Tuesday, January 31, 2012

Борбата на Сирак - Али от с. Чомаковци с кърджалиите, сп. Труд, 1890

Константин Иречек - Княжество България, 1899
"Ловчанските помаци ... Те са хора юначни; още живеят потомците на Сирака от Чомаковци, който казват очистил Видинския санджак от Кърджалиите...", стр. 901


Борбата на Алия Сираков, Помака, от с. Чомаковци с кърджалиите, сп. Труд, 1890
СиракАли 1890


rodopski starini, родопски старини

Monday, January 30, 2012

Помашки сълзи /Изселването на помаците/, сп. Български преглед, 1896

ПС 1896





родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград, изселване на помаците

1889 - Населението на Енидже - Скеченско и Гюмюрджинско

1889 - П.К - Енидже-Скече-Гюмюрджина







родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград

Sunday, January 29, 2012

Христо Попконстантинов - Краището Бабек в Родопските планини (Велинградско), 1892

Хр.П.К - Бабяк - 1892









родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград

Friday, January 27, 2012

Хр. Попконстантинов - Непокорните села в Родопските планини - кн.1 и кн.2


ХПК - НС1


ХПК - НС2



Виж също
Николай Хайтов: За Ахмед ага Тъмръшлията и историческите заблуди в България



scribd.com/doc/79582273/%D0%A5%D0%9F%D0%9A-%D0%9D%D0%B5%D0%BF-1887


родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград, непокорните села, вакъфските села, непредадени села

Thursday, January 26, 2012

Христо Попконстантинов - От Витоша до Родопа, Пътни бележки от 1883

Част 1
Хр.П.К - 1888-1

Част 2
ХрПК - 1888-2

Част 3
ХрПК - 1888-3

Част 4
ХрПК - 1888-4

Част 5
ХрПК - 1888-5

Част 6
ХрПК - 1888-6

Част 7
ХрПК - 1888-7

Част 8
ХрПК - 1888-8

Част 9
Хр.П.Константинов - 1890-1








родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград

Wednesday, January 25, 2012

Свещените пещери - Проф. Валерия Фол, 2009

Източник Свещените пещери - Проф. Валерия Фол, в-к Дума, Август 2009

Свещените пещери

Проф. Валерия Фол
18 Август 2009, брой 187

Древните вярвания са оставили следи в днешните ни обреди

Напоследък стана модно да се пише и говори за пещери-утроби. Всъщност, в българската историография погледите бяха обърнати към тези древни свещени места в резултат от проучванията върху тракийската религиозност и античните реликти в българския и югоизточноевропейския фолклор. Археоастрономите задълбочиха знанието ни за астрономическите познания на древните, като анализираха предположените възможности за обреден календар. Някои от пещерите и подмогилните куполни градежи се оказаха места за измерване на времето или по-разбираемо казано - древни обсерватории. И тъй като всяка хипотеза поражда нова проблемна ситуация, то ново интерпретиране на писмените свидетелства и на вече известни и коментирани пещери се оказа задължително. Най-интригуващо в този ред на мисли е изясняването на това как са се съхранили до наши дни древни вярвания и обредни практики. Понякога отговорите са пред погледа ни. Гледаме ги всеки ден, но не ги виждаме, не ги разпознаваме и назоваваме, тъй като "всеки вижда това, което знае".
Петнадесет години след като публикувах монографията "Забравената светица", отново се върнах към свещените пещери на Св. Марина в Странджа планина.

