Wednesday, April 13, 2011

Даниела Горчева - Кого разделя "Време разделно"

Петър Маринов, Някога, кн. 4: "...Наскоро след това излезе романът "Време разделно" от Антон Дончев. Това бе един фалшификат на родопското минало, шарлатания - както казваше Станислав Сивриев - с родопските исторически събития и личности. Представяше се в карикатурна форма поп Глигорко, родопският "отец Паисий", който, за да покаже, че е българска народност, се помохамеданчил!... Представяха се в много развратена светлина старите родопчани, което не бе вярно. Бъркаха се събития по време, преиначаваха се характери на лица и пр. Писаха се някои хвалебствени рецензии, но широката маса родопчани не одобри романа. Намери се даже вреден за културната революция. Група интелектуалци-родопчани в София бяха направили възражение до Съюза на писателите срещу изопачаване родопското минало, прочетено бе там, но не се направи нищо за разобличаване или критика на писателя, който бе продължавал да пренебрегва общественото мнение и преиздавал романа. Така се опошляваше родопският бит и интереси. Написах и аз рецензия, като сравних изопачаването на събитията и образите по един оригинален начин."

Даниела Горчева - Кого разделя Време разделно



БЪЛГАРСКИ ХЕЛЗИНГСКИ КОМИТЕТ

Кого разделя “Време разделно” | Даниела Горчева, 23 Ноември 2008
На 1 и 2 ноем­ври 2008 г. в Ам­стер­дам и в Ха­га бе пред­ста­вен по­ред­ният, три­де­сет и тре­ти (спо­ред сай­та на Ми­нис­терс­тво­то на вън­шни­те ра­бо­ти) пре­вод на ро­ма­на “Вре­ме раз­дел­но” на Ан­тон Дон­чев.

На 14 ноем­ври в руб­ри­ка­та “То­ку-що из­лязла кни­га” на еди­н от най-ав­то­ри­тет­ни­те хо­ланд­ски вес­тни­ци “Фолк­скрант” бе пуб­ли­ку­ва­на крат­ка иро­нич­на бе­леж­ка със заг­ла­вие “Бъл­гар­ска ге­рои­ка”: “В про­дъл­же­ние на 5 ве­ка Бъл­га­рия е влад­яна от Ос­ман­ска­та им­пе­рия и ед­ва в края на 19-и век се ос­во­бож­да­ва от иго­то на сул­та­на. В бъл­гар­ска­та ис­то­риог­ра­фия от­край вре­ме се набл­яга твър­де мно­го на тур­ски­те жес­то­кос­ти - мно­го по­ве­че, от­кол­ко­то реал­ни­те фак­ти пред­по­ла­гат. Та­зи тен­ден­ция е ек­стрем­но за­си­ле­на по вре­ме­то на ко­му­низ­ма, най-ве­че в ли­те­ра­ту­ра­та. Ан­тон Дон­чев (1930), еди­н от лан­си­ра­ни­те от то­ва вре­ме ав­то­ри, през 1964 г. пуб­ли­ку­ва ро­ман, в кой­то цен­трал­но място зае­ма ис­лямис­ткият меч. “Вре­ме раз­дел­но”, ве­че и с пре­вод на хо­ланд­ски под име­то “Tijden van verandering”, раз­каз­ва за (ос­пор­ва­на­та от ис­то­ри­ци­те) на­силс­тве­на ис­лями­за­ция в Ро­до­пи­те и ге­роич­на­та бъл­гар­ска съп­ро­ти­ва сре­щу нея. Сред иди­лич­ни пла­нин­ски пей­за­жи се лее наис­ти­на твър­де мно­го кръв.”

Де­се­ти­на дни по-ра­но в бъл­гар­ско­то по­солс­тво в Ха­га, къ­де­то се със­тоя сре­ща­та с Ан­тон Дон­чев по по­вод хо­ланд­ския пре­вод на “Вре­ме раз­дел­но”, на за­да­де­ния въп­рос: “Как бе­ше пос­рещ­на­та кни­га­та от хо­ланд­ска­та пуб­ли­ка?”, пи­са­телят от­го­во­ри, че до­се­га е има­ло ед­на - еди­нстве­на реак­ция и, как­то той се из­ра­зи, “видя се, че хо­лан­дци­те ги бо­ли ма­зо­лът на ле­вия крак, на най-мал­кия пръст”. Спо­ред не­го хо­лан­дци­те си има­т тех­ни си проб­ле­ми и “тая хо­лан­дка” ги тър­се­ла в не­го­ва­та кни­га.

