Thursday, May 19, 2011

Предговор: Тъмраш - Ангел Вълчев, 1973

Текст на книгата: ТЪМРАШ - Ангел Вълчев
Сканирани старинци: ТЪМРАШ - Ангел Вълчев
Николай Хайтов: За Ахмед ага Тъмрашлията

ПРЕДГОВОР

Рядко има селище в България, свързано с толкова недоразумения, заблуди и противоречия както бившето село Тъмръш, управителното средище през „турско време" на бившата Рупчоска нахия, а след това, за известно време, и на тъй наречената „Самоволна помашка република" в коритото на Въча. Интересът към това среднородопско, макар и вече несъществуващо селище, идва не само от това, че в продължение на три четвърти столетие то е било административно средище на един значителен родопски район — Тъмраш прошумя главно след Априлското въстание през 1876 година, и по-точно след потушаването на бунта в Перущица, в което мрачно дело взеха, волно или неволно, участие и тъмръшлии. Въстанието отшумя, настъпи Освободителната война, заредиха се подир нея уж мирни години, но името на Тъмръш не слезе нито от колоните на румелийските вестници, нито от историческата сцена, защото както вече казах, то влезе в състава на отцепената от Румелия "Самоволна помашка република" и се обремени с нови исторически конфликти. Всъщност по този начин (като управително средище на Рупчос, като участвувало в потушаването на Априлското въстание и в състава на самоволна помашка „република") Тъмръш влезе не само в общородопската, но и в общонационалната ни история и в този смисъл напълно оправдан е засиленият напоследък интерес към това име и свързаните с него исторически и народоведчески стари и съвременни проблеми. Кое е характерното в досегашните публикацпи за Тъмръш и за двамата негови нахийски управници Асан ага Караходжоолу и неговия старши син — Ахмед ага? Характерни са, както вече споменах, противоречията, породени в печата още пpeз 1876 година, когато димяшите пепелища в Перущица, Батак и Панапорище привлякоха вниманието на световната общественост и се превърнаха в арена на дипломатически борби "за" и "nротив" Турция, "за" или "против" поробена България. В зависимост от своите политически интереси или пък лични подбуди различните свидетели или пък изследвачи ка турските зверства са давали различна информация и така около априлските събития в Перущица и участието на тъмръшлиите, и по-точно на Ахмед ага в тях, са се натрупали много обвинителни (за тъмръшлиите) материали, а покрай тях и сума заблуди от най-различно естество. Те след това проникнаха в художествената литература и по този начин за Тъмръш и тъмръшлии беше утвърдена една изопачена представа с един твърде негативен за родопските българи мохамедани политически подтекст.
Накратко казано: едни твърдяха, че тъмръшките помаци са "съсипали, изгорили и ограбили" Перущица, а техният предводител Ахмед ага Тъмръшки е палачът на това героично село. Други пък, главно родопските изследователи и писатели като Васил Дечев, Стою Шишков и др., застанаха. на обратната позиция: че не тъмръшлии и въобще помаците са "превзели и съкрушили" Перущица, а редовната войска и артилерията на Рашид паша; че кланетата около Лерущица са извършени не от "родопските помаци", а от турците и черкезите; че Ахмед ага не само че не е участвувал в сраженията за Перущица, но по същото време и спасил няколко рупчоски села от издевателствата на фанатизирани башибозуци. Спорове около Тъмръш се поведоха и в няколко други посоки: кои са тъмръшлии, от где са, турци ли са или "изтурчени" българи, т. е. българи мохамедани. Споровете прерастнаха в истинска свада и по друг един въпрос — отцепването от Източна Румелия на двадесетте и едно села в долината на река Въча в една "самоволна помашка република". Едни (противниците на Ахмед ага) обясняват това с неговата зла воля, с противобългарските му наклонности, други пък (защитниците на Ахмед ага) застават на противоположната позиция, че не симпатиите и антипатиите на Ахмед ага са изтласкали "непредадените" села от Източна Румелия, а мощни икономически пружини (угрозата от загуба ни беломорските пасища); че Ахмед ага не пo своя воля е станал "отцепник", а е бил заставен към това от недалновидната политика на румелийските уnравници към него и т. н. Кажи-речи цял век се говори, пише u cпopu пo тези въпроси, но винаги откъслечно, докато най-сетне един родопчанин реши да изследва Тъмръш, както се казва, из основи и въорьжен с всичките до сега известни и неизвестни документи, да осветли неговата история цялостно от позицията на съвременното научно и политическо мислене. Това е именно авторът на настоящата книга за Тъмръш — полковник Ангел Вълчев, самият той родом от съседното на Тъмръш село Лилково. Очевидно интересите