Изминах дълъг път, след като формулирах извода, че древната идея за пещерите-утроби на Великата богиня-майка не са само религиозни и философски представи, а са реални места за космогонична обредност, достигнала до наши дни във фолклорната обредност в Европейския югоизток. За мен голямата интрига, както стана дума, е как тези представи и вярвания са се трансформирали във времето и периодически са се обновявали чрез архаизация. Идеите се носят във въздуха и следват някакви свои закони. Може би само ирационално може да се обясни поканата да посетя Лангедок във Франция и катарските пещери и финансовата подкрепа, която получих (но не от българска държавна или научна институция). Така катализатор за новите ми усилия да си обясня ренесанса на обредността в пещерата на Св. Марина край с. Сливарово, а и на другите пещери, вярвани и посещавани до ден днешен като места за общуване с божествената енергия, се оказа най-неочаквано християнското религиозно течение на катарите.
Катарските пещери са предмет на множество легендарни разкази, включително за скритите в тях съкровища на съвършените. Не обаче злато и сребро блазнят любителите на тайнственото, а преданието за вързопа с книги, изнесен от четирима съвършени преди превземането на Монтсегюр и скрит в пещера. Веднага може да се изкаже заключението, че повтаряните и досега разкази са съвременна интерпретация на древната представа за получаването на божественото знание за Космоса, боговете и уредбата на света в пещерата-утроба, разказвана още за Минос, по-късно за Питагор и за тракийския цар, жрец, бог Залмоксис... За ренесансовите и съвременните хора знанието трябва да е записано, а не да е само свещени слова и видения...
И все пак, литературната култура има едно свойство - да се фолклоризира. Може би точно така, четейки за древните затворени мъжки общества, за катарите и пещерите им и за тайното знание, предавано в тях, се появява обвеяната с мистификации църква на абат Суниер и изкуствената пещера до нея, в дъното на която е Божията майка. Краят на IХ и началото на ХХ век са време, когато неоплатоническите идеи и орфизмът са на мода не само в научните изследвания, но и в музиката и изобразителното изкуство. Впрочем, най-известните траки (митологичният герой Орфей и съвсем реалната личност Спартак) никога не са излизали от мода.
В селцето Рьоне дьо Шато развиват културния туризъм. Затова на преден план излиза изкуството, защото там може да се заложи на тайнственото, мистериалното и загадъчното. За да няма конфликт с науката, от 28 юли 1965 г. са забранени разкопките на територията на общината. Така въображението е оставено да работи. Търсенето на връзки или ненамирането на такива между траките и вестготите (те са живеели заедно, и то в района, където е почитан Залмоксис), катарите и богомилите, а защо не и с нестинарите (заради специалното отношение към огъня) в писмените извори и в архивите е оставено на учените. Техните книги не се четат като "Шифърът на Леонардо", така че не застрашават бизнеса.
Хората, които на 17 юли отидоха в пещерата край с. Сливарово, където е славена св. Марина - господарката на змиите, космическия огън, младежите в предбрачна възраст и децата, не бяха водени от "Шифърът на Леонардо" или от "Демони и ангели". В последните години порталът на граничния кльон, който петдесетина години преграждаше пътя към пещерата, се отваря, за да могат хората до отидат при Св. Марина. Пещерното светилище оживява отново. Образите на светците, подредени върху скалната твърд, нямат всъщност значение. Те са подсъзнателно осмисляни като посредници между божествената енергия и обредниците. И тази божествена енергия е едновременно светицата, съхранила чертите на Богинята майка, и слънчевата светлина. Играещите по свода на сумрачната пещера слънчеви зайчета са знак за богопоявата като чиста енергия. Сериозно се замислих дали пък магическата сила на природата не завърта отново мистерията на вярата нагоре по спиралата на времето.
Интересното в случая е, че много от естествените и скално-изсечените пещери с два входа (пещерата на Св. Марина, за която говоря, също има два) кореспондират във висока степен с неоплатоническата конструкция на Космоса. Както отбелязва Порфирий, още от най-дълбока древност пещерата е асоциирана с Космоса и нашите предци са посвещавали на боговете пещери преди храмовете. Няма се предвид конкретна пещера. Порфирий започва анализа си на текста от "Одисея" за пещерата на нимфите, заявявайки, че поетическото вдъхновение на Омир не е предизвикано от спомен за действително предаден разказ. Поетът иносказателства за нещо друго и именно върху това скрито в стиховете му знание разсъждава Порфирий. В тази пещера-Космос има два входа - северен за (душите на) мъртвите и южен - за безсмъртните (богове). Порфирий свързва цялата своя конструция със съзвездията и със слънцестоенетата и равноденствията. Югът е отреден за боговете, казва Порфирий, и когато настъпи пладне, на входовете на храмовете спускат завеси и не влизат в светилищата, докато Богът-Слънце е наклонен на юг, тъй като това е входът за безсмъртните. Според Порфирий югът и пладнето символично са обвързани с входа и затова питагорейските и египетски мъдреци забранявали да се бърбори на прага. Вратата (входът) е свещена.
Размерите на естествените и на скално-изсечените пещери, както и на подмогилните храмове, позволяват в тях да влизат изключително ограничен кръг хора. Това наблюдение заедно с южната посока на входовете, отредени "само за безсмъртни", подсказва, че в обредността участват кръг посветени, на които ще бъде отредено безсмъртие. Всъщност, свещените естествени и скално-изсечени пещери с два входа са единствените засега установени паметници, които целенасочено пресъздават орфико-питагорейската и по-късната неоплатоническа визия за Космоса.