Ста­ва­ше ду­ма не за ци­ти­ра­на­та по-го­ре бе­леж­ка, а за пуб­ли­ку­ва­на­та на 1.11.2008 г. във в. “Трау” (еди­н от го­ле­ми­те хо­ланд­ски вес­тни­ци) ста­тия на жур­на­лис­тка­та Хе­лен Кой­ман, прия­тел на Бъл­га­рия и ав­тор на кни­га за на­ша­та стра­на. В ста­тия­та се под­чер­та­ва, че бъл­гар­ско­то по­солс­тво суб­си­ди­ра пред­став­яне­то на на­цио­на­лис­ти­чес­ка кни­га в Ам­стер­дам, ци­ти­ра­но е и мне­ние­то на бел­гий­ския бъл­га­рист про­фе­сор Рай­монд Дет­ре, кой­то на­помня, че кни­га­та за­щи­та­ва тен­ден­циоз­на глед­на точ­ка вър­ху ис­то­рия­та и че е от­ка­зал да при­със­тва на пред­став­яне­то на пре­во­да с ду­ми­те: “Мо­га да по­со­ча де­сет­ки дос­той­ни за пре­вод ли­те­ра­тур­ни произ­ве­де­ния, в кои­то Бъл­га­рия е пред­ста­ве­на ка­то съв­ре­мен­на ев­ро­пей­ска стра­на, а не ка­то стра­на на хо­ра, стра­да­щи от ис­то­ри­чес­ки ком­плек­си. За мен - каз­ва проф. Дет­ре - пре­во­дът на хо­ланд­ски точ­но на та­зи кни­га е необя­сним из­бор.”

Име­нно то­ва про­во­ки­ра пи­са­телят Ан­тон Дон­чев да от­го­во­ри с пос­тав­яне­то на диаг­но­за­та: “И се видя, че хо­лан­дци­те ги бо­ли ма­зо­лът на ле­вия крак, на най-мал­кия пръст!”

Няма да пи­та­ме за­що то­га­ва бяха по­хар­че­ни тол­ко­ва па­ри на бъл­гар­ския да­нъ­коп­ла­тец за хо­ланд­ско­то из­да­ние, щом “хо­лан­дци­те” стра­дат от та­ки­ва се­риоз­ни бо­леж­ки и за­що, след ка­то тия хо­лан­дци не са в със­тоя­ние да оце­нят бъл­гар­ския ше­дьо­вър, ака­де­ми­къ­т бла­го­во­ли да се вдиг­не чак от Со­фия (раз­би­ра се, не за своя смет­ка) и да ги оща­стли­ви с лич­но­то си при­със­твие.

Няма да пи­та­ме и за­що изо­бщо е то­ва уси­лие да се пре­ве­де на 33 ези­ка еди­н ро­ман, кой­то оче­вид­но е пос­рещ­нат не та­ка въз­тор­же­но, как­то “у до­ма”, ни­то да­ли Ан­тон Дон­чев или прие­мът на не­го­вия ро­ман в Ев­ро­па са важ­ни за “на­цио­нал­но­то ни са­мо­чувс­твие”, ни­то да­ли ро­ма­нът е пос­редс­твен или е “без­спо­рен ше­дьо­вър”.

Тук ще се спрем пре­дим­но на кон­тек­ста на съз­да­ва­не­то на “Вре­ме раз­дел­но”, на за­да­ча­та, коя­то то­зи ро­ман е трябва­ло да из­пъл­ни, и до­кол­ко ус­пеш­но е из­пъл­не­на тя.

От­го­во­рът на въп­ро­са да­ли фе­но­ме­нът “Вре­ме раз­дел­но” про­дъл­жа­ва да из­пълн­ява своя­та роля в Бъл­га­рия и днес, 45 го­ди­ни след на­пис­ва­не­то си, и да­ли от­но­ше­ния­та ин­те­лек­туа­лец - власт са се про­ме­ни­ли през пос­лед­ни­те го­ди­ни, ос­тавям на чи­та­те­ли­те му.

