кърми своята рожба. Явно тук Маноил не носи чертите на Божествения Син, а на Бога-Отец (на Бащата), и това е характерна особеност на българското религиозно мислене, за което стана дума по-горе. С други думи, вградената в строежа Невеста носи чертите на Богородица, което става още по-ясно, ако се обърнем към образите, с които тя е сравнявана в някои известни християнски религиозни текстове - в тях тя е наричана Невеста, Кула, Крепост, Стълп (на Църквата), и други подобни. Тази връзка не бива да ни учудва - в българския фолклор се срещат и други песни, в които жена (мома или невеста) се свързва с Мост, Кула или Крепост, но техният анализ ще ни отдалечи от поставената тема.

Ако обобщим накратко изводите от нашия анализ, ще трябва да очертаем следната образна редичка - Богът-Творец-Баща е представен като "майстор-строител" на Света, чиито основи се крепят върху идеята за Богородица като "основа", "стена", "кула", "крепост". В крайна сметка нашата фолклорна песен е отзвук на едни от най-важните български религиозно-митологични представи за силата, която крепи хармоничното Мироздание.

Един от важните въпроси, които поставя нашата песен, е защо народният творец не се е задоволил с един-единствен майстор-строител (Манол), а е трябвало да ни разкаже за група майстори (най-често трима, и то братя). Тук трябва да си припомним, че песента е старинна и в началото е била религиозно-митологична. Но с времето нейния религиозен смисъл се е позабравил, защото след възобновяването на българската държава (в края на 12 век) носителите й (българите-павликяни) постепенно се приобщили към останалите православни българи. Така постепенно митичното в нея се е затъмнило и на преден план излезли някои други проблеми - тези за драматичната ситуация, пред която са изправени тримата братя-строители. Защото всеки от тях трябвало да жертва в името на общото дело най-близкия си човек - своята невеста. В този критичен момент всеки от тях е подложен на върховно изпитание, което народният певец е описал по един великолепен начин. Той е показал майсторите като обикновени хора - с техните страхове, човешки слабости и предателства, предизвикани от естествения (обясним) егоизъм да съхранят семействата си. И ние ги разбираме - едва ли има човек, който в подобна ситуация да не се замисли как може да предотврати жестоката участ на някой от най-близките си. Посоченият преход е чудесен пример за развоя на много други фолклорни песни - най-кратко този преход се нарича "от мит към поезия".

Независимо от този преход обаче народният певец не е могъл да промени основното в песента - единственият от майсторите-строители, който останал верен на клетвата си да не съобщава на своята невеста за вграждането, бил майстор Манол. И ние се изпълваме с възхита за неговата честност, за мъжеството да преодолее своите страхове, за всеотдайността си към наченатото дело. Всъщност тъкмо майстор Манол е най-ясната следа от митологичната първооснова на песента, и всички току-що отбелязани негови характеристики са само нашата днешна представа за него. Неговите добродетели (честност, вярност към дадената дума, безстрашие и др.) всъщност са плод на нашия съвременен опит да предадем (дори "преведем") вече неясните му митични характеристики на днешен език и понятия. Но ако продължим в същия дух, ние ще трябда да кажем за него и някои не дотам приятни неща - той приема най-хладнокръвно възможната смърт на своята невеста, с готовност би оставил детето си сирак, нарочно хвърля в основите на строежа своя златен годежен пръстен, за да влезе нищо не подозиращата му съпруга в реката и така да бъде затрупана сред каменния градеж... Ето защо винаги трябва да правим разлика между посланията на мита и нашите днешни възможности за анализ - защото митологията и фолклора не са литература от типа на съвременната, и литературният анализ към тях има своите ограничения...

Liternet.bg: Вградена Невеста

Троица брате града градеха,
дене го градьот на есно слънце,
ноще се сипе на месечина.
Троица брате каул сториха:
- Чиено любе най-рано дойде
да си донесе ранна прогима,
да го градиме в белана града!
Големен братчек хитар, по-хитар,
сетнем ми братчек още по-хитар,
а малкен братчек най-глупавичек.
Двамине брате любем казаха,
най-малкен братчек хабер не стори
да му не иде първоно любе,
ам хи наказа млочко работи.
- Любе ле, любе, първичко любе,
да си ми станеш утирна ранко,
та ми обаней мошконо дете
и си го приспи в нована люлка,
че си изпечи ранни фурнити,
та че ми сготви ранна прогима,
че е донеси в белана града!
Кайно са сьовна утирна рано,
че са подаде Димка невеста,
Димка невеста с ранна прогима.
Де е уварди първичко любе
с ръки хи маха: "Назад, по-назад,
назад по-назад, първичко любе!"
Нигхи са стори, че си хи вика:
"По-борже върви, Димке невесту!",
та си ми торна още по-борже.
Га си отиде хубава Димка,
Димкино любе в земе уникна,
в земе уникна, сълзи зарони.
Димка невеста тихо ромони:
- Оти ми плачеш, първичко любе?
- Как да не плачем, Димке невесту,
опустил си сам сребаран порстен,
сребаран порстен в белана града.
- Молчи, не плачи, първичко любе,
йе ща са форлем в белана града
и ща да найда сребаран порстен!
Та си са фарли в белана града
да си извади сребаран порстен.
Струпали Димки камен по камен,
камен по камен, дърво по дърво,
та си вградиха Димка невеста.
Димка невеста тихо ромони:
- Польока форлей, първичко любе,
че сам оставила москоно дете,
москоно дете в летвана люлка.
Оставите ми барем леваса бизка,
да си изхранем москоно дете!