Орфико-питагорейската трактовка на пещерата като символ, по думите на А. Ф. Лосев, буквално диша в цялото съчинение "Пещерата на нимфите". Той стига до извода, че митологията на Порфирий е прекрасна илюстрация на древните митологически и художествени традиции. Лосев подчертава, че Порфирий не е изключение в опитите си да реставрира старината, напротив - явлението е типично за учени, писатели и поети от епохата, които се стремят чрез възраждане на езическата старина, за да се противопоставят на растящата роля на християнството. Въпреки че тази старина безвъзвратно си е била отишла и никога не би могла да се върне, казва Лосев, то системата от образи, която е в основата на някогашното митопоетично мислене, никога не е умирала в гръцката традиция.
Интересно какво би написал А. Ф. Лосев, ако познаваше обредността в пещерата при Сливарово и беше видял озарението на изминалите пътя до нея, за да бъдат облени в слънчевата светлина на входа? Древните митологични традиции просто не са си отишли, а ние късно сме ги видели и разпознали. И, за да не забравя пещерата на абат Суниер, не ми се мисли какво ли той би съчинил. Хубавото е, че и при свещената пещера на Св. Марина край Сливарово разкопки не се предвиждат. Защото какво ли би останало от цветя, хлябове, плодове и дървени ксоанони? Така че, и вярата, и въображението могат да се развихрят у всеки, който обича мистериите.
--------------
Текстът е по глава "Петнадесет години по-късно" на подготвяната за второ издание книга "Забравена светица".

Източник: в-к Дума






родопски старини, rodopski starini, валерия фол, свещени пещери, траки, тракия

Забравената светица - Увод, Валерия Фол

В-к Дума - Свещените пещери - Проф. Валерия Фол

Валерия Фол - Забравената светица - Увод






родопски старини, rodopski starini, валерия фол, забравената светица, света марина, родопите, странджа, тракия

Tuesday, January 24, 2012

Алтън-Панига /Златна Панега/ - сп. Труд, 1887 г

Алтън-Панига, 1887. Помаци в Северна България

Помаците в Северна България, сп. Труд 1 - 1887

Monday, January 16, 2012

1899, Из Южните склонове на Родопите - Ст. Н. Шишков

1899, Из Южните склонове на родопите - Ст. Н. Шишков


родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград

Sunday, January 15, 2012

1898, Писма из Рупчоско - Неделев

1898 Pisma Nedelev - Rupchosko






родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград, рупчос, рупчоска кааза, рупчоска нахия

Писма от Ахъ-Челебийско, Ст. Н. Шишков, 1897-1898

Pisma Shishkov - Ahi-Chelebi 1897-1898









Keywords: Стою, Шишков, Ахъ-Челеби, Ахъ-Челебийско, Смолян, Смолянско, Варадил, Чокманово, Устово, Арда, Кралюв камък, Смилян, Крушево, Черна река, Карлък, Аламидере, Фатово, Габрово, помаци, българи, родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград

1897, Д. Т. Страшимиров - Чепино

1897, Chepino - Strashimirov








родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград

Saturday, January 14, 2012

1895, Хр. Попконстантинов - Изселването на помаците от родопските покрайнини

1895, Хр. Попконстантинов - Изселването на помаците от родопските покрайнини

U - 1895 HrPK - Izselvaneto Na Pomatsite by Rodopski_Starini on Scribd




родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград

Friday, January 13, 2012

Стою Шишков - Скороговорки, пословици и залъгалки, 1897

Стою Шишков - Скороговорки, пословици и залъгалки, 1897






родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград

Родопската юда - Евгения Троева-Григорова

Родопската юда - Eвгения Троева-Григорова






родопски старини, родопската юда, юди, самодиви, самовили, самодива, самовила, rodopski starini


http://liternet.bg/folklor/sbornici/senki/02.htm

Излезли са три сюрии,
три сюрии с три овчаре,
та тросеха овнам трева,
овнам трева непасена,
студна вода непиена,
разпуснаха сиво стадо,
засвириха кавалене...
Де хи дочу силна юда,
силна юда, самовила,
та си фана големенук,
големенук офчеренук,
той си хи се желно моли:
- Юдо, юдо, самовило!
Нимой си ме кайдисува,
че си имам порво любе,
порво любе с дребни деца,
та щат желно да ми плачет!
Остави го, смили хи се,
че си фана по-средненук,
по-средненук, офчеренук,
той си хи се желно моли:
- Юдо, юдо, самовило!
Нимой си ме кайдисува,
че си имам стара майка,
стара майка с дребни сестри,
та щат желно да ме плачет!
Остави го, смили хи се,
та си фана най-малкенук,
най-малкенук офчеренук,
той хи тихо отромоне:
- Юдо, юдо, самовило!
Дай да сторим верен каул,
я да свирим, пък ти играй;
ако си те я надсвиркам,
че я тебе да погубем,
пък ко си ме надиграш,
че ти мене да погубиш!
Овчер свири, тя да играй;
свирили са, играли са,
до три дена и три нощи,
ни се юнак надсвирюва,
ни се юда надиграва.
Отде росна ситна роса
юди крилца отежаха,
юда му се жално моли:
- Бре овчерю, бре стадарю,
нимой си ме кайдисува,
че си имам стара майка,
порво либе, дребни деца!
- Юдо, юдо, самовило!
Де щат плачат много майки,
че да плачи твоя майка.
Та си фана силна юда
за крилцана, раменцана,
та я фтапа девет педе,
девет педе нез земена.