ФАК­ТИ ЗА РАЗ­МИ­СЪЛ

Как­то спо­де­ли пре­во­дач­ка­та на ро­ма­на Юли­я Квак- Стои­ло­ва, по­не­же на За­пад ни­кой не се ин­те­ре­су­вал от Бъл­га­рия и ни­то ед­но хо­ланд­ско из­да­телс­тво не проя­ви­ло ин­те­рес към “Вре­ме раз­дел­но”, хо­ланд­ско­то из­да­ние на кни­га­та е осъ­щес­тве­но с ак­тив­но­то съ­дей­ствие и фи­нан­со­ва­та под­кре­па на бъл­гар­ска­та дър­жа­ва. Всъщ­ност всич­ки­те пре­во­ди, как­то и мно­гоб­рой­ни­те из­да­ния на то­зи ро­ман у нас са осъ­щес­тве­ни с фи­нан­со­ва­та под­кре­па на бъл­гар­ска­та дър­жа­ва, т.е. вклю­чи­тел­но с па­ри­те на те­зи ней­ни да­нъ­коп­лат­ци, кои­то се оп­ре­делят ка­то тур­ци.

Не­ка да раз­гър­нем стра­ни­ци­те на “Вре­ме раз­дел­но” и да ви­дим как са ха­рак­те­ри­зи­ра­ни част от хо­ра­та, с чии­то па­ри “Вре­ме раз­дел­но” шес­тва по све­та и у нас: “Те (вдо­ви­ци­те и де­ца­та - б.м.) бяха зас­тиг­на­ти от тур­ски­те ор­ди и под­ло­же­ни на най-мръс­ни дея­ния, кои­то мо­же да из­вър­ши са­мо тур­чин. Тия мръс­ни де­ла не мо­га да опи­ша - че­люс­ти­те ми се схва­щат.”

Има и още: “Тур­ци­те по­бесн­яха. Каз­вам тур­ци, но то­ва бяха зве­ро­ве от де­сет на­ро­да и сто по­ро­ди.”

И ТА­КА НА­ТА­ТЪК...

Име­нно с то­зи ро­ман Бъл­га­рия кан­ди­датс­тва и за Но­бе­ло­ва наг­ра­да за ли­те­ра­ту­ра, а тя, как­то е из­вес­тно, се връч­ва на пи­са­тел, съз­дал “най-за­бе­ле­жи­тел­но произ­ве­де­ние с вис­ши ид­еа­ли”.

“Вре­ме раз­дел­но” е дей­стви­тел­но “за­бе­ле­жи­тел­но” произ­ве­де­ние, ина­че не бих­ме се за­ни­ма­ва­ли с не­го. В гол­яма сте­пен име­нно бла­го­да­ре­ние на не­го мно­зинс­тво­то от днеш­ни­те бъл­га­ри са убе­де­ни, че през XVII век в Ро­до­пи­те е би­ла из­вър­ше­на ма­со­ва на­силс­тве­на ис­лями­за­ция и ни­как­ви фак­ти, до­ка­за­телс­тва и се­риоз­ни ис­то­ри­чес­ки из­след­ва­ния (как­ви­то ве­че има пре­дос­та­тъч­но) не са в със­тоя­ние да ги убе­дят в про­тив­но­то. Ин­те­рес­но би би­ло да се проу­чи и да­ли ро­ма­нът еве­нтуал­но не под­хран­ва съз­на­тел­на или под­съз­на­тел­на ет­ни­чес­ка ом­ра­за, но то­ва е ра­бо­та на съот­вет­ни науч­ни из­след­ва­ния.

Ро­ма­нът оба­че е за­бе­ле­жи­те­лен и с дру­го - той е на­пи­сан по по­ръч­ка на Съю­за на бъл­гар­ски­те пи­са­те­ли (СБП), кой­то пък от своя стра­на бе­ше под­чи­нен на БКП.

