Thursday, March 10, 2011

Агушевата библиотека

Източник: Народна библиотека Иван Вазов - Пловдив


Агушевата библиотека е една от най-големите частни библиотеки на Балканите в края на ХІХ и началото на ХХ век. За неин основател се смята хаджи Салих Сами ефенди, който умира през 1921 г. Хаджи Салих Сами ефенди е внук на големия родопски владетел Агуш ага. Библиотеката е оцеляла въпреки превратната си съдба и понастоящем основната част от нея се съхранява в Народна библиотека „Иван Вазов” – Пловдив, в отдел „Специални сбирки”.
До 1949 г. библиотеката се намира в големия феодален замък на Агуш ага в с. Могилица, Смолянска област. И до днес този замък предизвиква възхищение с мащаба и красотата на своята архитектура. Времето е съхранило уникалния феодален комплекс като единствения запазен в Югоизточна Европа. Разположен е сред чудната родопска природа с изглед към зелените ливади и горите над река Арда. Конакът е удивително голям, затова за него се говори в множествено число – Агушевите конаци. Комплексът е от няколко сгради с различни функции, с много дворове, стаи, салони, коридори, тунели и тайници.
Агушевите конаци са строени в средата на ХІХ век от български майстори строители за Агуш ага и неговите трима синове. Оттам идва и името им. Около 1825 г. е била построена първата сграда. Конашкият ансамбъл се строи в период от 20 години на два етапа. Надпис на арабски език над една от портите е издълбан върху квадратна каменна плоча и гласи: „В този дом Аллах да даде берекет и здраве. Хубав конак построихме! Хората, които живеят в него, да се радват на здраве, щастие и дълъг живот. 1258.” (по сегашното леточисление 1842 г.). Замъкът е с 221 прозореца, 86 врати и 24 комина.
Агуш ага е потомък на влиятелен българомохамедански род, син на Аджи Осман, помохамеданчен българин от с. Райково. Светослав Духовников на основата на документите от този архив оборва твърденията на Анастас Примовски и Йосиф Ташев, че Агушевци произхождат от арнаутски (албански) род, който е дошъл от Албания и други покрайнини и се заселил в Родопите.
Агуш ага е влиятелна личност – практичен, амбициозен и властолюбив. Наследява много имоти от своя баща, а и сам се сдобива с такива чрез покупка. След женитбата си с момиче от с. Киселичево решава да се установи в Могилица (предишното название на селото е Тозбурун). Започва да изкупува земи в Могилица и Черешово. Така устройва мащабно феодално стопанство и построява голям конак. За всяко парче земя се снабдява с тапии – владала. Дълги години той служи в султанската войска, получава и военно звание. Ръководи среднородопския въоръжен отряд в потушаването на гръцкото въстание през 1821 г. и превземането на крепостта Мора Калеси. По-късно взема участие и в други походи на султанската армия като командир на войскова част. Дарението, което получава Агуш ага е около 600 декара земя край днешното село Могилица. В много писма от 1837 г. и след нея се изказва благодарност за заслугите му към войската. Когато не е на военна служба, Агуш ага се занимава с голямото си феодално стопанство, бил е откупчик на десятъка и закупчик на вълната за преработка на аби и шаяци. Облагите, които амбициозният турски военен получава за вярна служба на султана, „отварят очите му към богатството и хубавия живот”.(Матеев, Родопи, 1968.). Впечатленията, които той добива при походите в Гърция и при събиране на наемна вноска в Албания, възпитанието му в духовно училище в Беломорието, създават у него аристократически вкус към домашния бит и комфорт. Този вкус заедно с богатствата му се онаследява и от неговите синове.
За съжаление след преврата на 9 септември 1944 г. в България, организиран от българските комунисти, сградата на Агушевия конак в с. Могилица става казарма, наследниците на Агуш ага са интернирани в Северна България. Големият имот на Агушевци е национализиран, а библиотеката е изхвърлена на площада в Смолян. Много книги и ръкописи (според един от наследниците – 6 000 тома) от тази уникална библиотека са погубени – унищожени или откраднати.
През 1964 г. българската държава взема решение за реставрация на конака в Могилица. Работата е изключително трудоемка и отнема двадесет години. Реставрираният конак е превърнат в музей. Прочутите красиви конаци са обявени за архитектурен и художествен паметник с национално значение.