Устово, Смолянско (СбНУ 1, 29)

..............................

http://liternet.bg/folklor/sbornici/senki/05.htm

- Да знаиш, майчо, да знаиш,
каква съм мома загалил
на връх Пиринска планина!
На ден ми по дваж доходя,
по две ми китки дониса,
Нощя ми по триж доходя,
по три ми китки дониса,
по три червени ябълки;
ала и двори не знаем,
ни двори, майчо, ни порти.
- Питай я, сину, питай я,
чия ще да е дъщеря?
Питах я, майчо, питах я,
ала се на смях казува:
еднаж се каже от изник,
другож се каже от заник;
Деня се, майчо, казува, -
от голямоно Райково,
нощя се, майчо, казува, -
от връх Пиринска планина,
хайдут Кольова дъщеря.
- Сину ле, мой сину ле,
яла ти майка събере
от девет гори гороцвят,
от девет момски градини
пелиньн и вратикана
и бялана комунига,
да ти ги вшием, сину ле,
в калпакън и във поясън,
че иди, сину, при нея
на връх Пиринска планина.
Ако те близо наближи, -
че си е мома хубава,
пък ку далеко побегне, -
че ми е юда пиринска.
Стана му майка посъбра
от девет гори гороцвят,
от девет момски градини
пелиньн и вратикана
и бялана комунига,
че му ги майка зашила
в калпакън и във поясън.
Ега си Стоян отиде
на връх Пиринска планина,
мома далеко побягна
и си Стояну думаше:
- Хвърли, Стоене, калпакън,
калпакън и поясън,
тогаз ще близо да дойда,
да ти, Стоене, донеса
зелен пирински здравечек,
здравечек, китка червена.
Стоян се мамка подмами,
свали червени пояси,
хвърли калпакън на земя,
тогас го мома наближи,
наближи, през кръст пригреба,
от земяна го сваляше,
на небоно го качваше;
от небоно го сваляше,
на земяна го спускаше
и си Стояну думаше:
- Да си ти кажем, Стоене,
чия майка е по-хитра, -
как се, Стоене, събира
от девет гори гороцвят,
от девет момски градини
пелиньн и вратикана
и бялана комунига.

Чепеларе, Асеновградско (Род. напр. 3, с. 75)

..........................................

http://liternet.bg/folklor/sbornici/senki/61.htm

Юкрилчо майци викаше:
- Мале ле, стара мале ле,
утре го кажат Великден,
Великден, личен царски ден.
Сичкем щат гостье да дойдат,
нам нема гостье да дойдат.
Дали сме твърде сирмаси,
та си на люде не слагат,
или си рода немаме?
- Юкрилчо, сину Юкрилчо,
наше е рода голема,
ами сме твърде сирмаси,
та си на рода не слага,
ами се Богу помоли,
и теб богатство да даде.
Га бе в понделник вутрина,
сички на оран торнаха,
чьорно угарье да орат,
бела пшеница да сейот.
Юкрилчо рано подрани
на белен Дунав отиде,
бело си лице миеше
и са на Бога молеше:
- Харизай и мен, Боже ле,
до двана сиви биволье,
и я на оран да ида,
чьорно угарье да ора,
бела пшеница да сее, -
и я зенгин да стана,
и мене людье да слагат.
Кайно са Богу молеше,
че си му Господ хариза
до двана сиви биволье,
стана Юкрилчо да оре,
бела пшеница да сее;
до две е бразни прибразнил,
ага третана затвори,
оралоно са закроши,
и биволье са запреха.
Юкрилчо си са чудеше,
и са на Бога молеше:
- Доли е камен ерлия,
или е корен еворов?
Биволье си му думаха:
- Юкрилчо, наш сайбиине,
нито е камен ерлия,
нито е корен еворов,
ами е казан куплия,
с девет товара алтонье.
Ами на стани, посудри,
посудри и порукни ни,
каменен да си преборнем,
иманье да ти извадим.
Стана Юкрилчо посудри,
посудри и порукна хми,
каменен се преборна,
алтоньене си огреха
кайно есноно слончице.

Устово, Смолянско (СбНУ 1, с. 46, № 1).