Как­то спо­де­ли ака­де­ми­к Дон­чев в Ха­га, по­ръч­ка­та на СБП през 1963 г. не би­ла от­пра­ве­на към не­го, а към Сте­фан Ди­чев, кой­то за беля ка­те­го­рич­но от­ка­зал да пи­ше та­къв ро­ман. След то­ва СБП се объ­рна­л към Ан­дрей Гуля­шки, но и той от­ка­зал. Пи­та­ли и дру­ги, но ни­кой не по­же­лал. В пос­лед­ния мо­мент оба­че чес­тта на СБП пред Пар­тия­та е спа­се­на от доб­ро­во­ле­ца Дон­чев, кой­то ус­пява да на­пи­ше ро­ман от 416 стра­ни­ци за 45 дни - ре­корд, дос­тоен за Ги­нес. Как­то сам ав­то­рът раз­ка­за - пред­ва­ри­тел­но­то проуч­ва­не на те­ре­на и ис­то­ри­чес­ки­те из­точ­ни­ци му от­не­ли има-няма две сед­ми­ци, за­що­то за 15 дни и “са­мо” сре­щу 75 ле­ва ко­ман­ди­ро­въч­ни оби­ко­ли­л Ро­до­пи­те, къ­де­то ни­ко­га пре­ди не бил стъп­вал. Пос­ле се уса­мо­ти­л на Пам­по­ро­во и на­пи­сал, как­то твърдят някои, “най-доб­рия бъл­гар­ски ис­то­ри­чес­ки ро­ман”. Ако то­ва е та­ка, тол­ко­ва по-зле за бъл­гар­ския ис­то­ри­чес­ки ро­ман. Но то­ва е по-мал­ка­та бе­да.

ВИС­ШИ­ТЕ ИД­ЕА­ЛИ

Вто­ро­то ус­ло­вие, на кое­то пред­ло­же­ният от Бъл­га­рия за Но­бе­ло­ва наг­ра­да ро­ман оче­вид­но от­го­варя, са “вис­ши­те ид­еа­ли”. Да при­пом­ним за как­ви ид­еа­ли е ста­ва­ло ду­ма през 1963 г. и изо­бщо как се кал­ява­ше... пар­дон, как се въз­пи­та­ва­ше на­се­ле­ние­то във вярност към ко­му­нис­ти­чес­ки­те ид­еа­ли, кои­то то­га­ва без­спор­но бяха “вис­ши”.

В про­дъл­же­ние на по­ло­вин век ко­му­нис­ти­чес­ка­та власт кон­тро­ли­ра­ше не са­мо те­ри­то­рия­та на дър­жа­ва­та чрез свои­те стро­го ох­ран­ява­ни гра­ни­ци и вар­де­ше пи­ле да не прех­врък­не (не тол­ко­ва от­вън- на­вът­ре, кол­ко­то от­вът­ре-на­вън), но кон­тро­ли­ра­ше и ду­хов­но­то прос­транс­тво, мис­ле­не­то и зна­ние­то. В про­дъл­же­ние на по­ло­вин век по­ко­ле­ния бъл­га­ри няма­ха пра­во да по­лу­ча­ват дру­га ин­фор­ма­ция и дру­ги зна­ния, ос­вен пред­ла­га­ни­те от Пар­тия­та. Да се слу­ша за­пад­на му­зи­ка и да се че­тат за­пад­ни кни­ги ни­как не бе­ше здра­вос­лов­но - за та­ка­ва дър­зост мно­зи­на би­ва­ха пра­ща­ни на ак­ти­вен от­дих в Ло­веч, Бе­ле­не и на дру­ги мес­та. Чуж­ди­те ра­диос­тан­ции бяха, раз­би­ра се, вра­жес­ки, слу­ша­не­то им - се­риоз­но прес­тъп­ле­ние, а внас­яне­то до­ри на бе­зо­бид­ни лъс­ка­ви спи­са­ния - им­пе­риа­лис­ти­чес­ка про­па­ган­да. На­цио­нал­на­та ли­те­ра­ту­ра бе раз­де­ле­на на прог­ре­сив­ни (раз­ре­ше­ни) и реак­цион­ни (заб­ра­не­ни) ав­то­ри. От своя стра­на, сред произ­ве­де­ния­та на раз­ре­ше­ни­те ав­то­ри има­ше и заб­ра­не­ни. Из­кус­тво­то, осо­бе­но ки­но­то, под­ле­же­ше на стро­га цен­зу­ра. Уче­ни­ци­те не бяха обу­ча­ва­ни да мислят са­мос­тоя­тел­но или, не дай, Бо­же, да търсят из­точ­ни­ци на ин­фор­ма­ция. Бяха уче­ни да наи­зуст­яват го­то­ви от­го­во­ри и не­пок­ла­ти­ми “ис­ти­ни”. Нес­тан­дар­тно­то мис­ле­не бе­ше зап­ла­ха, от­лич­ни оце­нки по­лу­ча­ва­ха те­зи, кои­то па­па­гал­ски пов­тар­яха офи­циал­ни­те кли­ше­та.