Триград, Девинско (Райчев-НПСР, № 100 - "Вградена невеста - 3").


keywords: родопски старини, rodopski starini, фолклор, фолклорни студии, народни песни, езически остатъци, езически вярвания, родопите, родопски песни

Wednesday, February 22, 2012

Стари карти на Балканския полуостров, 1154-1800 г

13в. Пойтингеровата карта (Tabula Peutingeriana) - копие от 13 век на древна римска карта





1154 Карта, съставена от арабския картограф Al-Idrisi, известна като Tabula Rogeriana




1450 Fra Mauro - Фра Мауро, Карта на света, обърната - Юг е отгоре, Север - отдолу



1467 Космография на Птолемей
Уикипедия



1375 Каталанския Атлас
1375 Каталанския Атлас - Уикипедия



1516 Карта съставена от османския адмирал и картограф Пири Реис. Той е известен с картата, на която е отбелязана Южна Америка и Антарктида, далеч преди Америка да бъде открита от Колумб.
Уикипедия - Картата на Пири Реис



На средновековните карти Тракия е обозначавана като Романиа и Румелиа - от там идва и Източна Румелия. Това е османското названието на провинцията. На някои карти е изписано "Romania olim Thracia", което в превод от латински означава Романиа някогашната (древната) Тракия.С България е била обозначавана провинцията между Стара планина и Дунав.


1552 Sebastian Munster



1645 Blaeu



1683 Mallet, Allain Manesson



1738, J. Ratelband
Romania olim Thracia - Романиа някогашната Тракия




1789 Franz Johann Joseph von Reilly

Пашмакли (Смолян) и Арда



1750 Matthäus Seutter



1769 Cellarius



Карти на древна Тракия - Абрахам Ортелиус, 1584 и 1624 г.
На средновековните карти Тракия е обозначавана като Романиа, Рум, Румели - от там идва и "Източна Румелия". С България е била обозначавана провинцията между Стара планина и Дунав.
Абрахам Ортелиус използва географията на Страбо за съставяне на картите си и описва античната Тракия с населяващите я племена. В неговите карти провинцията на север от Стара планина е обозначавана като Мизия Инфериорис. По-късните картографи предпочитат използваното в Османската империя наименование на Тракия - Романиа / Румелия / Рум.


Thraciae Veteris Typus.
Ex conatibus Geographicis Abrah Ortelii.
Theatrum Orbis Terrarum - 1624






Abraham Ortelius, Romaniae
Theatrum Orbis Terrarum 1584





Карта на Унгария от 1752 година, на която са отбелязани Арда (Hardes), Могилица (Tosbur - Тозбурун), Турян (Turienne M.), Стойките? или Чепеларе? (Estaque, Estaqve M.), Перелик? (Parally M.), Чурал? (Chura M.), M. Jongou



"Orbis antiquus ex tabula itineraria quae Theodosii imp. et Peutingeri audit"


1684, Джакомо Джовани Роси
Giacomo Giovanni Rossi,
Corso del Danubio da Belgrado fino al Mar Nero con Provincie, che intorno al medesimo



Описание на България, Романиа, Македония, 1762. А New System of Geography




1750 Schreiber
Станимака(Асеновград), Пашмакли(Смолян), Арда, Никополи(Неврокоп), Мустафа Паша Кюпри (Свиленград), Харманли, Узунджово, Филипополис(Пловдив), Татар Пазарджик



Матиас Куад, 1596






-----------------------------------------------------------------------------

1788 - Venezia





-----------------------------------------------------------------------------

Baudrand, Michel Antoine - 1716



---------------------------------------------------------------------------------

Cantelli, Giacomo 1684




--------------------------------------------------------------------------

Gastaldo Iacobo - 1560




--------------------------------------------------------------------------

Mariette, Pierre - 1666



-------------------------------------------------------------------------

Robert de Vaugondy, Didier 1775



------------------------------------------------------------------------

Sanson, Guillaume 1717


------------------------------------------------------------------------

Lotter, Tobias Conrad 1775



--------------------------------------------------------------------------

Себастиан Мюнстер. Космография - 1544 г.




-------------------------------------------------------------------------

Карти с обозначена Волжка България (Стара Велика България)

De Luth - 1740





----------------------------------------------------------------------

Blaeu - 1640-1650



----------------------------------------------------------------------

Sarmatia - 1740-1750 Анонимна карта на Сарматия с обозначена Волжка България



----------------------------------------------------------------------
Tolomeo Magini - 1598



----------------------------------------------------------------------
Zatta - 1778



----------------------------------------------------------------------

MERCATOR, 1605


Merc 1605 by Rodopski_Starini



----------------------------------------------------------------------------

Munster, 1570

Muns 1570 by Rodopski_Starini




----------------------------------------------------------------------------

Cellarius, 1704 - 1774





























-----------------------------------------------------------------------------

Labels: Родопски старини, стари карти, стара карта, балканския полуостров, балканите, българия, родопите, родопи, перелик, могилица, тозбурун, арда, Rhodopes, читак, устово, чурал, родопски, румелия, тракия, rodopski starini, карта, волжка българия волга българия стара велика българия volga bulgaria volga river tartaria scythia
древни карти на балканския полуостров, абрахам ортелиус, тракия, родопа, тракийски племена, rhodope, rodopi, medieval maps, old map, bulgaria, thracia, thrace, rumelia, romania, rodoparion, rodopska istoria, history, cartography, boyan dobrev