.........................................

http://liternet.bg/folklor/sbornici/senki/56.htm

Стоян си майци викаше:
- Хайде ме, мамо, заграви!
- Немой се глави, сину ле,
сая е скопа година,
кило е жито хиляда,
око ракия - стотина,
стомна е вино желтица.
Стояну му се наболни,
наболни, желно нажели,
та се на Бога помоли:
- Стори ме, Боже, престори
на едно сиво еленче,
да ида в гора кърстата,
ситна трева да паса.
Чул му е Господ молбана,
та си го стори еленче,
отиде в гора кърстата.
Отде ми та се сберале
Стоянована комшийка
и негована майчица,
торнаха в гора да идат,
сухана дърва да сбират!
Отде се найде еленче,
с рошкове дърва коршеше
с устцана ги накладаше.
Тогав са майка ворнала
та си комшием викаше:
- Комшии мои, селени,
излете да ви казувам,
какво е майка видела,
във ная гора кърстата:
до едно сиво еленче,
с рошкове дърва накорши
с устцана хи накладе.
Тогав се сбрале комшии,
комшии още селени
торнаха, та отидоха
във неа гора кърстата,
найдоха сиво еленче.
Тьонка се пушка пукнала,
та си еленче ударила
между две чьорни очинки,
между белоно сърдчоце.
Еленче си им викаше:
- Сечете си ма, сечете,
четири ма дела сторете,
и майци дела сторете:
майно ми бело сърдчоце,
да еде, да се наеде
Стояновоно сърдчоце.

Широка Лъка, Девинско (Род. Напр. 5, с. 268).

...............................

Стою Шишков - сп. Родопски старини, кн.4, 1892

Материали из Даръ-Дерско (Златоградско)


Стою Н. Шишков - Родопски старини, кн. 4, 1892 by Rodopski_Starini



Виж също:
Ст. Н. Шишков - сп. Родопски старини, кн.1, 1887
Ст. Н. Шишков - сп. Родопски старини, кн.2, 1888
Ст. Н. Шишков - сп. Родопски старини, кн.3, 1890
Стою Шишков - сп. Родопски старини, кн.4, 1892








родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград, боян добрев, boyan dobrev

Thursday, January 12, 2012

Ст. Н. Шишков - сп. Родопски старини, кн.3, 1890

Стою Н. Шишков - Родопски старини, кн.3, 1890

Виж също:
Ст. Н. Шишков - сп. Родопски старини, кн.1, 1887
Ст. Н. Шишков - сп. Родопски старини, кн.2, 1888
Ст. Н. Шишков - сп. Родопски старини, кн.3, 1890
Стою Шишков - сп. Родопски старини, кн.4, 1892







родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград

Ст. Н. Шишков - сп. Родопски старини, кн.2, 1888

Родопски старини
или сборник от обичаи, суеверия, песни, пословици, наречие, приказки, паметници, предания, описания, баяния и пр. на родопските жители.

Обичаи в Ахъ-Челебийската кааза (Смолянско)
Рождение
Кръщение
Отучвание
Пременование
Годеж
Носение гиздилу
Свадба
Ходение с йере у кумове
Суровак, Коарс, Вудици, Атанасуф день, Трифунь, Света Бугродица, Свети Арала, Свети Влас, Иванува глава, Марта, Свето Читридесте, Благувец, Лоашку, Гьогюф день, Ирминь день, Гудувете, Предуй, Кунарь, Вартулумей, Ахрей, Лисей, Платей, Йенюф-дунь, Прукоп, Св. Кирик, Св. Марина, Илин-день, Йегус, Гулемата чйорква, Иванува глава, Устина, Малката Чйорква, Св. Тума, Пйоткуф день, Димитруф день, Св. Врач, Св. Адрей, Св. Варвара, Св. Сава, Никул день, Св. Спиридон, Св. Игнат, Света Чйорне (Черноризие), Суха Колада, Буганите дене, Бруените дене, Бабини дене, Мйосница, Сирьница, Тодуроска среда, Тодуроски пйотак, Тодуроска соабута, Лазарица, Вилик Четвоартак, Вили-день, Бел Пуньдельник, Сух Торник, Спасуски Четвоартаци, Перперуги,
Месяците как казват в Ахъ-Челеби

Ст. Н. Шишков - Родопски старини, кн.2, 1888

Виж също:
Ст. Н. Шишков - сп. Родопски старини, кн.1, 1887
Ст. Н. Шишков - сп. Родопски старини, кн.2, 1888
Ст. Н. Шишков - сп. Родопски старини, кн.3, 1890
Стою Шишков - сп. Родопски старини, кн.4, 1892








родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград

Wednesday, January 11, 2012

Ст. Н. Шишков - сп. Родопски старини, кн.1, 1887

Родопски старини
или сборник от обичаи, суеверия, песни, пословици, наречие, приказки, паметници, предания, описания, баяния и пр. на родопските жители.