Кон­тро­лът на ми­на­ло­то, ис­то­рия­та и ко­лек­тив­на­та па­мет е жиз­не­но ва­жен за кон­тро­ла на нас­тоя­ще­то и от­там на бъ­де­ще­то, за­то­ва Пар­тия­та гриж­ли­во си от­глеж­да цяла ар­мия псев­доин­те­лек­туал­ци - пос­луш­ни, из­пъл­ни­тел­ни и ви­на­ги го­то­ви да из­пълнят пар­тий­ни­те за­ръ­ки. По по­ръч­ка се съз­да­ват сто­ти­ци “произ­ве­де­ния” - ис­то­ри­чес­ки и съв­ре­мен­ни ро­ма­ни, по­вес­ти и раз­ка­зи, пи­шат се сти­хо­ве, правят се фил­ми, до­ри “науч­ни из­след­ва­ния”. “Твор­ци­те” са доб­ре пла­те­ни - с при­ви­ле­гии, науч­ни тит­ли, тлъс­ти хо­но­ра­ри и ко­ман­ди­ров­ки, вклю­чи­тел­но и зад­гра­нич­ни. Как­то се виж­да - и до днес.

ВРЕ­МЕ­ТО НА ПО­РЪЧКА­ТА

След ка­то на­силс­тве­на­та ко­лек­ти­ви­за­ция и из­мис­ле­на­та со­ци­ко­но­ми­ка пре­търп­яват пъ­лен ико­но­ми­чес­ки крах още през 50-те го­ди­ни, ко­му­нис­ти­чес­ка­та но­мен­кла­ту­ра се из­сул­ва от оте­сняла­та ко­жа на про­ле­тар­ския ин­тер­на­цио­на­ли­зъм и жиз­не­ра­дос­тно нав­ли­ча на­род­на­та но­сия. Раж­да се на­цио­нал­по­пу­лис­ткият кич.

Но­воиз­лю­пе­ният пра­веш­ки ра­де­тел на “бъл­гар­щи­на­та” се въл­ну­ва от де­мог­раф­ския проб­лем и Пар­тия­та пое­ма курс към преи­ме­ну­ва­не­то на по­ма­ци­те и ро­ми­те и сключ­ва­не на спо­год­би за из­сел­ва­не на част от жи­вее­щи­те в Бъл­га­рия тур­ци.

Още в края на 1956 г., мал­ко след Ап­рил­ския пле­нум, По­лит­бю­ро на ЦК на БКП взе­ма ре­ше­ние, в кое­то е за­пи­са­но: “Въп­ро­сът за на­цио­нал­но­то осъ­зна­ва­не на бъл­гари­те, из­повя­два­щи мо­ха­ме­дан­ска ре­ли­гия, за тяхно­то по­ли­ти­чес­ко и кул­тур­но из­ди­га­не се пос­тавя ка­то ед­на об­що­дър­жав­на и из­вън­ред­но важ­на за­да­ча.” (ЦДА: 1б, 39, 503; вж. Ев­ге­ния Ива­но­ва, “От­хвър­ле­ни­те “приоб­ще­ни”, 2002, стр.67)

Към Ака­де­мия­та на нау­ки­те (БАН) се от­правя при­зив да про­дъл­жи свои­те из­след­ва­ния в Ро­до­пи­те и да до­ка­же "съ­щин­ския бъл­гар­ски" произ­ход на по­ма­ци­те:

“Из­след­ва­не­то на ис­то­ри­чес­ко­то ми­на­ло на бъл­гар­ски­те мю­сюл­ма­ни в Ро­до­пи­те, Ло­веш­кия ра­йон и в дру­ги час­ти на стра­на­та трябва да про­дъл­жи, за да се нап­равят но­ви раз­кри­тия на ис­то­ри­чес­ка­та ис­ти­на за ре­зул­та­ти­те от аси­ми­ла­цион­на­та по­ли­ти­ка на тур­ски­те по­ро­би­те­ли, за ма­со­ви­те и ин­ди­ви­дуал­ни пре­ми­на­ва­ния към ис­ляма.” (по Бюк­сен­шютц, 2000)

Ре­цеп­та­та е из­пи­та­на и ра­бо­ти доб­ре. Опи­са­на е от Джордж Ор­уел в “1984”: “А някъ­де - неиз­вес­тно къ­де - бе­ше мо­зъч­ният тръст, съг­ла­су­ващ уси­лия­та на всич­ки и оп­ре­делящ по­ли­ти­ка­та, коя­то на­ла­га­ше име­нно то­зи фраг­мент от ми­на­ло­то да бъ­де съх­ра­нен, друг да бъ­де фал­ши­фи­ци­ран, тре­ти - на­пъл­но за­ли­чен.”

Цел­та на зан­ятие­то съ­що е из­вес­тна: “Кой­то кон­тро­ли­ра нас­тоя­ще­то, кон­тро­ли­ра ми­на­ло­то, а кой­то кон­тро­ли­ра ми­на­ло­то, кон­тро­ли­ра бъ­де­ще­то”.

( Пос­ледс­твия­та от то­тал­ния кон­трол на ми­на­ло­то, нас­тоя­ще­то и бъ­де­ще­то съ­що са доб­ре из­вес­тни - кол­ко­то по-го­ле­ми “май­сто­ри” са съот­вет­ни­те дик­та­то­ри, тол­ко­ва по-го­ле­ми и за­бе­ле­жи­тел­ни са пос­ледс­твия­та от дей­ствия­та им за тях и за тех­ни­те на­ро­ди. Уте­ха­та в на­шия, бъл­гар­ския слу­чай, е ... пос­редс­тве­нос­тта - къ­де тол­ко­ва та­лант у пър­ва­нов­ци или то­дор­жив­ков­ци и об­служ­ва­щи­те ги “ин­те­лек­туал­ци”. За­то­ва и се над­ява­ме, че пос­ледс­твия­та няма да са чак тол­ко­ва страш­ни ка­то при хит­ле­рис­тка Гер­ма­ния или Юго­сла­ви­я на Ми­ло­ше­вич.)

Но да се вър­нем към вре­ме­то на по­ръч­ка­та: пат­рио­тич­но­то им въз­пи­та­ние.

За це­ли­те на “приоб­ща­ва­не­то” на по­ма­ци­те и осо­бе­но за необ­хо­ди­мо­то от стра­на на ос­та­на­ли­те бъл­гар­ски граж­да­ни одо­бре­ние към за­мис­ле­но­то от влас­тта по­ред­но преи­ме­ну­ва­не не по­ма­гат са­мо “науч­ни­те” из­след­ва­ния. Необ­хо­дим е “ис­то­ри­чес­ки” и “пат­рио­ти­чен” ро­ман.

Ан­тон Дон­чев, неиз­вес­тен то­га­ва пи­са­тел, днес ака­де­ми­к, пред­ла­га ус­лу­ги­те си на из­пад­на­лия в зат­руд­не­но по­ло­же­ние СБП. Та­ка се раж­да “Вре­ме раз­дел­но” - на­пи­сан през есе­нта на 1963. Преи­ме­ну­ва­не­то в Го­це­дел­чев­ския ра­йон е през 1964, ко­га­то из­ли­за и ро­ма­нът.