През 90-те години на ХХ век, Върховният касационен съд в България реституира уникалния паметник на културата “Агушевите конаци”. Наследниците на Агуш Ага, подвизавал се в Смолянско в началото на XIX в., имат право да се завърнат във феодалните владения на своя пра-прадядо. Потомците на известния българомохамедански род от с. Могилица са представители на днешната българска интелигенция.
Запазеното книжовно имущество от Агушевата библиотека представлява изключително интересна част от съхраненото архивно-документално наследство в българските земи. Нейният създател хаджи Салих Сами е бил мюфтия и учен за времето си човек в областта на ислямската теология. Бил изключително толерантен, тъй като по негово време християтите в областта, получават правото да строят църкви. Той има заслуги и за това, че не позволява разправа с местното население по време на Априлското въстание. Хаджи Салих Сами не допуска в района и четите на Сенклер по време на Руско-турската война.
За радост и късмет част от Агушевата библиотека е спасена от предвидливи хора. През 1951 г. двама специалисти – Вера Ацева и Делчо Георгиев от Пловдивската народна библиотека, заминават за Смолян. С камион е пренесена голяма част от останалото книжно имущество от библиотеката на Агушевци. Друга малка част е откарана в Народната библиотека в София, а трета се пази в Смолянския държавен архив.
В момента Агушевата библиотека се намира в отдел „Специални сбирки” на Пловдивската народна библиотека – архиви и ръкописи. За тях се полагат необходимите по-специални мерки за съхранение, както е за определените в библиотеката уникални, редки и ценни издания.
Печатните книги от тази библиотека, около 400 тома, се намират в основния фонд на библиотеката.
Архивът „Агушеви” отразява до голяма степен живота в Смолянския край през един от най-драматичните периоди в нашата история. Той обема голям брой документи, свързани със стопанско-икономически, военно-политически и културно-битови въпроси. Това са писма, квитанции, разписки, удостоверения, фермани, пътни листове, тефтери, договори, разпореждания, заповеди и др. на турски език. Особено важни са документите с политически характер. Те посочват връзките на Агуш ага и наследниците му с управляващите кръгове в Ахъ Челеби (Смолян), Гюмюрджина, Одрин и Цариград.
През 70-те години на миналия век специалисти от библиотеката сключват договор за превод на документите със Светослав Духовников, който владее отлично османотурски език. Благодарение на него сега тези документи са достъпни за ползване.
В архива на Агушеви се пазят 778 документа с общо 1445 листа, обединени в 12 архивни единици. Пределните години на свидетелствата са от 1812 до 1947 г.
Ръкописните книги от Агушевата библиотека са в добър общ вид, повечето запазени с оригиналната им подвързия (кожа и дърво). Наброяват 94 ръкописа, от тях 66 арабски, 18 османотурски, 7 арабско-турски, 2 персийски и един персийско-турски. Инвентирани са в библиотечния регистър на библиотеката през 1973 година. По-голяма част от ръкописите са преписи и обхващат периода от ХVІІ и ХVІІІ в., но няколко арабски ръкописни книги са датирани от ХV в.
Текстовете са написани на арабски и турски език, с черно, червено и златно мастило. Съдържат фермани, поучителни слова, ръкописни учебници за медресета, медицински книги, указания за четене на молитви, религиозни песни за пророка и халифите. Най-често срещаната книга в дома на мюсюлманина е Коранът. В сбирката от ръкописи на Агушевата библиотека се намират 5 ръкописа за тълкуване на Корана, един с указания за четене на Корана, един с проповеди по текстове на Корана, и два ръкописа с цитати и части от него.

Венета Ганева, зав. отдел "Специални сбирки"

AgBibl

Източник: Народна библиотека Иван Вазов - Пловдив


Пашмакли, Средни Родопи, Родопите, Родопа, родопски, Rhodope, Rhodopes, Rodopi, Pomaks, помаци, българи мохамедани, българи мюсюлмани, българи християни, ахряни, рупци, Ропката, Агуш ага, Агушеви конаци, Могилица, Тозбурун, Родопски старини, Rodopski Starini, Смолян, Ахъ-Челеби, Ахъ челебийско