Родопското или рупското (рупаланско) наречие
Народни обичаи от зачятието на родопчянина до смъртъта му
Суеверни праздници и вервания
Исторически памятници
Народни песни по местното наречие
- Скалесал е Крали Марку
- Милку, Милку, кара-Милка
- Торнали ми са, торнали ду триста млади хажие
- Димитрице, млада булке
- Мари Марийку, дощерю
Пословици и изречения, употребителни в Родопите
Филологическа сбирка от думи, употребителни в родопското наречие

Ст. Н. Шишков - Родопски старини, кн. 1, 1887

Виж също:
Ст. Н. Шишков - сп. Родопски старини, кн.1, 1887
Ст. Н. Шишков - сп. Родопски старини, кн.2, 1888









родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград

Tuesday, January 10, 2012

Едно изгубване в Родопите, 1898

Едно-изгубване-в-Родопите-1898







Средни Родопи, Родопите, Родопа, родопски, Rhodope, Rhodopes, Rodopi, помаци, българи мохамедани, българи мюсюлмани, родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград

Monday, January 9, 2012

В. Добруски - Сведения за изтурчването на родопските българи, 1886

Виж също:
П. Р. Славейков - За изтурчването на българите, 1885

dobruski - svedeniya - 1886 by Rodopski_Starini on Scribd




Keywords: потурчване, родопите, тъмраш, тамраш, дедово, помаци, брезовице, брестовица, чурен, черешово, кричим, арда, осеново, михалково, широка лъка, ахъ-челеби, горно райково, петково, богутево, устово, чепеларе, дерекьой



Виж също:
П. Р. Славейков - За изтурчването на българите, 1885







родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, девин, златоград

Sunday, January 8, 2012

Стою Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1895 - част 2

Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1895 - Част 2
Левочево, Устово, Бостина, Хасовица, Пашмакли, Средни Родопи, Родопите, Родопа, родопски, Rhodope, Rhodopes, Rodopi, Pomaks, помаци, българи мохамедани, българи мюсюлмани, българи християни, ахряни

Виж също:
Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1896, част 1
Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1896, част 2
Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1896, част 3
Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1895
Стою Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1895 - част 2








родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, помашки, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, рупчос, рупчоско, рупчоска нахия, девин, златоград, неврокоп

Saturday, January 7, 2012

Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1895

Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1895
Пашмакли, Средни Родопи, Родопите, Родопа, родопски, Rhodope, Rhodopes, Rodopi, Pomaks, помаци, българи мохамедани, българи мюсюлмани, българи християни, ахряни, Караманджа, Чепеларе, Хасовица, Писаница, Дунево, Райково, Горно Дереке
Виж също:
Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1896, част 1
Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1896, част 2
Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1896, част 3
Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1895
Стою Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1895 - част 2









родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, помашки, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, рупчос, рупчоско, рупчоска нахия, девин, златоград, неврокоп

Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско (СМ), 1896, част 3

Географско описание
Чокманово, Черна река, Арда, Райково, Варадил, Устово, Райково, Смолян, Смилян, Кралюв камен, Момин камен

Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1896, част 3
Пашмакли, Средни Родопи, Родопите, Родопа, родопски, Rhodope, Rhodopes, Rodopi, Pomaks, помаци, българи мохамедани, българи мюсюлмани, българи християни, ахряни, рупци, Ропката

Виж също:
Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1896, част 1
Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1896, част 2
Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1896, част 3
Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1895










родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, помашки, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, рупчос, рупчоско, рупчоска нахия, девин, златоград, неврокоп

Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско (СМ), 1896, част 2

Географско описание
Алами дере, Арда, Фатово, Габрово, Чокманово, Устово, Райково, Пашмакли, Рупчос, Чепеларе, Хвойна

Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1896-2
Пашмакли, Средни Родопи, Родопите, Родопа, родопски, Rhodope, Rhodopes, Rodopi, Pomaks, помаци, българи мохамедани, българи мюсюлмани, българи християни, ахряни, рупци, Ропката

Виж също:
Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1896, част 1
Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1896, част 2
Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1896, част 3










родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, помашки, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, рупчос, рупчоско, рупчоска нахия, девин, златоград, неврокоп

Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско (СМ), 1896 г

Географско описание.
Арда, Смилян, Тоз-борун (Могилица), Аламидере (Полковник Серафимово) , Устово, Ешек-кулак (Превала), Кара-манджа, Студенец, Пазлачища, Крушево,

Стою Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1896
Пашмакли, Средни Родопи, Родопите, Родопа, родопски, Rhodope, Rhodopes, Rodopi, Pomaks, помаци, българи мохамедани, българи мюсюлмани, българи християни, ахряни, рупци, Ропката


Виж също:
Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1896, част 1
Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1896, част 2
Ст. Шишков - Писма от Ахъ-Челебийско, 1896, част 3










родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, помашки, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, рупчос, рупчоско, рупчоска нахия, девин, златоград, неврокоп

Thursday, January 5, 2012

1895 Хр. Попконстантинов - Приказки от Чепино


Записал Христо Попконстантинов
Слушана от Исмаил Вранчов от с. Баня в 1890 г.