До 1976 г. преи­ме­ну­ва­не­то на бъл­га­ри­те мю­сюл­ма­ни е за­вър­ше­но “ус­пеш­но” - с де­сет­ки жер­тви - има уби­ти, има и хо­ра, кои­то се са­моу­би­ват. Ос­та­на­ли­те са ка­то по­па­ре­ни за цял жи­вот. Про­це­сът на аси­ми­ла­ци­я про­дъл­жа­ва - през де­кем­ври 1984 г. ид­ва ред и на жи­вее­щи­те в Бъл­га­рия тур­ци.

Взе­то е ре­ше­ние да се ек­ра­ни­зи­ра “Вре­ме раз­дел­но”

ЦК на БКП ре­ша­ва, че за це­ли­те на про­па­ган­да­та трябва да се из­пол­зва ки­но­то и да­ва по­ръч­ка на "Бъл­гар­ска ки­не­ма­тог­ра­фия" да ек­ра­ни­зи­ра "Вре­ме раз­дел­но".

Как­то няко­га в СБП, та­ка и то­зи път се на­ми­рат твор­ци, кои­то от­каз­ват да из­пълнят по­ръч­ка­та. В “Сле­де­ният чо­век” Ве­се­лин Бра­нев, ре­жи­сьор на “Хо­тел Цен­трал” и на “За­пис­ки по бъл­гар­ски­те въс­та­ния”, раз­каз­ва ин­те­ре­сен епи­зо­д, свър­зан с “Вре­ме раз­дел­но”:

“Вто­рият слу­чай на от­каз, кой­то помня, е дос­та по-кра­тък и се слу­чи в друг ка­би­нет. По няка­къв проб­лем, кой­то ве­че съм заб­ра­вил, ми се на­ло­жи да по­сетя ге­не­рал­ния ди­рек­тор на “Бъл­гар­ска ки­не­ма­тог­ра­фия” Ни­ко­ла Не­нов.

- Виж­те как­во, Бра­нев - ка­за той вед­на­га след ка­то прик­лю­чих­ме раз­го­во­ра по моя проб­лем. - Взе­то е ре­ше­ние да ек­ра­ни­зи­ра­ме “Вре­ме раз­дел­но” от Ан­тон Дон­чев - сце­на­рий в две се­рии, про­дук­ция с ви­сок бю­джет, за­що­то е “дър­жав­на по­ръч­ка”. Пла­щам двоен хо­но­рар за всяка от се­рии­те. Как­во ще ка­же­те?
- Не знам що за чо­век съм, но се двоумя, и то дъл­го, са­мо ко­га­то из­би­рам обу­вки или шал в ма­га­зи­на. В слу­чай ка­то то­зи ка­те­го­рич­нос­тта ми е ка­то зло­дей, кой­то е вдиг­нал со­па­та си зад кьо­ше­то, за да на­не­се мъл­ние­но­сен уда­р.
- О, съ­жал­явам, но то­ва е сце­на­рий за гран­дио­зен, ма­ща­бен филм - под­не­сох вед­на­га аз го­то­ва­та фор­му­ла. - Боя се, че нямам та­ки­ва спо­соб­нос­ти...
- Жал­ко - за­вър­ши раз­го­во­ра Ни­ко­ла Не­нов и мисля, че съ­жа­ле­ние­то му бе­ше ис­кре­но, за­що­то бях ос­ве­до­мен, че той ха­рес­ва моя­та ра­бо­та в “За­пис­ки по бъл­гар­ски­те въс­та­ния”.

Но мо­же би някой би се за­пи­тал за­що съм от­ка­зал на то­ва съб­лаз­ни­тел­но пред­ло­же­ние? Ето как­во не ка­зах на ге­не­рал­ния ди­рек­тор: без­нравс­тве­но е да се пра­ви филм за на­силс­тве­но­то по­мо­ха­ме­дан­чва­не на бъл­га­ри­те през XVII век с цел да се ка­муф­ли­ра по­ли­ти­чес­ки жал­кият и жес­ток опи­т през осе­мде­сет­те го­ди­ни на ХХ век жи­вее­щи­те в Бъл­га­рия тур­ци да бъ­дат ли­ше­ни от ет­ни­чес­ка иде­нти­фи­ка­ци­я, ка­то се за­менят име­на­та им с хрис­тиян­ски.