на Вълчев към Тъмръш и тъмръшлиите не са случайно съвпадение. Бъдещият изследовател на Тъмръш много преди да се появят у него осъзнати интереси към рупчоските войводи, към техния произход и техните дела — много време, казвам, преди това, той е слушал като дете за това прочуто село, за тези всеизвестни в Родопите аги, за разни случки и събития от техния живот и живота в управляваната от тях Рупчоска нахия и тази тема е влязла така да се каже, в кръвта му. По-късно Вълчев започва да издирва и събира материали за Тъмръш и тъмръшлии вече с намерението да пише книга. Ето тази книга, плод на дългогодишен труд, е вече в ръцете на читателя. Кое в тази книга е ново и интересно? Трябва да се отбележи на първо място, че изследвайки рода на Караходжовците (управниците на Тъмръш и нахията), А. Вълчев се докосва до един въпрос, който е за нас извънредно важен - въпроса за произхода на българите мохамедани, за тяхната българска националност. Много добросъвестно, убедително и с необходимата научна прецизност авторът ни дава маса доказателства за това, че тъмръшлии са коренни българи, насила принудени да приемат мохамеданството през втората половина на 17 век. Много нова светлина хвърля полк. А. Вълчев в своя труд и върху събитията около Априлското въстание и по-специално върху участието на тъмръшлии в потушаването на бунта в Перущица. Като изследва всеки момент от развитието на събитията, той с обилни и неоспорими факти доказва, че макар тъмръшлии и да са участвували в потушаването на въстанието с една сборна дружина военномобилизирпни „помощи", не са те палачите на Лерущица, и прави на пух и прах предумишлените опити на противобългарската пропаганда да сложи отговорността за кървавите събития в Перущица върху средно-родопските българи мохамедани и да ги противопостави по този начин срещу нас. Вълчев не приключва своето изследване върху Тъмръш с Априлското въстание, но проследява и по-нататък ролята и съдбата на Тъмръш и тъмръшлиите, привличайки нашето внимание върху драматичните моменти около образуването на тъй наречената „Помашка реnублика", в басейна на река Въча, ролята на Тъмраш по време на Съединението, та чак до Балканската освободителна война, когато опепелената „столица" на тъмръшлии влезе отново в пределите на майката родина. Той привежда в известност и анализира всички до сега установени факти около тези събития и сам прибавя много нови неизвестни, за да докаже своята национална, бихме я нарекли теза при осветляването им и no този начин неговият труд за Тъмръш и тъмръшлиите, без да е искал може би полк Вълчев, се превръща по обхват и по значение в едно много сериозно научно изследване върху близкото и далечното минало на цялата среднородопска област, на проблеми, които имат за нас не регионално, а общонационално значение: при това не само историческо, но и съвременно, политическо значение. А. Вълчев продължава със своя труд върху Тъмраш благородната традиция в родопското краеведение. След капиталните в това отношение трудове като „Чепеларе" на В. Дечев, „Момчиловци" на К. Канев. Славейно, Проглед, Широка лъка, Петково u пр. u пр. сега Вълчев ни поднася книга за един район почти неизвестен в трудовете на родопските писатели и краеведи — Рупчоския — и по този начин слага един свой крайъгълен камък в родопското краеведение. Отличителното в труда на Вълчев е научната прецизност, на която подчинява той всичките си изводи и обилните нови доказателства, които е усnял да събере в своята изследователска работа. Трябва да се каже още и това, че трудът на Вълчев има освен научни, но и твърде ценни литературни качества. Той е написан на един увлекателен, на места образен език, който прави книгата четивна и увлекателна даже за неспециалисти и неродопчани. Петнадесетте подлистника от тази книга, които бяха публикувани неотдавна по страниците на списание „Родопи", бяха посрещнати с голям интерес от читателите на списанието, а това представлява едно допълнително обективно доказателство за научните и литературните качества на “Тъмръш”. Този жив интерес към предварителните частични публикации от “Тъмръш” е едновременно с това и указание колко би могла да ни бъде полезна тази книга за успешното решаване на някои съвременни народностно-политически проблеми в родопския край, които са не само родопски, но и общонационални, общонародни и въобще всебългарски.
НИКОЛАЙ ХАЙТОВ


Тъмр by Rodopski_Starini




Текст на книгата: ТЪМРАШ - Ангел Вълчев
Сканирани старинци: ТЪМРАШ - Ангел Вълчев
Николай Хайтов: За Ахмед ага Тъмрашлията


родопски старини тъмраш томраш тамраш tamrash timrash tumrash родопите ангел вълчев минало история средни родопи девин смолян