U - 1895 Popkonstantinov - Prikazki Ot Chepino by Rodopski_Starini on Scribd



Пашмакли, Средни Родопи, Родопите, Родопа, родопски, Rhodope, Rhodopes, Rodopi, Pomaks, помаци, българи мохамедани, българи мюсюлмани, българи християни, ахряни, рупци, Ропката, Чепино, Велинград, велинградско

Виж също:
Хр. Попконстантинов - Кратки фолклорни бележки, 1898
Чепино - Хр. Попконстантинов, 1898 г
Обичаи от Ахъ-Челебийско (Смолянско) - Хр. Попконстантинов, 1896










родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, помашки, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, рупчос, рупчоско, рупчоска нахия, девин, златоград, неврокоп

Wednesday, January 4, 2012

Хр. Попконстантинов - Кратки фолклорни бележки, 1898


Български народни песни със смесени текстове
Българските свирачи и песнопойци при първото Българско земледелско-промишлено изложение в Пловдив

Христо Попконстантинов - Кратки фолклорни бележки, 1898

Виж също:
Родопски песни - 1, 1905
Родопски песни - 2, 1905
Родопски песни - 3, 1906
Родопски песни - 4, 1906
Родопски песни - 5, 1906
Родопски песни - 6, 1906
Родопски песни - 7, 1880-1906
Родопски песни - 8, 1906
Родопски песни - 9, 1906
Родопски песни - 10, 1907
Родопски песни - 11, 1907
Родопски песни - 12, 1907
Родопски песни - 13, 1907
Родопски песни - 14, 1907
Сватбените родопски песни на българите мохамедани
Песни от Ахъ-Челебийската кааза, 1872
К. Иречек - Помашки песни от Чепино, 1889
Родопски песни от Девинско и с. Давидково, 1903-1929
Родопски песни, 1903 г. Записал Ал. Шулговски
Веда Словена - "За" и "Против"
Веда Словена - Том 2, 1881
Веда Словена - Том 1, 1874
Песни от Чепино и Ахъ-Челебийско - 1895
1897 Ст. Н. Шишков - Песни от Ахъ-Челебийско (См)
1895 Ст. Шишков - Три исторически песни от Ахъ Челебийско
1895 Ст. Шишков - Две хайдушки песни от Ахъ Челебийско
Хр. Попконстантинов - Кракти фолклорни бележки, 1898




родопски старини, rodopski starini, христо попконстантинов, народни песни, фолклор, фолклорни бележки

Tuesday, January 3, 2012

Осман Нури Ефенди; големият помак на българите - Тодор Балкански - 1997

Връзка към текста на книгата в сайта Promacedonia.org

"Село Михалково – пише родоповедът Ан. Примовски – до 1912 г. беше чисто българско мохамеданско... След тази война (Балканската – бел. авт.) се изселили доста българи мохамедани и на тяхно място са дошли българи християни. Съобщението за староселците михалковци в навечерието на Балканската война се повтаря и от Петър Петров. Вижда се, че българското мохамеданско минало на Михалково поставя тезите на Хасан Бистрия и Иван Попов за родното място на Осман Ефенди в правилна посока.

Село Михалково (616 жители през 1981 г.) е разположено на двата бряга на река Въча. Заобиколено е от български мохамедански села: Осиково, Селча, Лясково, Забърдо и Стоманово (жителите на последното се турчеят). Център е на селищна система, включваща селищата Михалково, Лясково, Осиково, Петвар, Селча, Стоманово, Чуруково. През 1963 г. е обявено за балнолечебен курорт.

Този хаджи Асан е най-вероятно действителният брат на Осман Ефенди, който през 1893 г. също е 70-80-годишен. По правото на своеобразния български майорат хаджи Хасан остава на бащиния имот, докато по-малкият брат, в случая Осман, е обезнаследен чрез предназначеното му духовно поприще. Хаджи Хасан разгръща икономическите сили на фамилията, в резултат на което Хаджихасановото потомство станало основен износител на михалковската манифактура и главен работодател на тъкачите от съседните села. Хаджихасановските – така са известни потомците на този българин в Михалково, поели народностния път на емиграцията към Странджа планина (Паспалево).

... През 1918 г. се завръщат в родното си село. В къщата си се установява и синът на Хасан – Абдула Хаджиев, чиято трагедия, причинена от Дели Иван, беше описана по-напред. Абдула Хаджиев набързо жени дъщеря си в Селча. Така тази жена става баба на днешните селчански Порязовци, т.е. бабата на днешния директор на училището в Селча – Младен Порязов - е действителна племенница на Осман Ефенди, а самият Младен Порязов и неговите потомци са от кръвта на Хаджиасановци. Чрез потомката Фани Порязова хаджиасановската кръв се пренася у потомците на селчанина Митко Оджаков, с друго име Гайдаджиев. Чрез тяхната дъщеря Искра кръвта на михалковските Хаджиасановци преминава във фотиновския род Ласковлиеви. Останалите потомци на Абдула Хаджиев живеят до днес в Паспалево...