Ед­ва ли то­зи ин­те­ли­ген­тен ка­рие­рист Ни­ко­ла Не­нов ще­ше да ме гле­да мъл­ча­ли­во, как­то ко­ле­га­та ми За­ко Хес­кия, ако ка­жех, че ме е гнус да уча­ства­м в та­зи ма­ни­пу­ла­ция. Ще­ше да реа­ги­ра дру­гоя­че, и то не по си­ла­та на убе­жде­ния­та си, а по­ра­ди по­ро­де­на­та от страх пре­дел­на пред­паз­ли­вост, коя­то при хо­ра с ви­со­ки пос­то­ве се прев­ръ­ща в те­ле­сен ор­ган.

Впро­чем ки­ноа­ван­тю­ра­та “Вре­ме раз­дел­но” е бе­лег за ди­ле­тант­ство­то на то­га­ваш­ни­те по­ли­ти­ци - те са си вну­ша­ва­ли, че еди­н иг­ра­лен филм има мощ­та да съг­ра­ди в чуж­би­на по­ло­жи­тел­но об­щес­тве­но мне­ние по от­но­ше­ние на гран­диоз­но­то прес­тъп­ле­ние, на­ре­че­но “въз­ро­ди­те­лен про­цес”!”

Ве­се­лин Бра­нев от­каз­ва, ве­роя­тно има и дру­ги, кои­то са от­ка­за­ли, но Люд­мил Стай­ков прие­ма. От­пус­кат се над 13 млн. до­ла­ра и по­ръч­ко­вият филм, нап­ра­вен по по­ръч­ко­вия ро­ман, е оз­ву­чен с “Дол­би”, зас­нет е на лен­та “Ко­дак” и е при­го­ден за ши­рок ек­ран..... Проф. Ивай­ло Зне­пол­ски твър­ди, че фил­мът “въз­вис­ява към кул­тур­фи­ло­соф­ско раз­съж­де­ние”, че “го­во­ри на ези­ка на на­род­на­та ид­ео­ло­гия - кръв, чест, от­мъ­ще­ние...” и зак­лю­ча­ва: “Ре­зул­та­тът си стру­ва раз­нос­ки­те” (в. “На­род­на кул­ту­ра”, 29.04.1988 г.). Хва­лебс­тве­на ре­цен­зия пи­ше и Ве­ра Най­де­но­ва.

Как са се чувс­тва­ли на­си­ле­ни­те да сменят свои­те име­на, име­на­та на ро­ди­те­ли­те си и на де­ца­та си на­ши съг­раж­да­ни то­ва не е въп­рос, кой­то за­ни­ма­ва мно­зинс­тво­то от “чис­ти­те” бъл­га­ри - до­ри и днес.

Мно­гок­рат­но упо­тре­бе­на­та с не­ху­до­жес­тве­ни це­ли кни­га се смята за ше­дьо­вър, а ис­то­ри­чес­ка­та ис­ти­на в нея - за не­пок­ла­ти­ма, въп­ре­ки че се­риоз­ни ис­то­ри­чес­ки из­след­ва­ния до­каз­ват, че не е има­ло ма­со­ва на­силс­тве­на ис­лями­за­ция в бъл­гар­ски­те зе­ми по вре­ме на ос­ман­ско­то вла­ди­чес­тво.

Про­па­ган­да­та ус­пява, от­ро­ва­та й про­ник­ва в ду­ши­те ни и днес.


http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/obektiv/daniela-gorcheva/2008-11/kogo-razdelya-vreme-razdelno/



Виж също:

Поредният възрожденски фалшификат - хрониката на поп Методи Драгинов
Даниела Горчева - Кого разделя "Време разделно"
Даниела Горчева - Антон Дончев в Европа
За поръчаното "Време разделно" и безсилието на българската историография
"Време разделно" или роман, написан върху два исторически фалшификата
П. Маринов за фалшификацията, наречена "исторически бележник"
Николай Хайтов за фалшификацията, наречена "исторически бележник"
Николай Хайтов - Родопската история в някои статии на проф. Петър Петров
Николай Хайтов - Пирамида на заблудите
Мари Врина-Николов - Кризи и митове на националната идентичност
За Висарион Смоленски или как Родопите се сдобиха с измислен светец
Достоверността на един летопис и на един роман - Даниела Кирилова