... думата кума е една отличителна особеност на населението от близкото до Михалково село Селча. Така напр. единствени сред околното население селчани употребяват думата кума в значение 'защото', напр.: "Оти не си учил? – Кума вчера имах друга работа."...



Осман Нури Ефенди; големият помак на българите - Тодор Балкански (1997)

Връзка към текста на книгата на Promacedonia.org









родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, помашки, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, рупчос, рупчоско, рупчоска нахия, девин, златоград, неврокоп, тодор балкански, осман нури ефенди, пещера, михалково, селча, дьовлен

Monday, January 2, 2012

1895 Ст. Шишков - Народни умотворения от Рупчоско



1895 Ст. Шишков - Народни умотворения, Рупчоско








родопски старини, родопи, родопите, родопска, история, изследвания, фолклор, народни, песни, христо попконстантинов, стою шишков, васил дечев, дечов, петър маринов, николай хайтов, любомир милетич, българи, християни, мюсюлмани, мохамедани, помаци, помак, помашки, rodopski starini, rhodope antiquities, Bulgarian Muslims, Pomaks, pomak, Rhodope Mountains, Rodopi, Rhodopes, Ροδόπη, Πομάκοι, чепино, велинградско, смолян, пашмакли, устово, читак, райково, ахъ-челеби, ахъ челеби, чепеларе, рупчос, рупчоско, рупчоска нахия, девин, златоград, неврокоп

1895 Ст. Шишков - Три исторически песни от Ахъ Челебийско (Смолянско)

Крали Марко и Солунградци
Цар Костадин и син бял гълъб
Стара Загора напусната от руските войски

1895 Ст. Шишков - Три исторически песни от Ахъ Челебийско

Виж също:
Родопски песни - 1, 1905
Родопски песни - 2, 1905
Родопски песни - 3, 1906
Родопски песни - 4, 1906
Родопски песни - 5, 1906
Родопски песни - 6, 1906
Родопски песни - 7, 1880-1906
Родопски песни - 8, 1906
Родопски песни - 9, 1906
Родопски песни - 10, 1907
Родопски песни - 11, 1907
Родопски песни - 12, 1907
Родопски песни - 13, 1907
Родопски песни - 14, 1907
Сватбените родопски песни на българите мохамедани
Песни от Ахъ-Челебийската кааза, 1872
К. Иречек - Помашки песни от Чепино, 1889
Родопски песни от Девинско и с. Давидково, 1903-1929
Родопски песни, 1903 г. Записал Ал. Шулговски
Веда Словена - "За" и "Против"
Веда Словена - Том 2, 1881
Веда Словена - Том 1, 1874
Песни от Чепино и Ахъ-Челебийско - 1895
1897 Ст. Н. Шишков - Песни от Ахъ-Челебийско (См)
1895 Ст. Шишков - Три исторически песни от Ахъ Челебийско
1895 Ст. Шишков - Две хайдушки песни от Ахъ Челебийско



родопски старини, стою шишков, народни песни, родопски песни, rodopski starini

1895 Ст. Шишков - Две хайдушки песни от Ахъ Челебийско

Индже войвода убит в Добруджа
Бояджия мъчен от хайдути

1895 Ст. Шишков - Две песни от Ахъ Челебийско

Виж също:
Родопски песни - 1, 1905
Родопски песни - 2, 1905
Родопски песни - 3, 1906
Родопски песни - 4, 1906
Родопски песни - 5, 1906
Родопски песни - 6, 1906
Родопски песни - 7, 1880-1906
Родопски песни - 8, 1906
Родопски песни - 9, 1906
Родопски песни - 10, 1907
Родопски песни - 11, 1907
Родопски песни - 12, 1907
Родопски песни - 13, 1907
Родопски песни - 14, 1907
Сватбените родопски песни на българите мохамедани
Песни от Ахъ-Челебийската кааза, 1872
К. Иречек - Помашки песни от Чепино, 1889
Родопски песни от Девинско и с. Давидково, 1903-1929
Родопски песни, 1903 г. Записал Ал. Шулговски
Веда Словена - "За" и "Против"
Веда Словена - Том 2, 1881
Веда Словена - Том 1, 1874
Песни от Чепино и Ахъ-Челебийско - 1895
1897 Ст. Н. Шишков - Песни от Ахъ-Челебийско (См)
1895 Ст. Шишков - Три исторически песни от Ахъ Челебийско
1895 Ст. Шишков - Две хайдушки песни от Ахъ Челебийско



родопски старини, стою шишков, хайдути, хайдушки песни